Европейска комисия > ЕСМ > Юридически професии > България

Последна актуализация: 25-03-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Юридически професии - България

 

TABLE OF CONTENTS

1. Съдии 1.
2. Прокурори 2.
3. Следователи 3.
4. Съдии по вписванията 4.
5. Съдебни изпълнители 5.
6. Съдебна администрация 6.
7. Адвокати 7.
8. Нотариуси 8.
9. Юрисконсулт 9.

 

Юрист с университетска диплома от юридически факултет в  Република България може да упражнява редица професии, включително тези на съдия, прокурор, следовател, съдия по вписването,съдебен изпълнител, съдебен служител, адвокат, нотариус и юрисконсулт, които професии представляват част от правораздаването в Република България.

1. Съдии

Правният статут на съдиите е уреден в Глава седма на Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт.Съдебната власт е независима и защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Правосъдието се осъществява в името на народа. Създаването на извънредни съдилища не се допуска. Несменяемостта на съдиите при определени условия е конституционно закрепена. При осъществяване на  съдебната власт съдиите имат функционален имунитет, т.е. не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Съдийската длъжност е несъвместима с мандата на народен представител, министър, заместник-министър, кмет и общински съветник, както и с редица други длъжности. Съдиите, докато упражняват професията си, не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност. Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

НагореНагоре

Основният административен и кадрови орган на съдебната власт е Висшият съдебен съвет. Той определя състава и осъществява организацията на съдебната власт. Като основен кадрови орган на съдебната власт, той има изключителни правомощия по отношение на подбора и професионалното развитие на съдиите, прокурорите и следователите, включително назначаването,повишаването, понижаването, преместването и освобождаването им от длъжност, атестирането им и придобиването на статут на несменяемост, повишаването на квалификацията и определянето на възнагражденията им. Висшият съдебен съвет приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници и внася в Министерския съвет проектобюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му. Висшият съдебен съвет се състои от двадесет и пет члена и е юридическо лице със седалище в София. Членове на Висшият съдебен съвет по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. Народното събрание избира единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет, а останалите единадесет се избират от органите на съдебната власт.

НагореНагоре

Според Конституцията съдилищата в Република България са районни (112 на брой), окръжни (28 на брой) и административни (28 на брой), военни, апелативни (5 на брой),Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Към окръжните съдилища се назначават младши съдии.Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела. Съдебното производство е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго. Броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет. Районите им могат да не съвпадат с административно- териториалното деление на страната. Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава акт от административния ръководител (председателя) на съответния съд. Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката с Указ по предложение на Висшия съдебен съвет с мандат от седем години, без право на повторно назначаване. Председателите на останалите съдилища се назначават на тази длъжност от Висшия съдебен съвет за срок от 5 години с право на повторно избиране. За съдия може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство, завършило е висше юридическо образование,преминало е изискуемия стаж и е придобило юридическа правоспособност, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, и притежава необходимите нравствени и професионални качества, преценката за които се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, както и определен брой години стаж. Първоначалното постъпване в системата на съдебната власт става чрез конкурс. Съдиите се освобождават от длъжност при навършване на 65 години, както и при други обстоятелства, предвидени в Закона за съдебната власт. Приет е и се прилага Етичен кодекс на съдиите.

2. Прокурори

Правната уредба на прокуратурата се съдържа в чл. 126-127 от Конституцията и глава седма от Закона за съдебната власт. Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Тя се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.Към окръжните прокуратури се назначават младши прокурори. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда. Основната цел на прокуратурата е да следи за спазване на законността, като:

НагореНагоре

  • привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
  • упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;
  • предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;
  • в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.

Условията за назначаване и освобождаване на прокурорите са същите, както тези за съдиите. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката с Указ по предложение на ВСС с мандат от седем години, без право на повторно назначаване. Административните ръководители на прокуратурите се назначават от ВСС за срок от пет години с право на повторно назначение. Първоначалното постъпване в системата на съдебната власт става чрез конкурс. Приет и действа Етичен кодекс на прокурорите.

НагореНагоре

3. Следователи

Правният статут на следователите се съдържа в Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт. Следователите извършват предварително следствие по наказателни дела в предвидените от закона случаи. При изпълнение на задълженията си следователите осъществяват процесуално ръководство на органите, натоварени с отделни процесуални задачи или функции в наказателното производство. Следствените служби в Република България са Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба. Националната следствена служба се ръководи от директор, който: представлява Националната следствена служба; внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби; осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби, изготвя годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го изпраща за включване в обобщения годишен доклад.

4. Съдии по вписванията

Статутът на съдиите по вписванията е уреден в Закона за съдебната власт. В районните съдилища има съдия по вписванията , който има следните функции: разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения; извършва нотариални и други действия, предвидени в закон. Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район. В случай, че един от кандидатите е бил съдия, прокурор или следовател, придобил статут на несменяемост или е работил като държавен съдебен изпълнител в продължение на 5 години, той се назначава и освобождава за съдия по вписванията от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието. Нямат статут на магистрати.

5. Съдебни изпълнители

В Република България има два вида съдебни изпълнители.Първият са държавните съдебни изпълнители.Техният правен статут се съдържа в Закона за съдебната власт. Ситуирани са в районните съдилища. Държавният съдебен изпълнител се назначава и освобождава от длъжност от министъра на правосъдието по предложение на председателя на районния съд или по преценка на министъра. Нямат статут на магистрати.

НагореНагоре

Вторият вид съдебни изпълнители са частните съдебни изпълнители. Правният им статут е уреден в Закона за частните съдебни изпълнители. Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд. Създадена е се Камара на частните съдебни изпълнители като юридическо лице със седалище в гр. София. В Камарата членуват по право всички частни съдебни изпълнители. Условията за придобиване на правоспособност за частен съдебен изпълнител са уредени в Закона за частните съдебни изпълнители.Тази длъжност е несъвместима с длъжността на народен представител, кмет или общински съветник, длъжност в държавен или общински орган.Длъжността на частните съдебни изпълнители се заема след успешно полагане на конкурс за нея. Съдебните изпълнител нямат статут на магистрати.

6. Съдебна администрация

Правната уредба на съдебната администрация се съдържа в Закона за съдебната власт. Съдебната администрация е организирана в обща и специализирана администрация. Деловодителят е служител от специализираната съдебна администрация. Ежедневната дейност на съда се смята за част от специализираната съдебна администрация, която се състои от служителите в деловодството. Всички съдебни служители се назначават от председателя на съда след провеждане на конкурс. Съдебният администратор ръководи, следи и упражнява контрол над дейността на ежедневната съдебна администрация. Административният секретар упражнява контрол върху съдебните служители в отсъствието на съдебния администратор.Служителите в съдебната администрация имат статут на съдебни служители,но не са магистрати.

7. Адвокати

Правният статут на адвокатите се съдържа в Закона за адвокатурата.Адвокатът упражнява професията си свободно и неограничено в рамките на закона. Основното задължение на адвоката е да оказва правна помощ, съдействие и защита на правата и законните интереси на клиентите си. При упражняването на своята дейност адвокатът е независим и се подчинява единствено на закона и на етичните норми. Упражняването на адвокатска професия е свързано със строго регламентирана несъвместимост със заемането на държавни или изборни длъжности и осъществяването на производствена или търговска дейност. Адвокатът не може да бъде нотариус, магистрат или да членува в управителни органи на търговски дружества. Адвокатът трябва да има завършено юридическо образование. Законът за адвокатурата позволява адвокати,придобили правоспособност за адвокат в чужда държава,да упражняват адвокатска професия на територията на Република България.  Друго съществено условие за упражняване на адвокатска дейност е вписването в адвокатска колегия.Правата и задълженията на адвоката са уредени в Закона за адвокатурата. Адвокатската колегия е юридическо лице, в което членуват адвокати, обединени на териториален принцип. Органите на адвокатската колегия са Адвокатски съвет - ръководи колегията и се избира от Общото събрание за определен срок,Общо събрание - състои се от всички адвокати, вписани в списъка на колегията. Висшият адвокатски съвет е върховен изпълнителен и координиращ орган на адвокатурата. Той се състои от председателите на адвокатски колегии.Негови функции са :

НагореНагоре

  • да представлява адвокатското съсловие пред публичните власти;
  • да следи за точното и еднакво упражняване на адвокатската професия;
  • да защитава правата на адвокатите;
  • да поощрява професионалното развитие на адвокатите;

Дисциплинарни нарушения са всички действия, които противоречат на закон, подзаконов нормативен акт, на правилника на адвокатската колегия и на кодексите за професионална етика.Дисциплинарни наказания са предупреждение,мъмрене,глоба, изключване от колегията,лишаване от правото да упражнява адвокатска професия за определен период или завинаги.Дисциплинарният съд разглежда нарушенията на адвокат, вписан в списъка на адвокатската колегия и налага дисциплинарни наказания. Приет е Етичен кодекс на адвокатите.

Действащите в Република България процесуални закони - Наказателно - процесуален кодекс / НПК / и Граждански процесуален кодекс / ГПК/ предвиждат по определен вид съдебни дела и при определени условия задължителна ползването на задължителна правна помощ. Съгл. чл.94 от НПК участието на защитник - правоспособен адвокат е задължително в наказателното производство, когато

НагореНагоре

  1. обвиняемият е непълнолетен;
  2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
  3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;
  4. обвиняемият не владее български език;
  5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
  6. когато е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан под стража;
  7. производството е пред Върховния касационен съд;
  8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
  9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

Участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

НагореНагоре

По граждански и търговски дела е задължително касационна жалба да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт.Съдът е длъжен да назначи адвокат кат процесуален представител на страна в граждански или търговски процес, когато лицето е обявено за безвестно изчезнало; при противоречие в интересите между представител / по закон/ и представляван, както и в случай, че страна в процеса е лице с неизвестен по делото постоянен или настоящ адрес.

8. Нотариуси

Правният статут на нотариусите и Нотариалната камара в Република България е уреден в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара.Районът му на действие съвпада с района на съответния районен  съд. В Нотариалната камара членуват по право всички нотариуси.Нотариалната камара е юридическо лице със седалище гр.София. В Нотариалната камара се води регистър, в който се вписват нотариусите, помощник-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.Изискванията за придобиване на правоспособност на нотариус са уредени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.То трябва да има висше юридическо образование,да е придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт,да има тригодишен стаж,да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, да не е лишено от правоспособност на нотариус,да не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност,да не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут,да е вписано в регистъра на Нотариалната камара. Нотариусът не може едновременно да бъде народен представител,министър, кмет или общински съветник,да заема длъжност в държавен или общински орган,да работи по трудово правоотношение,да упражнява адвокатска професия,да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации. Вакантните места за нотариуси се заемат въз основа на конкурс,насрочен със заповед на министъра на правосъдието.Условията и редът за провеждането му се определят с наредба на министърът на правосъдието. След влизане в сила на заповедта за вписване кандидатът за нотариус е длъжен да осигури нотариална кантора, което може да стане и съвместно с други кандидати или действащи нотариуси от същия район. Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите. Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.В своята дейност нотариусът се подпомага от помощник-нотариус. Органи на Нотариалната камара са общото събрание, Съветът на нотариусите,контролният съвет и дисциплинарната комисия.Техните функции, правомощия, права и задължения са уредни в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност. Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки нотариус за изпълнение на закона и устава на Нотариалната камара.Събират се нотариални такси за извършване на нотариални действия и за извършване от нотариус на други действия. Приет е Етичен кодекс на нотариусите.

9. Юрисконсулт

Задачата на юрисконсулта е да консултира ръководството на фирмата по всички юридически въпроси и да представлява компанията пред съдилища и други органи на изпълнителната власт.Той осъществява процесуално представителство въз основа на трудов договор.

Допълнителна информация

  • Български закони - http://www.justice.government.bg/
  • Българският правен портал  www.lex.bg
  • Интернет - страници на Министерство на правосъдието, на Висшия съдебен съвет, както и на отделните съдилища, прокуратури и следствени служби.

« Юридически професии - Обща информация | България - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 25-03-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство