Европейска комисия > ЕСМ > Събиране на доказателства и доказателствени средства > България

Последна актуализация: 03-04-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Събиране на доказателства и доказателствени средства - България

 

TABLE OF CONTENTS

I. Тежест на доказване I.
1.
а) какви са нормите по отношение на тежестта на доказване? а)
б) съществуват ли норми, които освобождават определени факти от тежестта на доказване? При какви случаи? Възможно ли е тези презумпции да бъдат оборени чрез представянето на доказателства? б)
2. До каква степен съдът трябва да е убеден по отношение на даден факт, за да основе решението си върху съществуването на този факт? 2.
II. Събиране на доказателства II.
3. Събирането на доказателства винаги ли изисква подаване на молба от една от страните или в някои случаи съдията може да събере доказателства по своя собствена воля? 3.
4.
а) ако молбата на страна за събиране на доказателства бъде одобрена, какви стъпки следват? а)
б) при какви случаи съдът може да отхвърли молбата на страна за получаване на доказателства б)
5.
а) какви са различните доказателствени средства? а)
б) какви са средствата за получаване на показания от свидетели и различават ли се те от средствата, използвани за получаване на доказателства от експерти? Какви са правилата относно подаването на писмени показания и експертни мнения? б)
в) някои доказателствени средства имат ли по-голяма сила от други? в)
г) някои доказателствени средства задължителни ли са при доказването на определени факти? г)
6. свидетелски показания 6.
а) свидетелите задължени ли са от закона да свидетелстват? а)
б) при кои случаи свидетелите могат да откажат да дадат показания? б)
в) може ли лице, отказващо да свидетелства, да бъде санкционирано или принудено да даде показания? в)
г) има ли лица, от което не възможно да бъдат получени показания? г)
7. Каква е ролята на съдията и страните при изслушването на свидетеля? 7.
III. Оценяване на доказателствата III.
8. В случаите, при които доказателствата не са събрани по законен начин, съществуват ли ограничения за съда при вземането на решение? 8.
9. Като страна по делото моето собствено изявление ще бъде ли зачетено като доказателство? 9.

 

I. Тежест на доказване

1.

а) какви са нормите по отношение на тежестта на доказване?

За да бъде признато от съда твърдяното от страната в процеса право, то трябва да бъде доказано от лицето, което се позовава на него с помощта на всички доказателствени средства, допустими и предвидени в закона. Това води до съществуването на една съвкупност от процесуални действия от различен вид, обособени в зависимост от съответната фаза на съдебния процес.

Чл. 153 ГПК постановява, че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, като, според чл. 154, ал. І ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

б) съществуват ли норми, които освобождават определени факти от тежестта на доказване? При какви случаи? Възможно ли е тези презумпции да бъдат оборени чрез представянето на доказателства?

Според действащото законодателство не е необходимо да се доказват фактите, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случи, освен когато закон забранява това /чл. 154, ал. ІІ ГПК/.

НагореНагоре

Отделно от това не подлежат на доказване и общоизвестните и служебноизвестните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните /чл. 155 ГПК/.

В тази връзка съдът, в началото на съдебния процес следва да изготви доклад, в който следва да посочи кои обстоятелства се нуждаят от доказване, кои не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и да се произнесе с определение по доказателствените искания на страните и да допусне тези доказателства, които са относими, допустими и необходими /чл. 146 ГПК/.

2. До каква степен съдът трябва да е убеден по отношение на даден факт, за да основе решението си върху съществуването на този факт?

Доказателствата, на които страните се позовават в подкрепа на твърденията си, следва да бъдат доказани със съответните доказателствени средства, предвидени в закона, като при преценка на всяко доказателство съдът трябва да обсъди неговата конкретна тежест /например разликата между официален и частен документ/. Отделно от директното събиране на доказателства, съдът може да проведе /и провежда и индиректно такова/.

II. Събиране на доказателства

3. Събирането на доказателства винаги ли изисква подаване на молба от една от страните или в някои случаи съдията може да събере доказателства по своя собствена воля?

Обикновено събирането на доказателства в процеса става на базата на подадена от съответната страна писмена молба или искане, изразено устно в съдебно заседание, съобразно правилата на диспозитивното начало.

НагореНагоре

Отделно от това, обаче, съдът може по свой почин да разпореди събиране на някое доказателство, което е от съществено значение за спора.

4.

а) ако молбата на страна за събиране на доказателства бъде одобрена, какви стъпки следват?

Когато съдът допусне съответното доказателствено искане, следва да постанови определение, като едновременно определя и срок за неговото събиране. Срокът започва да тече от съдебното заседание, в което той е определен, включително и за страната, която не се е явила /разбира се, трябва да бъде редовно призована/.

Чл. 131, ал. ІІІ ГПК и чл. 127, ал. ІІ ГПК предвиждат, че още с подаване на исковата молба от ищеца и впоследствие с получаване отговора от страна на ответника страните следва да представят и посочат доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях и да представят всички писмени доказателства.

Според чл. 158 ГПК ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него. При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.

б) при какви случаи съдът може да отхвърли молбата на страна за получаване на доказателства

Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства, се отхвърлят от съда с определение. Когато за установяване на един факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт /чл. 159 ГПК/.

5.

а) какви са различните доказателствени средства?

Доказателствените средства, предвидени в ГПК, са:

НагореНагоре

1/ свидетелски показания: уредени са в нормите на чл. 163 ГПК - чл. 174 ГПК,

2/ обяснения на страните:

  • признаване на някой конкретен факт,
  • обяснения на конкретни въпроси
  • Уредени са в чл. 175 ГПК - чл. 177 ГПК,

3/ писмени доказателства: уредени са съобразно разпоредбите на чл. 178 ГПК - чл. 194 ГПК:

  • официални документи,
  • частни документи.

Писмените документи могат да се представят от двете страни или да се изискват от съда. Могат да бъдат представени на хартиен носител, в електронен вид. При поискване от съда страната, приложила документа, следва да представи неговия оригинал - чл. 183 ГПК.

Обикновено документите се представят на български език, а в случай че се представят на чужд език, към тях следва да се приложи точен превод на български език, заверен от страната.

Според чл. 187 ГПК печатни материали се представят от страните, но когато съдът сам може да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани.

НагореНагоре

Въпреки че е задължена да представи доказателства, страната може да откаже да стори това, в случай че съдържанието на документа се отнася до личния или семейния й живот или това би довело до опозоряване или до наказателно преследване. В този случай, при определени хипотези тя може да бъде задължена да представи части от документа.

Съдът може да задължи страните или трети, неучаствуващи в делото лица да представят определени писмени доказателства. Според чл.чл. 190 и 192 ГПК всяка страна може да изисква това от съда и съдът преценява дали да допусне искането, с оглед всички доказателства по делото. За да бъде поискано писмено доказателство от трето, неучаствуващо в делото лице, това трябва да стане с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице.

Законът предвижда също така и възможността страната да оспори писмен документ, представен от противната страна и това следва да стане най-късно с отговора на съответното действие, а ако документът е представен в съдебно заседание, оспорването следва да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случай че другата страна заяви, че желае да се ползва от оспорения документ, съдът постановява да се извърши проверка на истинността му. Тежестта на доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността му пада върху страната, която го е представила. След извършване на проверката съдът се произнася с определение дали оспорването е доказано и дали документът е истински или неистински. Това той може да стори и със самото решение /чл. 193 ГПК - чл. 194 ГПК/.

НагореНагоре

4/ вещи лица: материята е уредена в чл. 195 ГПК - чл. 203 ГПК:

Вещите лица се назначават от съда по искане на страните или служебно. Срокът за предоставяне на изготвената от тях експертиза е 7 дни преди датата на съдебното заседание, на което тя трябва да бъде приета.

При оспорване на заключението на съответното вещо лице съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Предвидена е също и възможността за допълнително и повторно заключение.

5/ оглед и освидетелстване: чл. 204 ГПК - чл. 206 ГПК.

б) какви са средствата за получаване на показания от свидетели и различават ли се те от средствата, използвани за получаване на доказателства от експерти? Какви са правилата относно подаването на писмени показания и експертни мнения?

Свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетелите, като е недопустимо същите да бъдат представени в писмен вид. Заключенията на вещите лице се представят в писмен вид 7 дни преди датата на съдебното заседание, след което се изслушват и приемат в открито съдебно заседание, при което на вещите  лица могат да бъдат поставяни въпроси от съда и страните.

в) някои доказателствени средства имат ли по-голяма сила от други?

Няма разпоредба в процесуалния закон на Република България, която да постановява, че някои доказателства имат по-голяма доказателствена сила от други. Доказателствата се преценяват от съдията поотделно и в тяхната съвкупност към момента на преценка на доказаните факти по делото, които определят правното основание на претенцията.

г) някои доказателствени средства задължителни ли са при доказването на определени факти?

В изчерпателно предвидените в закона случаи са допустими само писмени доказателства, например за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Свидетелски показания са недопустими в следните хипотези: опровергаване съдържанието на официален документ, установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, погасяване на установени с писмен акт парични задължения, установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ.

6. свидетелски показания

а) свидетелите задължени ли са от закона да свидетелстват?

Никой няма право да се отказва от свидетелстване, с изключение на лицата, за които изрично е предвидена тази възможност.

б) при кои случаи свидетелите могат да откажат да дадат показания?

Освен пълномощниците на страните или медиаторите по спора, роднините на страните по права линия, братя и сестри, по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страната е във фактическо съжителство. Показанията на заинтересованите лица се преценяват от съда с оглед всички други данни по делото, като се има пред вид и тяхната заинтересованост от спора.

НагореНагоре

Свидетелят се призовава на адреса, посочен от страната, а ако това не може да стане, съдът определя срок за посочване на друг адрес.

в) може ли лице, отказващо да свидетелства, да бъде санкционирано или принудено да даде показания?

Според чл. 163 ГПК свидетелят е длъжен да се яви пред съда за да даде показания, като /чл. 167 ГПК/ свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитан от съда. В противен случай следва имуществена санкция, като съдът може и да постанови принудителното довеждане на свидетеля от органите на съдебна полиция.

г) има ли лица, от което не възможно да бъдат получени показания?

Всички лица, освен изброените в т.6 Б/, могат да бъдат свидетели, дори да се недееспособни или заинтересувани от изхода на спора. Недееспособността или заинтересоваността на свидетеля се вземат предвид от съда при преценката на свидетелските показания.

7. Каква е ролята на съдията и страните при изслушването на свидетеля?

Свидетелите се допускат по искане на страните или служебно от съда. След като са редовно призовани и се явят в съдебно заседание, всеки от тях се разпитва поотделно в присъствието на страните. Може да бъде извършен и преразпит на същия свидетел. Съдът преценява неговите показания заедно с всички други събрани по делото доказателства, като, според чл. 170 ГПК, преди разпита свидетелите следва да бъдат предупредени за отговорността им пред закона в случай на лъжесвидетелстване и следва да бъдат снети личните им данни.

III. Оценяване на доказателствата

8. В случаите, при които доказателствата не са събрани по законен начин, съществуват ли ограничения за съда при вземането на решение?

Когато някое доказателство не е събрано по допустимия от закона начин или по реда на оспорване на писмени доказателства определен документ е признат за неистински, съдът не обсъжда това доказателство при постановяване на съдебния акт. То може да се изключи от доказателствата по делото. По същия начин се постъпва, когато се установи, че някое представено доказателство е неотносимо към предмета на спора.

9. Като страна по делото моето собствено изявление ще бъде ли зачетено като доказателство?

На този въпрос е отговорено в т. 5:

Изявлението на страната може да бъде прието като доказателство, само ако е дадено по реда на чл. 176 ГПК.

« Събиране на доказателства и доказателствени средства - Обща информация | България - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 03-04-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство