Европейска комисия > ЕСМ > Изпълнение на съдебни решения > Италия

Последна актуализация: 15-11-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Изпълнение на съдебни решения - Италия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. Оригиналната езикова версия бе актуализирана и преместена на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Какво означава терминът „принудително изпълнение“ в граждански и търговски дела? 1.
1.1. Описание на способите за принудително изпълнение, при които от длъжника се изисква да спазва задължения, да се въздържа от действия или да заплати парична сума 1.1.
2. Какви са условията, при които може да бъде издаден изпълнителен титул или решение? 2.
2.1. Процедурата 2.1.
2.1.1. И съдебни, и несъдебни решения ли подлежат на принудително изпълнение? 2.1.1.
2.1.2. Необходимо ли е да се изиска разрешение от съда, за да се пристъпи към принудително изпълнение на вземанията? 2.1.2.
2.1.3. Кой съд е компетентен за постановяване на принудително изпълнение? 2.1.3.
2.1.4. Правила относно статуса, ролята, компетентността и пълномощията на съдия-изпълнители. 2.1.4.
2.1.5. Ангажиране на адвокати или други правни експерти 2.1.5.
2.1.6. Тарифа на разходите при принудително изпълнение 2.1.6.
2.2. При какви условия съдът има право да пристъпва към принудително изпълнение на решения? За какви задължения и длъжници? 2.2.
3. Предмет и естество на мерките по принудително изпълнение 3.
3.1. Какви активи могат да бъдат предмет на принудително изпълнение? 3.1.
3.2. Какви са последствията от мерките за принудително изпълнение? 3.2.
3.2.1. Какви са последствията от принудителното изпълнение за длъжници, които не изпълняват задълженията си? Могат ли да продължат да се разпореждат с тяхното имущество? Могат ли да им бъдат наложени глоби? 3.2.1.
3.2.2. Какви са последствията за трети лица? Какви задължения има банката при предоставяне на изискана информация и по отношение на задължения, наложени върху депозираните суми? Какви са глобите за неспазване на наложените условия? 3.2.2.
3.3. Какво е действието на тези мерки спрямо осъдения длъжник? Имат ли срок на давност по закон или такъв, предписан от съда? 3.3.
4. Има ли възможност за обжалване на решението, което постановява такава мярка? 4.
4.1. Кой може да оспори решението? 4.1.
4.2. Кои съдилища разглеждат такива дела? 4.2.
4.3. Кога изтича срокът за обжалване? 4.3.
4.4. Какъв е резултатът от обжалването? 4.4.

 

1. Какво означава терминът „принудително изпълнение“ в граждански и търговски дела?

Принудителното изпълнение дава възможност на кредитора (физическо лице или дружество) да получи това, което му се дължи от друго лице в резултат на съдебно решение (или специални актове, които по закон се считат равносилни на съдебни решения).

Принудителното изпълнение следователно е процедура, която законово е уредена по различни начини в зависимост от естеството на вземането, т.е. от това, което се дължи на лицето, което завежда процедурата за принудително изпълнение върху вземането спрямо длъжника (различните способи са описани в раздел 1.1). По своята същност процедурите за принудително изпълнение ангажират държавни институции под контрола на съда, до който е отправено искане от участващите страни да осигури спазване на процедурните правила, предвидени по закон.

1.1. Описание на способите за принудително изпълнение, при които от длъжника се изисква да спазва задължения, да се въздържа от действия или да заплати парична сума

В зависимост от същината на мерките (съдебни решения или други мерки, които имат силата на решения, когато се касае за принудително изпълнение) има различни способи за принудително изпълнение, които следва да се изпълнят, за да се извърши принудително изпълнение върху вземането на кредитора. Процедурите за принудително изпълнение могат да приемат следните форми:

НагореНагоре

a. Най-обичайният вид процедура е тази, която има за цел да получи за кредитора по изпълнението парична сума или материален актив. Тази процедура се приема, когато по силата на съдебно решение или еквивалентна мярка кредиторът има право на парична сума. Състои се от два етапа: първо, отнемането на активи, принадлежащи на длъжника, срещу който се води принудително изпълнение (парична сума или други активи с известни ограничения - виж раздел 3.1), и последващо прехвърляне на кредитора на паричната сума (когато са отнети пари), активите или парите, получени от разпродажба на търг на активите в процедурата по принудително изпълнение (осребряване на активите), в зависимост от обстоятелствата. Тази процедура, известна като „принудително отнемане“, се урежда от различни норми в зависимост от това дали имуществото е недвижимо („принудително отнемане на недвижими активи“) или движимо („принудително отнемане на движими активи“).

НагореНагоре

б. Процедурата по принудително изпълнение, описана в точка a), включва процедура, чрез която кредиторът може да получи материални активи, собственост на длъжника, които към момента на принудителното изпълнение са във владение на друго лице (трето лице, което не е страна по спора) или вземане на длъжника спрямо трето лице. Тази процедура дава възможност на кредитора да получи това, което му се дължи, в първия случай чрез отнемане на актива (собственост на длъжника, но във владение на трето лице) и във втория случай чрез процедури, които включват третото лице и в които кредиторът замества длъжника в отношенията на длъжника с третото лице, което следва да изпълнява своите договорни задължения спрямо кредитора по изпълнението, а не спрямо длъжника. Тази форма на принудително изпълнение може да бъде обяснена с факта, че предоставените заеми също предоставят благосъстояние и ползи, т.е. те се включват в (правната) дефиниция на активите на едно лице: вземания от трети лица се приспадат от активите на длъжника и се прехвърлят в активите на кредитора по изпълнението. Процедурата е известна като „отнемане чрез трети лица“.

НагореНагоре

в. Втората форма е предназначена да върне на кредитора вещи, които длъжникът трябва да върне (например наето имущество след като договорът за наем е изтекъл) или да прехвърли активи (когато например длъжникът вече е продал актива на кредитора, но фактически не го е предал). Тази процедура, която може да се изпълни за недвижими или движими активи, се различава от процедурата, описана в точка a), при която имуществото не се прехвърля от длъжника на кредитора (отнемане); процедурата само връща на кредитора активи, които той вече по закон притежава. Тази процедура е известна като „задължение за прехвърляне“.

г. Трета форма на принудително изпълнение се прилага, когато кредиторът по изпълнението има право на вид поведение от страна на длъжника, а не на актив. Тук длъжникът трябва или да предприеме дадено действие по силата на договор или закона (например да извърши работа по имота, който притежава), или да не предприема дадено действие (например да не извършва работа в имота, което би нарушило правата на собственика на съседния имот). В тези случаи процедурата за принудително изпълнение дава право на кредитора на действия, извършени от други лица за сметка на длъжника, който не е изпълнил своите задължения (да действа) или на унищожаване на работа извършена незаконно от длъжника, от други лица (когато задължението е да не предприема действия). Процедурата е известна като „принудително изпълнение на задължение за действие или бездействие“.

НагореНагоре

2. Какви са условията, при които може да бъде издаден изпълнителен титул или решение?

2.1. Процедурата
2.1.1. И съдебни, и несъдебни решения ли подлежат на принудително изпълнение?

На базата на принцип, от който няма изключения, следва да се изпълнят две условия, за да подлежат решения на принудително изпълнение, формално и по същество. При формалното условие следва да бъде постановено решение, подлежащо на принудително изпълнение, т.е. акт или съдебно решение, което по закон подлежи на принудително изпълнение. Условието по същество е свързано със съдържанието на решението, което по закон следва да се отнася до вземане, което е „безспорно установено и изискуемо“. Необходимостта от безспорност е очевидна, тъй като нито едно принудително изпълнение не може да се извърши, когато не е сигурно дали едно задължение съществува или от какво се състои. Необходимостта да бъде установено и изискуемо е първоначална предпоставка за принудителното изпълнение, тъй като диспозитив на съдебно решение не може да бъде изпълнен, ако няма практически способ за изпълнението му (паричната сума, дължима от длъжника на кредитора, естеството на вещта, която следва да се предаде, необходимо изпълнение и т.н., виж 1.1 по-горе) или ако установеното задължение не е изискуемо, тъй като следва да се изпълни друго правно условие. Ако тези условия не са спазени, но вече е инициирана процедура по принудително изпълнение, процесът може да се контролира от съда (виж раздел 4).

НагореНагоре

Решението (т.е. съдебният инструмент, издаден в съответствие със закона), което допуска принудително изпълнение, може да бъде съдебно или несъдебно.

Съдебните решения включват всички решения и мерки, предприети от съда във връзка със съдебни дела, които по закон подлежат на принудително изпълнение:

  1. окончателни съдебни решения (за извършване на плащане, прехвърляне на актив или определено поведение), което не може да бъде разглеждано от съд на по-висока инстанция или временно изпълними съдебни решения [казано общо всички съдебни решения, издадени на първа инстанция, подлежат на принудително изпълнение, освен ако въззивният съд не е прекратил принудителното изпълнение];
  2. разпореждания за заплащане на парични суми, издадени след уреждането на сметките;
  3. разпореждания, издадени в хода на производството за заплащане на суми, които не са оспорени от страните по делото;
  4. междинни предписания за принудително изпълнение, с които разглеждащият съдия разпорежда заплащането на парични суми или прехвърляне на активи на базата на определени документални доказателства;
  5. спогодителни протоколи, уреждащи трудови спорове;
  6. заповеди за заплащане на парични суми или прехвърляне на движими активи, издадени от съда на базата на особени документи (които доказват сигурността на дълга по закон), които стават подлежащи на принудително изпълнение или са обявени временно за принудително изпълними;
  7. известия за прекратяване при изтичането на договор за наем или когато плащането на наем е забавено, ако са потвърдени от съда;
  8. арбитражни решения, които стават принудително изпълними (т.е. решения на арбитри, органи, които не са част от правосъдната система и се състоят от лица, които са сезирани да уредят спор чрез постигане на споразумение между страните);
  9. заповеди, издадени на работодатели за заплащане на суми на работници, които са уволнени незаконно.

Несъдебни решения са документи, които не са издадени от съда, които предоставят права на лица, предявяващи своите вземания, и съгласно закона имат специална „сила“, която се дължи на тяхното естество и нормите, уреждащи тяхната употреба в правните отношения, по-специално по отношение на бързина на размяна. С оглед на този аспект на процедурата за принудително изпълнение това ги прави еквивалент на съдебните решения и други съдебни мерки по принудително изпълнение. Това са основно менителници и форми на кредит, които по закон са изрично принудително изпълними (записи на заповед, банкови трати и инструменти, издадени от определени банки), издадени данъчни актове, които са принудително изпълними от данъчните органи, договорни документи, получени от нотариус, изразяващи волята или задължението за заплащане на парична сума (но не задължение за извършване на действие или бездействие) и в съответствие с реформата от 2006 г. части от автентични частни документи, отнасящи се до задължения за плащане.

НагореНагоре

2.1.2. Необходимо ли е да се изиска разрешение от съда, за да се пристъпи към принудително изпълнение на вземанията?

Не е необходимо да се получи разрешение на съда, за да се започне процедура по принудително изпълнение, тъй като естеството на вземането е установено в решението или инструмента (виж 2.1.1). За деловодството в съда, който отговаря за принудителното изпълнение, е достатъчно да провери дали искът отговаря формално на изискванията и да приложи „разпореждане за принудително изпълнение“, т.е. формулировка, предвидена по закон, изискваща публичните органи да извършват действия в съответствие с тяхното поле на компетентност (съдебни органи и органи по принудително изпълнение, които се сезират за съдействие при необходимост). За тази цел формулировката следва да бъде във формата, изисквана по закон, и да носи печата на деловодството. Подобни правила се прилагат към други документи, получени от нотариус. (виж по-горе 2.1.1).

НагореНагоре

2.1.3. Кой съд е компетентен за постановяване на принудително изпълнение?

Първоинстанционният съд с обща юрисдикция има материална компетентност. Съдии, разглеждащи обичайни публични дела, които не са свързани със значителен материален интерес, не се допускат да изпълняват принудително решения. След като се установи субекта на материална компетентност следва да се определи териториалната компетентност. Когато принудителното изпълнение касае движими или недвижими активи (виж 1.1, подраздел a) и в)), компетентен е съдът по местонахождение на активите; когато принудителното изпълнение касае вземания от трети лица (виж 1.1, подраздел б)), компетентен е съдът, по чието местонахождение пребивава третото лице; когато принудителното изпълнение засяга задължение за действие или бездействие (виж 1.1, подраздел г)), компетентен е съдът, където следва да се изпълни това задължение. Материалната подсъдност, дефинирана в закона, не може да бъде изменяна по споразумение между страните, тъй като се отнася до разпределяне на дейността в рамките на съдебната структура и следователно решенията са взети в общ интерес. Но нормите за териториалната подсъдност нямат същата сила, тъй като те са изготвени в интерес на участващите страни в производството, които с известни изключения могат да постигнат различно споразумение.

НагореНагоре

2.1.4. Правила относно статуса, ролята, компетентността и пълномощията на съдия-изпълнители.

Принудителното изпълнение се възлага на съдия-изпълнители, държавни служители, които са част от съдебната администрация. Съдия-изпълнителите предприемат необходимите действия, за да се пристъпи към принудително изпълнение на решение и при необходимост със съдействие от други лица, като например експерти, които определят стойността на активите, или доверители, или администратори на активи, които трябва да бъдат държани на доверено пазене или управлявани. Последните реформи в процедурата по принудително изпълнение, касаещи недвижими активи, допускат съда да възлага действия по продажба на активите на нотариуси. Всяко действие обаче, възложено на държавни съдия-изпълнители, може да бъде контролирано и насочвано от съда. Ето защо, каквито и проблеми и противоречия да възникват, съдия-изпълнителите, нотариусите или страните информират съда, ръководещ принудителното изпълнение, който тогава призовава страните и издава надлежни инструкции.

НагореНагоре

2.1.5. Ангажиране на адвокати или други правни експерти

Производствата по принудително изпълнение са структурирани по същия начин, както и съдебните дела, тъй като те се постановяват от съда. Те се провеждат на базата на инструменти, които се издават или допускат от съда, който е изслушал страните в спорно производство, и могат да доведат до действителни съдебни производства (виж раздел 4). С оглед на тяхното естество следователно в производство по принудително изпълнение винаги е необходим защитник.

2.1.6. Тарифа на разходите при принудително изпълнение

Няма фиксирани тарифи за различните форми на принудително изпълнение. Разноските по производството могат да варират в зависимост от сложността на предприетите действия (възможна е необходимостта от оценка на активите, назначаване на администратори или доверители, които имат право на възнаграждение, обявяване на търгове във вестници или интернет страници и т.н.). По принцип кредиторът по изпълнението заплаща разноските авансово и впоследствие те се поемат от лицето, срещу което е насочено решението за принудително изпълнение. Що се отнася до адвокатските хонорари, адвокатските тарифи (платими по закон) са базирани на изключително прецизни правила и определят минималните и максималните суми, които се заплащат на защитника, в зависимост от вида и стойността на делото.

НагореНагоре

2.2. При какви условия съдът има право да пристъпва към принудително изпълнение на решения? За какви задължения и длъжници?

Формалните условия и условията по същество, които уреждат принудителното изпълнение и класификацията на изпълнителни основания, са изложени по-горе (виж въпрос 2.1.1). По италианското право трябва да бъде изпълнено друго условие, което всъщност не се отнася до процедурата по принудително изпълнение, а е предпоставка за нея. Преди започване на процедурата кредиторът трябва да изпрати на длъжника документ, известен като a precetto (покана), с който той/тя поканва длъжника да изпълни доброволно задължението си съгласно решението (съдебно решение и т.н.), определя дата и информира длъжника, че неизпълнението ще доведе до принудително изпълнение на решението. Целта е да се предостави срок на длъжника, в който да изпълни доброволно съдебното решение и по този начин да избегне принудителното изпълнение на решението, като се определя срок за кредитора, в рамките на който следва да се инициира принудителното изпълнение.

НагореНагоре

3. Предмет и естество на мерките по принудително изпълнение

3.1. Какви активи могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?

По принцип всички движими и недвижими активи и всички несъбрани вземания на кредитора могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, тъй като те съставляват обезпечение на кредитора. Законът обаче предвижда изрично редица изключения, които вземат предвид естеството или предназначението на активите. Съгласно традиционната съдебна практика определени активи от много личен характер не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Те включват вещи, които служат при богослужение, от първа необходимост са в ежедневието на длъжника (дрехи, електрически уреди, домашно обзавеждане и т.н.), освен ако не са вещи със значителна стойност и лични документи (писма, ръкописи и т.н.) и ако не са част от колекция. Налагат се ограничения също поради социални причини. Вземания на служители за заплащане към работодатели от частния и публичен сектор могат да бъдат предмет на принудително изпълнение само в определени граници в зависимост от конкретния случай (в повечето случаи една пета, но има специални правила, които определят различни категории служители), за да се даде възможност на служителя/длъжника да покрие основния жизнен минимум. По същия начин инструментите, вещите и книгите, които са крайно необходими на длъжника, за да упражнява своята професия, могат да бъдат предмет на принудително изпълнение само в много строги граници. Някои вземания не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, като например социални помощи за хора в нужда или инвалиди, издръжки т.е. суми, платими от член на семейството на друг такъв (от родители на деца, съпруг на другия съпруг), когато лицето е в нужда и не му достигат финансови средства. Има други ограничения, изложени в специални правила, за да се гарантира, че нуждите са удовлетворени с цел реализиране интереса на кредитора. Най-важното включва ситуации, свързани с принудително изпълнение, когато длъжникът е държавна администрация: в тези случаи специални правила изискват това, че 1) при някои обстоятелства принудително изпълнение не може да се започне преди да е минало известно време, за да се даде възможност на администрацията да изпълни счетоводните процедури, изисквани по закон за държавните органи, 2) определени държавни фондове, предназначени за посрещане на приоритетни социални нужди (например фондове за мерки срещу наркотиците), не могат да бъдат при никакви обстоятелства предмет на принудително изпълнение. В заключение, има правила, които предпазват от принудително изпълнение някои особени ценни книжа, като например акции или капиталови участия в кооперации, за да се гарантира, че външни лица не могат да бъдат допуснати в кооперацията по силата на принудително изпълнение (правила на „одобрение“).

НагореНагоре

3.2. Какви са последствията от мерките за принудително изпълнение?
3.2.1. Какви са последствията от принудителното изпълнение за длъжници, които не изпълняват задълженията си? Могат ли да продължат да се разпореждат с тяхното имущество? Могат ли да им бъдат наложени глоби?

Процедурите по принудително изпълнение се основават на условия, наложени върху активите на длъжника. Съдия-изпълнителите с изпълнителен лист търсят актива или паричната сума в жилището на длъжника, при него/нея или в помещенията на трети лица. Те имат достъп до дома и, когато възникнат пречки, те могат да преодолеят съпротивата на длъжника при необходимост със съдействието на силите на закона и реда. След като се идентифицира актива, той се възбранява. Това е първият етап на процеса на принудително изпълнение. Възбраната е разпореждане, издадено до длъжника за бездействие от настоящия момент по отношение на актива, което може да доведе до изваждане на актива от процедурата. Когато се касае за недвижими активи, възбраната се вписва в имотния регистър, с което тя се оповестява спрямо трети лица. Съдия-изпълнителят тогава предава парите, документарни акредитиви и ценни вещи, които са намерени, на съдебния служител. Всякакви други вещи, най-вече недвижими активи, се поверяват на доверител (или при определени обстоятелства на длъжника, ако например длъжникът живее в имота). Във всеки случай съдът, компетентен по принудителното изпълнение, дава на доверителя или на администратора на активите подходящи инструкции до продажбата или прехвърлянето на актива на кредитора. Тези инструкции следва да се спазват и доверителят или администраторът носят гражданскоправна отговорност (за всякакви вреди) и наказателна отговорност въз основа на различни разпоредби в Наказателния кодекс, ако вещите са изнесени, унищожени или оставени да влошат състоянието се в резултат на доброволни действия или поради небрежност.

НагореНагоре

Възбраните са неотменими. По искане на длъжника съдът може да замести възбраната върху парична сума, предоставена от длъжника, с възбрана върху активи (или вземания от трети лица). Сумата може да бъде заплатена на вноски. Освен това ако стойността на активите надхвърля сумата на вземането, предмет на принудително изпълнение, и разноските по процедурата, съдът ще постанови намаляване на възбраната, изключвайки някои вещи или части от нея.

3.2.2. Какви са последствията за трети лица? Какви задължения има банката при предоставяне на изискана информация и по отношение на задължения, наложени върху депозираните суми? Какви са глобите за неспазване на наложените условия?

Активите се възбраняват до приключване на процедурата по принудително изпълнение като всички последващи действия, свързани с активите, дори ако сами по себе си са формално валидни, нямат сила по отношение на принудителното изпълнение, което тече и приключва независимо от тях. Същата отговорност, която носят доверителите и администраторите (виж по-горе 3.2.1), важи и за банковите служители, на които е забранено да предоставят информация за условията върху депозити, разплащателни сметки или ценни книжа без предварителното съгласие на съда по принудително изпълнение.

НагореНагоре

3.3. Какво е действието на тези мерки спрямо осъдения длъжник? Имат ли срок на давност по закон или такъв, предписан от съда?

Както беше упоменато в отговор на въпрос 3.2.1, принудителното изпълнение предотвратява разпореждането от страна на длъжника с активите (или ограничава свободното разполагане до границите, предписани от съда). Това задължение има за цел да гарантира, че искът на кредитора е уважен и затова се прилага до продажбата или прехвърлянето на активите на кредитора. След като активите са възбранени кредиторът по принудителното изпълнение трябва да поиска продължаване на формалностите, необходими за удовлетворяване на иска за определен срок. Ако сроковете изтекат без никакво искане за продажбата или прехвърлянето на активите, възбраната загубва действие и процедурата се прекратява (може да бъде започната нова процедура по принудително изпълнение).

НагореНагоре

4. Има ли възможност за обжалване на решението, което постановява такава мярка?

4.1. Кой може да оспори решението?

Процедурите по принудително изпълнение се контролират от съдилищата. Лице, срещу което е открито принудително изпълнение, може да помоли съда да упражнява такъв контрол чрез възражение срещу принудителното изпълнение. Декларации могат да бъдат давани от длъжника или всяко лице, което претърпява вреда в резултат на действия на кредитора (например, когато страните претендират, че активите, предмет на принудително изпълнение, принадлежат фактически на тях). Срещу принудително изпълнение може да се отправи възражение преди или по време на процедурата по принудително изпълнение. Противодействие от страна на длъжника и трети лица се наричат декларации срещу принудително изпълнение, когато отхвърлят правото за принудително изпълнение на вземането или за завеждане на дело по субективни или обективни причини. Възражения също са допустими, когато индивидуални актове, свързани с процедурата по принудително изпълнение, съдържат нередности от формално естество. В този случай инструментът е познат като обжалване срещу акта на принудително изпълнение.

НагореНагоре

4.2. Кои съдилища разглеждат такива дела?

В първия случай (декларации срещу принудително изпълнение) съдът, компетентен за дела в сферата на въпросните суми, изслушва декларацията в обикновена самостоятелна процедура и тогава постановява. Декларации срещу актове на принудително изпълнение се дават пред съда по принудително изпълнение, който разглежда молбите и издава решение. В двата случая единственото допустимо обжалване на решението е пред касационния съд (след реформа от 2006 г.).

4.3. Кога изтича срокът за обжалване?

Декларации срещу принудително изпълнение могат да бъдат направени преди или по време на процедурата. Ето защо няма точно определен срок. Но има естествен срок, който е приключването на процедурата по принудително изпълнение. Декларации срещу актове на принудително изпълнение, от друга страна, следва да бъдат направени в рамките на пет дни от изпълнение на оспорвания акт.

4.4. Какъв е резултатът от обжалването?

Когато има сериозни основания за това, съдът спира принудителното изпълнение и разпорежда мерки, необходими да предотвратят недопустима вреда. Ако процедурата по принудително изпълнение достигне етап, когато се разпределят финансови средства, прекратяването е задължително.

« Изпълнение на съдебни решения - Обща информация | Италия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 15-11-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство