Европейска комисия > ЕСМ > Компетентност на съдилищата > Право на Общността

Последна актуализация: 16-03-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Компетентност на съдилищата - Право на Общността

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


Пълен набор от правила относно юрисдикцията в рамките на Европейския съюз определя съдилищата на коя държава-членка са компетентни

Ако сте страна в спор с фирма, специалист, работодател или друго лице от друга държава от Европейския съюз, трябва да разберете съдилищата на коя държава-членка имат юрисдикция за вашия случай. Отговорът на този въпрос може да има значителни последствия. Ако трябва да водите съдебно дело в чужбина, може да се сблъскате с допълнителни неудобства и разходи, например поради необходимостта да преведете показанията си, да наемете адвокат в държавата-членка, в която се гледа делото или да пътувате, за да присъствате на заседанията на съда.

През 2000 г. Европейският съюз прие Регламент (ЕО) â„– 44/2001 на Съвета относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, който съдържа правила за определяне на юрисдикцията в съдебни дела от международен характер, в които е засегната повече от една държава-членка на Съюза. Регламентът замени и внесе промени в съдържанието на Брюкселската конвенция относно юрисдикцията и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, подписана от държавите-членки през 1968 г.

НагореНагоре

Този Регламент се прилага пряко в целия Съюз без Дания. Въпросите, които се отнасят до юрисдикцията на съдилищата между Дания и останалите държави-членки на ЕС все още се регулират от Брюкселската конвенция от 1968 г.

Разпоредбите на Регламента могат само да ви ориентират към държавата-членка, чиито съдилища имат юрисдикция. Определянето на конкретния компетентен съд в рамките на държавата-членка е предмет на нейното вътрешно процесуално законодателство. За да получите полезна информация за законите в сферата на юрисдикцията по граждански и търговски дела в дадена държава-членка, щракнете върху знамето на тази държава.

Кои са основните принципи на Регламента по отношение на юрисдикцията?

Най-общо, фактор за определяне на юрисдикцията е местожителството на ответника. Искове срещу лицата с местожителство в някоя от държавите-членки се предявяват пред съдилищата на тази държава, независимо от тяхното гражданство. Въпреки това, Регламентът съдържа множество разпоредби, които се отклоняват от този принцип и позволяват завеждане на съдебно дело в друга държава-членка, различна от тази по местожителството на ответника. Най-значими примери за тези извънредни правила са:

  • по въпроси, свързани с договорни задължения, иск срещу дадено лице може да се заведе в съдилищата по местоизпълнението на това задължение. Например, немски продавач на камион може да бъде съден в Италия, ако това е мястото, където превозното средство е трябвало да бъде доставено.
  • при искове за щети са компетентни съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие. Така в случай на пътнотранспортно произшествие в Гърция между турист с местоживеене във Великобритания и местно лице от Гърция, ответникът грък може да ползва гръцките съдилища. Понякога събитието, даващо право на предявяване на иск за щети (например изпускане на токсични вещества в река във Франция) и мястото, където събитието води до щети (например щети върху растенията, напоявани с водите на замърсената река в Белгия) не са разположени в една и съща държава-членка. В този случай ищецът има право да избира между съдилищата на всяка от двете договарящи държави.
  • при дела, свързани с издръжка, кредиторът по издръжката може да се обърне към съдилищата на държавата-членка, в която той самият пребивава.
  • при някои договорни взаимоотношения, характеризиращи се с подчертан дисбаланс на силите между страните, като дела, свързани с потребителски договори, застраховки или индивидуални трудови договори, по слабата страна се счита, че има нужда от специална защита. По правило, по-слабата страна (потребителят, застрахованият, служителят) могат да бъдат съдени само в държавата-членка, в която е тяхното местожителство. По-силната страна (търговецът, застрахователят, работодателят), от друга страна, също могат да бъдат съдени, понякога при наличие на определени условия, в държавата-членка, в която е местожителството или (в случаите на трудови договори) местоработата на по-слабата страна.

Правилата на особената юрисдикция, изброени по-горе, предоставят допълнителна възможност за ищеца, който може да избере да заведе иск срещу ответника в съдилищата на държавата-членка по местожителството на това лице. Съществуват обаче и случаи на така наречената изключителна компетентност, която не допълва, а замества юрисдикцията, основана на местожителството на ответника. Например:

НагореНагоре

  • при производства с предмет вещни права или договор за наем на недвижим имот компетентност имат само съдилищата на държавата-членка, в която се намира имотът.
  • в производства, свързани с подлежащи на регистрация права, като патенти или търговски марки, изключителна компетентност имат съдилищата на държавата-членка, в която е извършена регистрацията.
  • при някои условия страните имат възможност свободно да изберат държавата-членка, чиито съдилища ще имат юрисдикция. Подобно споразумение за избор на юрисдикция обикновено дава изключителна компетентност на съдилищата на избраната държава-членка, освен ако страните не са се договорили по друг начин.

С някои определени изключения, самият факт че ответникът се е явил в съда води до юрисдикция на съдилищата на тази държава-членка, дори и да не са компетентни по обичайния начин.

Моля отбележете, че горното описание на правилата на Регламента за определяне на подведомствеността не е нито изчерпателно, нито достатъчно, за да позволи да се направи надеждна преценка на въпроса за юрисдикцията по дадено конкретно съдебно дело.

Какво се случва, ако по един и същ спорен въпрос бъде заведено съдебно производство в две държави-членки на ЕС?

Възможно и двете страни в спора да заведат съдебно дело с един и същ предмет на производството в различни държави-членки. Например, при пътно-транспортно произшествие между две лица с местожителство съответно в Германия и Франция, възможно е всяко от лицата да заведе иск за щети срещу другото лице в държавата-членка по местожителството на ответника. В подобна ситуация Регламентът определя като основно правилото "на първи дошъл, първи обслужен". Вторият съд е длъжен да преустанови производството и да изчака първия съд да се произнесе по своята юрисдикция. Ако първият съд се определи като компетентен, другият съд трябва да прекрати делото. Единствено ако първият съд излезе със заключение, че не разполага с необходимата юрисдикция, другият съд може да продължи съдебното производство.

Документи за справка

  • Регламент (ЕО) â„– 44/2001 на Съвета относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право.
  • Брюкселска конвенция от 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право.

« Компетентност на съдилищата - Обща информация | Право на Общността - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 16-03-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство