Европейска комисия > ЕСМ > Определяне на издръжка > Полша

Последна актуализация: 18-03-2008
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Определяне на издръжка - Полша

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Какво означават в полското право термините „издръжка“ и „иск за издръжка“? Кой има право на издръжка? 1.
2. До каква възраст едно дете може да се ползва от издръжка? 2.
3. В какви случаи се прилага полското право? 3.
4. Ако съдът не приложи полското право, какво право ще се приложи (при условие че ищецът и ответникът се намират в Полша)? 4.
5. По какъв начин да подам иск за издръжка в съд, държавно учреждение или друга организация? 5.
6. Може ли да бъде подадена молба от името на роднина по права линия, близък познат или непълнолетно лице? 6.
7. По какъв начин ищецът може да разбере кой съд е компетентен по отношение на неговия/нейния иск? 7.
8. Необходимо ли е ищецът да се обърне към професионален посредник, за да заведе дело в съда или за да подаде иск чрез компетентния орган? 8.
9. Трябва ли ищецът да покрие съдебните разноски? Ако е така, какъв е техният вероятен размер? Ако финансовите средства на ищеца са недостатъчни, може ли той/тя да получи правна помощ за покриване на разходите по процедурата? 9.
10. Как се изчислява размерът на издръжката в съдебни дела? По какъв начин промените в разходите за живот и семейните обстоятелства оказват влияние върху размера на издръжката? 10.
11. Кой плаща издръжката и как? 11.
12. Ако дължащият издръжка не плаща доброволно, какви действия могат да се предприемат, за да бъде принуден да плаща? 12.
13. Има ли институция или организация, която подпомага лицата, имащи право да получават издръжка? 13.
14. Може ли някоя от тези институции или организации да плати цялата или част от сумата за издръжка вместо длъжника? 14.
15. Може ли ищецът да получи помощ от организация или правителствено учреждение (местно или централно) в Полша, ако той/тя живее в Полша, но длъжникът на издръжката живее в друга страна? 15.
16. Ако е така, как можем да се свържем с тази организация или правителствено учреждение (моля, дайте точните наименования и адреси)? 16.
17. Какъв вид помощ може да получи ищецът от това правителствено учреждение или организация? 17.
18. Може ли ищецът да кандидатства пряко пред такова учреждение или предаваща агенция в Полша, ако той/тя живее в Полша, а длъжникът на издръжката живее в друга страна? 18.
19. Ако е така, как можем да се свържем с тази организация или правителствено учреждение (моля, дайте точните наименования и адреси)? 19.
20. Какъв вид помощ може да получи ищецът от това правителствено учреждение или организация? 20.

 

1. Какво означават в полското право термините „издръжка“ и „иск за издръжка“? Кой има право на издръжка?

Съгласно член 128 от Кодекса за семейството и настойничеството, задължението за издръжка е изискването, според което роднина по права линия или брат/сестра осигурява средства, за да покрива разходите за издръжка (включително дрехи, храна, жилище, гориво и лекарства), а също и, при необходимост, за възпитание (включително осигуряване на физическото и интелектуално развитие и достъп до образование и култура).

Издръжката е периодично осигурявана сума в брой или в натура и, когато се касае за деца, включва също така личния принос във възпитанието им и работа в общия дом в съответствие със задължението за издръжка.

Искът за издръжка е правото на едно лице да изиска от друго лице изпълнението на задължението за издръжка на последното лице към предходното лице.

НагореНагоре

Общият принцип гласи, че задължението за издръжка възниква от различни видове семейни отношения. В зависимост от типа семейни отношения полското право различава следните видове задължение за издръжка:

  1. задължение за издръжка между роднини по права линия и специфичната категория на задължението за издръжка на дете: В случая на роднини по права линия, право на издръжка имат само онези, които се намират в материално затруднение. Родителите обаче са задължени да осигуряват издръжка на децата, които все още не са в състояние да се грижат за себе си, освен ако доходът от имуществото на детето не е достатъчен за неговата/нейната издръжка и възпитание. След осемнадесетия рожден ден децата губят правото си на издръжка, освен ако пожелаят да продължат образованието си и резултатите им до този момент оправдават такъв избор. При това, от родителите не се изисква да изплащат издръжка за дете, което е над осемнадесет години и, макар че е готово да бъде наето на работа, решава да продължи учението си, но след това го пренебрегва, не постига задоволителен напредък, няма задоволителни оценки и не взема изпитите в указаните срокове, като по този начин не завършва учението си в определения за учебната му програма срок.
  2. задължение за издръжка, възникващо от осиновяване: Ако осиновяването засяга изключително отношенията между осиновяващото и осиновеното лице, задължението за издръжка на осиновителя към осиновеното лице има предимство пред задължението за издръжка на роднините по възходяща линия и братята и сестрите на осиновеното лице, което остава на последно място. В други отношения към осиновеното лице се прилагат принципите, описани в точка 1.
  3. задължение между лица, които не са в кръвна родствена връзка (мащеха, пастрок, доведени/заварени деца): Право на издръжка имат единствено лицата, които са в материално затруднение и само ако, в даденото положение, налагането на задължението за издръжка отговаря на общоприети социални норми. В полското законодателство и юриспруденция, „материално затруднение“ означава да не бъдеш в състояние да задоволяваш разумните си нужди от свои собствени доходи и със свои собствени усилия.
  4. задължение между съпрузи, докато трае бракът им: По смисъла на член 27 от Кодекса за семейството и настойничеството членовете на семейството могат да предявят претенции за „правото на равен стандарт на живот“ за всички членове на семейството.
  5. задължение между съпрузи след прекратяване на брака: Ако разтрогването на брака е по вина само на единия от съпрузите и в резултат на развода се влоши значително материалното положение на другия съпруг, последният може да поиска неговите или нейните разумни потребности да бъдат задоволени, дори ако той или тя не се намира в материално затруднение. В други случаи съпругът или съпругата, намиращ се в материално затруднение, може да предяви иск за издръжка от своя бивш съпруг или съпруга, за да покрие своите разумни потребности пропорционално на доходите и финансовото положение на бившия съпруг или съпруга. Задължението за издръжка се прекратява, когато този съпруг или съпруга сключи отново брак. Въпреки това, когато задължението е поето от разведения съпруг, който не е виновен за разтрогването на брака, задължението също се прекратява пет години след решението за развод, освен ако съдът не постанови удължаване на петгодишния период по искане на съпруга или съпругата с право на издръжка и на основание на изключителни обстоятелства.
  6. задължение на бащата на извънбрачно родено дете към майката на детето: Баща, който не е съпруг на майката, трябва да дава своя принос според възможностите си в разходите, свързани с бременността и раждането и тримесечните разходи за издръжка на майката в периода на раждане. Ако има неотложни основания, майката може да предяви иск за принос към разходите за нейната издръжка за срок, по-дълъг от три месеца.

2. До каква възраст едно дете може да се ползва от издръжка?

Предпоставката за задължение за издръжка от страна на родител към дете е невъзможността на детето да се грижи за себе си. За повече информация, вижте точка 1.1.

НагореНагоре

3. В какви случаи се прилага полското право?

Въпросът с приложимото право в Полша се урежда от: Закона за международното частно право от 12 ноември 1965 г., Конвенцията за приложимото право при задължения за издръжка, подписана в Хага на 2 октомври 1973 г. и двустранните споразумения с Австрия, Беларус, България, Виетнам, Естония, Куба, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Северна Корея, Словакия, Украйна, Унгария, Франция и Чешката република (за информация по тези споразумения, вижте интернет страницата на полското Министерство на правосъдието: www.ms.gov.pl polski).

Когато Конвенцията или разпоредбите на двустранните споразумения не предвиждат друго, исковете за издръжка между кръвни роднини или втори баща или майка и заварени или доведени деца се уреждат от правото на страната, чийто гражданин е лицето, което има право на издръжка. Следователно полското право се прилага в случаите, когато това лице е с полско гражданство.

НагореНагоре

4. Ако съдът не приложи полското право, какво право ще се приложи (при условие че ищецът и ответникът се намират в Полша)?

Местопребиваването или постоянното местожителство на страните не влияе върху избора на приложимото право. Това, което има значение, е гражданството на ищеца. Вижте точка 3.

5. По какъв начин да подам иск за издръжка в съд, държавно учреждение или друга организация?

Удовлетворяване на правото на издръжка може да се получи чрез:

  1. доброволно изпълнение на задължението за издръжка;
  2. сключване на споразумение за задължението между страните; или
  3. ако лицето, което има задължение за издръжка не изпълни задължението, подаване на молба до съда за присъждане на издръжка.

6. Може ли да бъде подадена молба от името на роднина по права линия, близък познат или непълнолетно лице?

Молба за присъждане на издръжка може да бъде подадена от името на правоимащото лице от:

НагореНагоре

  • упълномощено лице, което може да бъде, освен адвокат, също така и родител, съпруг, брат или сестра, роднина по възходяща линия или лице в осиновителски отношения с правоимащото лице;
  • представител на орган на местната власт, което отговоря за социално подпомагане (съгласно Закона за социалното подпомагане от 12 март 2004 г. (Dziennik Ustaw от 2004 г., Nº 64, точка 593) такива представители са: ръководителят на местен (gmina) център за социално подпомагане или на районен (powiat) център за подкрепа на семейството);
  • представител на организация, със седалище в общността, с компетентност да подпомага семейства (списък с такива организации е включен в наредба на Министъра на правосъдието от 10 ноември 2000 г. (Dziennik Ustaw от 2002 г., Nº 100, точка 1080));
  • прокурор, ако това е уместно и е в интерес на запазване на върховенството на закона и обществения интерес.

От името на непълнолетните лица, които имат право на издръжка, действа законният им представител.

НагореНагоре

Близък познат не може да действа от името на лице с право на издръжка, освен ако този познат не е едно от лицата, изброени по-горе.

7. По какъв начин ищецът може да разбере кой съд е компетентен по отношение на неговия/нейния иск?

Съгласно Гражданскопроцесуалния кодекс съдът, който е компетентен е районният съд. Юрисдикцията се определя в съответствие с местопребиваването на ищеца или ответника.

Информация относно това кой съд има юрисдикция по отношение на конкретен случай може да се получи от правни кантори и от лицата, посочени в точка 15 или от Европейския съдебен атлас на интернет страницата на Комисията: 

http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_bg.htm.

8. Необходимо ли е ищецът да се обърне към професионален посредник, за да заведе дело в съда или за да подаде иск чрез компетентния орган?

По делата за издръжка не се изисква представителство чрез адвокат. Ищецът може да избере да действа от свое собствено име или чрез професионален посредник.

НагореНагоре

Вижте точка 9 за конкретна информация относно възможността съдът да назначи адвокат, който да действа от името на ищеца на издръжката.

9. Трябва ли ищецът да покрие съдебните разноски? Ако е така, какъв е техният вероятен размер? Ако финансовите средства на ищеца са недостатъчни, може ли той/тя да получи правна помощ за покриване на разходите по процедурата?

Според полското право лицето, което търси принудително изплащане на издръжка, е освободено от съдебни разноски. Освобождаването е пълно, т.е. съответното лице не покрива никакви съдебни разноски, разноски за обжалване или за налагане на принудително изпълнение.

Освен това, лицето, което е освободено от плащане на съдебни разноски, може да подаде молба за правна помощ под формата на осигуряване на адвокат, назначен от съда. Ако молбата за адвокат бъде одобрена, адвокатският хонорар се поема от насрещната страна на страната, на която е назначен адвокат. В случай, че това лице загуби делото, разходите за адвокат се поемат от държавната хазна.

НагореНагоре

Правата на гражданите на държавите-членки в тази област се уреждат от Закона за правото на помощ по граждански дела, водени в държави-членки на Европейския съюз. Информация за този закон се съдържа в предоставената от Полша информация относно правната помощ.

10. Как се изчислява размерът на издръжката в съдебни дела? По какъв начин промените в разходите за живот и семейните обстоятелства оказват влияние върху размера на издръжката?

Размерът на сумата за издръжка зависи от доходите и финансовите възможности на лицето, което я дължи и от разумните нужди на ищеца. Разумните нужди включват всичко, което е от съществено значение за осигуряване на издръжката на ищеца, не само в материален смисъл, но и в други отношения (културни и духовни). Нуждите на непълнолетните включват разходите за тяхното отглеждане и възпитание. При оценяване на доходите и финансовите възможности на лицето, което дължи издръжка, се взема предвид не дохода, който той/тя действително има, а този, който той/тя би могъл да има, ако използва напълно потенциала си.

НагореНагоре

В случаите на промяна в обстоятелствата, може да се иска промяна на съдебното решение или споразумение за издръжка. Всяка от страните по издръжката може да поиска такава промяна. В зависимост от обстоятелствата, те могат да поискат отмяна на задължението за издръжка или увеличаване или намаляване на размера на издръжката. Условията за промяна на размера на издръжката са, че или разумните нужди на лицето, което има право на издръжка, или възможностите за доходи на лицето, което плаща издръжка, са се повишили или намалили.

11. Кой плаща издръжката и как?

Лицето, което трябва да плаща издръжката е лицето, посочено като длъжник в подлежащото на изпълнение (съдебно) решение. Принципът е, че разходите по издръжката се поемат изключително от лицето, което има задължение за нейното плащане. Ако това лице не плаща доброволно, лицето, имащо право на издръжка, може да подаде молба до компетентния орган за принудително изплащане на издръжката. Принудителното плащане може да бъде инициирано ex officio по искане на първоинстанционния съд, който е издал решението, постановяващо размера на издръжката. Лицето, което има право на издръжка може също така да представи решението за принудително плащане в местоработата на длъжника или пред институцията, изплащаща пенсията му, и да поиска дължимата издръжка да бъде отчислявана от сумата, която се плаща на длъжника. Това искане е задължително за изплащащата институция.

НагореНагоре

12. Ако дължащият издръжка не плаща доброволно, какви действия могат да се предприемат, за да бъде принуден да плаща?

Ако лицето, което има задължение за издръжка, не изпълнява доброволно това задължение, то може да бъде принудено да го направи. Вижте точка 11.

Нещо повече, съгласно Наказателния кодекс неплащането на издръжка е нарушение, което се наказва с глоба, с наказания, които не са свързани с лишаване от свобода, или с лишаване от свобода до две години.

13. Има ли институция или организация, която подпомага лицата, имащи право да получават издръжка?

Както е споменато в точка 6, от името на правоимащото лице може да се подаде молба за присъждане на издръжка от, inter alia, някои организации със седалище в Общността, представители на местните власти, отговорни за социалното подпомагане и, в някои случаи, от прокурор. Тези организации и лица могат също така да подкрепят ищеца като участват в производството за издръжка, на което вече е даден ход. Тяхната роля, следователно, е да подкрепят лицето, което има право на издръжка, в неговите действия пред съда.

НагореНагоре

14. Може ли някоя от тези институции или организации да плати цялата или част от сумата за издръжка вместо длъжника?

Не, никоя от тях не може да направи това.

Въпреки това, Законът от 22 април 2005 г. относно производствата срещу длъжници на издръжка и авансови плащания за издръжка, в сила от 1 септември 2005 г., предвижда, в случай, че е невъзможно да се приложи принудително заповедта за издръжка, издадена от съда, местният (gmina) офис и център за социално подпомагане да може да разреши правото на „авансово плащане за издръжка“.

Единствено лицата, посочени в закона могат да подават молба за авансово плащане. Авансовите плащания за издръжка се изплащат от ръководителя на местната институция, кмета или председателя на града, в съответствие с местопребиваването на ищеца на издръжката и не могат да превишават размера на издръжката, присъдена от съда или сумите, посочени в закона. Ищците имат право на авансови плащания в размер на издръжката, която е присъдена от съда, но не е била изплатена.

НагореНагоре

Ако обаче лицето, което има право на авансово плащане за издръжка, живее в институция, която осигурява пълна издръжка (например център за социално подпомагане, детски дом, поправителен дом или е лишено от свобода), или е в приемно семейство или е сключило брак или има дете и има право на помощ за домакинството, авансът не може да се отпусне на това лице.

Този закон е приложим, само ако лицето, което има право на издръжка, живее в Полша.

15. Може ли ищецът да получи помощ от организация или правителствено учреждение (местно или централно) в Полша, ако той/тя живее в Полша, но длъжникът на издръжката живее в друга страна?

Ако длъжникът живее в чужбина, а ищецът на издръжката живее в Полша, окръжният съд (Sąd Okręgowy), който е компетентен за местопребиваването на ищеца, подпомага ищеца да състави молба за издръжка като му предостави цялата необходима информация и помощ за попълване на необходимите документи и като провери дали молбата е правилно оформена.

НагореНагоре

16. Ако е така, как можем да се свържем с тази организация или правителствено учреждение (моля, дайте точните наименования и адреси)?

Име на съда

Адрес

Пощенски код

Тел.

Факс

Тел. централа

Председател

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Białystok

ul. M.C.Skłodowskiej 1

15-950 Białystok

085

742-04-41

745-91-00

745-92-00

745-92-17

742-46-40

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Bielsko-Biała

ul. Cieszyńska 10

43-300 Bielsko-Biała

033

499-04-99

499-03-16

499-03-18

812-39-15

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Bydgoszcz

ul. Wały Jagiellońskie 2

85-128 Bydgoszcz

052

325-31-00

325-31-04

321-31-01

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Częstochowa

ul. Dąbrowskiego 23/35

42-200 Częstochowa

034

324-50-15

324-16-80

324-16-80

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Elbląg

Pl. Konstytucji 1

82-300 Elbląg

055

611-22-00

611-22-07

611-22-15

611-22-17

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Gliwice

ul. Kosciuszki 15

44-100 Gliwice

032

338-02-00

338-01-01

338-01-02

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Gdańsk

ul. Nowe Ogrody 30/34

80-958 Gdańsk

058

321-31-99

321-31-00

321-31-01

321-31-04

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Gorzów Wielkopolski

ul. Mieszka I 33

66-400 Gorzów Wielkopolski

095

722-42-80

do 85

720-28-07

720-28-07

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Jelenia Góra

ul. Wojska Polskiego 56

58-500 Jelenia Góra

075

641-51-00

752-24-34

641-51-51

752-51-13

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Kalisz

Al. Wolnosci 13

62-800 Kalisz

062

765-77-00

765-77-64

757-37-04

765-78-50

757-49-36

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Katowice

ul. Andrzeja 16/18

40-957 Katowice

032

251-14-21

251-40-91

251-69-83

251-67-28

251-69-83

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Kielce

ul. Seminaryjska 12

25-372 Kielce

041

340-23-00

344-59-45

344-49-23

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Konin

ul. Energetyka 5

62-510 Konin

063

242-30-22

242-38-16

242-65-69

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Koszalin

ul. Waryńskiego 7

75-541 Koszalin

094

-

342-50-71

342-88-04

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Kraków

ul. Przy Rondzie 7

31-547 Kraków

012

619-50-00

619-58-00

619-58-22

619-57-77

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Krosno

ul. Sienkiewicza 12

38-400 Krosno

013

436-84-78

436-85-49

432-05-70

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Legnica

ul. Złotoryjska 40

59-220 Legnica

076

722-59-00

722-59-11

722-59-12

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Lublin

ul. Krakowskie Przedmiescie 43

20-076 Lublin

081

535-91-00

do 10

532-08-40

532-99-95

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Łomża

ul. Dworna 16

18-400 Łomża

086

216-62-81

216-38-07

216-67-53

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Łódź

Pl. Dąbrowskiego 5

90-921 Łódź

042

677-89-00

677-89-99

677-89-91

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Nowy Sącz

ul. Pijarska 3

33-300 Nowy Sącz

018

443-89-00

443-89-22

443-81-14

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Olsztyn

ul. Dąbrowszczaków 44

10-001 Olsztyn

089

523-02-30

523-01-85

527-30-48

527-76-95

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Opole

siedziba tymczasowa

ul. Prószkowska 67

45-758 Opole

077

457-22-64

457-28-33

402-48-35

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Ostrołęka

ul. Kosciuszki 19

07-400 Ostrołęka

029

764-29-22

764-29-40

764-37-22

764-32-88

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Piotrków Trybunalski

ul. J. Słowackiego 5

97-300 Piotrków Trybunalski

044

-

647-21-94

649-64-14

647-89-19

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Płock

Pl. Narutowicza 4/6

09-404 Płock 6

024

262-52-44

268-85-84

268-85-79

262-25-26

262-25-26

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Poznań

ul. Marcinkowskiego 32

60-967 Poznań

061

856-60-00

852-33-06

852-93-85

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Radom

ul. Marszałka

J. Pilsudskiego 10

26-600 Radom

048

368-02-00

368-03-00

368-03-01

368-03-03

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Rzeszów

Pl. Śreniawitów 3

35-959 Rzeszów

017

875-62-00

875-62-36

862-72-65

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Siedlce

ul. Sądowa 2

08-110 Siedlce

025

632-52-35

do 39

632-62-11

632-61-98

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Sieradz

Al. Zwycięstwa 1

98-200 Sieradz

043

827-13-20

827-12-87

827-10-14

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Słupsk

ul. Zamenhofa 7

76-200 Słupsk

059

842-20-41

do 44

842-83-25

842-83-01

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Suwałki

ul. L.Waryńskiego 45

16-400 Suwałki

087

563-13-30

563-13-01

563-13-03

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Szczecin

ul. Kaszubska 42

70-952 Szczecin

091

448-00-02

448-96-36

448-99-15

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Świdnica

Pl. Grunwaldzki 14

58-100 Świdnica

074

851-83-00

851-82-46

851-82-70

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Tarnobrzeg

ul. Sienkiewicza 27

39-400 Tarnobrzeg

015

823-48-80 do 81

823-49-20

823-05-51

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Tarnów

ul. J. Dąbrowskiego 27

33-100 Tarnów

014

632-74-00

632-75-00

621-16-38

621-34-74

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Toruń

ul. Piekary 51

87-100 Toruń

056

610-56-00

610-56-04

655-57-06

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Warsaw

Al. Solidarnosci 127

00-951 Warszawa

022

620-03-71

620-13-57

620-13-57

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Włocławek

ul. Wojska Polskiego 22

87-800 Włocławek

054

411-62-00

411-62-05

411-62-05

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Wrocław

ul. Sądowa 1

50-950 Wrocław

071

370-42-00

370-42-01

343-64-75

344-49-59

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Zamosć

ul. Akademicka 1

22-400 Zamosć

084

-

638-48-13

639-33-59

Sąd Okręgowy (Regional Court)

in Zielona Góra

Pl. Słowiański 1

65-958 Zielona Góra

068

-

322-01-40

322-01-41

17. Какъв вид помощ може да получи ищецът от това правителствено учреждение или организация?

В случаите, когато предаващата агенция е полски съд по силата на Нюйоркската конвенция от 1956 г. или на двустранно споразумение, той дава на ищеца цялата необходима информация, помага му да попълни необходимите документи, проверява дали молбата е правилно оформена и препраща заявлението в чужбина.

18. Може ли ищецът да кандидатства пряко пред такова учреждение или предаваща агенция в Полша, ако той/тя живее в Полша, а длъжникът на издръжката живее в друга страна?

В ситуации, свързани с присъждане от съда на издръжка, пребиваващият в друга страна ищец, може, в случаите, когато делото попада в обхвата на Нюйоркската конвенция, да използва предвидената в тази конвенция процедура и да подаде молба в компетентната предаваща агенция на страната, в която той/тя пребивава.

Ако ищецът живее в страна, с която Полша е подписала двустранно споразумение, помощ се предоставя в съответствие с разпоредбите на това споразумение. Като правило, тези споразумения предвиждат пряко подаване на молба в полския съд или подаване на молба в този съд посредством съд на страната, която е издала решението. В други случаи молбата се предава чрез централно правителствено учреждение – най-често Министерството на правосъдието.

19. Ако е така, как можем да се свържем с тази организация или правителствено учреждение (моля, дайте точните наименования и адреси)?

В случаите, попадащи в обхвата на Нюйоркската конвенция, компетентните предаващи агенции на чуждите страни са посочени в декларациите на тези страни, приложени към конвенцията, която може да бъде намерена в Интернет.

20. Какъв вид помощ може да получи ищецът от това правителствено учреждение или организация?

В случаите, попадащи в обхвата на Нюйоркската конвенция, предаващите агенции на чуждите страни, посочени в приложените към конвенцията декларации, осигуряват на ищеца цялата необходима информация, помагат му да попълни необходимите документи, проверяват дали молбата е правилно оформена и я предават на съответната друга страна.

« Определяне на издръжка - Обща информация | Полша - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 18-03-2008

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство