Европейска комисия > ЕСМ > Фалит > България

Последна актуализация: 15-01-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Фалит - България

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Какви са различните типове производства по несъстоятелност и техните цели? 1.
2. Какви са предпоставките за откриване на всеки тип производство по несъстоятелност? 2.
3. Каква е ролята на различните участнии във всеки тип производство? 3.
4. Какви са ефектите от стартирането на производството по несъстоятелност? 4.
5. Какви са специфичните правила, свързани с определени категории вземания? 5.
6. Какви са правилата по отношение на вредни действия? 6.
7. Какви са условията за подаване и допускане на искове / предявяване на вземания/ 7.
8. Какви са правилата по отношение на съдопроизводствата с цел реорганизиране? 8.
9. Какви са правилата по отношение на приключващото производство? 9.
10. Какви са условията по прекратяване на съдопроизводството? 10.

 

1. Какви са различните типове производства по несъстоятелност и техните цели?

Българското законодателство предвижда един вид производство по несъстоятелност, което се прилага за всички видове търговци - еднолични търговци и търговски дружества, като наред с това установява специфични предпоставки и допълнителни изисквания за производствата по несъстоятелност на две категории търговци - банки и застрахователи. Производство по несъстоятелност на физически лица не е предвидено, освен в качеството им на еднолични търговци. Правната уредба на производството по несъстоятелност не е обособена в отделен, самостоятелен закон. Общите разпоредби, регламентиращи производството по несъстоятелност са включени в Търговския закон, Глава „Несъстоятелност”, а специалните разпоредби, уреждащи производствата по несъстоятелност на банки и застрахователи се съдържат в Закона за банковата несъстоятелност и Кодекса за застраховането.

НагореНагоре

Производството по несъстоятелност има за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите и оздравяване на предприятието на длъжника, като в това производство следва да се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и на неговите работници. То има колективен характер, като в него участват всички кредитори на търговеца - длъжник.

То включва три фази:

  • разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, в която се проверяват и установяват материалноправните основания за откриване на производството. При приключване на тази фаза, съдът се произнася с решение, с което или отхвърля молбата, или обявява неплатежоспособността на длъжника и открива производство по несъстоятелност
  • изясняване на пасивите и активите на длъжника, предявяване на вземанията на кредиторите и съставяне на списъка на приетите от синдика вземания. В тази фаза се учредяват и органите на несъстоятелността - събрание на кредиторите, комитет на кредиторите и постоянен синдик  
  • третата фаза може да се развие в два варианта

А/като оздравително производство, включващо предлагане, приемане и утвърждаване на план за оздравяване на предприятието на длъжника, в която са предвидени съответните гаранции за удовлетворяване на кредиторите;

НагореНагоре

Б/като процедура за универсално принудително изпълнение, в случай, че оздравяването не е възможно или длъжникът не изпълнява приетия от събранието на кредиторите и утвърден от съда план за оздравяване на предприятието му. В тази фаза се провежда осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми.

По искане на длъжника, на назначения от чуждестранния съд синдик или на кредитор, българският съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България. В тези случаи решението има действие само по отношение на имуществото на длъжника на територията на Република България.

Чуждестранните съдебни решения, което обявяват несъстоятелност, се признават в Република България, ако са постановени от орган на държавата, в която е седалището на длъжника.Синдикът, назначен по чуждестранно съдебно решение, има дадените права от държавата, където е открито производството по несъстоятелност, доколкото те не противоречат на правилата на обществения ред в Република България.

НагореНагоре

2. Какви са предпоставките за откриване на всеки тип производство по несъстоятелност?

Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, които са общи за всички видове търговци са следните:

  1. длъжникът да е търговец; Освен за търговец производство по несъстоятелност може да бъде открито и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник, за неограничено отговорен съдружник, включително и за починал и за заличен неограничено отговорен съдружник, както и  за починал и за заличен едноличен търговец.

    Разпоредбата на чл.612 от ТЗ предвижда,че производство по несъстоятелност не се открива за търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.

  2. молбата да е подадена от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742 ал.2 от ТЗ.
    • кредитор на длъжника по търговска сделка.

    В тези случаи към молбата кредиторът следва да представи всички доказателства за вземането си и за твърдяната неплатежоспособност на длъжника, с които разполага, документ за внесена държавна такса и  доказателства за уведомяване на Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за образуването на производството по несъстоятелност.

    НагореНагоре

    • Агенцията за държавни вземания за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или за задължение по частно държавно вземане.
    • длъжника.

    Търговският закон предвижда, че длъжникът, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

    Ако той е едноличен търговец, молбата се подава от него или от негов наследник. Ако длъжникът е търговско дружество, молбата се подава от орган на управление, неограничено отговорен съдружник или представител, съответно ликвидатор. В тези случай към молбата следва да бъдат приложени:

    1. препис от последния заверен от експерт-счетоводител годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
    2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
    3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;
    4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.
    5. доказателства за уведомяване на Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за образуването на производството по несъстоятелност.
    6. изрично пълномощно, ако молбата се подава от пълномощник.
  3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

    Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и тези изрично изброени в чл.1 ал.1 от Търговския закон, независимо от качеството на страните.

    НагореНагоре

    Видовете публични парични задължения са установени  в ДОПК, и по-конкретно в чл.162 ал.2 от ДОПК. 

    Независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е възникнало валидно и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. При това лицето, подало молба за откриване на производството по несъстоятелност, трябва да проведе по отношение на това обстоятелство пряко и главно доказване,за което носи доказателствена тежест.

  4. търговецът да е неплатежоспособен или свръхзадължен. Неплатежоспособността и свръхзадължеността са обективни фактически състояния, легални дефиниции за които са установени в Търговския закон.

    Неплатежоспособен е търговецът, който  не е в състояние да изпълни свое задължение, което има паричен характер и произтича от търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

    НагореНагоре

    Свръхзадължено е търговското дружество, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Свръхзадължеността е самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност за следните търговци: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции.

  5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

3. Каква е ролята на различните участнии във всеки тип производство?

А/ Съд по несъстоятелността

Съдът по несъстоятелността осъществява едновременно правораздавателна дейност и дейност по администриране на производството по несъстоятелност.

Съдът постановява съдебни решения:

  • за откриване на производство по несъстоятелност
  • за обявяване на длъжника в несъстоятелност, когато не бъде приет оздравителен план
  • за прекратяване на производството по несъстоятелност в следните хипотези: поради недостатъчност на имуществото на длъжника за покриване на разноските на производството, при утвърждаване на оздравителен план, поради изплащане на всички задължения или поради изчерпване на масата по несъстоятелността
  • за възобновяване на производството
  • за възстановяване на правата на длъжника
  • за одобряване на постигнато извънсъдебно споразумение

Съдът по нестоятелността постановява и следните определения:

НагореНагоре

  • за одобряване на списъка на приетите вземания
  • за допълване на списъка на приетите вземания
  • за допускане на предварителни обезпечителни мерки
  • за допускане на предложен план за оздравяване до разглеждане от събрание на кредиторите
  • за одобряване на сметката за разпределение

Съдът по несъстоятелността постановява и постановления, с които възлага на купувачите продадените вещи от масата на несъстоятелността.

Наред с това съдът администрира производството по несъстоятелност, като свиква и ръководи събранието на кредиторите, назначава и освобождава от длъжност синдика, дава разрешение на синдика за извършване на определени действия, разрешава продажбата на обектите от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне или чрез посредник и други. 

Б/ Синдик

Търговският закон установява следните видове синдици:

  • временен синдик, назначен с решението за откриване на производството по несъстоятелност
  • временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка
  • постоянен синдик , който се избира от първото събрание на кредиторите
  • служебен синдик, който се назначава при освобождаване на постоянния и изпълнява функициите си до избора на нов постоянен синдик

Синдикът има следните правомощия:

НагореНагоре

  • представлява предприятието на длъжника,
  • управлява текущите дела на длъжника,
  • дава съгласие за сключване на сделки от длъжника в периода от откриването на производството по несъстоятелност до обявяването на длъжника в несъстоятелност;
  • получава под опис, съхранява и води търговските книги на длъжника и търговската кореспонденция на предприятието;
  • издирва и уточнява имуществото на длъжника;
  • при определените от закона условия прави искания за прекратяване, разваляне и унищожаване на договори, по които страна е длъжникът и предявява отменителни искове;
  • участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
  • събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
  • с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковата сметка на длъжника;
  • издирва и уточнява кредиторите на длъжника, като съставя списъците на приетите вземания;
  • може да предложи оздравителен план /чл.658 от ТЗ,чл.635 от ТЗ/.

 В/ Събрание на кредиторите

НагореНагоре

Събранието на кредиторите има следните правомощия:

  • избира синдик и взема решение за осовобождаването му,
  • определя размера на текущото му възнаграждение,
  • изслушва доклада на синдика за дейността му,
  • избира комитет на кредиторите,
  • изслушва доклада на комитета на кредиторите,
  • определя реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото,
  • избира оценители и определя възнаграждението им.

Г/ Комитет на кредиторите

Комитетът на кредиторите е факултативен орган в производството, чието съществуване и избор е предоставен на преценката на кредиторите. Той може да се състои от не по- малко от трима и не повече от девет членове. Комитетът подпомага и контролира действия на синдика по управление на имуществото, проверява търговските книги на търговеца, проверява съдържанието на касата най - малко веднъж седмично и уведомява съда в случаите, в които синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите.

НагореНагоре

Д/ Кредитори

Кредиторите, освен чрез участието си в събранието на кредиторите, могат да участват в поризводството и като извършват самостоятелни действия. Всеки кредитор може да обжалва самостоятелно всички актове на съда Още с предявяването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, кредиторът може да предложи лице, което да бъде назначено за временен синдик, както и да предложи оздравителен план и да поиска налагането на предварителни обезпечителни мерки. Всеки кредитор може да предплати началните разноски по прозводството по несъстоятелност, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за това. Всеки кредитор може да поиска обявяването на длъжника в несъстоятелност и преди изтичането на срока за предлагане на оздравителен план, когато пордължаването на дейността му би увредило масата на несъстоятелността. Всеки кредитор може да предявява отменителни искове по чл.645 ал.3 и чл.647 от ТЗ в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, може да прави искане за освобождаване на синдика, когато той не изпълнява задълженията си и други .

НагореНагоре

Е/ Длъжник

Длъжникът  може да извършва в производството по несъстоятелността и в производствата по предявените отменителни и установителни искове, лично или чрез упълномощено от него лице, всички процеусални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Длъжникът може да обжалва всички актове на съда, както и да иска освобождаване на синдика, когато той не изпълнява задълженията си, може да прави възражения срещу списъка на приетите вземания и срещу сметката за разпределение, да предлага план за оздравяване и други. С откриване на производството длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Длъжникът е длъжен да оказва съдействие на синдика при осъществяване на неговите правомощия.

4. Какви са ефектите от стартирането на производството по несъстоятелност?

Когато съдът установи,че е налице неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника, той постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност. С това решение съдът обява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника и определя началната й дата, открива производството по несъстятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки  и определя датата на първото събрание на кредиторите не по - късно от един месец от постановяване на решението.

НагореНагоре

Има две хипотези, при които съдът едновременно с откриването на производството по несъстоятелност  обявява длъжника в несъстоятелност - когато е очевидно,че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността и когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. 

С откриване на производството длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, като може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът може да лиши дъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на синдика, ако констатира,че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

От датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност имуществото на длъжника се превръща в  маса на несъстоятелността, която включва имуществените права на длъжника към датата на решението, както и тези придобити след датата на решението. Когато производството по несъстоятелност е открито за едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, в масата на несъстоятелността се включва и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност.

НагореНагоре

От деня на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър изпълнението на задълженията към длъжника се приема от синдика.

С откриването на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите спорове по парични вземания. Изключение от това правило се допуска, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност длъжникът, в качеството на ответник по предявен срещу него иск, е предявил насрещен иск или възражение за прихващане, които са приети за разглеждане от съда. Спрените производства се прекратяват ако вземането на кредитора бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания. Ако вземането не бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания или бъде включено, но срещу него постъпи възражение от длъжника или друг кредитор, производството се възобновява и продължава с участието на синдика.

НагореНагоре

С откриването на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу  имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществото, върху което преди откриването на производството по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания от публичния изпълнител. Наложените в изпълнителното производство запори и въбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Ако между датата на постановяване на решението за откриване на производството до датата на обявяване на решението в Търговския регистър се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. 

След откриването на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, както и налагането на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно -осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника.

НагореНагоре

В 14 -дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика необходимата информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи, а също и списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лева и са извършени в срок от три месеца преди началната дата на неплатежоспособността, както и списък на извършените плащания на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността.

Решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и останалите решения на съда по несъстоятелността, се вписват в Търговския регистър. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Решението подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, от длъжника, кредитора, както и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение.

НагореНагоре

5. Какви са специфичните правила, свързани с определени категории вземания?

Кредиторите, чиито вземания са обезпечени, запазват своите обезпечения в производството по несъстоятелност. Техните вземания се удовлетворяват първи по ред, но тази привилегия важи само за сумите, получени при реализация на обезпечението. Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло обезпеченото вземане заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Ако продажната цена превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстятелността.

Вземанията, заради които се упражнява право на задържане, имат право на предпочтително удовлетворение от сумата, получена при продажбата на задържания имот.

Особени правила са предвидени за вземанията на работници или служители, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника, възникнало до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и за установените с влязъл в сила акт публични вземания. Те се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания и без да бъдат предявени от кредитора.

НагореНагоре

Кредиторите,чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа или до датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, те се удовлетворяват по общия ред.

6. Какви са правилата по отношение на вредни действия?

Търговският закон предвижда ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу извършени от длъжника фактически действия и сключени от него сделки, които имат за цел намаляване масата на несъстоятелността и увреждане интересите на кредиторите. За тази цел законът установява т. нар. подозрителен период, като въвежда необоримата презумпция,че е налице увреждане на кредиторите, ако определени по вид действия или сделки са извършени през този период. В зависимост от вида на сделката, която законът визира като увреждаща, подозрителният период има различна продължителност. За някои видове сделки и действия подозрителният период започва от началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и приключва с решението за откриване на производството по несъстоятелност, а за други обхваща три или две години преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Също така за увреждащи се приемат и определени действия и сделки, които са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения ред, тоест без предварителното съгласие на синдика.

НагореНагоре

Видовете действия и сделки, които законът определя като увреждащи, са изчерпателно установени в закона, като са разделени на две категории: нищожни и недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Видовете нищожни сделки са изброени в разпоредбата на чл.646 от Търговския закон. Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

  1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
  2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
  3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки:

НагореНагоре

  1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението;
  2. безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността;
  3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността;
  4. възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Не се счита за нищожно извършеното от длъжника, след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, изпълнение на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.  

Непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е и прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

НагореНагоре

Нищожните сделки и действия са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и производството по несъстоятелност продължава да се развива, както ако тези сделки и действия не са извършени. Те се считат за нищожни по силата на закона и не е необходимо да бъдат обявявани за такива по съдебен ред. Ако някоя от страните по тези сделки оспорва нищожността, тогава синдикът може да предяви установителен иск пред съда по несъстоятелността, като пасивно легитимирани като ответници са длъжникът и другата страна по сделката. 

Другият вид увреждащи сделки и действия са относително недействителните, които са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.645 ал.3 от ТЗ и чл.647 от ТЗ. За да бъдат непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, те трябва да бъдат обявени за недействителни с влязло в сила съдебно решение.  Исковете за обявяване на относителната недействителност на действията и сделките по чл.645 ал.3 от ТЗ и чл.647 от ТЗ, т. нар. отменителни искове, може да предяви синдикът, а при негово бездействие могат да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността от всеки кредитор в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност.

НагореНагоре

Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността /относително недействителни/ следните извършени от длъжника действия и сделки:

  1. безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в 3-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
  2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
  3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
  4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили;
  5. учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане;
  6. учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;
  7. сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е свързано с длъжника лице.

Може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността и прихващане, извършено не от длъжника, а от негов кредитор, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

НагореНагоре

Даденото от длъжника по нищожна или обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, се връща в масата на несъстоятелността.

7. Какви са условията за подаване и допускане на искове / предявяване на вземания/

Кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като посочат основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представят писмени доказателства.

В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок синдикът съставя:

  1. списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването;
  2. списък на вземанията, които се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Това са  вземанията на работници или служители, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника и публичните вземания, установени с влязъл в сила акт;
  3. списък на неприетите предявени вземания,

Вземанията, които са предявени след едномесечния срок от вписването на решението в търговския регистър, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписват в списъка на предявените вземания и се приемат по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

НагореНагоре

Вземания, възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план и неплатени на падежа, се предявяват по същия ред, като за тях синдикът съставя допълнителен списък.

Синдикът представя за обявяване в търговския регистър списъците,незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

Длъжникът, както и всеки кредитор, може да направи пред съда писмено възражение с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъка в търговския регистър. Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът.

Когато по списъците не са постъпили възражения, съдът одобрява с определение списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на седмодневния срок. В случай, че са постъпили възражения срещу списъците, съдът се произнася по списъците след разглеждане на възраженията в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване в списъка се оспорва и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание. Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в търговския регистър и не подлежи на обжалване./чл.692 от ТЗ/.

НагореНагоре

Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение срещу изготвения от синдика списък, което не е било уважено, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в седмодневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от друг състав на съда. Влязлото в сила съдебно решение  по иска има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на вземане, за което е предявен установителен иск по чл.694 ТЗ .

8. Какви са правилата по отношение на съдопроизводствата с цел реорганизиране?

Оздравителното производството е отделна самостоятелна факултативна фаза от производството по несъстоятелност, която може да се развие при наличието на определените от закона предпоставки. За да се развие това производство е необходимо с писмена молба до съда да бъде предложен оздравителен план от някой от следните лица: длъжникът; синдикът; кредиторите, които притежават най - малко 1/3 от обезпечените вземания; кредиторите, които притежават най - малко 1/3 от необезпечените вземания; съдружниците, които притежават най- малко 1/3 от капитала на дружеството - длъжник; неограничено отговорен съдружник или двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

НагореНагоре

Оздравителен план може да бъде предложен от момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до изтичането на едномесечен срок от обявяването в Търговския регистър на определението на съда, с което се одобрява списъка на приетите вземания.

Оздравителният план трябва да включва определеното от закона задължително съдържание /чл.700 ал.1 от ТЗ/, но наред с това може да включва и допълнителни предложения за действия или сделки, които са в състояние да оздравят предприятието, например отсрочване и разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задължения, реорганизация на предприятието, продажба на цялото предприятие, новиране на задължение и други.

Съдът проверява дали планът /или плановете, ако са постъпили няколко/ е предложен в срок от легитимирано лице и дали отговаря на изискванията за неговото съдържание. Ако планът отговаря на тези изисквания за редовност, съдът постановява определение, с което го допуска до приемане от събранието на кредиторите. Ако на проведеното събрание планът бъде приет от кредиторите, той  се представя на съда за утвърждаване. Съдът преценява дали планът отговаря на условията за утвърждаване, установени в чл.705 от ТЗ . Ако събранието на кредиторите е приело няколко плана и всички планове отговарят на изискванията на закона, съдът утвърждава с решение този план, за който са гласували кредиторите с повече от половината от общия размер на приетите вземания.  

НагореНагоре

С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите. Решението за утвърждаване на плана подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

След влизането в сила на решението за утвърждаването му, оздравителният план не може да бъде коригиран. Той е задължителен за длъжника и за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или назначеният от съда надзорен орган, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.

НагореНагоре

Освен приемането на оздравителен план, Търговският закон допуска още една възможност за постигане на споразумение между длъжника и кредиторите. Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания писмен договор за уреждане плащането на паричните задължения. Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на прието вземане. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

9. Какви са правилата по отношение на приключващото производство?

Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план или предложеният план не е бил приет или утвърден. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:

НагореНагоре

  1. обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието му;
  2. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
  3. прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;
  4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
  5. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

От момента на вписване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица.

Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на вписаното в търговския регистър решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

НагореНагоре

Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност към датата на решението.

В тази фаза на производството недвижимите и движимите вещи като цяло или като обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника. Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.

Когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства, синдикът извършва разпределение, като изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите съобразно реда, привилегиите и обезпеченията им. Сметката за разпределение може да бъде и частична, като набраните средства се разпределят между кредиторите по реда на техните класове. Синдикът пристъпва към удовлетворяване на всеки последващ клас кредитори, след като напълно е удовлетворил предходния. Окончателна сметка за разпределение се съставя, когато се съберат достатъчно средства за да бъдат изплатени изцяло задълженията или когато  бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността ,с изключение на непродаваемите вещи.

НагореНагоре

10. Какви са условията по прекратяване на съдопроизводството?

Съдът постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност в следните хипотези:

  • поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските на производството,
  • поради изчерпване на масата по несъстоятелността,
  • при утвърждаване на оздравителен план,
  • при изплащане на всички задължения,
  • при сключване на договор между длъжника и всички кредитори с приети вземания.

В първите два случая едновременно с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност съдът постановява и заличаване на търговеца от търговския регистър.

Търговският закон предвижда,че могат да бъдат възстановени правата на длъжник, който е бил обявен в несъстоятелност. Тази възможност е установена само за точно определена категория длъжници - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник. Правата се възстановяват с решение на съда по несъстоятелността при наличието на две условия - длъжникът да не е осъден с присъда за банкрут и да е изплатил напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях. Правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Действието на възстановяването се изразява в заличаването занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност - невъзможност лицето да се регистрира отново като едноличен търговец и невъзможност да бъде учредител на акционерно дружество.

« Фалит - Обща информация | България - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 15-01-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство