Европейска комисия > ЕСМ > Терминологичен речник

Версия за печат Прибавете към предпочитани

Терминологичен речник

Дефинициите в настоящия глосар са дадени, за да ви помогнат да разберете изразите, използвани на различните страници от уебсайта на Европейската съдебна мрежа. Те не са авторитетни правни дефиниции.

Приложимо право

Концепцията за приложимо право е специфична концепция на международно частно право и се отнася до националното право, което управлява даден правен въпрос в международен контекст. Съдилището, което разглежда дадено дело, не прилага непременно съответното национално право за уреждане на спора. Когато правните взаимоотношения между частни лица имат международно измерение (например когато те са от различни националности или не живеят в една и съща страна), могат да се прилагат законите на няколко различни държави. Действително приложимото право се определя от правилата, предвидени за случаи, в които има противоречие на законите. Конвенцията за правото, приложимо към договорните задължения, подписана в Рим през 1980 г. под егидата на Европейската икономическа общност, унифицира противоречащите си правила в тази област на държавите-членки.

Автентичен инструмент

Автентичният инструмент е документ, в който е записано правно действие или факт, чиято автентичност е удостоверена от публичен орган. Определени автентични инструменти са приложими. Пример е продажбата на недвижимо имущество, подготвена от нотариус или от адвокат. Автентични инструменти, които са приложими в дадена държава-членка, могат да бъдат приложени в друга държава-членка в съответствие с опростена процедура, предвидена в Регламент Брюксел I.

Брюксел I

Изразът Брюксел I често се използва, за да означи Регламент (EО) ? 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Този инструмент регулира предоставянето на международна юрисдикция между държави-членки на Европейския съюз и условията и процедурите за признаване и привеждане в изпълнение на съдебни решения, издадени в държавите-членки, автентични инструменти и уреждания на спорове от съда. Тя замени Конвенцията Брюксел I от 27 септември 1968 г. по отношение на всички държави-членки с изключение на Дания.

Брюксел II

Изразът Брюксел II често се използва, за да означи Регламент (EО) ? 1347/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, свързани с брачните въпроси и с въпросите на родителската отговорност за децата на двамата съпрузи. Регламентът излага правилата, които управляват международната юрисдикция, признаването и привеждането в изпълнение на съдебните решения в случаите, свързани с развод, разделяне и анулиране на брака и решенията, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи, издадени във връзка с тях. Тя замени Конвенцията Брюксел II от 28 май 1998 г. по отношение на всички държави-членки с изключение на Дания.

Съдебна практика, основана върху прецеденти

Терминът „съдебна практика основана върху прецеденти“ се използва в международен мащаб, за да посочи правните правила, произтичащи от набор от сходни решения на съдилищата. Съдебната практика, основана върху прецеденти, на Съда на Европейските общности е особено богата на решения, свързани с интерпретацията на Договорите, директивите и регламентите на Общността. Тя е източник на правото на Общността.

Съобщение на Комисията

Съобщението е свързан с политиката документ без задължителна тежест. Комисията поема инициативата за публикуването на съобщение, когато иска да изложи своето собствено мнение по въпрос, свързан с дадена тема. Съобщението няма правна сила.



Препоръка на Комисията

В правото на Общността препоръката е правен инструмент, който насърчава онези, до които е адресиран, да действат по определен начин същевременно без да е обвързващ за тях. Дадена препоръка дава възможност на Комисията (или Съвета) да установи необвързващи правила за държавите-членки или, в определени случаи, за гражданите на Съюза.

Право на Общността

„Право на Общността“ означава набор от правила, приети от Европейската общност. Правото на Общността се състои главно от Договорите, инструментите, приети от институциите по Договорите, например регламенти и директиви. Съдебната практика, основана върху прецеденти, на Съда, също е един от източниците на правото на Общността. Правото на Общността се отличава от международното публично право в определени отношения (вж. международно публично право).

Противоречие на юрисдикция

Виж международна юрисдикция.

Противоречия на закони

Виж приложимо право.

Договорни задължения

Когато две лица сключат договор, те по обикновено поемат двупосочни задължения - едната страна приема да предостави на другата стоки или услуги, а другата приема да заплати цената за тях. Всяка от страните по договора също е обвързана от задължение към другата я обезщети, в случай че договорът не бъде изпълнен както трябва, или в случай че изобщо не бъде изпълнен.

Конвенция

Конвенциите са известни също като договори или споразумения и са най-широко използваните инструменти на международното публично право. Конвенцията е споразумение между няколко държави и/или международни организации, които излагат закона за взаимоотношенията между тях и между съответните граждани. Конвенциите могат да бъдат двустранни, т.е. сключени между две държави. Това беше обичайната ситуация преди да бъдат създадени международните организации и да бъде предоставена възможност за сключване на многостранни конвенции, които се подписват от повече от две държави. Много от многостранните конвенции са договорени под покровителството на международни организации като например Хагската конференция по международно частно право и Съвета на Европа. Конвенцията Брюксел I е сключена през 1968 г. между държавите-членки на Европейската икономическа общност. Европейската общност редовно сключва от името на държавите-членки конвенции с една или повече трети страни. Щом дадена конвенция е подписана от представителите на съответните правителства, тя трябва да бъде ратифицирана или одобрена от съответните национални органи, което обикновено означава националния парламент. В определени държави ратифицираните конвенции имат пряко влияние върху вътрешния правов ред. В други държави конвенциите, които са били ратифицирани, имат влияние, само в случай че са били транспонирани в националния правов ред, например под формата на закон.

Конвенциите са инструменти на международното публично право и се различават от инструментите на правото на Общността в следните отношения:

  • В международното публично право проблемите, свързани с тълкуването, повдигнати от конвенциите, в определени случаи могат да бъдат уредени от националните съдилища. По правило, не съществува специална система от съдилища, която да гарантира еднаквост при тълкуването и поради това - в прилагането на конвенциите. В правото на Общността Съдът има грижата да осигури еднакво тълкуване.
  • В международното публично право няма обща и систематична система от съдилища, които могат да накажат дадена държава, която не изпълни своите задължения по дадена международна конвенция. В правото на Общността Съдът може да обяви, че съществува нарушение и може да стигне дотам, че да наложи парични глоби.
Решение

В правото на Общността дадено решение е законодателен инструмент, задължителен в своята цялост за всички, до които е адресиран. Дадено решение може да бъде прието по Договора за ЕО от Европейския парламент и Съвета, от Съвета или от Комисията. Решенията рядко се използват в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела. Европейската съдебна мрежа по граждански дела е създадена с решение на Съвета.

Директива

В правото на Общността директивата е законодателен инструмент, задължителен за държавите-членки, до които е адресирана, по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но ги оставя свободни сами да определят формата и методите. Директивите могат да бъдат приети по Договора за ЕО от Европейския парламент и Съвета, от Съвета или от Комисията. Институциите на Общността използват по-често регламенти вместо директиви в съдебното сътрудничество по граждански дела. Щом бъде приета, директивите на Общността трябва да бъдат транспонирани от всяка държава-членка, тоест те тепърва трябва да бъдат внедрени в националното законодателство.

Приложимост

Приложимостта е концепция на гражданската процедура. Съдебните решения са приложими в смисъл, че могат да бъдат приведени в изпълнение, ако е необходимо, с помощта на силите на закона и реда. Присъдите и автентичните инструменти, обявени за приложими, са главните документи, които са приложими. Приложимостта е ограничена до държавата на съда, който е издал решението. За да бъде приложимо в чужбина, решението трябва да бъде обявено за приложимо (чрез процедурата, известна в някои страни като екзекватура), а в Обединеното Кралство и Ирландия - да бъде регистрирано.

Привеждане в изпълнение

Привеждането в изпълнение на дадено съдебно решение се състои от осигуряване на съответствие с него, ако е необходимо посредством допустима от закона принуда, включително чрез намеса от страна на силите на реда и закона. Ако спечелите дело в съда, но другата страна не се съгласи непосредствено с нареждането на съда, в зависимост от ситуацията можете да се обърнете към полицията или към съдия-изпълнител, за да бъде изпълнена присъдата. Привеждането в изпълнение засяга присъдите на съда, арбитражните решения, автентичните инструменти и урежданията на съда, които са обявени за приложими. Например това може да доведе до налагане на запор над авоарите на длъжника или до изгонване на наемател. Основно дадена присъда може да бъде приведена в изпълнение в държавата, в която е била издадена. Привеждането в изпълнение в чужбина изисква екзекватура или процедура за регистрация.

Екзекватура

Екзекватурата е концепция, специфична за международното частно право, и означава решение на съд, който дава право за привеждане в изпълнение в дадената страна на присъда, арбитражно решение, автентични инструменти или уреждания на съда, издадени в чужбина. Премахването на процедурата за екзекватура между държави-членки за всички съдебни решения по граждански и търговски дела, е крайната цел на програмата за взаимно признаване, приета от Комисията и Съвета през декември 2000 г.

Съд

Концепцията за съд е специфична за международното частно право. Тя означава съдът, в който се внася дадено дело. Концепцията за съда подчертава концепциите lex fori и избиране на на-удобния съд.

Избиране на „най-удобния“ съд

Концепцията „Избиране на „най-удобния“ съд“ е специфична за международното частно право. Лице, което поема инициативата да внесе дело в съда, може да се изкуши да избере съдилището въз основа на приложимото там право. Лице, което започва дело, може да бъде изкушено да избере даден съд не защото той е най-подходящият, а поради това, че правилата относно противоречието на закони, които той прилага, ще доведат до прилагането на закона, който това лице предпочита.

Зелена книга (Европейска комисия)

Зелената книга е документ за консултация по определена тема, публикуван от Комисията, за да предизвика реакции по различни въпроси от страна на заинтересованите кръгове. Целта на Комисията при публикуването на зелена книга е по-добре да определи бъдещите насоки на своята политика по въпроса.

Международна юрисдикция

Международната юрисдикция е специфична за международното частно право. Тя се отнася до факта, че съдилищата на дадена страна ще бъдат най-подходящите за изслушване и определяне на дадено дело, което има международно измерение. Един спор има международно измерение, когато например страните имат различни националности или когато не са жители на една и съща страна. В подобна ситуация съдилищата на няколко страни могат да имат юрисдикция по случая и тогава се получава това, което познаваме като противоречие на юрисдикции. Правилата на международната юрисдикция излагат критерии за определянето на страната, чиито съдилища ще имат юрисдикция по делото.

Lex causae

Концепцията lex causae е специфична за международното частно право и означава правото, което определя делото по същество, което посочено от правилата за противоречие между законите. Виж приложимо право.

Lex fori

Концепцията lex fori е специфична за международното частно право и означава правото на съда, в който е внесено делото. Когато внесеното в съда дело има международно измерение, съдът трябва да реши кое е правото, приложимо в случая. В определени обстоятелства, ще се прилага lex fori. Традиционно lex fori управлява въпросите, свързани с процедурата, независимо от lex causae.

Lex loci delicti

Концепцията lex loci delicti е специфична за международното частно право и се отнася до правото на страната, където, от гледна точка на не-договорните задължения, е възникнало събитие, свързано с причиняване на вреда.

Не-договорни задължения

Съществуват не-договорни задължения, където лицето, което е отговорно за загубата, претърпяна от друго лице, трябва да компенсира жертвата - както например при пътни произшествия, увреждане на околната среда или клевета.

Международно частно право

Изразът „международно частно право“, използван в широк смисъл, означава набор от законови правила, които управляват международни взаимоотношения между частни лица. Изразът „международно частно право“ няма еднакво значение във всички държави-членки. В Германия и Португалия например се отнася единствено до правилата, предвидени при противоречие на закони (виж приложимо право), докато в други системи включва набор от правила, свързани с международната юрисдикция , признаването и изпълнението на чуждестранни присъди. Всички тези правила, свързани с приложимото право, международната юрисдикция и признаването и привеждането в изпълнение на чуждестранни присъди, осигуряват решения на трудностите, които могат да възникнат в резултат от факта, че даден случай може да включва няколко отделни правни системи. Като пример може да се посочи случаят с двама съпрузи с различна националност, които искат да се разведат: кой съд ще има юрисдикция да уреди развода и кое право ще се приложи? Друг пример - когато в дадена държава-членка се случи произшествие, в резултат на което бъдат причинени загуби за няколко други държави-членки. Към съдилищата на коя държава следва да се обърнат жертвите? И кое право ще прилагат съдилищата? Източниците на правилата на международното частно право са законодателството, съдебната практика и академичните трудове във всяка от държавите. Независимо от името си, международното частно право е дело само на националното право. Някои от тези национални правила може да са били стандартизирани в международни конвенции или инструменти на Общността. Стандартизирането прави възможно да се избегнат ситуации, в които съдилищата на две държави претендират за юрисдикция по техните национални правила на международното частно право и по едно и също дело издават противоречащи си присъди.

Международно публично право

Международно публично право означава набор от законови правила, които управляват международни взаимоотношения между публични органи като например държави и международни организации. Конвенциите и еднаквите закони са общи инструменти на международното публично право.

Признаване

Признаването е специфична за международното частно право концепция. Признаването на присъда, издадена в държава-членка, е другото средство за съгласие с това, че тя може да има последици там. Основно присъдите имат последици само в държавата, в която са издадени. Признаването им в друга държава е възможно, само ако правото на другата държава позволи това, или ако това е предвидено в международна конвенция или инструмент на Общността. По Регламент Брюксел II например, който излага условията, при които съдебните решения, свързани с брачни въпроси, могат да бъдат признати, решението за развод в дадена държава-членка може да бъде използвано за промяна на регистрите по брачното положение в друга държава-членка.

Регламент

В правото на Общността, регламентът е инструмент от общ характер, който е задължителен в своята цялост и пряко приложим във всички държави-членки. Регламентите могат да бъдат приемани по Договора за ЕО от Европейския парламент и Съвета, от Съвета или от Комисията. Регламентите често се използват в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела. Те са пряко приложими, затова не изискват транспониране във вътрешното право на държавите-членки и пряко създават права или налагат задължения.

Рим I

Рим I е израз, често използван за обозначаване на Конвенцията от 1980 г. относно правото, приложимо към договорните задължения, подписана под покровителството на Европейската икономическа общност.

Рим II

Рим II е израз, често използван за обозначаване на проекто-инструмента на Общността относно правото, приложимо към не-договорните задължения.

Закононарушителни или нарушаващи правото задължения

Виж не-договорни задължения

Еднакви закони

Еднаквите закони са инструменти, подготвени съвместно от няколко държави и/или международни организации, за да подпомогнат държавите, които искат да реформират и модернизират своето законодателство. Международни организации като UNCITRAL и UNIDROIT (виж началната страница на Международно право) изготвят еднакви закони.