Европейска комисия > ЕСМ > Изпълнение на съдебни решения > Дания

Последна актуализация: 27-03-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Изпълнение на съдебни решения - Дания

 

TABLE OF CONTENTS

1. Какво означава принудително изпълнение по граждански и търговски дела? 1.
2. При какви условия може да се осъществи принудително изпълнение? 2.
2.1. Производство 2.1.
2.2. Материалноправни условия 2.2.
3. Мерки за принудително изпълнение 3.
3.1. Какви видове имущество могат да бъдат предмет на принудително изпълнение? 3.1.
3.2. Какви са последствията от мерките за принудително изпълнение? 3.2.
3.3. Какво е правното действие на тези мерки? 3.3.
4. Предвидена ли е възможност за обжалване на принудително изпълнение? 4.

 

1. Какво означава принудително изпълнение по граждански и търговски дела?

Принудителното изпълнение (tvangsfuldbyrdelse) дава възможност на кредитор да предприеме принудителни мерки, за да гарантира, че длъжник ще изпълни вземане, установено със съдебно решение или по друг начин. Дела за принудително изпълнение се разглеждат от съда по изпълнението (fogedretten), (отделение в рамките на районния съд (byretten)), в съответствие с нормите, предвидени в Закона за правоприлагането. Повечето дела за принудително изпълнение се отнасят до искове за плащане. И други видове искове могат обаче да бъдат изпълнявани принудително: например иск за прекратяване на ползването на жилище при изтичане на договор за наем.

Паричен иск обикновено се изпълнява принудително чрез запориране на имуществото на длъжника от съда по изпълнението. Запорирането включва даване на кредитора на право на запор на въпросното имущество, така че той да може да го продаде принудително, като така удовлетвори своето вземане изцяло или частично чрез приходите от публична продан. Ако принудителното изпълнение се отнася до иск за освобождаване на сграда, то включва евикция от съда по изпълнението, като е възможно това да стане с помощта на полицията.

НагореНагоре

Решения за попечителство, местоживеене на дете и достъп до дете също могат да бъдат привеждани в изпълнение принудително. Принудителното изпълнение в такива случаи може да приеме формата на глоби за неизпълнение и пряко използване на сила с полицейска помощ.

2. При какви условия може да се осъществи принудително изпълнение?

2.1. Производство

За да се осъществи принудително изпълнение, трябва да има изпълнителни основания или предпоставки за принудително изпълнение.

Следните могат да представляват основния за принудително изпълнение:

  1. решения и постановления, постановени от съдилища или други органи, чиито решения могат да се изпълняват чрез средствата на правната принуда, искове за плащане, утвърдени от съда по изпълнението, и решения относно съдебни разноски на тези органи;
  2. споразумения по взаимно съгласие, сключени пред органите, посочени в точка 1) и споразумения по взаимно съгласие, сключени при договаряне на условията при брачни дела;
  3. някои решения и спогодби за родителско попечителство, местоживеене на деца и достъп до деца;
  4. извънсъдебни писмени споразумения относно подлежащи на плащане задължения, които съдържат клауза за принудително изпълнение;
  5. удостоверения за задължения с клауза за принудително изпълнение,
  6. договори за ипотека, и
  7. менителници и чекове.

Принудителното изпълнение се извършва от съда по изпълнението. Това означава, че ищец, чийто иск е добре обоснован, може да подаде молба за принудително изпълнение до съда по изпълнението. Обикновено по молбата е компетентен съдът по местоживеенето на длъжника.

НагореНагоре

Тогава съдът по изпълнението извършва първоначално разглеждане на делото. Ако то се счита за добре обосновано, заинтересованите страни се свикват на среща, която обикновено се провежда в деловодството на съда по изпълнението, но може да се проведе и на други места, като жилището или мястото на работа на длъжника.

Ищецът е задължен по принцип да присъства на срещата, и делото се прекратява, ако той не се яви. Длъжникът може да бъде задължен да присъства на срещата; ако му е връчена призовка, но той не се яви, може да бъде доведен пред съда от полицията.

По време на срещата длъжникът е приканен да извърши плащане и е задължен да предостави всяка финансова информация за себе си и своето домакинство, която съдът по изпълнението може да изиска. Непредоставянето на поисканата информация е наказуемо престъпление. Целта на разпита на длъжника е да се разбере дали той притежава имущество, което може да бъде запорирано (за повече информация, вж. точка 3.1 по-долу).

НагореНагоре

Като общо правило при подаване на молба е дължима съдебна такса за запорирането. Основната такса за запориране е 300 DKK, но ако искът надвишава 3000 DKK се изисква допълнително 0,5 % от остатъка. Ако производството се провежда извън сградата на съда или ако длъжникът трябва да бъде доведен пред съда от полиция се изисква допълнителна такса от 400 DKK.

2.2. Материалноправни условия

При някои дела съдът по изпълнението може да реши да не уважи иска на ищеца за принудително изпълнение. Ако длъжникът повдигне възражения към основанията за принудително изпълнение, и ако с оглед на доказателствата, които бъдат представени пред него съдът реши, че принудително изпълнение не е препоръчително, той отказва да пристъпи към такова.

Съдът по изпълнението не може да вземе решение по всички възражения относно действителността, повдигнати срещу основанията за принудително изпълнение. Той не може, например, да вземе решение по възражения относно правилността на решенията и постановленията; може да откаже да разгледа и възражение, което, предвид неговия обхват или характер, или поради друго конкретно основание, следва да се разгледа в производство по общия ред.

НагореНагоре

Длъжникът има в известни граници възможност за подаване на насрещен иск по време на принудителното изпълнение. Ако са изпълнени общите условия за това, насрещният иск може да бъде прихванат в хода на производството по принудително изпълнение, при условие че насрещният иск подлежи на принудително изпълнение или е признат от страната, която е поискала запора, или е приет за уважителен на друго основание.

3. Мерки за принудително изпълнение

3.1. Какви видове имущество могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?

По принцип всичко което принадлежи на длъжника и което има икономическа стойност, може да бъде запорирано. Може да бъде запорирано както движимо, така и недвижимо имущество. Движимото имущество включва не само материални активи (като коли, плавателни съдове или въздухоплавателни средства), но и правни искове например.

Има обаче имущество, което не може да бъде запорирано с цел удовлетворяване на частни вземания. Някои от основните примери са, както следва:

НагореНагоре

  • искове за заплати, които все още не са платени;
  • искове за пенсии и искове за други форми на държавна помощ, които все още не са платени;
  • имущество, обхванато от кодекса за принудително изпълнение на задължения, т.е. имущество, необходимо за поддържане на скромен дом и стандарт на живот за длъжника и неговото домакинство;
  • наследство по определена линия без право на отчуждаване и неоткрито наследство;
  • понесени вреди и имущество, придобито като обезщетение за такива вреди, когато сумата или въпросното имущество, дължими като обезщетение, са отделени от останалото имущество на длъжника.
3.2. Какви са последствията от мерките за принудително изпълнение?

След като имуществото на длъжника е запорирано, той вече няма пълното право да се разпорежда със запорираното имущество. Длъжникът няма право да се разпорежда със запорираното имущество по никакъв начин, който би бил в ущърб на кредитора с права върху запорираното имущество; например, той не може да продава или прехвърля имуществото на трета страна. Като общо правило запорирано движимо имущество остава във владение на длъжника до момента на провеждане на публична продан, освен ако съдът по изпълнението реши длъжникът да бъде лишен от правото да се разпорежда с имуществото си.

НагореНагоре

Ако длъжник неправомерно се разпореди със запорирано имущество може да му бъде наложена глоба.

Ако повече от един кредитор е подал молба за запориране на едно и също имущество, поредността се определя съобразно реда на подаване на молбите пред съда по изпълнението.

Длъжниците са задължени да предоставят информацията, изисквана от съда по изпълнението, за да може да се осъществи изпълнението. Ако длъжник не изпълни задължението си за предоставяне на информация, съдът по изпълнението може да реши да постанови присъда за лишаването му от свобода до шест месеца до момента на изпълнение на задължението за предоставяне на информация.

3.3. Какво е правното действие на тези мерки?

Запорът на движимо имущество (с изключение на моторни превозни средства, регистрирани плавателни съдове и въздухоплавателни средства) по принцип изтича след една година, освен ако кредиторът с права над запорираното имущество е подал по-рано молба до съда по изпълнението съответното имущество да бъде разпродадено на публична продан. Този срок се изчислява от момента, в който имуществото е запорирано.

НагореНагоре

Запор на недвижимо имущество, моторни превозни средства, регистрирани плавателни съдове и въздухоплавателни средства изтича след 10 години (до 1 януари 2008 г. срокът беше 20 години).

4. Предвидена ли е възможност за обжалване на принудително изпълнение?

По принцип е възможно да се подаде жалба пред върховния съд (landsretten) срещу взетите от съда по изпълнението решения. Жалбата трябва да се подаде в рамките на четири седмици от постановяване на решението от съда по изпълнението. Жалби срещу решения за запор на имущество с икономическа стойност от най-много 10 000 DKK обаче, могат да бъдат подавани само с разрешение на Комисията по допустимостта на жалбите (Procesbevillingsnævnet), ако са налице конкретни основания за такава жалба.

Освен това дела, по които се е произнесъл съдът по изпълнението, могат да бъдат възобновени, т.е. преразгледани от съда по изпълнението. Те могат да бъдат възобновени, ако страните по делото са се споразумяли за това или ако съдът по изпълнението счита преразглеждането за необходимо. Преразглеждане може да бъде необходимо, ако, например, длъжникът или трета страна представи доказателство, че постановлението нарушава правата на трета страна или ако длъжникът не е присъствал по време на действието по принудително изпълнение и сега се позовава на нормите на кодекса за принудително изпълнение на задължения, установени в Закона за правоприлагането.

« Изпълнение на съдебни решения - Обща информация | Дания - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 27-03-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство