Европейска комисия > ЕСМ > Развод > Латвия

Последна актуализация: 20-11-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Развод - Латвия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. Оригиналната езикова версия бе актуализирана и преместена на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Какви са условията за получаване на развод? 1.
2. Какви са основанията за развод? 2.
3. Какви са последствията от развода? 3.
а) спрямо личните отношения между съпрузите (т.е. фамилно име)? а)
б) спрямо подялбата на съпружеското имущество? б)
в) спрямо непълнолетните деца на съпрузите (т.е. родителски задължения и искове за издръжка)? в)
г) спрямо задължението да се плаща издръжка на другия съпруг? г)
4. Какво означава на практика терминът „законна раздяла“? 4.
5. Какви са условията за законна раздяла? 5.
6. Какви са правните последици от законна раздяла? 6.
7. Какво означава на практика терминът „унищожаване на брака“? 7.
8. Какви са условията за унищожаване на брака? 8.
9. Какви са правните последици от унищожаване на брака? 9.
10. Съществуват ли алтернативни неюридически способи за разрешаване на въпроси, свързани с развода, без съдебна намеса? 10.
11. Къде трябва да предявя иска си за развод/законна раздяла/унищожаване на брака? Какви официални изисквания трябва да се спазват и какви документи трябва да приложа към иска си? 11.
12. Съществува ли правно подпомагане за покриване на разходите по делото? 12.
13. Възможно ли е да се обжалва решението за прекратяване на брака/брачна раздяла/унищожение на брака? 13.
14. Какво следва да направя, за да бъде признато в Латвия съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в държава-членка? 14.
15. Към кой съд в Латвия следва да се обърна, за да оспоря признаването на съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в друга държава-членка? Каква е процедурата в такива случаи? 15.
16. Кой е приложимият закон при бракоразводни дела, когато съпрузите не живеят в Латвия или са граждани на други страни? 16.

 

1. Какви са условията за получаване на развод?

Развод може да се получи само по силата на съдебно решение, постановено по иск от единия съпруг или заедно от двамата съпрузи. За да се получи развод, трябва да бъде установено, че бракът се е разпаднал или е неуспешен. Бракът се счита за неуспешен, ако не съществува съпружеско съжителство и не се очаква съпрузите да подновят съжителството.

За да получат развод, съпрузите трябва да се споразумеят относно родителските права върху децата, родени по време на брака, тяхната издръжка и подялбата на общото имущество. Ако съпрузите не постигнат такова споразумение, тези въпроси се решават в съда заедно с иска за развод.

2. Какви са основанията за развод?

Основанията за развод са изчерпателно изброени в латвийския Граждански кодекс в раздела „Семейно право“.

Първо, развод може да се получи, ако съпрузите са живели разделени най-малко три години. Член 73 от Гражданския кодекс разяснява обстоятелствата, при които се счита, че съпрузите живеят разделени, а именно, когато съпрузите не споделят общо домакинство и единият от съпрузите категорично отказва да поддържа общо домакинство, поради което се изключва възможността за съпружеско съжителство. Поотделното обитаване на общо жилище не означава непременно общо домакинство. Следователно при фактическа раздяла бракът се счита за неуспял.

НагореНагоре

Второ, бракът може да бъде разтрогнат и когато съпрузите са живели разделени по-малко от три години, когато:

  1. продължаването на брака е невъзможно за поискалия развода съпруг по причини, зависещи от другия съпруг, и по тези причини съжителството с последния съставлява нетърпима жестокост спрямо поискалия развода съпруг;
  2. и двамата съпрузи са поискали развод или единият съпруг е съгласен с иска за развод на другия съпруг;
  3. един от съпрузите е започнал да живее съвместно с друго лице и от това съжителство се е родило или предстои да се роди дете.

Следва да се отбележи, че когато съдът счете, че при горните обстоятелства бракът може да бъде запазен, делото за развод може да се отложи за не повече от шест месеца с оглед възможно помирение.

Трето, възможни са случаи, при които единият от съпрузите иска развод преди изтичането на тригодишния срок, през който съпрузите трябва да живеят разделени, и основанието за иска е различно от трите основания, изброени по-горе. В такива случаи развод се дава само по взаимно съгласие на двамата съпрузи. В случай, че единият от съпрузите не е съгласен, съдът няма да разтрогне брака преди съпрузите да са живели разделени 3 години. Освен това в такива случаи съдът е длъжен да отложи делото за развод до изтичането на горепосочения срок от 3 години.

НагореНагоре

Следва да се отбележи, че при изключителни обстоятелства съдът може да откаже да разтрогне брака, когато неговото запазване е необходимо по конкретни причини, свързани с интересите на непълнолетни, родени по време на брака.

3. Какви са последствията от развода?

От момента на влизане в сила на съдебното решение за разтрогване на брака се прекратяват правата и задълженията, свързани с юридическите взаимоотношения на съпрузите. След разтрогването на брака лицата могат да встъпят в друг брак. Възможно е обаче, разводът да създаде нови права и задължения за бившите съпрузи.

а) спрямо личните отношения между съпрузите (т.е. фамилно име)?

Гражданският кодекс разпорежда, че съпругът, който е сменил фамилното си име при встъпването в брака, има правото да го запази след развода; по искане на заинтересования съпруг съдът ще му даде правото да използва предбрачното си фамилно име. Независимо от това, следва да се отбележи, че съдът може да забрани съпруга, виновен за разтрогването на брака, да използва придобитото при встъпването в брака фамилно име, ако това не е в ущърб на интересите на децата.

НагореНагоре

б) спрямо подялбата на съпружеското имущество?

По силата на член 238 от Закона за гражданския процес развод не се дава, докато съпрузите не постигнат взаимно съгласие за подялбата на имуществото. В случай, че съпрузите не успеят да постигнат взаимно съгласие, имуществените претенции се уреждат от съда съгласно Гражданския кодекс или съгласно брачния договор. Гражданският кодекс предвижда два начина за подялба на съпружеско имущество — според законовите разпоредби или според условията на брачния договор. Подялбата на имуществото при развод се урежда и по двата начина.

Когато подялбата на имуществото между съпрузите се урежда от законови разпоредби, се прилага Гражданският кодекс и всеки от съпрузите има право да задържи имуществото, което е притежавал преди брака, както и личното имущество, придобито по време на брака. Имуществото, придобито по време на брака поотделно или заедно от съпрузите с общи средства или с приноса на другия съпруг, се счита за съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност се притежава поравно от двамата съпрузи до доказване от някой от тях, че подялбата й следва да се извърши в различна пропорция.

НагореНагоре

Когато съпружеското имущество е уредено с брачен договор, подялбата му при развод се извършва съгласно условията на този договор.

в) спрямо непълнолетните деца на съпрузите (т.е. родителски задължения и искове за издръжка)?

Разводът не засяга родителските задължения спрямо децата. От друга страна, не може да се получи развод, преди съпрузите да са постигнали съгласие на кого се предоставя упражняването на родителските права, правата на посещение на другия родител и издръжката. Този въпрос се урежда от член 238 от Закона за гражданския процес, според който горепосочените обстоятелства, произтичащи от законни семейни отношения, при дело за развод не могат да се разглеждат отделно, особено законните отношения между родители и деца.

Последствия от развода спрямо родителските задължения

В случай, че след развода бившите съпрузи живеят разделено, техните родителски задължения, тоест съвместна опека по смисъла на латвийското законодателство, продължават да съществуват. От друга страна, родителят, при който живеят децата, изпълнява ежедневните родителски задължения (опека). Съгласно Гражданския кодекс правото на опека не се засяга от разделеното живеене на родителите.

НагореНагоре

Последствия от развода спрямо издръжката на децата

Въпросът за издръжката на децата се решава в делото за развод. Във всеки случай разводът не засяга задължението и на двамата родители да издържат децата. При развод родителите могат да постигнат взаимно споразумение за издръжката, но когато не успеят да направят това, въпросът се решава от съда по време на процеса.

г) спрямо задължението да се плаща издръжка на другия съпруг?

Съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс бившият съпруг има правото по време на бракоразводното дело и дори след него да иска активи от другия съпруг, с които да поддържа предишното си ниво на благосъстояние или средства за съществуване, съизмерими с финансовото състояние на последния. Бившият съпруг е длъжен да осигури такива средства, ако активно е допринесъл за неуспеха на брака. Следва да се отбележи, че активите, искани от бившия съпруг, следва да са му необходими. Поради това бившият съпруг не винаги е задължен да осигури на другия предишното ниво на благосъстояние или средства за съществуване като това задължение може дори да отпадне в случай, че:

НагореНагоре

  1. другият съпруг встъпи в нов брак;
  2. доходите на другия съпруг са достатъчни за поддържане на предишното ниво на благосъстояние или съществуване;
  3. другият съпруг умишлено не се издържа от собствените си доходи;
  4. налице са други обстоятелства, които показват, че нуждата от издръжка от другия съпруг е отпаднала.

Задължението да се осигури на другия съпруг предишното ниво на благосъстояние или съществуване се прекратява също така и с изтичане на срок от развода, равен на продължителността на прекратения брак. Ако обаче дете от двамата родители не е навършило законно пълнолетие през посочения срок и бившият съпруг, който има право да иска издръжка, упражнява родителските права (опека), задължението остава в сила до навършване на законно пълнолетие от страна на детето.

4. Какво означава на практика терминът „законна раздяла“?

Терминът „законна раздяла“ не съществува в латвийската правна система.

НагореНагоре

5. Какви са условията за законна раздяла?

6. Какви са правните последици от законна раздяла?

7. Какво означава на практика терминът „унищожаване на брака“?

Един брак се унищожава, когато е бил сключен в нарушение на законовите разпоредби, тоест не е бил законно сключен. От момента на влизане в сила на съдебното решение за унищожаване на брака съответните лица се считат, че никога не са били в брак, а самият брак се счита за нищожен от момента на сключването му. Следва да се отбележи, че брак може да се унищожи и след развод.

Към момента на сключването на брака не винаги е възможно обективно да се установят всички законни пречки за сключването му. Затова законът дава възможността един брак да бъде унищожен след сключването му, ако някой от съпрузите, други заинтересовани лица или прокурорът установи наличието на основание за унищожаване на брака и предяви съответния иск в съда.

НагореНагоре

8. Какви са условията за унищожаване на брака?

Съгласно член 59 от Гражданския кодекс бракът се унищожава само при следните законово определени обстоятелства:

  • ако бракът не е бил зарегистриран в Службата по гражданско състояние или от свещенослужител на лютеранската, римокатолическата, православната, старообрядческата, методистката, баптистката, адвентистката от Седмия ден или юдейската църква;
  • ако бракът е бил сключен фиктивно без намерението за създаване на семейство;
  • ако бракът е бил сключен преди двамата съпрузи да са навършили 18-годишна възраст или в отделни случаи — ако единият от съпрузите не е навършил 16-годишна възраст. В някои случаи се допуска регистриране на брак, когато единият от съпрузите е навършил шестнадесетгодишна възраст, ако другият съпруг е навършил законно пълнолетие. (По правило законно пълнолетие означава навършени осемнадесет години, но в изключителни случаи и по особено важни причини непълнолетно лице може да бъде обявено за пълнолетно, но не и преди да навърши шестнадесет години). Когато се сключва брак между лица, едно от които е достигнало законно пълнолетие, а другото е навършило само шестнадесет години, то бракът на последното с лицето, навършило законно пълнолетие, може да се сключи със съгласието на родителите или на други лица, упражняващи родителски права над непълнолетния. Следва да се отбележи, че брак, сключен преди съответните лица да са навършили горепосочените години, не може да се унищожи, ако от брака се очаква дете или ако и двамата съпрузи са навършили минималната изискуема за регистрация на брака възраст до момента на произнасянето на съдебното решение за унищожаване на брака;
  • ако по времето на вписването на брака един от съпрузите е бил обявен за неправоспособен поради умствено заболяване или умствена недостатъчност, или състоянието му не му е позволявало да разбира същността на постъпките си или да управлява постъпките си;
  • ако бракът е бил сключен между лица от един и същи пол;
  • ако бракът е бил сключен между близки роднини, тоест роднини по права линия, възходящи или низходящи, или между братя и сестри, или между доведени или заварени братя и сестри;
  • ако някой от съпрузите е свързан с друг брак. Такъв брак не може да бъде унищожен, ако към момента на произнасянето на съдебното решение предишният брак е бил прекратен поради смърт, развод или унищожаване.

Никое от горепосочените обстоятелства не погасява правото на иск за унищожаване на брака и всяко заинтересовано лице или прокурорът може да предяви такъв иск. В случай, че атакуваният брак е бил прекратен поради смърт или развод, право на иск имат само лицата, чиито права са нарушени от този брак.

НагореНагоре

Следва да се отбележи, че след смъртта и на двамата съпрузи, не може да се образува дело за унищожаване на брака.

9. Какви са правните последици от унищожаване на брака?

Съпруг, чийто брак е унищожен, си възвръща предбрачното фамилно име. Лице, което не е знаело, че бракът е унищожаем към момента на неговата регистрация, може да запази брачното си фамилно име с разрешение на съда.

Ако някой от съпрузите е знаел, че бракът е унищожаем към момента на неговото сключване, то другият съпруг има право на иск не само за средствата за съществуване, съответстващи на предишното ниво на благосъстояние, а и на компенсация за морални щети.

Както и при развода, при унищожаване на брака бившият съпруг не е задължен да осигури на другия предишното ниво на благосъстояние или средства за съществуване или това задължение може да отпадне в случай, че:

  1. другият съпруг встъпи в нов брак;
  2. доходите на другия съпруг са достатъчни за поддържане на предишното ниво на благосъстояние или съществуване;
  3. другият съпруг умишлено не се издържа от собствените си доходи;
  4. налице са други обстоятелства, които показват, че нуждата от издръжка от другия съпруг е отпаднала.

Задължението да се осигури на другия съпруг предишното ниво на благосъстояние или съществуване се прекратява също така и с изтичане на срок от унищожаването, равен на продължителността на прекратения брак. Ако обаче дете от двамата родители не е навършило законно пълнолетие през посочения срок и бившият съпруг, който има право да иска издръжка, упражнява родителските права (опека), задължението остава в сила до навършване на законно пълнолетие от страна на детето.

НагореНагоре

Що се касае до подялбата на имуществото след унищожаване на брака, всеки от бившите съпрузи има право да задържи предбрачното си имущество, както и личното си имущество, придобито по време на съжителството. По правило общото имущество се поделя поравно между бившите съпрузи.

Ако никой от съпрузите не е знаел, че бракът е унищожаем към момента на неговото сключване, общото имущество се поделя съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс, уреждащи подялбата на имущество при развод (виж въпрос 3(б)). Ако само един от съпрузите не е знаел, че бракът е унищожаем, подялбата на имуществото при унищожаване на брака се извършва както при развода, но само спрямо съпруга, който не е знаел, че бракът е унищожаем.

10. Съществуват ли алтернативни неюридически способи за разрешаване на въпроси, свързани с развода, без съдебна намеса?

В Латвия не съществуват алтернативни неюридически способи за получаване на развод, такъв е единствено съдебният процес. От друга страна, бракоразводният процес, както и другите граждански процеси, целят предимно да помирят страните и да уредят взаимните претенции по взаимно съгласие.

НагореНагоре

11. Къде трябва да предявя иска си за развод/законна раздяла/унищожаване на брака? Какви официални изисквания трябва да се спазват и какви документи трябва да приложа към иска си?

Исковете за развод или унищожаване на брака се предявяват пред компетентния районен (градски) съд съгласно законодателните норми, уреждащи юрисдикцията. Когато бракоразводният процес включва подялба на имущество, включващо право на собственост върху недвижими имоти, такъв бракоразводен процес може да попадне под юрисдикцията на областен съд.

Юрисдикцията при развода, законната раздяла и унищожението на брак, когато един или двамата съпрузи обичайно пребивават или са граждани на държава-членка, се урежда с Регламента (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета, по силата на който иск за развод или унищожаване на брак в Латвия може да се предяви пред съответния районен (градски) съд:

  1. по местожителството на съпрузите;
  2. по последното местожителство на съпрузите при условие, че единият от тях продължава да пребивава там;
  3. по местожителството на ответника;
  4. в случай на съвместен иск - по местожителството на единия от съпрузите;
  5. по местожителството на ищеца при условие, че същият е пребивавал там не по-малко от една година преди предявяване на иска;
  6. по местожителството на ищеца при условие, че същият е гражданин на Латвия и е пребивавал там не по-малко от шест месеца преди предявяване на иска;
  7. пред всеки районен (градски) съд, когато и двамата съпрузи са граждани на Латвия.

Допълнителни подробности, свързани с юрисдикцията на съдилищата, в частност при бракоразводни дела, включващи въпроси, свързани с родителски права, се съдържат в Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета.

НагореНагоре

Съгласно разпоредбите на Закона за гражданския процес иск за развод или унищожаване на брака може да се предяви пред районен (градски) съд:

  1. по местожителството на ответника (в случай, че местожителството на ответника е неизвестно или същият няма постоянно местожителство в Латвия, искът се предявява пред съда, на чиято територия се намира неговото недвижимо имущество, или по местонахождението на последното известно местожителство);
  2. в случай на съвместен иск - по местожителството на единия от съпрузите;
  3. по местожителството на ищеца, когато:
    • ищецът се грижи за непълнолетни деца;
    • искът за развод с лице, обявено за неправоспособно поради умствено заболяване или е поставено под пълно или частично запрещение;
    • искът за развод с лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“;
    • искът се развод с лице, чието местонахождение е неизвестно или което живее в чужбина.

Двустранните международни договори с трети държави за правна помощ и правно сътрудничество, по които Латвия е страна, същевременно определят и юрисдикцията в случай на развод или унищожаване на брака.

НагореНагоре

Независимо от юрисдикцията, на основание разпоредбите на гореспоменатия Регламент на Съвета, на основание разпоредбите на Закона за гражданския процес и на основание разпоредбите на двустранните международни договори, по които Латвия е страна, лицето, предявяващо иск за развод, трябва да включи в иска си следната информация съгласно член 128 и член 235.1 от Закона за гражданския процес:

  • наименованието на съда, пред който се предявява искът;
  • име, фамилия и ЕГН на ищеца, както и име, фамилия и ЕГН на адвоката, който го защищава; име, фамилия и ЕГН на ответника, ако са известни;
  • обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и доказателствата в тяхна подкрепа;
  • правното основание на иска;
  • исканията на ищеца;
  • срокът, през който съпрузите са живели разделени;
  • списък на приложените документи;
  • дали страните са се споразумели за родителските права, личните отношения с децата, издръжката, подялбата на имуществото, придобито по време на брака, или за това се предявяват отделни искове;
  • дата на иска и други данни от значение за присъждане на делото.

Искът трябва да бъде подписан от ищеца или неговия адвокат. В случай, че искът е подписан от адвоката на ищеца, към иска трябва да се приложи съответното пълномощно или равнозначен документ.

НагореНагоре

Към иска трябва да бъдат приложени следните документи:

  1. препис от иска за връчване на ответника;
  2. документ за платени държавни такси и други съдебни разноски по законоустановения ред;
  3. документи, удостоверяващи обстоятелствата, на които се основава искът (например удостоверение за регистриран брак).

12. Съществува ли правно подпомагане за покриване на разходите по делото?

По правило, държавата осигурява правно подпомагане, когато конкретното състояние — финансовото състояние и общото ниво на доходите на лицето създават обективни затруднения за ефикасната защита на неговите права. Правното подпомагане се осигурява съгласно Закона за държавното правно подпомагане.

По правило, правното подпомагане покрива разноските, свързани с изготвянето на процесуалните документи, правни съвети по време на процеса и процесуалното представителство. При международни дела лицето има право да получи правно подпомагане за покриване на разноските за преводач и за превода на някои съдебни и извънсъдебни документи, както и за превода на всички документи, представени от лицето, когато те са от значение за делото; при някои случаи –— и пътните разноски за участие в делото.

НагореНагоре

13. Възможно ли е да се обжалва решението за прекратяване на брака/брачна раздяла/унищожение на брака?

Съдебното решение по бракоразводно дело, произнесено от районен (градски) съд, може да се обжалва по същество пред областния съд. Решението на областния съд по апелацията може да се обжалва касационно пред Сената на Върховния съд.

Когато съдебното решение по бракоразводно дело е произнесено от областен съд като съд от първа инстанция, то може да се обжалва пред Гражданската колегия на Върховния съд. Решението на Гражданската колегия на Върховния съд по апелацията може да се обжалва касационно пред Сената на Върховния съд.

14. Какво следва да направя, за да бъде признато в Латвия съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в държава-членка? 

Съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в друга държава-членка, се признава в Латвия съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета. Съгласно разпоредбите на този Регламент съдебните решения, постановени в държава-членка, се признават от другите държави-членки, без да са необходими специални процедури.

НагореНагоре

Независимо от това, ако някой иска съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в друга държава-членка, да бъде признато в Латвия, то това лице трябва да предяви иск за признаването на такова решение в районния (градския) съд по местоизпълнението на решението или по местожителството на лицето, срещу което се иска признаването на решението.

След внасяне и разглеждане на иска районният (градският) съд се произнася в десетдневен срок дали решението се признава в Латвия. Съдът може да откаже признаването на решението само на основанията за непризнаване, посочени в член 22 на Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета:

  1. ако това признаване е очевидно противоречи с обществената политика на Латвия;
  2. когато решението е било постановено без присъствието на ответника - ако не му е бил връчен документ за образуване на делото в достатъчен предварителен срок и по начин, позволяващ му да организира защитата си, освен ако не се установи, че ответникът недвусмислено е приел решението;
  3. когато решението, постановено в друга държава-членка, е несъвместимо с решението, постановено в Латвия досежно същите лица;
  4. когато решението, постановено в друга държава-членка, е несъвместимо с решение, постановено в друга държава-членка или в страна, нечленуваща в ЕС, досежно същите лица при условие, че по-ранното решение отговаря на необходимите условия за признаването му в Латвия.

Съгласно член 638 от Закона за гражданския процес искът за признаване на съдебно решение трябва да съдържа следната информация:

НагореНагоре

  • наименованието на съда, пред който се предявява искът;
  • име, фамилия и идентификационни данни за ищеца и ответника;
  • предмет на иска и обстоятелствата, на които се основава искът;
  • искането на ищеца за признаване (непризнаване) на решението в Латвия;
  • името и адресът на адвоката, ако е бил нает адвокат за водене на делото в Латвия;
  • дата на иска;
  • списък на приложените документи.

Съгласно член 37 от Регламент Nº 2201/2003 на Съвета документите, които трябва да са приложени към иск за признаване на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, са както следва:

  1. копие от решението, което да отговаря на условията, позволяващи да се установи неговата автентичност;
  2. когато решението е постановено задочно - оригинал или заверено копие от документа, удостоверяващ, че на отсъствалата страна са били връчени документите за образуване на делото, или друг равнозначен документ. Ищецът може да представи и всякакъв документ, удостоверяващ, че ответникът е приел недвусмислено решението;
  3. удостоверение, издадено от компетентния съд или орган на власт в държавата-членка, в която е постановено решението, съгласно член 39 от Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета.

15. Към кой съд в Латвия следва да се обърна, за да оспоря признаването на съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в друга държава-членка? Каква е процедурата в такива случаи?

Съгласно Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета заинтересованата страна може да се противопостави на признаването в Латвия на съдебно решение за развод/законна раздяла/унищожаване на брака, постановено от съд в друга държава-членка по два начина.

НагореНагоре

Първо, съгласно разпоредбите на член 21 от Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета всяка заинтересована страна може да предяви иск пред районен (градски) съд за непризнаването в Латвия на съдебно решение, постановено в друга държава-членка. Виж въпрос 14 за юрисдикцията, процесуалните правила и основанията за непризнаване.

Второ, лицето, срещу което се търси признаването, може да оспори признаването в Латвия по отношение на дело за признаване, което вече е било внесено и по което районният (градският) съд е признал решението по иска. Така ответникът в този процес може да възрази срещу признаването в Латвия на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, като атакува решението на районния (градския) съд, с което се признава решението, постановено в друга държава-членка. Съгласно член 33 от Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета решението на районния (градския) съд, с което се признава решението, постановено в друга държава-членка, може да се обжалва пред областния съд посредством спомагателна жалба чрез съда, постановил решението. Жалбата следва да се адресира до съответния областен съд. Ответникът (или ищецът) може да обжалва решение за признаване, постановено от областен съд, посредством спомагателна жалба до Сената на Върховния съд чрез областния съд, постановил решението, като жалбата се адресира до Гражданската колегия на Върховния съд.

Ответникът може да възрази срещу признаването на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, като се позове на основанията за непризнаване, посочени в член 22 от Регламент (ЕО) Nº 2201/2003 на Съвета. (виж въпрос 14).

16. Кой е приложимият закон при бракоразводни дела, когато съпрузите не живеят в Латвия или са граждани на други страни?

Съгласно Гражданския кодекс при разглеждането в Латвия на дело за развод или унищожаване на брак се прилагат латвийските закони, без оглед на местопребиваването или гражданството на съпрузите.

Допълнителна информация

http://www.tiesas.lv latviešu valoda

http://www.llrx.com/features/latvia.htm English

http://www.ttc.lv/ English - latviešu valoda

http://www.tm.gov.lv/ English - latviešu valoda

http://www.bm.gov.lv/ English - latviešu valoda

« Развод - Обща информация | Латвия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 20-11-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство