Европейска комисия > ЕСМ > Родителска отговорност > Право на Общността

Последна актуализация: 02-08-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Родителска отговорност - Право на Общността

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


Сътрудничество за защита на децата в Европейския съюз

Целта на Европейския съюз е да създаде солидна правна среда за децата чрез гарантиране на свободното движение на решения относно родителската отговорност в рамките на Съюза. Тази цел е заложена в Програмата за взаимно признаване на решения. Първата стъпка към взаимното признаване на решения в областта на семейното право е Регламент № 1347/2000 на Съвета, определящ хармонизирани правила относно компетентността, признаването и изпълнението на някои съдебни решения, свързани с родителската отговорност. По-къснослед направено предложение от Комисията бе предприета нова стъпка с приемането на Регламент № 2201/2003 на Съвета, заменящ Регламент № 1347/2000 на Съветаот 1 март 2005 г. Съществува Практически наръчник English PDF File (PDF File) за прилагането на Регламент № 2201/2003 на Съвета („новия регламент Брюксел II“), който влезе в сила на 1 март 2005 г. Практическият наръчник е изготвен от службите в Комисията чрез провеждане на консултации с Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

С все по-нарастващото движение на гражданите между държавите-членки се увеличават случаите, в които членовете на едно семейство са с различна националност и не живеят в една и съща държава-членка. Тази социална реалност създава необходимост от установяване на общи правила относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, свързани с родителската отговорност.

НагореНагоре

Като първа стъпка Съветът прие Регламент № 1347/2000 от 29 май 2000 г.

Регламентът влезе в сила на 1 март 2001 г. и се прилага към съдебни решения, излезли след тази дата. Той се прилага към съдебните решения, свързани с родителската отговорност, които са произнесени в дадена държава-членка в рамките на производство за развод. Ако съдебното решение не е свързано с производство за развод, то не попада под обсега на посочения регламент. Регламентът се отнася и за решения, постановяващи например с кой от родителите трябва да живеят децата (родителски права) и дали другият родител има право да посещава децата (права на посещение). (Вж. „Родителска отговорност - Обща информация“). Той не се прилага спрямо съдебни решения, свързани със задължения за издръжка, които се уреждат с регламент на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Накрая, регламентът се прилага само към решения, отнасящи се до общите деца на двамата родители.

Регламентът се прилага във всички държави-членки с изключение на Дания.

Основни цели на новия регламент Брюксел II

Регламентът гарантира, че решение, свързано с родителската отговорност, ще бъде признато и приложено в друга държава-членка чрез единна и опростена процедура. Той също установява общи правила за правна компетентност и дава отговори на следните въпроси:

НагореНагоре

  • В коя държава-членка съдилищата са компетентни да произнасят решения относно развода и въпроса за родителската отговорност, и
  • Как едно съдебно решение относно родителската отговорност ще бъде признато и приложено в друга държава-членка.

Кои са компетентните съдилища?

Съдилищата, компетентни да произнасят решения за родителската отговорност, са тези в държавата-членка, в която детето пребивава обичайно.

Как може едно съдебно решение да бъде признато и изпълнено в друга държава-членка?

Всяка заинтересована страна може да подаде заявление за това определено съдебно решение за родителската отговорност да бъде признато и изпълнено в друга държава-членка.

Списъкът English PDF File (PDF File 175 KB), предоставен от държавите-членки, определя към кой съд трябва да се подаде такова заявление.

Съдът следва да обяви, без забавяне, че съдебното решение подлежи на изпълнение в тази държава-членка. Съдът обаче следва да откаже да обяви решението за подлежащо на изпълнение в следните случаи:

  • Ако това явно противоречи на обществената политика в тази държава-членка,
  • Ако на детето не е дадена възможност да бъде изслушано, освен в спешни случаи,
  • Ако на лицето, претендиращо, че решението нарушава неговата/нейната родителска отговорност, не е била дадена възможност да бъде изслушано,
  • Ако съдебното решение е произнесено в отсъствието на страна, на която не са връчени редовно и навреме документите така, че да подготви своята защита,
  • Ако съдебното решение е несъвместимо с друго решение (при определени обстоятелства).

Дадено лице има право да получи правна помощ за изпълнение на съдебно решение, ако той или тя са имали това право в своята държава-членка на произход.

НагореНагоре

Европейски режим за защита на деца на разделени родители

През 1999 г. министрите на правосъдието одобриха принципа за взаимно признаване на съдебни решения като крайъгълен камък за създаването на реална зона на правосъдие и определиха правата за посещения като приоритет. През май 2000 г. бе приет Регламент № 1347/2000 на Съвета (вж. по-горе). през юли 2000 г. последва инициатива на Франция, свързана с въпроса за правата за посещения. През ноември 2000 г., бе приета Програма за взаимно признаване на съдебни решения, вкл. решения, свързани с родителската отговорност като една от сферите на действие.

Следвайки предложение на Комисията от май 2002 г. на 27 ноември 2003 г. бе приет регламент относно родителската отговорност. Този Регламент, който се прилага от 1 март 2005 г.:

  • разширява правилата относно взаимно признаване и изпълнение на Регламент № 1247/2000 до всички решения, свързани с родителска отговорност,
  • гарантира правото на детето да контактува с двамата родители, и
  • предотвратява отвличането на деца от родителите в рамките на Общността.

Свободно движение на всички съдебни решения относно родителската отговорност

Както бе описано по-горе Регламент № 1347/2000 на Съвета, който е все още в сила, се прилага само към ограничена категория съдебни решения, свързани с родителската отговорност. Той не се прилага например при случаи, в които родителите не са сключили брак, или съдебното решение е произнесено след приключване на производството за развод. За да се гарантира равнопоставеното третиране на всички деца, обхватът на този регламент покрива всички съдебни решения, свързани с родителската отговорност за деца на женени или неженени родители.

НагореНагоре

Гарантиране на правото на детето да поддържа контакт с двамата родители

Регламентът гарантира, че детето може да поддържа контакт с двамата родители след развода дори и в случаите, в които родителите живеят в различни държави-членки. В определени случаи родителите могат да не искат да пускат децата си да пътуват в друга държава-членка, за да посетят другия родител, въпреки наличието на съдебно решение, даващо на този родител права на посещения. Новият текст се опитва да преодолее това положение чрез даване на възможност за автоматично признаване и изпълнение на решения, свързани с правата за посещения в друга държава-членка. Например, ако майката не иска да позволи на детето си да отиде в друга държава-членка на посещение на бащата съгласно решението на съда, бащата може да  поиска изпълнение на решението в другата държава-членка по начина, по който то би било изпълнено в тази държава-членка. Допълнителната процедура за обявяване на решението на подлежащо за изпълнение, както бе описано по-горе в Регламент № 1347/2000 на Съвета вече няма да е необходимо в случая.

Превенция на отвличането на деца в рамките на Европейския съюз

Новия регламент определя правила, целящи ефективното решаване на проблема с отвличането на деца в Общността. За да има обезкуражаващ ефект, то запазва компетентността на съдилищата в държавите-членки, където е пребивавало детето преди отвличането. По този начин родителите вече няма да се изкушават да отвличат деца с цел да заведат дело пред съдия от тяхната собствена националност с надеждата да променят решението, издадено в друга държава-членка, в своя полза. Съдилищата в държавата-членка, в която детето е било отвлечено, могат да решат да не върнат незабавно детето, ако това е необходимо или поради сериозен риск детето да бъде застрашено при връщането му, или ако детето е достигнало до определена възраст и зрялост и не иска да се върне обратно. Последното решение обаче за това къде ще остане детето се взема от съдилищата в държавата-членка, в която детето е живяло преди отвличането. Детето също трябва да бъде изслушано по време на производството, когато това е уместно, в зависимост от неговата/нейната възраст и степен на зрялост. Централните власти имат задължението да осигурят откриването и връщането на детето. Освен това те следва да съдействат на родителите жертви на отвличането, да насърчат посредничеството и да подкрепят комуникацията между съдилищата.

НагореНагоре

Харта на основните права на Европейския съюз

Правото на детето да бъде изслушано е основно право, обявено в член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Мнението на детето се взема предвид по въпросите, които се отнасят до него, в зависимост от неговата възраст и зрялост. В хартата се казва още, че при всички действия, които предприемат публичните власти или частни институции по отношение на децата, от първостепенно значение е да се има предвид най-доброто в интерес на детето

Свързани документи

  • Програма за мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебните решения по граждански и търговски въпроси
  • Регламент 1347/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи
  • Регламент № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
  • Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, отменящ Регламент № 1347/2000 на Съвета, и изменящ Регламент № 44/2001 по въпросите, свързани с издръжката
  • Харта на основните права на Европейския съюз
  • Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, отменящ Регламент (ЕО) № 1347/2000
  • Практически наръчник English PDF File (PDF File) за прилагане на Регламент № 2201/2003 на Съвета („Новия регламент Брюксел II“)
  • Списък English PDF File (PDF File 175 KB) с компетентни съдилища, публикуван в OВ C040 от 17 февруари 2005 г.

« Родителска отговорност - Обща информация | Право на Общността - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 02-08-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство