Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Швеция

Последна актуализация: 22-04-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Швеция

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

I. Източници на действащите норми I.
I.1. Национални норми I.1.
I.2. Многостранни конвенции I.2.
I.3. Двустранни конвенции I.3.
II. Прилагане на стълкновителни норми II.
II.1. Трябва ли съдилищата да прилагат стълкновителни норми по своя инициатива? II.1.
II.2. Препращане II.2.
II.3. Промяна на критерия за определяне на приложимото право II.3.
II.4. Обществен ред и задължителни международни норми II.4.
II.5. Доказателство за чуждестранен закон II.5.
III. Правила за избор на приложимо право III.
III.1. Договори III.1.
III.2. Извъндоговорни задължения III.2.
III.3. Личен статут III.3.
III.4. Бащинство и осиновяване III.4.
III.5. Брак и др. и издръжка III.5.
III.6. Съпружеска собственост III.6.
III.7. Наследяване, завещания III.7.
III.8. Имуществено право III.8.
III.9. Несъстоятелност III.9.

 

I. Източници на действащите норми

I.1. Национални норми

Международното частно право в Швеция е кодифицирано само частично и се състои от комбинация от писмени закони и прецедентно право. Писмените закони в основната си част имат за цел привеждането в действие на международни конвенции, по които Швеция е страна. Основното законодателство е както следва:

Сключване на брак и деца

  • Глава 3, членове 4 и 6 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26, чл. 1).
  • Членове 9, 12 и 13 от Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429).
  • Член 2 от Закона за международните правоотношения във връзка с осиновяването (1971:796).
  • Членове 2, 3 и 6 от Закона за международните въпроси във връзка с бащинство (1985:367).
  • Членове 3-5 от Закона за някои международни въпроси във връзка с имуществото на съпрузите (1990:272).

Наследяване

НагореНагоре

  • Членове 1-5, 7-19 и 21 от Закона за имуществото на починали датски, финландски, исландски или норвежки граждани с обичайно местожителство в Швеция (1935:44).
  • Глава 1 от Закона за международните правоотношения във връзка с имуществото на починали лица (1937:81).

Договори и продажби

  • Членове 79-87 от Закона за менителниците (1932:130).
  • Членове 58-65 от Закона за чековете (1932:131).
  • Закон за приложимото право при продажбата на стоки (1964:528).
  • Членове 25а, 31а и 42 от Закона за участието на работещите в управлението на предприятието (1976:580).
  • Закон за приложимото право при някои застрахователни договори (1993:645).
  • Глава 13, член 2 от Закона за търговския флот (1994:1009).
  • Член 13 от Закона за договорните условия при потребителски правоотношения (1994:1512).
  • Член 18 от Закона за защита на потребителите във връзка с придобиването на правото на временно ползване на недвижима собственост (1997:218).
  • Закон за приложимото право при договорните задължения (1998:167).
  • Глава 5, член 2 от Закона за продажбите от разстояние и по домовете (2005:59).

Обезщетение за вреди

НагореНагоре

  • Членове 8, 14 и 38 от Закона за вредите от пътнотранспортни произшествия (1975:1410).
  • Член 1 от Закона (1972:114) във връзка с Конвенцията от 9 февруари 1972 г. между Швеция и Норвегия относно пашата на северния елен.
  • Член 1 от Закона (1974:268) във връзка с Конвенцията за опазване на околната среда от 19 февруари 1977 г. между Дания, Финландия, Норвегия и Швеция.

I.2. Многостранни конвенции

Швеция е страна по следните многостранни международни конвенции, които съдържат норми на действащото право. Швеция възприема дуалистичен подход към международните договори, като тези многостранни конвенции са приведени в действие и от националното законодателство: вж. по-горе.

Обществото на народите

  • Конвенция от 1930 г. относно уреждането на някои правни спорове във връзка с менителниците и записите на заповед.
  • Конвенция от 1931 г. относно уреждането на някои правни спорове във връзка с чековете.

Хагската конференция по международно частно право

НагореНагоре

  • Конвенция от 1955 г. за приложимото право при международна продажба на стоки.
  • Конвенция от 1961 г. за конфликтите между правните норми, свързани с формата на завещателните разпореждания.

ЕС

  • Конвенция от 1980 г. относно приложимото право при договорните задължения.

Скандинавски конвенции

  • Конвенция от 1931 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция за определяне на нормите на международното частно право във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (последно изменена с конвенция от 2001 г.).
  • Конвенция от 1934 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция относно наследяването, завещанията и разпореждането с имущество (последно изменена с конвенция от 1975 г.).
  • Конвенция за опазване на околната среда от 1974 г. между Дания, Финландия, Норвегия и Швеция.

I.3. Двустранни конвенции

  • Конвенция от 1972 г. между Швеция и Норвегия относно пашата на северния елен.

II. Прилагане на стълкновителни норми

II.1. Трябва ли съдилищата да прилагат стълкновителни норми по своя инициатива?

В шведското законодателство не съществува разпоредба, която да изисква от съда да прилага чуждестранен закон по своя инициатива. Въпросът е разрешен основно в прецедентното право и изглежда съществува разграничение между факултативни производства (dispositiva mål), тоест производства по въпроси, които страните биха били свободни да разрешат по споразумение, и задължителни производства (indispositiva mål), тоест производства по въпроси, които могат да бъдат разрешени само от съда. При производствата от факултативен тип изглежда една от страните трябва да се позове на чуждестранен закон, преди той да може да бъде приложен. Съществуват много дела с очевиден чуждестранен елемент, по които безусловно се прилага шведското законодателство, тъй като никоя от страните не се е позовала на чуждестранния закон. При производствата от задължителен тип, от друга страна, включващи установяване на бащинство например, има случаи, в които съдилищата са прилагали чуждестранния закон по свое усмотрение.

НагореНагоре

II.2. Препращане

В шведското международно частно право общият подход към препращането е негативен. Съществува изключение обаче в член 79, алинея 2 от Закона за менителниците и член 58, алинея 2 от Закона за чековете относно възможността на чуждестранни лица да сключват сделки, свързани с менителници или чекове. Причината е, че тези разпоредби се основават на международни конвенции. Има други изключения в член 9, алинея 2 от Закона за последствията от обявяване в несъстоятелност в друга скандинавска страна (1981:7) и членове 5-7 от Закона за приложимото право при някои застрахователни договори (1993:645). Накрая, относно формалната действителност на брака, препращането се допуска по член 1, алинея 7 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26, чл. 1).

II.3. Промяна на критерия за определяне на приложимото право

Шведското международно частно право не съдържа общо правило за последиците от промяна на критерия за определяне на приложимото право: въпросът се урежда конкретно във всеки отделен законодателен акт. Например, член 4, алинея 1 от Закона за някои международни въпроси във връзка с имуществото на съпрузите (1990:272) гласи, че „Ако по споразумение не е определено приложимото право, то приложимо право е правото на държавата, в която е било обичайното местожителство (hemvist) на съпрузите по времето на сключване на брака”, и член 4, алинея 2 от същия закон гласи, че „Ако и двамата съпрузи впоследствие са установили обичайното си местожителство в друга държава и са живели там най-малко две години, се прилага правото на тази държава”.

НагореНагоре

II.4. Обществен ред и задължителни международни норми

В шведското международно частно право се възприема като общ принцип, че дадена разпоредба на чуждестранно право не следва да се прилага, ако прилагането ѝ би било очевидно несъвместимо с основите на правната система в тази държава. Разпоредби във връзка с това могат да се намерят в много нормативни документи на международното частно право. Но не следва да се правят заключения, че е необходимо законово основание за прилагане на ограничения, които произтичат от спазването на обществения ред. Налице са много малко съдебни решения, в които се установява, че чуждестранното право не може да се прилага поради съображения, свързани с обществения ред.

Определянето на това кои норми от шведското законодателство са международно задължителни обикновено е правомощие на съдебната власт.

II.5. Доказателство за чуждестранен закон

Ако съдът не е запознат със съдържанието на чуждестранния закон, който смята, че трябва да бъде приложен, той разполага с две възможности. Той или провежда сам разследване, или иска от дадена страна да представи необходимата информация. Коя алтернатива ще бъде избрана е въпрос на целесъобразност. Ако съдът реши сам да разследва случая, той може да осигури помощта на министерството на правосъдието. Като цяло съдът играе по-активна роля в задължителните производства, отколкото във факултативните (вж. по-горе); при факултативните производства той може да остави разследването до голяма степен на страните.

НагореНагоре

III. Правила за избор на приложимо право

III.1. Договори

Швеция е страна по Римската конвенция от 1980 г. относно приложимото право при договорните задължения. В някои области се прилагат други правни норми.

Продажбата на стоки се урежда от Закона за приложимото право при продажбата на стоки (1964:528), който включва в националното законодателство Хагската конвенция от 1955 г. относно приложимото право при международна продажба на стоки. Законът се основава на правилата в Римската конвенция. Той обаче не обхваща потребителски договори. Член 3 позволява на купувача и продавача да определят по споразумение приложимото право. Член 4 гласи, че ако страните не са избрали приложимото право, се прилага правото на държавата, в която е обичайното местожителство на продавача. Към това правило съществува изключение, ако продавачът е приел поръчката в държавата, в която е обичайното местожителство на купувача, и за покупки на борсата или на търг.

НагореНагоре

Съществува друго изключение от правилата на Римската конвенция за някои потребителски договори. В член 13 от Закона за договорните условия при потребителски правоотношения (1994:1512), член 18 от Закона за защита на потребителите във връзка с придобиването на правото на временно ползване на недвижима собственост (1997:218) и член 5, алинея 2 от Закона за продажбите от разстояние и по домовете (2005:59), съществуват специални разпоредби, имащи за цел да защитят потребителите от клаузи за избор на право. Те предвиждат при определени обстоятелства да се прилага правото на държава от ЕИО, ако то предвижда по-добра защита за потребителя.

Съществуват специфични разпоредби за менителниците и чековете в членове 79-87 от Закона за менителниците (1932:130) и членове 58-65 от Закона за чековете (1932:131). Те се основават на Женевската конвенция от 1930 г. за уреждане на някои конфликти на правни норми във връзка с менителници и записи на заповед и Женевската конвенция от 1931 г. относно уреждането на някои конфликти на правни норми във връзка с чекове.

НагореНагоре

Някои животозастрахователни и други застрахователни договори се управляват от Закона за приложимото право при някои застрахователни договори (1993:645).

III.2. Извъндоговорни задължения

Въпросът за приложимото право при извъндоговорни задължения като цяло не се урежда в законодателството. В съдебното решение по дело NJA 1969 s. 163 се твърди, че по извъндоговорни въпроси отговорността за обезщетения за вреди следва да се определи съгласно закона на държавата, в която е извършено действието, с което са причинени вредите (lex loci delicti). В този случай не е бил взет предвид фактът, че лицето, което е причинило вредата, и лицето, което я е претърпяло, са имали едно и също обичайно местожителство. Няма съдебни решения, които да отговорят на въпроса правото на коя държава трябва да се прилага, когато действието, с което са причинени вреди, е извършено в държава, различна от тази, в която възникват преките вреди.

НагореНагоре

III.3. Личен статут

По традиция в шведското международно частно право решаващият критерий за определяне на личния статут е националността. Но сега има толкова много случаи, при които националността отстъпва на обичайното местожителство като основен критерий за определяне, че е съмнително дали все още може да се говори за един единствен главен критерий за определяне на личния статут. В шведското международно частно право под „личен статут” се разбират основно въпроси, свързани с правосубектността и името.

Съгласно глава 1, член 1 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26 s. 1), способността за сключване на брак пред шведски орган по принцип се установява съгласно шведското право, ако която и да било от двете страни е шведски гражданин или обичайното му местожителство е в Швеция. Подобни норми се прилагат в скандинавската рамка съгласно член 1 от Наредбата относно някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429).

НагореНагоре

Съществуват специални разпоредби относно настойничеството в глави 4 и 5 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26 s. 1) и в членове 14-21a от Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429).

Съгласно глава 1, член 3 от Закона за международните правоотношения във връзка с имуществото на починали лица (1937:81), дееспособността за съставяне или отмяна на завещание се урежда от закона на държавата, чийто гражданин е завещателят.

Що се отнася до въпроса за приложимото право при дееспособност за сключване на договори, частичен отговор се съдържа в член 11 от Римската конвенция. Дееспособността за сключване на сделки, свързани с менителници или чекове, се управлява от специални разпоредби в член 79 от Закона за менителниците и член 58 от Закона за чековете.

В глава 11, член 3 на Съдебнопроцесуалния кодекс съществува специална разпоредба във връзка с дееспособността на лицата да съдят и да бъдат съдени, която гласи, че чужденец, който в своята държава не е в състояние да води съдебно производство, може да стори това в Швеция, ако има съответната дееспособност според шведското законодателство.

НагореНагоре

Шведското международно частно право счита, че въпросите за името спадат към правото за личния статут. Това означава например, че приемането от страна на единия съпруг на името на другия, това не се квалифицира като въпрос от правното действие на брака в личната сфера. Съгласно член 50 от Закона за личните имена (1982:670), законът не се прилага за шведски граждани с обичайно местожителство в Дания, Норвегия или Финландия; може да се направи заключение a contrario, че той се прилага за шведски граждани навсякъде другаде. Член 51 гласи, че законът също се прилага за чужди граждани с обичайно местожителство в Швеция.

III.4. Бащинство и осиновяване

Шведското материално право не прави разлика между законнородени и незаконородени деца, а шведското международно частно право няма специални разпоредби относно избора на право, за да се определи дали едно дете следва да се счита за родено в или извън брак или дали то може да бъде узаконено впоследствие.

НагореНагоре

Що се отнася до приложимото право при установяване на бащинство, съществуват различни разпоредби относно презумпцията за бащинство и установяването на бащинство от съда. Презумпцията за бащинство се урежда от член 2 от Закона за международните въпроси на бащинството (1985:367). Той предвижда, че мъж, който е или е бил женен за майката на детето, се счита за баща на това дете, ако това произтича от правото на държавата, в която детето е получило обичайно местожителство при раждането си или когато законът не счита когото и да било за баща, ако това произтича от правото на държавата, на която детето е станало гражданин при раждането си. Ако обаче обичайното местожителство на детето при раждането му е в Швеция, въпросът винаги ще се решава съгласно шведското законодателство. Ако бащинството трябва да се установи в съда, съдът ще приложи закона на държавата, в която е било обичайното местожителство на детето по времето на издаване на съдебното решение на първа инстанция.

НагореНагоре

Съгласно член 2, алинея 1 от Закона за международните правоотношения във връзка с осиновяването (1971:796), шведски съд, който разглежда заявление за осиновяване, трябва да приложи шведското право. Член 2, алинея 2 обаче постановява, че ако заявлението се отнася за дете на възраст под 18 години, съдът трябва да вземе под  внимание дали заявителят или детето са свързани с чужда държава чрез националност, обичайно местожителство или по друг начин и дали може да се очаква, че това ще създаде трудности за детето, ако осиновяването не бъде признато от тази държава.

Що се отнася до правните последици от осиновяването, когато чуждестранно нареждане за осиновяване е валидно в Швеция, осиновеното дете се счита за дете на осиновителя в шведски брак за целите на попечителство, настойничество и издръжка. При наследяване обаче законът изисква еднакво третиране на осиновените деца и собствените деца на осиновителя само ако осиновяването е извършено в Швеция. Ако то е извършено в чужбина, правото на наследяване на осиновеното дете ще се разглежда съгласно закона, който обичайно урежда правото на наследяване, тоест закона на държавата, чийто гражданин е то.

НагореНагоре

III.5. Брак и др. и издръжка

Що се отнася до дееспособността за сключване на брак, виж точка 3.3 по-горе. Един брак се счита за валиден по отношение на формата си, ако е валиден в държавата, в която е сключен (глава 1, член 7 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26 s. 1)).

Правните последици от брака могат да се разделят на две основни категории, тези в личната сфера и тези, които се отнасят до имуществото на съпрузите. Основна последица от брака в личен аспект е това, че съпрузите имат взаимно задължение да се издържат един друг. В шведското международно частно право, въпросите за правото на съпрузите да се наследяват, придобиването на името на другия съпруг или задължението им да издържат децата на другия съпруг не се считат за правни последици от брака, а приложимият закон се определя според правилата на избор на право, които уреждат наследяването, личните имена и др.

НагореНагоре

Въпросът за приложимото право във връзка с издръжката на съпруг не се урежда от законодателството. Законът на държавата на обичайно местожителство на съпруга, който има право на издръжка, се е прилагал в случаите, когато съвместното обичайно местожителство на съпрузите също е в тази държава по време на брака им. Върховният съд все още не е решил въпроса за това кой закон се прилага, когато лицето, което има право на издръжка, се е преместило в друга държава, но съществуват решения на апелативните съдилища, които показват тенденция за прилагане на закона на държавата, в която се е преместило лицето. Споразумение за приложимото право се е спазвало в случаите, когато това споразумение е сключено след възникнал спор.

При въпросите във връзка с развод, глава 3, член 4, алинея 1 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26 s. 1) постановява, че шведските съдилища трябва да прилагат шведския закон. Член 4, алинея 2 допуска изключение, ако и двамата съпрузи са чужди граждани и никой от тях не е бил с обичайно местожителство в Швеция в продължение на поне една година.

НагореНагоре

Шведското материално право не предвижда правните институти на законна раздяла или унищожаване на брака и не съществуват обичайно приложими правила на избор на право, които могат да се прилагат в такива случаи. Доколкото това засяга скандинавските страни, член 9 от Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429) гласи, че в случаите на законна раздяла, съдът трябва да прилага собствения си закон.

Съгласно глава 3, член 1 от Закона за регистрираните партньорства (1994:1117), партньорството между две лица от един и същи пол има същите правни последици като брака. Глава 3, член 4 обаче прави изключение от посочената тук наредба, Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429).

III.6. Съпружеска собственост

Приложимото право във връзка с имуществото на съпрузите се урежда в Закона за някои международни въпроси във връзка с имуществото на съпрузите (1990:272). Член 3 от Закона допуска съпрузи или двойки, които възнамеряват да сключат брак, да сключат писмен договор, предвиждащ режимът на съпружеската им собственост да се регулира от закона на държавата, в която единият от тях има обичайно местожителство или гражданство по времето на сключване на договора.

НагореНагоре

Ако съпрузите не са сключили валиден договор за избор на право, член 4 от Закона гласи, че приложимото право е правото на държавата, в която е обичайното им местожителство след брака. Ако впоследствие и двамата съпрузи установят своето обичайно местожителство в друга държава и живеят в нея най-малко две години, ще се прилага правото на тази държава. Но ако и двамата съпрузи вече са с обичайно местожителство в тази държава по време на брака си или ако и двамата са граждани на тази държава, правото на тази държава ще се прилага от момента, в който те установят обичайното си местожителство там.

Член 5 от Закона гласи, че договор за избор на право е валиден, ако съответства на правото, приложимо спрямо имуществото на съпрузите в момента на сделката. Ако договорът за избор на право е сключен преди брака, той е валиден, ако е в съответствие с правото, което става приложимо след сключването на брака. Един договор за избор на право е валиден по отношение на формата си, ако отговаря на официалните изисквания на закона в държавата, в която е сключен или в която е обичайното местожителство на съпрузите.

НагореНагоре

За случаите, свързани с други скандинавски държави, съществуват специални разпоредби, определени в Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429).

III.7. Наследяване, завещания

Глава 1, член 1, алинея 1 от Закона за международните правоотношения във връзка с имуществото на починали лица (1937:81) гласи, че правото на наследяване се оценява единствено съгласно правото на държавата, на която починалото лице е било гражданин към момента на смъртта си. Това е законът, който определя въпроси като това кой има право да наследи, какъв може да е неговият дял от имуществото и дали са налице определени от закона дялове. Правото на наследник на издръжка над дела му от наследството по същия начин е предмет на закона, който урежда наследяването.

Съгласно глава 1, член 8 от Закона за международните правоотношения във връзка с имуществото на починали лица (1937:81), въпросът дали едно дарение следва да се счита за аванс от наследството следва да се реши в съответствие със закона на държавата, на която починалото лице е било гражданин по времето на дарението. По същия начин, глава 7 от Закона предвижда, че въпросът за задължителния характер на договори с починалото лице относно бъдещо наследяване и на дарения, направени с оглед на смърт следва да се решава съгласно закона на държавата, чийто гражданин е бил починалият по времето на извършване на сделката.

НагореНагоре

Глава 1, член 9 от Закона посочва, че въпросът доколко едно лице е дееспособно да наследява следва да се решава съгласно закона на държавата, на която лицето е гражданин.

Съгласно глава 1, член 3 от Закона, дееспособността за съставяне или отмяна на завещание следва да се определя от закона на държавата, чийто гражданин е завещателят по времето на извършване на сделката.

Глава 1, член 4 гласи, че завещанията се считат за валидни по отношение на формата си, ако отговарят на официалните изисквания на закона на мястото, където е направено завещанието или на мястото, чийто гражданин е бил завещателят, когато го е направил, или по времето на смъртта си. Доколкото завещанието засяга недвижимо имущество, то също ще се счита за валидно по отношение на формата си, ако отговаря на официалните изисквания на закона на мястото, където се намира недвижимото имущество. Същото се отнася и за отмяната на завещания. Тази разпоредба привежда в изпълнение Хагската конвенция от 1961 г. за конфликтите между правните норми, свързани с формата на завещателните разпореждания.

НагореНагоре

Глава 1, член 5 от Закона гласи, че валидността на съдържанието на завещанието следва да се определя в съответствие със закона на държавата, чийто гражданин е бил починалият към момента на смъртта си. Съгласно глава 1, член 6 от Закона същото се отнася и за въпроса дали завещанието е невалидно поради невменяемост, измама, грешка, принуда или друго неправомерно въздействие.

В закона за имуществото на починали датски, финландски, исландски или норвежки граждани с обичайно местожителство в Швеция (1935:44) съществуват специални разпоредби за случаи с граждани на други скандинавски държави.

III.8. Имуществено право

В имущественото право има писани правила за избор на право само за някои случаи, свързани с кораби и самолети, финансови инструменти и незаконно премествани културни предмети, както и за някои ситуации, уреждани в Скандинавската конвенция за несъстоятелност и регламента на ЕО относно несъстоятелността.

НагореНагоре

Последиците в имущественото право от покупката или ипотекирането на движимо или недвижимо имущество например следва да се определят съгласно закона на държавата, в която се намира имуществото по времето на покупката или ипотекирането. Този закон ще определи характера на всички имуществени права, как започва и приключва всяко имуществено право, какви официални изисквания може да има и какви права предоставя имущественото право срещу трети страни.

Що се отнася до правата на обезпечение от чужбина, в съдебната практика е установено, че ако по време на възникване на правото на обезпечение продавачът е знаел, че имуществото ще бъде преместено в Швеция и че там правото на обезпечение не е валидно, той е следвало да получи обезпечение, което би удовлетворило изискванията на шведското право. Освен това, едно чуждестранно право на обезпечение не трябва да получи правно действие, след като е изтекло време от преместването на имуществото в Швеция. Счита се, че чуждестранният кредитор е имал време или да получи ново обезпечение, или да си възстанови дълга.

III.9. Несъстоятелност

При обявяване на несъстоятелност в Швеция се прилага шведският закон за самото производство, както и за други свързани с това въпроси, като например условията за завеждане на дело.

В Регламент Nº 1346/2000 относно производството по несъстоятелност съществуват специални разпоредби за дела, които засягат други държави-членки на ЕС.

« Приложимо законодателство - Обща информация | Швеция - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 22-04-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство