Европейска комисия > ЕСМ > Обезщетение на жертви на престъпления > Полша

Последна актуализация: 06-03-2008
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Обезщетение на жертви на престъпления - Полша

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Получаване на компенсация под формата на обезщетение за вреди, дължима от лицето, извършило престъплението 1.
1.1. Какви са условията за предявяване в хода на производството на иск за вреди срещу извършителя на престъплението? 1.1.
1.2. Как следва да предявя иска за вреди и пред кого? 1.2.
1.3. Кога следва да сторя това? 1.3.
1.4. Мога ли да получа правна помощ преди и/или по време на производството? 1.4.
1.5. Как следва да представя своята претенция? Какви доказателства трябва да представя в подкрепа на моя иск? 1.5.
1.6. Има ли други възможности да бъде получено обезщетение за вреди от извършителя на престъплението (нареждане за обезщетяване)? 1.6.
1.7. Ако ми бъдат присъдено обезщетение за вреди, разполагам ли със специална помощ като жертва на престъпление за принудително изпълнение на решението срещу извършителя на престъплението? 1.7.
2. Получаване на компенсация от държавата 2.

 

1. Получаване на компенсация под формата на обезщетение за вреди, дължима от лицето, извършило престъплението

Реформата в наказателното право и наказателно-процесуалното право от 1997 г. значително промени статута на жертвата в наказателното и в предварителното производство. Бе възприета нова философия за инкриминиране, която може да бъде дефинирана като се каже, че една от най-важните цели на наказателното производство е да реши спора между извършителя на престъплението и жертвата, който възниква от престъплението, извършено срещу последния. Този конфликт може да бъде решен или значително облекчен, ако причинените на жертвата вреди бъдат компенсирани.

1.1. Какви са условията за предявяване в хода на производството на иск за вреди срещу извършителя на престъплението?

Член 39, точка 5 от Наказателния кодекс на Полша предвижда задължение за изплащане на обезщетение за вредите като едно от възможните наказания. Това задължение се отнася както за загубите (damnum emergens), така и за пропуснати ползи (lucrum cessans). Фактът, че жертвата е претърпяла увреждане, е основното условие за претендиране на вреди. Освен това е възможно и обезщетение на понесени морални вреди, т.е. нематериални загуби.

НагореНагоре

Както е известно, съгласно член 299 от Наказателно-процесуалния кодекс жертвата е страна по предварителното производство. Тази разпоредба води до важни последици при отправяне на искане за представяне на отделни доказателства, възможност за участие в процеса на доказване и предявяване на всякакви искания, предвидени от закона в полза на жертвата. Това е от съществено значение за спазване на процесуалните изисквания в последващите етапи.

За да обоснове своите права в съдебното производство, жертвата може да поеме ролята на допълнителен обвинител (членове 53 - 58 от Наказателно-процесуалния кодекс), заедно с прокурора (спомагателен допълнителен обвинител) или на мястото на прокурора (вторичен допълнителен обвинител). По отношение на престъпленията от частен характер, жертвата може да действа в качеството на тъжител (членове 59 - 61 от Наказателно-процесуалния кодекс). Накрая, за да предяви иск за парично обезщетение, жертвата може да присъедини гражданско дело към наказателното производство.

НагореНагоре

Гражданският иск за вреди срещу извършителя на престъпление представлява отделен въпрос. Материалните норми- основание за този вид производство са разпоредбите на Гражданския кодекс на Полша относно деликтната отговорност (членове 415 - 449).

Разпоредбата, според която лице, което виновно причини увреждане на лице, е длъжно да плати обезщетение за това увреждане (член 415 от Гражданския кодекс), е общо правило. Разпоредбите относно деликтите съдържат детайлна уредба на отговорността на непълнолетни под влиянието на алкохол или упойващи вещества. Те съдържат и уредба на отговорността на лицата, които контролират или отговарят за свои подчинени и т.н. Член 444 от Гражданския кодекс урежда отговорността при телесна повреда или смущение на здравето. Обезщетение може да бъде претендирано за претърпените загуби (член 445 от Гражданския кодекс) и за смъртта на увредените лица (член 446 от Гражданския кодекс). Член 448 от Гражданския кодекс съдържа подробната уредба за предявяване на обезщетение за нарушени лични интереси, съгласно член 23 от Гражданския кодекс.

НагореНагоре

Трябва да бъде добавено, че вината на извършителя, като условие за предявяване на искове, има различен обхват в гражданското право и в наказателното право; това може да окаже въздействие върху избора на метод, използван за претендиране на вреди. Същото така погасителните срокове за предявяване на исковете са различни в гражданското право (много по-дълги) и в наказателното право.

1.2. Как следва да предявя иска за вреди и пред кого?

Подробни разпоредби за тази наказателна санкция се съдържат в член 46 от Наказателния кодекс. Законодателят счита, че обезщетението за вреди, настъпващи в резултат на престъпление, причиняващо смърт, сериозно увреждане на здравето, смущение на функционирането на телесен орган или смущение на здравето, престъпление срещу безопасността на движението или престъпление срещу околната среда, имущество или търговски сделки, трябва да бъде неразделна част от решението, установяващо наказателната отговорност на извършителя на престъплението. Решение, което постановява обезщетение за увреждане, причинено в резултат на престъпление, се счита, че трябва да бъде постановено задължително от съда, ако жертвата или друго правоимащо лице (напр. най-близкия роднина в съответствие с Наказателния кодекс) внесе искане за издаване на такъв вид решение. Такова искане се прави директно пред съда в хода на заседанието. Няма проблем, ако жертвата желае да внесе искане още в предварителното производство, но така или иначе съдът се произнася по неговата действителност в окончателното решение.

НагореНагоре

В такъв случай съдът се произнася (задължително) по задължението за пълно или частично обезщетение на вредите. Съдът не може да откаже да наложи това задължение, ако вината на извършителя на престъплението и причинените вреди са доказани. В случай на съмнение относно обхвата на причиненото увреждане, съдът следва да предприеме подходящи мерки в тази връзка.

Съгласно член 46 от Наказателния кодекс, във връзка със задължението за плащане на обезщетение за вреди, разпоредбите на гражданското право за преклудиране на искове и възможността да се присъди плащането на периодични вноски не се прилага. Този подход е в полза на жертвата, като се има предвид, че погасителните срокове за осъждане са, особено по отношение на споменатия списък с престъпления, по-дълги отколкото в гражданското право.

Често, особено след по-продължителен период от време, не е възможно да се прецени точно обхвата на увреждането, настъпващо в резултат на престъпление. Член 46, алинея 2 от Наказателния кодекс предвижда възможността да се постанови решение за допълнително плащане на обезщетение на жертвата за всяко сериозно увреждане на здравето, смущение на функционирането на организма или смущение на здравето. Решението за допълнително плащане също зависи от искане на жертвата.

НагореНагоре

Важно е, от гледна точка на бъдещото обезщетение на жертвата прокурорът да информира жертвата, че е повдигнато обвинение. Жертвата трябва да бъде информирана за правото да предяви иск за парично обезщетение и ако е необходимо за правото да заяви, че действа в качеството на допълнителен обвинител. Така жертвата трябва да е в достатъчна степен уведомена за своите права от страна на следствените органи.

Съществува неразривна връзка между тези разпоредби и член 415, алинея (6) от Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда, че ако обвиняемият бъде осъден или производството бъде условно прекратено, в случаите, предвидени в закона, съдът се произнася по допълнително обезщетение или налага задължение за обезщетение на увреждането. Алинея 5 от този член предоставя дори още по-широки възможности на съда, като ако обвиняемият бъде осъден или производството бъде условно прекратено, съдът може да се произнесе ex officio и относно вредите за жертвата, освен ако законът предвижда друго.

НагореНагоре

Задължително е вредите да бъдат обезщетени, когато се прилага института пробация при условно прекратяване на производството. Съгласно член 67, алинея (3) от Наказателния кодекс, в случай на условно прекратяване на наказателното производство, съдът трябва да задължи извършителя на престъплението да плати обезщетение за увреждането.

Не е задължително да се плаща обезщетение за увреждането, когато изпълнението на наказание лишаване от свобода или на наказание глоба е условно спряно. В този случай, съгласно член 71, алинея (2) от Наказателния кодекс, съдът може да постанови осъденото лице да плати обезщетение за увреждането, освен ако е постановил присъдата, предвидена в член 46 от Наказателния кодекс.

Законодателят има за цел да реши конфликта, възникващ от престъплението. Целта на наказателното преследване и съдебното производство следва да бъде да се уреди производството по дружелюбен начин, inter alia чрез процедури по медиация. Ако жертвата и извършителят на престъплението се помирят или бъде платено обезщетение за увреждането или жертвата и извършителят на престъплението се договорят за начина на обезщетяване за него, съдът може да приложи извънредното смекчаване на наказанието. Дори ако откаже да постанови присъда, съдът може да издаде постановление за наказателно обезщетение, ако преследваната цел може да бъде постигната по този начин.

НагореНагоре

Когато член 46 от Наказателния кодекс е неприложим и прокурорът е внесъл искане за бързо производство, съдът може да постави приемането на искането в зависимост от плащането на обезщетение за увреждането - изцяло или частично (сравни член 335 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Както е известно, съгласно член 299 от Наказателно-процесуалния кодекс, жертвата е страна по предварителното производство. Тази разпоредба води до редица важни последици за искането за представяне на отделни доказателства, участие в процеса на доказване и предявяване на всякакви искания, предвидени в закона, в полза на жертвата. Това е от съществено значение за спазване на процесуалните изисквания в последващите етапи.

Жертвата може да поеме ролята на допълнителен обвинител (членове 53 - 58 от Наказателно-процесуалния кодекс), заедно с прокурора (спомагателен допълнителен обвинител) или на мястото на прокурора (вторичен допълнителен обвинител). По отношение на престъпленията от частен характер, жертвата може да действа в качеството на тъжител (членове 59 - 61 от Наказателно-процесуалния кодекс). За да предяви иск за парично обезщетение, жертвата може да присъедини гражданско дело към наказателното производство.

НагореНагоре

Съгласно член 12 от Наказателно-процесуалния кодекс, искове, произтичащи от престъпление, могат да бъдат предявени в гражданско производство, или, в случаите, предвидени от закона (т.е. Наказателно-процесуалния кодекс), в наказателно производство. Производството по присъединяване, еквивалентно на френската процедура "partie civile" е инструмент в наказателното производство и функционира съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, но целта му е произнасяне по гражданско-правните искове на гражданския ищец срещу обвиняемия. Завеждането на граждански иск в наказателното производство създава състояние на висящо исково производство (lis pendens) и е условие, което преклудира гражданското производство. И обратното - исково производство, което е висящо пред гражданския съд създава пречка за разглеждане на гражданско дело в наказателно производство и поради това делото не се разглежда или се прекратява.

Също така, едно валидно съдебно решение по исковете на жертвата в наказателното производство създава състояние на res judicata, което не може да бъде преразглеждано и е условие, което преклудира преразглеждането на случая в гражданско производство. Когато обаче присъденото обезщетение за вреди не покрива цялата загуба или не обезщетява адекватно правонарушението, жертвата може да предяви иск за допълнителни вреди в гражданско производство (член 415 от Наказателно-процесуалния кодекс).

НагореНагоре

1.3. Кога следва да сторя това?

Искането за обезщетение за вреди съгласно член 46 от Наказателния кодекс може да бъде направено от жертвата при получаване на известието за престъпление в предварително производство или след предявяване на обвинение от прокурора. След установяване на жертвата, тя може да внесе искане от този вид в съда. Тя трябва да бъде уведомена за възможността от органите, извършващи процесуално-следствените действия.

Относно срока за завеждане на граждански иск в наказателно производство, жертвата може да заведе граждански иск срещу обвиняемия, за да предяви иск за парично обезщетение за вредите, възникващи пряко в резултат на престъпление, до започването на съдебно производство по съществото на делото. Тук трябва да бъде подчертано, че съдебното производство започва в момента на прочитане на обвинителния акт.

Искът трябва да бъде заведен в компетентния наказателен съд. Гражданският иск може да бъде заведен още в хода на предварителното производство. В такъв случай органът, извършващ процесуално-следствените действия, присъединява иска към делото и съдът се произнася по допускането му. В този случай, датата на предявяване на иска е датата, на която е заведен. Едновременно със завеждането на иска в предварителното производство, жертвата може да поиска неговото обезпечаване. По този въпрос се произнася прокурора, като решението му подлежи на обжалване пред съда.

НагореНагоре

До започването на съдебното производство най-близките роднини могат да заведат дело в случай на смърт на жертвата. Ако жертвата почине след завеждане на делото (в случай, че тя е и граждански ищец), най-близките роднини могат да встъпят в правата на починалото лице и да получат, дължимото, което се полага на жертвата (виж член 63 от Наказателнопроцесуалния кодекс).

Ако наказателният съд откаже да допусне иска, жертвата може, в срок от 30 дни от датата на отказа, да поиска искът да бъде препратен към граждански съд.

Само в случаи на осъждане или условно прекратяване на производството съдът трябва да се произнесе по същество по исковете в гражданското производство като допусне или отхвърли иска изцяло или частично. Ако решението е различно, съдът трябва да остави делото без разглеждане. В този случай жертвата може да предяви иска си пред граждански съд.

Съдът може да откаже да се произнесе по задължението за обезщетяване на вредите. Ако е така, обезпечението се отменя, но жертвата може да предяви иск в граждански съд в срок от три месеца от потвърждаване на решението. Ако бъде заведен иск за обезщетение за вреди, обезпечението остава валидно, освен ако съдът реши друго в гражданското производство (член 294 от Наказателнопроцесуалния кодекс).

НагореНагоре

Ролята на допълнителен обвинител също позволява на жертвата да предяви своите законни права (включително и имуществени и на обезщетение) като съдейства на прокурора, който, както подсказва самото име, представлява на първо място и най-вече публичния интерес.

Ако прокурорът е повдигнал обвинение, жертвата може да извърши изявление (в писмена или устна форма с протокола), че тя встъпва в ролята на допълнителен обвинител до момента на започване на производството по същество. Други жертви на същото престъпление могат да се присъединят към производството до започване на производството по същество (по този начин в рамките на същия период от време).

Ако прокурорът реши да не поддържа обвинение, допълнителният обвинител не губи своите права.

Смъртта на допълнителния обвинител не е пречка за следващо производство. Най-близките лица могат да се присъединят към производството в ролята на спомагателен допълнителен обвинител във всеки етап от производството. Доколкото става дума за спомагателен допълнителен обвинител, най-близкото лице може да се присъедини в срок от три месеца.

НагореНагоре

Жертвата може да предяви своите права като повдигне частно обвинение в случая на престъпления от частен характер. Други жертви на същото престъпление могат да се присъединят към висящото производство до започване на съдебното производство по същество. Ако публичният интерес изисква това, прокурорът може да инициира производството или да се присъедини към висящо такова. От практическа гледна точка, това се отнася за случаи, при които не е известно в началото на производството дали наказателното преследване за престъплението е от публичен или частен характер (напр. дали деянието представлява престъпление, за което се прилага член 156 от Наказателния кодекс, или просто нарушение на личната неприкосновеност на друг човек).

Обезщетението за вреди може да бъде тясно свързано с превантивните мерки, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, ако обвиняемият или друго лице внесе гаранция за определена парична сума, под формата на пари в брой, ценни книги, гаранция или ипотека (залагането на имущество се предвижда като превантивна мярка, която да обезпечи надлежния ход на производството). Имуществото или паричната сума, представляваща гаранцията, която е отнета или събрана, се прехвърля или плаща на държавната хазна. След това жертвата е с приоритет при удовлетворяването на претенциите ѝ, възникнали в резултат на престъплението, ако увреждането не може да бъде обезщетено по друг начин.

НагореНагоре

Когато жертвата претендира обезщетение за увреждането, причинено от незаконен акт, предварителното имуществено обезпечение за целите на бъдещо задължение за плащане на обезщетение на вредите е също толкова важно колкото самия акт на предявяване на претенцията за обезщетение съгласно член 46 от Наказателния кодекс.

1.4. Мога ли да получа правна помощ преди и/или по време на производството?

Съгласно правилата, предвидени в гражданското производство може да бъде назначен адвокат на гражданския ищец. В производството може да участва адвокат на допълнителния обвинител и на тъжителя.

В случай на престъпление, наказуемо с глоба или отнемане на имущество или с налагане на задължение за обезщетяване на вреди или с допълнително плащане, тези санкции могат да бъдат обезпечени ex officio с имуществото на обвиняемия (член 291 от Наказателнопроцесуалния кодекс). Обезпечение се налага съгласно Гражданския процесуален кодекс. Има възможност да се отнемат движими вещи или други имуществени права и да се налага забрана за продажба и обременяване с тежести на недвижим имот. Тази забрана трябва да бъде вписана в поземления и ипотечния регистър или, когато не съществува такъв регистър, да бъде посочена в документите. Доколкото е възможно, недвижимо имуществото или фирма, притежавана от обвиняемия, може да бъде поставено/а под управлението на служебно назначен управител.

НагореНагоре

Съдът може да откаже да се произнесе по задължението за обезщетяване на увреждането. Ако стане така, обезпечението отпада, но жертвата може да заведе иск в граждански съд в срок от три месеца от потвърждаване на решението. Ако бъде заведен иск за обезщетение за вреди, обезпечението остава в сила, освен ако съдът реши друго в гражданското производство (член 294 от Наказателнопроцесуалния кодекс).

Наказателнопроцесуалният кодекс предвижда възможност за обезпечаване на материални претенции на жертвата на престъпление дори в по-ранен етап от производството (член 295). По този начин полицията може да извърши условно отнемане на движимо имущество, принадлежащо на заподозрения, ако има основания да се предположи, че той може да премести същото по начин, който е във вреда на жертвата на престъпление. Секвестирането на имуществото -предмет на превантивно обезпечаване на иск изисква одобрение от държавния прокурор, издадено в срок от пет дни.

НагореНагоре

1.5. Как следва да представя своята претенция? Какви доказателства трябва да представя в подкрепа на моя иск?

Доколкото става дума за нареждане за възстановяване на вреди от престъпление (член 46 от Наказателния кодекс), жертвата следва да внесе искане за издаването ѝ. Съдът трябва да проучи искането и въз основа на собствените си заключения да направи оценка на вредите, претърпени от жертвата; той обаче не оставя жертвата без процесуална роля; изявленията на жертвата могат да бъдат полезни в това отношение.

В случай на граждански иск, трябва да бъде установена стойността на процесния обект, в съответствие с Гражданския процесуален кодекс. Съдът трябва да реши да спре производството по гражданския иск, присъединен към наказателното производство, ако разкритите в хода на делото доказателства са недостатъчни за постановяването на решение по иска и събирането на допълнителни доказателства би удължило значително производството. В гражданското производство жертвата има по-съществена роля.

НагореНагоре

1.6. Има ли други възможности да бъде получено обезщетение за вреди от извършителя на престъплението (нареждане за обезщетяване)?

В случаи на престъпления, предмет на разглеждане по бързото производство (член 469 от Наказателно-процесуалния кодекс), т.е. основно когато става дума за по-леки престъпления, съдът, въз основа на материалите, събрани в предварителното производство, може да постанови наказателна заповед (член 500 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс). При постановяване на наказателната заповед, съдът трябва да се произнесе изцяло по претенцията, повдигната в гражданския иск или относно вредите, съгласно член 415, алинея 5 от Наказателнопроцесуалния кодекс.

1.7. Ако ми бъдат присъдено обезщетение за вреди, разполагам ли със специална помощ като жертва на престъпление за принудително изпълнение на решението срещу извършителя на престъплението?

Съдът, който се е произнесъл по иск за имуществени вреди, трябва да включи, по искане на правоимащото лице, клауза за принудително изпълнение към решението, подлежащо на изпълнение (член 107 от Наказателнопроцесуалния кодекс). Решение, налагащо задължение за обезщетяване за вреди, се счита и за решение по иск за имуществени вреди, ако то би могло да бъде принудително изпълнено съгласно Гражданския процесуален кодекс. Клауза за изпълнение може да се включи и към спогодба, сключена пред съда.

НагореНагоре

2. Получаване на компенсация от държавата

На 21 септември 2005 г. влезе в сила Законът за държавните обезщетения за жертви на определени умишлени престъпления. Обезщетението е парична сума, платена от бюджета на държавата в полза на жертвите на някои умишлени престъпления или на най-близките им роднини. „Жертва” означава физическо лице (гражданин на Република Полша и на която и да е друга държава-членка) което, в резултат на умишлено престъпление, извършено с насилие, е починало или е претърпяло смущение на функционирането на телесен орган или смущение на здравето съгласно член 156, алинея 1 и член 157, алинея 1 от Наказателния кодекс.

Законът обхваща умишлени престъпления, извършени само на територията на Република Полша. Законът въведе принципа на субсидиарност на държавното обезщетение, което означава, че същото се предоставя само когато лицето, което отговаря на предварително установените условия, не може да получи такова от друг източник.

НагореНагоре

Обезщетение може да бъде присъдено независимо дали извършителите на престъплението са установени, дали срещу тях е повдигнато обвинение и/или са осъдени.

Отпускането на държавно обезщетение не освобождава извършителя на престъплението от неговото задължение да плати обезщетение за увреждането, нито ограничава правото на жертвата да претендира обезщетение от извършителя на престъплението в съдебно производство.

Член 3 от Закона съдържа строго определен списък на възстановяеми разходи: такива могат да бъдат само пропуснати ползи или други средства за съществуване, медицински разходи или разходи за погребение. Материалните загуби и обезщетението за морални вреди не се обхващат. Максималният възможен размер на обезщетението е определен на 12 000 PLN (полски злоти).

Исковете за обезщетение се предявяват в срок от две години от извършването на престъплението.

Друго условие за получаване на обезщетение е образуването на наказателно производство. Ситуации, при които не е образувано наказателно производство, тъй като е имало събитие, което го е преклудирало, напр. смъртта на извършителя на престъплението, се разглеждат като изключения. Но обезщетението се дължи, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено на следните основания:

НагореНагоре

  • не е извършено престъпление или няма достатъчно доказателства за извършването на престъпление;
  • въпросното действие не представлява престъпление или отговорното лице не е извършило престъпление съгласно закона;
  • въздействието върху обществото в резултат на въпросното действие е незначително;
  • наказателното производство за същото престъпление, извършено от същото лице, е било надлежно прекратено или има друго висящо производство за същото дело;
  • не е повдигнато обвинение от правоимащ обвинител;

или, след образуването на съдебно производство, съдът, след като установи обстоятелствата, предвидени в член 17, алинея 1, точки 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, освободи обвиняемия.

Ако бъде установено, че не имало основания за обезщетение, което вече е било платено, член 13, алинея 1 от Закона предвижда задължение за връщане на обезщетението след прекратяването на наказателното производство или след като обвиненият е бил освободен.

НагореНагоре

Органът, който присъжда обезщетението и го изплаща от държавния бюджет, е окръжен съд.

За улеснение на заявителя се предлагат формуляри на заявления за обезщетение.

Подпомагащият орган на територията на Полша е окръжният прокурор.

Жертвата на престъпление може да претендира обезщетение за увреждане, причинено от длъжностно лице от централната или местната администрация при изпълнение на задълженията му (членове 415 - 421 от Гражданския кодекс). В някои случаи отговорността се поделя между държавната хазна и местния орган на управление, ако престъплението е извършено при осъществяване на правомощия, делегирани от централната власт. На 18 декември 2001 г. Конституционният съд обяви член 418 от Гражданския кодекс, който значително ограничаваше възможността да се претендират вреди от държавата, за недействителен като противоречащ на Конституцията.

Кодексът за изпълнение на наказанията на Полша (член 43, алинеи 1, 2 и 3) предвижда възможност за предоставяне на помощ на жертви на престъпления и на техните семейства от Фонда за постпенитенциарна помощ, управляван от Министъра на правосъдието. Това е sui generis безвъзмездна помощ от държавата, която не се взема предвид при бъдещи обезщетения. Тази помощ се предоставя директно от председателя на компетентния съд или упълномощени съдии и професионално надзираващи длъжностни лица и длъжностни лица по пробация. Непряко, тази помощ може да бъде предоставена от неправителствена организация, която е получила средства от фонда за подпомагане на жертви на престъпления и техните семейства. Помощта се състои в частност в предоставяне на парична помощ, покриване на разходи за закупуване на храна, лекарства, облекло, плащания на наем или покриване на разходи за специализирана юридическа или психологическа консултация.

« Обезщетение на жертви на престъпления - Обща информация | Полша - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 06-03-2008

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство