Европейска комисия > ЕСМ > Изпълнение на съдебни решения > Латвия

Последна актуализация: 18-02-2008
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Изпълнение на съдебни решения - Латвия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. Оригиналната езикова версия бе актуализирана и преместена на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Какво представлява принудителното изпълнение в гражданските и търговските правоотношения? 1.
2. При какви условия може да се издаде подлежащ на принудително изпълнение документ или решение? 2.
2.1. Процедура 2.1.
2.2. Материални условия 2.2.
3. Цел и характер на мерките по принудително изпълнение 3.
3.1. Срещу какви видове активи може да бъде насочено принудително изпълнение? 3.1.
3.2. Какви са резултатите от мерките по принудително изпълнение? 3.2.
3.3. Каква е валидността на тези мерки? 3.3.
4. Предвидена ли е възможност за обжалване срещу решението за налагане на такава мярка? 4.

 

1. Какво представлява принудителното изпълнение в гражданските и търговските правоотношения?

Принудителното изпълнение е етап от гражданското производство, в рамките на който съдебните пристави привеждат принудително в изпълнение решения на съдилищата, други административни органи или длъжностни лица, ако длъжник (ответник) не изпълни доброволно тези решения в предвидения от закона или от съда срок.

За информация относно правомощията на съдебните пристави по отношение на принудителното изпълнение, виж Юридически професии - Латвия.

2. При какви условия може да се издаде подлежащ на принудително изпълнение документ или решение?

2.1. Процедура

Съдебните и извънсъдебните решения подлежат на принудително изпълнение след влизането им в сила, освен в случаите, когато нормативен акт или съдебно решение предвиждат възможността за незабавното им изпълнение. Съдия-изпълнителите могат да възбудят изпълнително производство въз основа на следните изпълнителни документи:

НагореНагоре

  1. изпълнително основание, издадено в рамките на граждански или административни производства, въз основа на съдебно постановление или на решение на съда или на съдията. В рамките на наказателни производства - въз основа на съдебно решение, с което се одобрява споразумение за уреждане на спора, решение на постоянен арбитражен съд, решение на комисия за индустриални спорове или решение на чуждестранен съд или чуждестранен арбитражен съд;
  2. решение на орган или длъжностно лице по административно-наказателно дело;
  3. изпълнителна заповед, издадена въз основа на административен акт (раздел 539, параграф 2, алинея 2 от Гражданския процесуален закон);
  4. решение на съдия за налагане на принудително изпълнение на неоспорени задължения, принудително изпълнение на задължения в рамките на производства по предоставяне на обезпечение или доброволна публична продан на недвижим имот в рамките на съдебно производство;
  5. съдебно решение за налагане на процесуални санкции - глоби;
  6. документ за прехвърляне на собственост, издаден от нотариус, адвокат или съдия-изпълнител;
  7. европейско изпълнително основание, издадено от чуждестранен съд или компетентен орган по реда на Регламент (ЕО) Nº 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания;
  8. сертификат, издаден от чуждестранен съд или компетентен орган по реда на член 41, параграф 1 и член 42, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕО) Nº 2201/2003;
  9. решение на компетентен орган относно принудително изпълнение на санкции, наложени от международна организация.

Изпълнителното основание се издава при поискване на съдия-изпълнителя от съда, разглеждащ делото към момента на поискването. За да стартира принудителното изпълнение на решение, изпълнителното основание, издадено на съдия-изпълнителя или упълномощено лице, трябва да се представи на съдебен пристав, заедно с писмено заявление.

НагореНагоре

2.2. Материални условия

В съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален закон, съдебните пристави осъществяват принудителното изпълнение на следните видове съдебни решения:

  1. съдебни постановления и решения на съда или на съдията по граждански дела и административни дела;
  2. съдебни постановления и решения по наказателни дела, свързани с възстановяване на право на собственост;
  3. решения на съдията или на съда по дела за административни нарушения, свързани с възстановяване на право на собственост;
  4. съдебни решения за одобряване на споразумения;
  5. решения на арбитражни съдилища;
  6. решения на чуждестранни съдилища и чуждестранни арбитражни съдилища по категориите дела, предвидени в законодателството;
  7. съдебни решения за налагане на процесуални санкции - глоби;
  8. решения на комисии за решаване на индустриални спорове.

Освен ако в закона не е предвидено друго, процедурите за принудително изпълнение на съдебни решения се прилагат и по отношение на следните категории актове:

НагореНагоре

  1. решения на органи и длъжностни лица в административно-наказателни дела от в предвидените в законодателството случаи;
  2. административни актове, свързани с плащания, издадени от оправомощени от държавата органи и длъжностни лица;
  3. решения на лица, свързани с юридическата структура (нотариуси, адвокати, съдебни пристави) относно професионални възнаграждения, възнаграждения за предоставена юридическа помощ, възстановяване на разходи, свързани с предоставени услуги, и държавни такси.

3. Цел и характер на мерките по принудително изпълнение

3.1. Срещу какви видове активи може да бъде насочено принудително изпълнение?

Съдебните пристави могат да насочват принудително изпълнение срещу движимото имущество на длъжника (включително имущество, депозирано у други лица) и срещу нематериални активи, срещу парични вземания на длъжника срещу други лица (възнаграждения за извършена работа, еквивалентни плащания, други доходи на длъжника, инвестиции в кредитни институции), както и срещу недвижимото имущество на длъжника. Някои предвидени в законодателството активи и вещи, принадлежащи изцяло или отчасти на длъжника, не подлежат на принудително изпълнение по изпълнителни основания (например домашно обзавеждане и оборудване, облекло, храна, книги, инструменти и принадлежности, необходими на длъжника в ежедневната му работа за осигуряване на прехраната му).

НагореНагоре

3.2. Какви са резултатите от мерките по принудително изпълнение?

При насочване на принудително изпълнение срещу движимото и недвижимото имущество и доходите на длъжника, той губи правото си да се разпорежда свободно с тях.

Когато длъжникът изпълни нарежданията на съдебния пристав, последният изготвя акта и го предоставя на съда за вземане на решение относно отговорността. Съдът може да наложи глоба на виновните страни в размер до 250 LVL за физически лица и до 500 LVL за длъжностни лица.

Ако длъжникът откаже да съдейства на съдебния пристав за осъществяване на принудителното изпълнение, последният може да призове полицейските органи за съдействие.

Когато призован длъжник не се яви пред съдебния пристав или откаже да даде обяснения или изисквани съгласно закона сведения, съдебният пристав може да отнесе случая до съда за вземане на решение относно отговорността на лицето, извършило тези нарушения. Съдът може да вземе решение за принудително довеждане на длъжника и да наложи глоба в размер до 100 LVL. Когато се установи, че длъжник е предоставил съзнателно невярна информация, съдът може да отнесе въпроса до съда, който може да възбуди административно-наказателно или наказателно дело.

НагореНагоре

3.3. Каква е валидността на тези мерки?

Изпълнителният документ може да бъде представен за предприемане на принудителното изпълнение в срок от 10 години от влизането в сила на решението на съда или съдията, ако не са предвидени други срокове в нормативни актове. Ако съдебно решение предвижда плащането да се извърши на вноски, изпълнителният документ остава в сила за целия срок, през който са дължими отделните вноски, а десетгодишният срок започва да тече от крайния срок за извършване на всяко плащане.

4. Предвидена ли е възможност за обжалване срещу решението за налагане на такава мярка?

По искане на страна по делото и с оглед на материалното положение или други обстоятелства на страните, съдът, разглеждащ делото, може да вземе решение за отлагане на принудителното изпълнение, за разсрочване на дължимото плащане или за изменение на формата или процедурата на принудителното изпълнение на съдебното решение. Допълнителна жалба, отнасяща се до съдебно решение за отлагане на принудителното изпълнение, за разсрочване на дължимото плащане или за изменение на формата или процедурата на принудителното изпълнение на съдебното решение, може да бъде подадена пред съд от по-горна инстанция в десетдневен срок. Когато принудителното изпълнение на съдебно решение е възпрепятствано или осуетено от съществуващите обстоятелства, съдебният пристав също може да предложи на съда, разглеждащ делото, вземане на решение за отлагане на принудителното изпълнение, за разсрочване на дължимото плащане или за изменение на формата или процедурата на принудителното изпълнение на съдебното решение.

Съдебен пристав може да отложи принудителното изпълнение на основание заявление на съдия-изпълнител или на решение на съд или съдия за отлагане на принудителното изпълнение или на продажбата на имуществото, или на съдебно решение за отлагане на принудителното изпълнение или разсрочване на дължимото плащане.

Допълнителна информация

  • www.tm.gov.lv English - latviešu valoda
  • www.lzti.lv latviešu valoda
  • www.tiesas.lv latviešu valoda

« Изпълнение на съдебни решения - Обща информация | Латвия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 18-02-2008

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство