Европейска комисия > ЕСМ > Изпълнение на съдебни решения > Белгия

Последна актуализация: 27-03-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Изпълнение на съдебни решения - Белгия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. Оригиналната езикова версия бе актуализирана и преместена на Европейския портал за електронно правосъдие.


Бележка: всички правни разпоредби, посочени в настоящия документ, могат да бъдат намерени на Federale Overheidsdienst Justitie Deutsch - français - Nederlands под заглавие „geconsolideerde wetgeving“



 

TABLE OF CONTENTS

1. Какво означава принудително изпълнение по граждански и търговски дела? 1.
2. При какви условията може да бъде издаден изпълнителен титул или решение? 2.
2.1. Производство 2.1.
2.2. Материалноправни условия 2.2.
3. Предмет и характер на мерките за принудително изпълнение? 3.
3.1. Какви видове имущество могат да бъдат предмет на принудително изпълнение? 3.1.
3.2. Какви са последствията от мерките за принудително изпълнение? 3.2.
3.3. Какво е правното действие на тези мерки? 3.3.
4. Предвидена ли е възможност за обжалване на решение, с което се постановява такава мярка? 4.

 

1. Какво означава принудително изпълнение по граждански и търговски дела?

Ако длъжник не изпълни доброволно съдебно решение, кредиторът може да поиска привеждането му в изпълнение от съда. Това е познато като принудително изпълнение. То изисква изпълнителен титул (член 1386 от Съдебния кодекс), защото включва навлизане в личната правна сфера на длъжника. Такъв титул обикновено е съдебно решение или нотариален акт. За да бъде спазена личната неприкосновеност на длъжника, изпълнителният титул не може да привеждан в изпълнение в определени моменти (член 1387 от Съдебния кодекс). Той се изпълнява от съдебен изпълнител.

Принудителното изпълнение обикновено се използва за събиране на пари, но може да се прилага и за изпълнението на действие.

Друг важен аспект е плащането на глоба (член 1385a от Съдебния кодекс). Това е средство за упражняване на натиск върху осъденото лице, за да бъде принудено да изпълни дадено съдебно решение. В някои случаи обаче плащането на глоба не може да бъде наложено: когато лицето е осъдено да заплати парична сума или да спази трудов договор и когато това е несъвместимо с човешкото достойнство. Плащането на глоба се привежда в изпълнение въз основа на титула, с който е постановена, и за това не се изисква друг титул.

НагореНагоре

В случай че дадено лице е осъдено да заплати парична сума, решението се привежда в изпълнение срещу имуществото на длъжника, което действие се нарича запор. Прави се разграничение между видовете запорирано или възбранено имущество (движимо или недвижимо)1 и естеството на запора (обезпечителен запор и изпълнителен запор). Обезпечителният запор се използва в спешни случаи за поставянето на вещи под защитата на съда: съществуващото положение се замразява, за да бъде запазено за всяко последващо изпълнение. Лицето, чиито вещи са запорирани, няма повече контрол върху тях и не може да ги продава или дарява. Когато вещите на длъжника са запорирани в изпълнение на съдебно решение, те се продават, а приходите от тях се предават на кредитора. Кредиторът няма права върху самите запорирани вещи, а само върху приходите от продажбата им.

Освен обикновеното обезпечително запориране и запориране за принудително изпълнение върху движимо и недвижимо имущество, съществуват и специални правила за запор на кораби (членове 1467-1480 и членове 1545-1559 от Съдебния кодекс), запор в случай на фалшифициране (членове 1481-1488), залог (член 1461 от Съдебния кодекс), връщане на неправомерно взети с изпълнителен лист вещи (членове 1462-1466 от Съдебния кодекс) и запор на неприбрана реколта от плодове и посеви (член 1529-1538 от Съдебния кодекс). В останалата част на настоящия документ ще разгледаме само обикновения запор.

НагореНагоре

2. При какви условията може да бъде издаден изпълнителен титул или решение?

2.1. Производство
2.1.1. Обезпечителен запор

За налагане на обезпечителен запор се изисква разрешение от съдията по обезпеченията (член 1413 от Съдебния кодекс). Разрешението трябва да се поиска с предварителна молба (член 1417 от Съдебния кодекс). Една и съща молба не може да се използва за запор на движимо имущество и възбрана на недвижимо имущество. За възбрана на недвижимо имущество винаги се изисква отделна молба.

Съдията по обезпеченията трябва да издаде решение в срок от осем дни след депозиране на молбата (член 1418 от Съдебния кодекс). Съдията може да реши да откаже разрешението или да разреши на кредитора изцяло или частично налагане на запора. Решението на съдията трябва да бъде връчено на длъжника. Решението се издава на съдебния изпълнител, който след това предприема необходимите действия за връчването му.

НагореНагоре

Съществува едно важно изключение от това правило, при което не се изисква разрешение от съдията по обезпеченията: всяко съдебно решение представлява разрешение за налагането на обезпечителен запор по отношение на издадената присъда (член 1414 от Съдебния кодекс). Трябва също така да става въпрос за спешен случай. Съдебното решение просто трябва да се предаде на съдебния изпълнител, който предприема необходимите действия за запориране на стоките.

Обезпечителният запор може да се превърне в изпълнителен запор (членове 1489-1493 от Съдебния кодекс).

2.1.2. Изпълнителен запор

А. Общи положения

Този вид запор може да се осъществи само съгласно изпълнителен титул (член 1494 от Съдебния кодекс). Съдебните решения2 и нотаралните актове3 могат да бъдат приведени в изпълнение само при наличието на заверено копие4 или оригинала5, придружени от формулировка за привеждане в действие, постановена с кралски указ6.

НагореНагоре

Решението на съда се връчва на ответника предварително (член 1495 от Съдебния кодекс). Ако обаче изпълнителният титул е нотариален акт, това не е необходимо, защото длъжникът вече знае за титула. Сроковете, определени за преразглеждане или обжалване, започват да текат от връчването на решението. Сроковете за обжалване водят до суспендиране на изпълнителния запор (но не и на обезпечителния запор), когато дадена страна е осъдена да заплати парична сума. Предварителното изпълнение (съдебно решение, което подлежи на предварително изпълнение) представлява изключение от суспензивното действие на обичайните производства за преразглеждане или обжалване.

Вторият етап от усилията на кредитора за извършване на принудителна продажба на имуществото е призовка за доброволно плащане (член 1499 от Съдебния кодекс). Това е първата мярка за привеждане в изпълнение и последното предупреждение към длъжника, който на този етап все още може да избегне запора. Предвиден е допълнителен срок след издаването на призовката за доброволно плащане от един ден за запор на движими вещи (член 1499 от Съдебния кодекс) и 15 дни за възбрана на недвижимо имущество (член 1566 от Съдебния кодекс). Призовката трябва да бъде връчена на длъжника и представлява уведомление за неизпълнение и искане за плащане. Принудителното изпълнение може да послужи само за събиране на посочените в призовката за доброволно плащане суми.

НагореНагоре

След изтичането на допълнителния срок вещите могат да бъдат запорирани чрез акт на съдебния изпълнител. Следователно изпълнението се извършва чрез посредничеството на компетентно длъжностно лице. Това длъжностно лице се счита за агент на ищеца, функцията му е определена от закона и то действа под съдебен надзор7. То има договорна отговорност по отношение на ищеца и извъндоговорна отговорност по отношение на трети лица (съгласно закона и въз основа на общото задължение за необходима грижа).

В срок от 24 часа след акта съдебният изпълнител трябва да изпрати уведомление до деловодителя на първоинстанционния съд по мястото на налагане на запора (член 1390 от Съдебния кодекс). Уведомлението е задължително както за движими, така и за недвижими вещи. Не може да се налага изпълнителен запор или да се предприема производство по поделяне, без първо да се проверят уведомленията за наложен запор (член 1391 от Съдебния кодекс). Това правило е въведено, за да се предотвратят ненужни запори и за да се подсили колективното измерение на запора.

НагореНагоре

Б. Изпълнителен запор: движими вещи

Той изисква призовка за доброволно плащане, на която длъжникът има правото да се противопостави. Запорът се извършва чрез акт на съдебния изпълнител. На първо време запорът представлява обезпечителна мярка: вещите не се преместват и няма промяна в собствеността и начина им на ползване. Възможно е също така вещи да бъдат запорирани на място, различно от дома на длъжника, и в помещения на трети лица.

В случай на движими вещи запорът не е ограничен само до едно производство, но на практика няма смисъл да се прави втори запор върху същите вещи, като се имат предвид свързаните с това разходи. Когато се стигне до пропорционалното поделяне на приходите от продажбата на вещите на длъжника, участват и другите кредитори освен този, който е наложил запора (член 1627 и сл. от Съдебния кодекс).

Трябва да се състави официален протокол за запора. Иззетите вещи се продават най-рано един месец след връчването на копие от официалния протокол за запора. Този срок има за цел да даде на длъжника последна възможност да предотврати продажбата. Продажбата трябва да бъде оповестена на обществеността посредством плакати и обявления във вестниците. Тя се провежда в аукционна зала или на пазара, освен ако не е направено искане за друго, по-удобно място. Провежда се от съдебния изпълнител, който съставя официален протокол и събира приходите от продажбата. В срок от 15 дни след това съдебният изпълнител поделя приходите пропорционално (член 1627 и сл. от Съдебния кодекс). Това производство обикновено се разрешава по споразумение. Ако не бъде постигнато такова, случаят се отнася до съдията по обезпеченията.

НагореНагоре

В. Възбрана: недвижими вещи (член 1560 и сл. от Съдебния кодекс)

Изпълнението започва с връчването на призовка за доброволно плащане.

Възбраната се налага не по-рано от 15 дни и не по-късно от шест месеца след това, а ако това не бъде направено, призовката престава да има правно действие. След това актът за възбрана трябва да бъде вписан в ипотечния регистър8 в срок от 15 дни и връчен в срок от шест месеца. Актът на вписване на възбраната лишава възбранения длъжник от правото да се ползва от имуществото си и има правно действие за най-много шест месеца. Невписването на акта за възбрана прави възбраната недействителна. В случай на недвижимо имущество, за разлика от движимото, се прилага принципът за една-единствна възбрана („възбрана върху възбрана няма правно действие“).

Последната стъпка е молба до съдията по обезпеченията да назначи нотариус, който да изповяда продажбата на вещите и удовлетворяването на кредиторите. Длъжникът може да подаде декларация пред съдията по обезпеченията, за да се противопостави на действията на назначения нотариус. Останалите правила относно продажбата на имуществото са ясно определени от закона (вж. член 1582 и сл. от Съдебния кодекс). Продажбата обикновено се извършва публично, но по инициатива на съдията или по искане на кредитора по възбраната е възможно организирането на частна продажба. Приходите от продажбата след това се поделят между различните кредитори според уговорения ред на удовлетворяване (вж. членове 1639-1654 от Съдебния кодекс). Споровете относно реда на удовлетворяване на кредиторите се разглеждат от съдията по обезпеченията.

НагореНагоре

2.1.3. Запор спрямо трето задължено лице

Това е запор на вземания, които длъжникът има към трети лица (напр. запор на приходите, които плучава от неговия работодател). Така това трето лице е вторичен длъжник на кредитора по запора. Запорът спрямо трето задължено лице (beslag onder derden) не е същото като запор на вещи, които принадлежат на длъжника, но които се намират в помещения на трето лице (beslag bij derden).

Вземането, което е основание на запора, е вземането на кредитора към запорирания длъжник. Запорира се вземането, което запорираният длъжник има към трето лице/вторичен длъжник.

Подробните правила на запора спрямо трето задължено лице могат да се намерят в членове 1445-1640 (обезпечителен запор) и членове 1539-1544 (изпълнителен запор) от Съдебния кодекс.

2.1.4. Разноски

Освен съдебните разноски, има разноски за съдебния изпълнител, които трябва да се имат предвид в случаите на запор. Хонорарите за официалните услуги на съдебния изпълнител са определени в кралския указ от 30 ноември 1976 г. за определяне на тарифите за действията на съдебните изпълнители по граждански и търговски дела и тарифите за някои надбавки (вж. Federale Overheidsdienst Justitie Deutsch - français - Nederlands).

НагореНагоре

2.2. Материалноправни условия
А. Обезпечителен запор

Всеки кредитор на вземане, което има определени характеристики, може да наложи обезпечителен запор, независимо от стойността на запорираните вещи и размера на вземането (вж. член 1413 от Съдебния кодекс).

Първото предварително условие за този вид запор е спешността: трябва да е застрашена платежоспособността на длъжника, което води до заплаха за последващата продажба на имуществото му. Решението дали е изпълнено това условие се взема от съда въз основа на обективни критерии. Трябва да е налице спешност, не само по времето, когато се налага запорът, но и когато се прави оценка на необходимостта той да се продължи. От това условие има няколко изключения: запор в случай на фалшификация, запор за задължения по менителници и за изпълнение на чуждестранно съдебно решение.

Второ условие за обезпечителен запор е кредиторът да има вземане. Това вземане трябва да отговаря на някои условия (член 1415 от Съдебния кодекс): то трябва да е сигурно (а не условно), изискуемо (прилага се и за гаранции за бъдещи вземания) и определено по размер (размерът му е определен или може да бъде определен). Естетвото и размерът на вземането, от друга страна, са без значение. Съдията по обезпеченията решава дали тези условия са изпълнени, но съдът, който впоследствие ще разгледа делото, не е обвързан от това решение.

НагореНагоре

Трето, кредиторът, който иска налагането на обезпечителен запор, трябва да има необходимото качество за тази цел. Това е акт на разпореждане (а не ползване), който може, ако е необходимо, да бъде изпълнен от законен представител.

Изисква се разрешение от съдията по обезпеченията, освен ако вече не е издадено съдебно решение (вж. по-горе). Това обаче не се изисква за запор спрямо трето задължено лице или залог или за ищци, които вече са получили съдебно решение (член 1414 от Съдебния кодекс: всяко съдебно решение представлява изпълнителен титул). Нотариалните актове също са такива.

Б. Изпълнителен запор

Тук също се изисква изпълнителен титул (член 1494 от Съдебния кодекс). Това може да бъде съдебно решение, нотариален акт, изпълнителен лист от данъчните органи, чуждестранно съдебно решение с екзекватура и др.

Вземането трябва да е посочено в акт, който отговаря на определени критерии. Както и при обезпечителния запор, вземането трябва да е сигурно, определено по размер и изискуемо. Алинея втора на член 1494 от Съдебния кодекс гласи, че запор наложен, за да се получи плащане на минали вноски по периодично вземане, важи и за получване на плащане на бъдещите вноски, когато те станат изискуеми.

НагореНагоре

Изпълнителният титул трябва да бъде актуален. Съдията по обезпеченията няма да се съобрази с него, ако кредиторът по запора вече не е ищец или ако вземането вече е изцяло или частично погасено (поради давност, плащане или изпълнение по друг начин).

3. Предмет и характер на мерките за принудително изпълнение?

3.1. Какви видове имущество могат да бъдат предмет на принудително изпълнение?

А. Общи положения

Могат да се запорират само движими вещи и да се налага възбрана само на недвижими вещи, които са собственост на длъжника. Не могат да се запорират или възбраняват вещи, които принадлежат на трето лице, въпреки, че няма значение в чие владение се намират вещите на длъжника към момента на налагане на запора или възбраната. По тази причина е възможно да се запорират вещи в помещения на трето лице, за което е необходимо разрешение от съда (член 1503 от Съдебния кодекс).

НагореНагоре

Обикновено кредиторът може да събере вземането си само от имуществото на длъжника към настоящия момемнт. Само ако длъжникът умишлено изпадне в несъстоятелност е възможно да се наложи запор върху имуществото, което е притежавал към предишен момент. Запор върху бъдещо имущество също не се допуска, с изключение на бъдещи вземания.

При обезпечителния запор плодовете на запорираните вещи обикновено остават притежание на лицето, на което е наложен запор,. При изпълнителния запор обаче плодовете също подлежат на запор и съответно отиват при кредитора по запора.

Възможно е да се наложи запор на неделима вещ, но тогава принудителната продажба на вещта се отлага до извършване на делба (вж. напр. член 1561 от Съдебния кодекс). Спрямо съпрузите се прилагат специални правила.

Б. Вещи, които могат да бъдат запорирани

Вещите трябва да бъдат секвестируеми, а някои вещи не са такива. Изключването на възможността да бъдат запорирани трябва да е свързано със законова разпоредба, с тяхното естество или с факта, че те са тясно свързани с личността на длъжника. Не е възможно например вещи да бъдат изключени от запор поради предназначението им. По тази причина следните вещи са несеквестируеми:

НагореНагоре

  1. Вещите, изброени в член 1408 от Съдебния кодекс. Това ограничение е въведено, за да се гарантират разумни условия за живот за длъжника и семейството му.
  2. Вещи, които нямат пазарна стойност, поради което не могат да бъдат от полза за кредитора.
  3. Вещи, които не могат да бъдат отчуждени, защото са твърде тясно свързани с личността на длъжника.
  4. Вещи, изключени от запориране от специален нормативен акт (напр. доходи и заплати на непълнолетни, непубликувани книги и музика, доходи на затворници от затворнически труд).
  5. Заплати (запор върху заплата) и подобни вземания обикновено могат да бъдат запорирани само до определен размер (вж. членове 1409, 1409a и 1410, алиея 1 от Съдебния кодекс). Това включва например плащания за издръжка, присъдени от съда на невиновния съпруг. Някои плащания като минималния доход за осигуряване на препитание обаче са изцяло изключени от запориране (вж. член 1410, алинея 2 от Съдебния кодекс). Тези ограничения върху възможността за запориране обаче не важат за кредитори, които търсят плащането на задължения за издръжка, тъй като тези вземания имат предимство (вж. член 1412 от Съдебния кодекс).

В миналото държавата имаше имунитет срещу действия по запориране, в резултат на което не бе възможно да се запорира имущество - държавна собственост. Сега това е леко променено от член 1412a от Съдебния кодекс

НагореНагоре

Съществуват специални правила за запорирането на кораби и самолети (за обезпечителен запор вж. членове 1467-1480 от Съдебния кодекс, а за изпълнителен запор вж. членове 1545-1559 от Съдебния кодекс).

Забележка: Наскоро в Белгия бе приет нов закон за банковите сметки: De wet betreffende de onvatbaarheid voor beslag en de onoverdraagbaarheid van de bedragen waarvan sprake is in de artikelen 1409, 1409 bis en 1410 van het Gerechtelijk Wetboek wanneer die bedragen op een zichtrekening gecrediteerd zijn (Закон за несеквестируемостта и непрехвърляемостта на сумите, посочени в членове 1409, 1409a и 1410 от Съдебния кодекс, когато тези суми са кредитирани по текуща сметка, публикуван в Belgisch Staatsblad/Moniteur belge (Държавен вестник) от 2 юли 2004 г.). Той все още не е влязъл в сила, тъй като за прилагането му се изисква кралски указ (вж. член 5 от закона). Законодателството разширява ограниченията и изключенията, предвидени от съответните членове на Съдебния кодекс, като включва и кредитираните по текущи сметки суми.

В. Кantonnement (частично плащане)

НагореНагоре

Когато дадена вещ бъде запорирана, то запорът се прилага спрямо цялата вещ, дори и ако стойността ѝ надвишава размера на вземането. Това поставя длъжника в изключително неблагоприятно положение, защото той е изцяло лишен от въузможността да използва вещта. За да се смекчи въздействието на това правило, белгийският законодател е допуснал възможността за kantonnement: длъжникът депозира определена сума и му се позволява да си възстанови ползването на вещта (вж. членове 1403-1407 от Съдебния кодекс).

Както при обезпечителен, така и при изпълнителен запор, частичното плащане може да се извърши или по отношение на вземането, основание на запора, или по отношение на самия предмет на запора. В първия случай частичното плащане заменя запорираната вещ, която след това се връща на длъжника. Във втория случай запорираната вещ просто се премества.

3.2. Какви са последствията от мерките за принудително изпълнение?

А. Запор

НагореНагоре

От момента, в който вещите бъдат запорирани, длъжникът губи правото си да се разпорежда с тях. Запорът обаче не дава на кредитора по запора право на предпочтително удовлетворавяне. Дисквалификацията означава, че длъжникът не може да продава, да отчуждава или да обременява с тежести запорираните вещи. Вещите обаче остават в негово владение. На практика няма промяна в положението; правното положение обаче е различно.

Санкцията за нарушаване на тази дисквалификация е, че действията, предприети от лицето, чието имущество е запорирано, не могат да бъдат противопоставени на кредитора по запора.

Тази дисквалификация обаче е само относителна, в смисъл че тя се прилага само в полза на кредитора по запора. Останалите кредитори винаги трябва да се нагаждат към измененията в имуществото на длъжника. За тях обаче е лесно да се присъединят към вече наложения запор.

Дисквалификацията е първият етап на производството за продажба на имуществото. Вещите се поставят под контрола на съда. Така изпълнителният запор има и обезпечителна функция на първо място.

НагореНагоре

Б. Запор спрямо трето задължено лице

Този вид запор отнема контрола върху цялото запорирано вземане, независимо от стойността на вземането, който е основание на запора. Третото задължено лице може да направи частично плащане (kantonneren). Действията, които са в ущърб на вземането, не могат да бъдат противопоставени на кредитора по запора. След връчването на съобщението за запор спрямо трето задължено лице не може да има никакво друго плащане между лицето, чието имущество е запорирано, и третото задължено лице.

3.3. Какво е правното действие на тези мерки?

А. Обезпечителен запор

Обезпечителният запор има правно действие до три години. В случай на запор на движимо имущество и запор спрямо трето задължено лице този тригодишен срок започва да тече от датата на постановлението или на акта на съдебния изпълнител (членове 1425 и 1458 от Съдебния кодекс). В случай на възбрана на недвижимо имущество началото на този тригодишен срок се определя от датата на вписване в ипотечния регистър (член 1436 от Съдебния кодекс).

НагореНагоре

Този срок може да бъде удължен, ако има основателни причини за това (членове 1426, 1459 и 1437 от Съдебния кодекс).

Б. Изпълнителен запор

В случай на изпълнителен запор само призовката за доброволно плащане, която предхожда запора, е предмет на максимален срок на правно действие. Срокът е десет години за този вид запор на движимо имущество (обичайният срок, защото не се прилагат специални разпоредби) и шест месеца за възбрана на недвижимо имущество (член 1567 от Съдебния кодекс). За запор на кораби срокът е една година (член 1549 от Съдебния кодекс).

4. Предвидена ли е възможност за обжалване на решение, с което се постановява такава мярка?

А. Обезпечителен запор

Ако съдията по обезпеченията откаже да разреши обезпечителен запор, ищецът (т.е. кредиторът) може да обжалва решението пред Апелативния съд. Това е производство, в което участва само едната страна (ex parte). Ако в резултат на обжалването запорът бъде разрешен, длъжникът има право да оспорва решението като трето лице (вж. член 1419 от Съдебния кодекс).

НагореНагоре

Ако съдията по обезпеченията разреши обезпечителен запор, длъжникът или всяка друга заинтересована страна може да оспорва решението като трето лице. Срокът за това е един месец, а делото се завежда в съда, който е издал решението. Тогава съдът ще постанови решението си пред всички страни9. Производството по оспорване от трето лице обикновено няма суспензивно дайствие (вж. членове 1419 и 1033 от Съдебния кодекс).

Когато може да бъде наложен обезпечителен запор без разрешение от съда, длъжникът може да го обжалва, като подаде молба до съдията по обезпеченията за вдигане на запора (член 1420 от Съдебния кодекс). Това е производство за оспорване на запора се счита за бързо производство и, ако е необходимо, се придружава от налагането на наказателно плащане. Основанието за иска може да бъде липсата на спешност (Кас. 14 септември 1984 г., касационно решенеие (Arr. Cass.) 1984-85, 87).

Ако има промяна в обстоятелствата, лицето, чието имущество се запорира (като призове всички страни да се явят пред съдията по обезпеченията) или кредитора по запора (или упълномощено от него лице) (чрез искова молба) може да подаде молба до съдията по обезпеченията да измени или отмени запора.

НагореНагоре

Б. Изпълнителен запор

Длъжникът може да подаде декларация за оспорване на призовката за доброволно плащане, с която оспорва правното действие на призовката. За това няма срок по закон, а оспорването няма суспензивно действие. Основанията за оспорване включват процедурни пропуски и искане за отсрочка (ако изпълнителният титул е нотариален акт).

Длъжниците могат да подадат пред съдията по обезпеченията декларация за оспорване на продажбата на техни вещи, но това оспорване също няма суспензивно действие.

Другите кредитори, различни от кредитора по запора, могат да оспорят продажната цена, но не и самата продажба.

Трето лице, което твърди, че е собственик на запорираните вещи, също може да подаде декларация за оспорване до съдията по обезпеченията (член 1514 от Съдебния кодекс). Тази декларация има суспензивно действие.

1 Запор съответно на движимо и недвижимо имущество.

НагореНагоре

2 Издават се от съда.

3 Като правило се издават от нотариус.

4 Първото копие. Страната, която желае привеждането на съдебното решение в изпълнение, получава само едно заверено копие. То се издава от деловодството срещу заплащане на такса.

5 Оригиналът на съдебното решение или нотариалния акт. Прилага се само за много спешни случаи.

6 Кралски указ от 9 август 1993 г., Belgisch Staatsblad (Държавен вестник), 9 август 1993 г. (www.just.fgov.be Deutsch - français - Nederlands):

„Ние, Алберт ІІ, крал на белгийците,

Нека всички, които са тук, и тези, които ще дойдат, знаят:

Упълномощаваме и нареждаме на всички съдебни изпълнители, от които това се иска, да изпълнят настоящото съдебно решение, присъда, постановление, пълномощно или акт;

НагореНагоре

На нашите главни прокурори и кралски прокурори в първоинстанционните съдилища да го приведат в изпълнение и на всички началници и длъжностни лица от полицията да съдействат, ако законът изисква това от тях;

В уверение на това, това съдебно решение, присъда, , постановление, пълномощно или акт е подписан и носи печата на съда или нотариуса.“

7 За действия, свързани с изпълнението на съдебното решение или нотариалния акт, съдебният изпълнител отговаря пред съдията по обезпеченията. По етични въпроси той отговаря пред прокуратурата и регионалния клон на националната камарата на съдебните изпълнители.

8 Регистърът по местонахождение на вещите (член 1565 от Съдебния кодекс). Регистърът съдържа информация относно недвижимото имущество, например имуществени права, ипотеки, учредени върху имуществото.

9 Т.е. всички страни се явяват пред съда.

« Изпълнение на съдебни решения - Обща информация | Белгия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 27-03-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство