Европейска комисия > ЕСМ > Компетентност на съдилищата > Международно право

Последна актуализация: 28-03-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Компетентност на съдилищата - Международно право

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


Правилата за определяне на юрисдикцията в Европейската общност са приложими и между държавите-членки на ЕС и някои държави извън Европейския съюз

Ако сте страна в спор с фирма, специалист, работодател или друго лице извън Европейския съюз, трябва да разберете съдилищата на коя държава имат юрисдикция за вашия случай. Отговорът на този въпрос може да има значителни последствия. Ако трябва да водите съдебно дело в чужбина, може да се сблъскате с допълнителни неудобства и разходи, например поради необходимостта да преведете показанията си, да наемете адвокат в държавата, в която се гледа делото или да пътувате, за да присъствате на заседанията на съда.

Конвенцията от Лугано

През 1988 г. държавите-членки на Европейския съюз и няколко други държави подписаха Конвенцията от Лугано English - français относно юрисдикцията и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право. В момента, освен държавите-членки на ЕС, договарящи страни по конвенцията са Швейцария, Норвегия, Исландия и Полша. Конвенцията от Лугано разшири правилата за определяне на юрисдикцията в държавите-членки, заложени в Брюкселската конвенция от 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право извън границите на Европейския съюз. През март 2002 г. Брюкселската конвенция от 1968 г. беше заменена с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно подведомствеността, признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право. Регламентът внесе промени в някои от юрисдикционните разпоредби. По тази причина Конвенцията от Лугано скоро ще бъде променена, така че изцяло да се хармонизира с правилата, приложими в рамките на Европейския съюз.

НагореНагоре

Кои са основните принципи на Конвенцията от Лугано по отношение на юрисдикцията?

Най-общо, фактор за определяне на юрисдикцията е местожителството на ответника. Искове срещу лицата с местожителство в една от договарящите държави се предявяват пред съдилищата на тази държава, независимо от тяхното гражданство. Въпреки това, Конвенцията съдържа множество разпоредби, които се отклоняват от този принцип и позволяват завеждане на съдебно дело в друга договаряща държава, различна от тази по местожителството на ответника. Най-значими примери за тези извънредни правила са:

  • по въпроси, свързани с договорни задължения, иск срещу дадено лице може да се заведе в съдилищата по местоизпълнението на това задължение. Например, френски продавач на камион може да бъде съден в Норвегия, ако това е мястото, където превозното средство е трябвало да бъде доставено.
  • при искове за щети са компетентни съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие. Така в случай на пътнотранспортно произшествие в Швейцария между турист с местоживеене във Великобритания и местно лице от Швейцария, ответникът швейцарец може да ползва швейцарските съдилища. Понякога събитието, даващо право на предявяване на иск за щети (например изпускане на токсични вещества в река в Полша) и мястото, където събитието води до щети (например щети върху растенията, напоявани с водите на замърсената река в Германия) не са разположени в една и съща договаряща държава. В този случай ищецът има право да избира между съдилищата на всяка от двете договарящи държави.
  • при дела, свързани с издръжка, кредиторът по издръжката може да се обърне към съдилищата на договарящата държава, в която той самият пребивава.
  • при някои договорни взаимоотношения, характеризиращи се с подчертан дисбаланс на силите между страните, като дела, свързани с потребителски договори или застраховки, по слабата страна се счита, че има нужда от специална защита. По правило, по-слабата страна (потребителят, застрахованият) могат да бъдат съдени само в договарящата държава, в която е тяхното местоживеене. По-силната страна (търговецът, застрахователят), от друга страна, също могат да бъдат съдени, понякога при наличие на определени условия, в договарящата държава, в която е местоживеенето на по-слабата страна.

Правилата на особената юрисдикция, изброени по-горе, предоставят допълнителна възможност за ищеца, който може да избере да заведе иск срещу ответника в съдилищата на договарящата държава по местожителството на това лице. Съществуват обаче и случаи на така наречената изключителна компетентност, която не допълва, а замества юрисдикцията, основана на местожителството на ответника. Например,

НагореНагоре

  • при производства с предмет вещни права или договор за наем на недвижим имот компетентност имат само съдилищата на договарящата държава, в която се намира имотът.
  • в производства, свързани с подлежащи на регистрация права, като патенти или търговски марки, изключителна компетентност имат съдилищата на договарящата държава, в която е извършена регистрацията.
  • при някои условия страните имат възможност свободно да изберат договарящата държава, чиито съдилища ще имат юрисдикция. Подобно споразумение за избор на подведомственост обикновено дава изключителна компетентност на съдилищата на избраната договаряща държава, освен ако страните не са се договорили по друг начин.

С някои определени изключения, самият факт че ответникът се е явил в съда води до юрисдикция на съдилищата на тази договаряща страна, дори и да не са компетентни по обичайния начин.

Моля отбележете, че горното описание на правилата на Конвенцията за определяне на юрисдикцията не е нито изчерпателно, нито достатъчно, за да позволи да се направи надеждна преценка на въпроса за юрисдикцията по дадено конкретно съдебно дело.

Какво се случва, ако по един и същ спорен въпрос бъде заведено съдебно производство в две договарящи държави?

Възможно и двете страни в спора да заведат съдебно дело с един и същ предмет на производството в различни договарящи държави. Например, при пътно-транспортно произшествие между две лица с местожителство съответно в Исландия и Финландия, възможно е всяко от лицата да заведе иск за щети срещу другото лице в договарящата държава по местожителството на ответника. В подобна ситуация регламентът определя като основно правилото „на първи дошъл, първи обслужен“. Вторият съд е длъжен да преустанови производството и да изчака първия съд да се произнесе по своята юрисдикция. Ако първият съд се определи като компетентен, другият съд трябва да прекрати делото. Единствено ако първият съд излезе със заключение, че не разполага с необходимата юрисдикция, другият съд може да продължи съдебното производство.

НагореНагоре

Как се определя международната юрисдикция, ако страни в процеса са държава-членка на Европейския съюз и държава извън Съюза, която не е договаряща страна по Конвенцията от Лугано?

Ако ответникът е с местожителство в държава-членка на Европейския съюз, а местожителството на ищеца не е друга държава-членка или договаряща страна по Конвенцията от Лугано, съдилищата на държавите-членки оценяват тяхната международна юрисдикция въз основа на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право.

Когато местожителството на ищеца е извън района на приложение на този Регламент и на Конвенцията от Лугано, националното процесуално законодателство на всяка от държавите-членки определя при какви условия са компетентни нейните съдилища. За да разберете повече за националното процесуално законодателство по отношение на международната юрисдикция на конкретна държава-членка, щракнете върху знамето на тази държава.

Под егидата на Хагската конференция по международно частно право English - français, която е международна организация, се правят опити да се договори световна конвенция относно международната юрисдикция и чуждестранните съдебни решения в областта на гражданското и търговското право.

Документи за справка

  • Конвенция от Лугано English - français от 16 септември 1988 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право
  • Брюкселска конвенция от 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право
  • Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право.

« Компетентност на съдилищата - Обща информация | Международно право - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 28-03-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство