Европейска комисия > ЕСМ > Изпълнение на съдебни решения > Гърция

Последна актуализация: 16-11-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Изпълнение на съдебни решения - Гърция

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. Оригиналната езикова версия бе актуализирана и преместена на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Какво означава принудително изпълнение по граждански и търговски дела? 1.
2. При какви условия може да бъде издаден изпълнителен лист или решение? 2.
2.1. Производство 2.1.
2.2. Материалноправни условия 2.2.
3. Предмет и характер на принудителните мерки? 3.
3.1. Какви са последствията от принудителните мерки? 3.1.
3.2. Какъв е срокът на тези мерки? 3.2.
4. Предвидена ли е възможност да се обжалва решението, с което се постановява такава мярка? 4.

 

1. Какво означава принудително изпълнение по граждански и търговски дела?

Принудителното изпълнение е процедура, с която се задейства удовлетворяването на материалноправно вземане, установено с изпълнителен лист, със съдействието на държавните органи. За целите на принудителното изпълнение се прилагат следните мерки:

  • принудително отнемане на движими вещи
  • принудително извеждане от недвижимо имущество
  • налагане на запор
  • лишаване от свобода
  • глоби
  • задължително управление на имуществото
  • необходимите изявления да се правят под клетва.

2. При какви условия може да бъде издаден изпълнителен лист или решение?

Изпълнителният лист е официален документ, който удостоверява иска и оправомощава ищеца да изисква от длъжника изпълнение съобразно съдържанието но изпълнителния лист. Необходимите предпоставки са наличие на изпълнителен лист и законност на вземането.

НагореНагоре

2.1. Производство

Принудителното изпълнение по-скоро се счита за част от присъдата, отколкото като действие по изпълнението; целта му е да предоставя правна закрила. Молбите, отправени до органите по изпълнението, и всяко действие от принудителното изпълнение, са процесуални действия. Условията, които следва да бъдат спазени за целите на принудителното изпълнение, са следните:

  • юрисдикция и компетентност на органите на принудителното изпълнение
  • положение на ищец
  • правоспособност да завежда дела
  • правоспособност за действия от името на клиента си
  • наличие на законен интерес
  • правоспособност да съди и да бъде съден
  • наличие на изпълнително основание
  • наличие на вземане, подлежащо на удовлетворяване чрез принудително изпълнение

Така е възможно да бъдат изпълнявани съдебни и несъдебни решения. Не е необходимо във всички случаи да се иска съдебна заповед, която да узакони изпълнението. Изпълнителни основания са:

НагореНагоре

  • окончателните решения на гръцките съдилища
  • решения на гръцките съдилища, които подлежат на принудително изпълнение
  • арбитражни решения
  • протоколи на гръцките съдилища, съдържащи обезпечение или определящи съдебни разноски
  • нотариални актове
  • нареждания за вземания, издадени от гръцките съдилища
  • заповед за извеждане от имот на наемател
  • приложими чуждестранни изпълнителни листове
  • други заповеди и актове, за които е установено със закон, че са изпълнителни основания

Органите на принудителното изпълнение биват преки и непреки. Преките се назначават от подалия иск кредитор. Те от своя страна биват: a) съдебни изпълнители, които са неплатени държавни служители с правомощия да предприемат действия по изземване на движимите вещи, собственост на длъжника, недвижимото имущество, кораби и въздухоплавателни средства, които му принадлежат, да предприемат директно принудително изпълнение, да арестуват длъжници, по отношение на които е постановено лишаване от свобода, както и да организират търгове, б) нотариуси, или съдебни пристави, които ги заместват, които са оправомощени да провеждат доброволен или принудителен търг на иззетото имущество на длъжника и да разпределят печалбата чрез изготвяне на списък с класификация. Непреки органи на принудителното изпълнение са полицията, въоръжените сили и свидетелите на съдебните изпълнители, които им съдействат в случаи на противопоставяне на принудителното изпълнение или опити за такова. Всички тези органи носят отговорност за виновно извършено нарушение при изпълнение на задълженията си.

НагореНагоре

Изпълнителното основание се издава от лицето, което има право да го приложи, т.е. ищецът, или негов представител, който не е необходимо да бъде юрист. Основните разходи по принудителното изпълнение са следните:

  • такса на съдебен изпълнител за конфискация по искове на стойност до 587 EUR: 44 EUR; по искове на стойност между 589.87 и 5 869.40 EUR: 2.5%; и за искове на стойност 5 872.34 EUR и превишаващи тази сума: 1% (максимум 352 EUR) за всяка част от конфискуваното имущество, или кораби и въздухоплавателни средства;
  • такса на съдебен изпълнител за подготовката на всеки търг или повторното му провеждане или за изготвянето на кратък доклад за конфискацията що се отнася за вземания на стойност до 587 EUR: 44 EUR; за вземания на стойност между 589.87 и 5 869.40 EUR: 2 %; и за вземания на стойност 5 872.34 EUR и надвишаващи тази сума: 1% (максимум 176 EUR);
  • такса на лицето, което организира търга: 25 EUR;
  • такса на съдебен изпълнител за всички други действия по принудителното изпълнение: между 175 и 295 EUR, в зависимост от договореното между него и клиента му;
  • такса на съдебния изпълнител за свидетел: 22 EUR за всяко лице;
  • ако принудителното изпълнение е отменено, таксите за съдебен изпълнител се намаляват с 50%;
  • 0.30 EUR на километър, когато изминаването им е необходимо за придвижването на съдебния изпълнител и свидетелите от мястото, където са установени, за извършването на всяко едно действие;
  • специална такса на съдебен изпълнител в зависимост от степента на сложност на принудителното изпълнение: по договореност между съдебния изпълнител и клиента му (тази такса никога не се заплаща от длъжника).
2.2. Материалноправни условия

Материалноправните предпоставки за принудителното изпълнение са:

НагореНагоре

  • наличието на законен интерес, т.е. необходимостта от действия по принудително изпълнение и правната защита, която осигурява; и
  • валидност на иска.

Целта на института на принудителното изпълнение е да осигури баланса между противоречивите интереси на кредиторите, от една страна, и на длъжниците и третите страни, от друга, съобразно конкретните обстоятелства. Критериите, които съдилищата използват за предоставяне на принудителни мерки са:

  • незабавно удовлетворяване на кредиторите с минимални разходи;
  • цялостна защита на личността и законните интереси на длъжника;
  • уеднаквяване на интересите на кредитора и длъжника относно стремежа за получаване на възможно най-добра цена на търга;
  • защита интересите на третите лица.

3. Предмет и характер на принудителните мерки?

Принудителните мерки могат да бъдат насочени към имуществото на длъжника и/или лично към него. Принудителните мерки са материални действия, предприемани от лица, които са упълномощени специално за тази цел; техен пряк или косвен резултат е удовлетворяването на претенциите посредством намеса на държавата. Действие по принудително изпълнение може да бъде предприето по отношение на следните активи:

НагореНагоре

  • движими вещи, които са във владение на длъжника или във владение на кредитора или на трето лице, което е подготвено да ги предаде;
  • имуществени права на длъжника спрямо трети лица;
  • парични средства;
  • парични вземания спрямо трети лица, собственост на лицето, спрямо което е насочено принудителното изпълнение;
  • недвижимо имущество, което принадлежи на длъжника или негово имуществено право;
  • кораби;
  • въздухоплавателни средства;
  • права на интелектуална собственост, патенти, права върху филми.

Действие по принудително изпълнение не може да бъде предприето по отношение на:

  • лични вещи на длъжника и семейството му;
  • храна и гориво, жизнено необходими на длъжника и семейството му;
  • медали, сувенири, ръкописи, кореспонденция, семейни албуми и търговски книги;
  • книги, музикални инструменти, произведения на изкуството;
  • инструменти, машини, книги и други вещи, необходими на лицата, за да изкарват прехраната си;
  • вещи, подлежащи на разваляне;
  • дялови участия в дружества;
  • законни вземания от издръжка;
  • работната заплата, пенсионни или застрахователни вземания.
3.1. Какви са последствията от принудителните мерки?

Длъжникът, както и третите страни, трябва да се съобразяват с решението, налагащо принудителната мярка. Ако те окажат съпротива по време на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител може да им се противопостави със сила, и едновременно с това да повика органите на реда. Съдебният изпълнител може да назначи двама пълнолетни свидетели или втори съдебен изпълнител. В случай на неизпълнение от страна на длъжника:

НагореНагоре

  • ако длъжникът не изпълни задължението си да извърши действие, което може да бъде извършено и от трето лице, кредиторът е оправомощен да действа за сметка на длъжника;
  • ако длъжникът не изпълни задължението си да извърши определено действие, което не може да бъде осъществено от трето лице, и което зависи изцяло от това дали длъжникът е готов да го извърши или не, съдът му разпорежда да извърши действието, а ако той не го направи, го осъжда да заплати глоба, за да обезщети кредитора, и на лишаване от свобода;
  • ако длъжникът е задължен да се въздържа от извършването на определено действие или от приемането му, съдът може да постанови нарушение, подлежащо на глоба в полза на кредитора и на лишаване от свобода.

В нито един от горепосочените случаи не се накърнява установеното от материалните норми право на обезщетение на кредитора за претърпените загуби в резултат на неизпълнението на длъжника. По принцип е възможно длъжникът да се разпореди със своя вещ; ако обаче тя е конфискувана, разпореждането е забранено и се счита за нищожно по отношение на лицето, което я е конфискувало и спрямо кредиторите, които са подали искове.

НагореНагоре

Ако принудителното изпълнение е насочено към банковите сметки на длъжника, банката не е задължена да разкрие подробни детайли пред ищеца, но в случай, че ѝ се представи документ, че се блокират паричните вземания на длъжника, разпореждането с блокираната сума е забранено, и се счита за нищожно спрямо лицето, което ги е запорирало. Банката трябва да заяви в рамките на осем дни след извършването на запора дали въпросното вземане (пари на депозит в банкова сметка) съществува, и ако е достатъчно за удовлетворяването на лицето, което го е запорирало, да му се изплати.

3.2. Какъв е срокът на тези мерки?

По принцип няма обща разпоредба, определяща срокове за ищеца; съществуват определени времеви рамки, но които са по-скоро срокове, преди които определени действия не могат да бъдат предприети, отколкото задължителни срокове, и не определят момент, след настъпването на който ищецът няма право да извърши определено действие. Разпоредбата, според която определени индивидуални действия следва да бъдат извършени в определен период след конфискацията или преди да бъде проведен търг, не променя основната идея на системата. За да се предотврати безкрайното забавяне на процедурата, е въведен максимален срок от една година, след изтичането на който конфискация или други действия не могат да бъдат извършени на основание на същото разпореждане, и търг не може да бъде проведен на базата на конфискация, която е била отменена със съдебно решение поради неспазване на този краен срок.

НагореНагоре

4. Предвидена ли е възможност да се обжалва решението, с което се постановява такава мярка?

Единственото законово средство срещу принудителното изпълнение е молба за отмяна на задочно постановено решение, която може да бъде подадена от лицето, срещу което е предприето производството, или от кредитор, който има законен интерес, в срок от 15 дни от действието по изпълнение, ако тя се отнася до действителността на основанието или до предварителното производство; в срок до издаване на окончателния акт, с който се налага принудителното изпълнение, ако се отнася до действителността на действията по принудително изпълнение, от първото до последното, и шест месеца след осъществяване на последното действие, ако се отнася до него. Молби за отмяна на задочно постановени решения могат да се подават и от трето лице, което има права върху обекта на принудителното изпълнение, което е било атакувано, и на които може да се позове срещу лицето, към което е насочено принудителното изпълнение, без за това да е установен определен срок. Юрисдикцията е на съда, в чийто район е принудителното изпълнение, т.е. съдебният пристав, ако основанието на принудителното изпълнение е негово решение, и първоинстанционният съд в състав от един съдия във всички останали случаи. Фактът, че е подадена молба за отмяна на задочно постановено решение, не спира изпълнението, но такова спиране може да бъде постановено с решение на съда по молба на ищеца, придружена с гаранция или без такава. Това решение се съобщава на органа по принудителното изпълнение, който не може да осъществи което и да е действие по изпълнението, освен ако това не му е изрично разрешено в решението.

« Изпълнение на съдебни решения - Обща информация | Гърция - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 16-11-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство