Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Испания

Последна актуализация: 07-12-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Испания

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. ИЗТОЧНИЦИ НА ДЕЙСТВАЩИТЕ НОРМИ 1.
1.1. НАЦИОНАЛНИ НОРМИ 1.1.
1.2. ДЕЙСТВАЩИ МНОГОСТРАННИ МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ 1.2.
1.3. ОСНОВНИ ДЕЙСТВАЩИ ДВУСТРАННИ КОНВЕНЦИИ 1.3.
2. ПРИЛАГАНЕ НА СТЪЛКНОВИТЕЛНИ НОРМИ 2.
2.1. Задължение на съдията да прилага стълкновителни норми по свой почин 2.1.
2.2. Препращане 2.2.
2.3. Промяна на критерия на привързване 2.3.
2.4. Изключения от обичайното прилагане на стълкновителните норми 2.4.
2.5. Установяване съдържанието на чуждото право 2.5.
3. СТЪЛКНОВИТЕЛНИ НОРМИ 3.
3.1. Договорни задължения и правни действия 3.1.
3.2. Извъндоговорни задължения (непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, negotiorum gestio и т.н.) 3.2.
3.3. Правно положение на лицата и аспектите му във връзка с гражданското състояние (име, местоживеене, правоспособност и дееспособност) 3.3.
3.4. Установяване на връзката родител-дете, включително осиновяване 3.4.
3.5. Брак, двойки и партньори във фактическо съжителство, развод, съдебна раздяла, задължение за издръжка 3.5.
3.6. Режими на съпружеска имуществена общност 3.6.
3.7. Наследяване по закон и по завещание 3.7.
3.8. Недвижимо имущество 3.8.
3.9. Несъстоятелност 3.9.

 

1. ИЗТОЧНИЦИ НА ДЕЙСТВАЩИТЕ НОРМИ

1.1. НАЦИОНАЛНИ НОРМИ

Източниците на испанския правен ред са законът, обичаите и общите принципи на правото. Норми, които противоречат на разпоредби от по-висока степен, не се прилагат. Обичаят се прилага само когато липсва приложим закон, при условие че не противоречи на добрите нрави или обществения ред и е установен. Общите принципи на правото се прилагат при липса на закон или обичай, без да се накърнява ролята им за формирането на правния ред. Правният ред се допълва от съдебната практика, последователно установена от Върховния съд, при тълкуването и прилагането на законите, обичаите и общите принципи на правото.

1.2. ДЕЙСТВАЩИ МНОГОСТРАННИ МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ

  • Регламент (EО) Nº 1348/00 на Съвета English - español - franÂ?ais PDF File (PDF File 87 KB)
  • Регламент (EО) Nº 1206/2001 на Съвета English - español - français PDF File (PDF File 105 KB)
  • Регламент (EО) Nº 44/2001 на Съвета English - español - français PDF File (PDF File 200 KB)
  • Регламент (EО) Nº 2201/03 на Съвета English - español - français PDF File (PDF File 227 KB)
  • Конвенция от Лугано от 16 септември 1988 г.
  • Европейско споразумение за предаване на молби за правна помощ, Страсбург, 27 януари 1977 г.
  • Хагска конвенция от 15 ноември 1965 г. (връчване на документи)
  • Хагска конвенция от 18 март 1970 г. (доказателства)
  • Хагска конвенция от 25 октомври 1980 г. (достъп до правосъдие)
  • Хагска конвенция от 24 октомври 1956 г. (издръжка за дете)
  • Хагска конвенция от 15 април 1958 г. (изпълнение на задължения за издръжка за дете)
  • Хагска конвенция от 2 октомври 1973 г. (признаване и изпълнение на задължение за издръжка)
  • Хагска конвенция от 2 октомври 1973 г. (приложимо право за издръжката)
  • Хагска конвенция от 1 март 1954 г. (гражданско производство)
  • Хагска конвенция от 25 октомври 1980 г. (отвличане на деца)
  • Люксембургска конвенция от 20 май 1980 г. (упражняване на родителски права)
  • Страсбургска конвенция от 15 март 1978 г. (информация относно чуждо право)
  • Панамска конвенция от 30 януари 1975 г. (съдебна поръчка)
  • Конвенция от Монтевидео от 8 май 1979 г. (информация относно чуждо право)
  • Нюйоркска конвенция от 20 юни 1956 г. (получаване на издръжка в чужбина)

1.3. ОСНОВНИ ДЕЙСТВАЩИ ДВУСТРАННИ КОНВЕНЦИИ

  • Испания - Мароко:
    • Конвенция относно съдебното сътрудничество по граждански, търговски и административни дела (30 май 1997 г.)
    • Конвенция относно съдебното сътрудничество, признаването и изпълнението на решения относно родителските права и правото на лични отношения с децата и връщането на деца (30 май 1997 г.)
  • Испания - Тунис:
    • Конвенция относно правната помощ по граждански и търговски дела и признаването и изпълнението на съдебни решения (24 септември 2001 г.)
  • Испания - Тайланд:
    • Конвенция относно правната помощ по граждански и търговски дела (5 юни 1998 г.)
  • Испания - Бразилия:
    • Конвенция относно правната помощ по граждански и търговски дела (13 април 1989 г.)
  • Испания - Уругвай:
    • Конвенция относно съдебно сътрудничество (4 ноември 1987 г.)
    • Конвенция относно стълкновението на закони по отношение на издръжката за дете и изпълнението на съдебни решения и съдебни спогодби относно издръжката (4 ноември 1987 г.)
  • Испания - Доминиканска република:
    • Конвенция относно правната помощ по граждански и търговски дела (15 септември 2003 г.)
  • Испания - Република България:
    • Договор за правна помощ по граждански дела (23 май 1993 г.)
  • Испания - Руска федерация:
    • Конвенция относно правната помощ по граждански дела (26 октомври 1990 г.)
  • Испания - Китайска народна република:
    • Договор за правна помощ по граждански и търговски дела (2 май 1992 г.) español 
  • Испания - Швейцария:
    • Договор относно изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (10 ноември 1896 г.)
  • Испания - Колумбия:
    • Конвенция относно изпълнението на съдебни решения по граждански дела от 30 май 1908 г. español
  • Испания - Мексико:
    • Конвенция относно признаването и изпълнението на съдебни и арбитражни решения по граждански и търговски дела (17 април 1989 г.) español
  • Испания - Израел:
    • Конвенция между Испания и Израел относно взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела (30 май 1989 г.) español
  • Испания - Румъния:
    • Конвенция относно подведомствеността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (17 ноември 1997 г.)
  • Испания - Ел Салвадор:
    • Договор за подведомствеността и правораздавателните правомощия, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (7 ноември 2000 г.)

2. ПРИЛАГАНЕ НА СТЪЛКНОВИТЕЛНИ НОРМИ

2.1. Задължение на съдията да прилага стълкновителни норми по свой почин

Съдилищата и компетентните органи прилагат испанските стълкновителни норми по свой почин.

НагореНагоре

2.2. Препращане

Препращането не се допуска в международните конвенции, по които Испания е страна. Единствените две конвенции, за които съществува съмнение, са Вашингтонската конвенция от 18 март 1965 г. относно уреждането на инвестиционни спорове между държави и чужди граждани и Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Въпреки това, тъй като тези норми определят коя система на международното частно право следва да се прилага вместо закона, прилаган от съдията, не става въпрос за препращане.

По отношение на испанското национално законодателство, съгласно Гражданския кодекс, който урежда тази материя, препращането към чуждото право се смята за препращане към материалното право, независимо от това, че стълкновителни норми на това право могат да препращат към право, различно от испанското. От това следва, че се допуска само едностранно препращане. Едностранното препращане, допуснато от испанското право, обаче не е задължително (изразът, който се използва, е „ще се вземе предвид“). Това се тълкува от съдебната практика като възможно единствено в случай, когато решението е удовлетворяващо, разумно и справедливо.

НагореНагоре

Двустранно препращане (когато правото, към което препраща испанското право, на свой ред препраща към право на трета държава) не се допуска, освен в случаите на менителници, чекове и записи на заповед. В тези случаи двустранното отпращане може да стане задължително като се посочи, че тези случаи се уреждат от отечественото право на лицето, въпреки че, ако това право предвижда, че се прилага правото на друга държава, се прилага това право.

2.3. Промяна на критерия на привързване

В испанското право не съществува общо правило за случаите, когато е налице промяна в обстоятелствата, използвани от стълкновителната норма като критерий на привързване. Не съществуват проблеми в случаи, когато стълкновителната норма определя момента, към който да се установи критерият на привързване. Извън тези случаи в испанското право няма изрична и обща уредба. Въпреки това критерият изглежда е, за да се вземе предвид правото, което е било приложимо при възникване на юридическия факт, дори ако критерият на привързване се промени след това.

НагореНагоре

2.4. Изключения от обичайното прилагане на стълкновителните норми

В испанското право съществува международна клауза за обществен ред, която гласи, че при никакви обстоятелства не се прилага чуждо право, ако то противоречи на обществения ред. Следователно прилагането на чуждото право е изключено, ако то явно противоречи на основните принципи на испанското право. Те не са изброени, но като цяло са конституционно закрепените принципи, като например прекратимост на брака, равенство на децата пред закона, правото на име, правила относно собствеността и пазарните условия, защита на потребителя, защита на околната среда и т.н. Тази клауза за обществен ред се прилага ограничително. Когато тя се използва, ако има друг критерий на привързване, определен от норма на международното частно право, това означава, че се прави препращане към съответното право. Когато не съществува друг критерий на привързване, се прилага испанското право.

НагореНагоре

2.5. Установяване съдържанието на чуждото право

Съдържанието и действието на чуждото право трябва да бъдат установени, като за тази цел съдът може да използва всякакви средства, каквито сметне за необходими. По отношение на страните установяването на съдържанието на чуждото право се подчинява на общите правила за тежестта на доказване в гражданското производство. Чуждото право може да се установи с всякакви законоустановени доказателствени средства.

3. СТЪЛКНОВИТЕЛНИ НОРМИ

3.1. Договорни задължения и правни действия

Испания е страна по Римската конвенция от 1980 г. за приложимото право към договорните задължения. Основен принцип на тази конвенция е свободата на избор на страните. Ако договарящите страни не направят избор (или ако изборът е недействителен), по принцип се прилага правото на държавата по обичайното местопребиваване на лицето, което дължи характерната за договора престация към момента на сключване на договора, или в случай на дружество - където се намира основното му място на дейност. Въпреки това, ако предмет на договора е сграда, се прилага правото по местонахождение на сградата.

НагореНагоре

Наред с този основен принцип Римската конвенция установява някои гаранции относно изискванията към страните за определяне на приложимото право в някои случаи (потребителски договори и индивидуални трудови договори), а при липса на избор е предвидена специална подсъдност, която има предимство пред гореспоменатите хипотези. Например правото по обичайното местопребиваване на потребителя, в случай че стоката или поръчката е получена в тази държава или е организирано пътуване от продавача, за да бъде направена покупката в чужбина. Приложимото право към индивидуални трудови договори е правото по местоизвършване на работата, а ако не е била извършена в определено място - правото по местонахождение на предприятието, наело работника.

В областта на застраховането съществува специфичен режим в Закона за застрахователните договори (Закон 50/1980), който е различен в зависимост от това дали става въпрос за застраховка срещу загуби или лична застраховка.

НагореНагоре

В случай на застраховка срещу загуби основните правила, които определят прилагането на испанското право, са следните:

а) ако рисковете се намират на испанска територия и, за физически лица, притежателят на полицата има обичайно местопребиваване там или, за юридически лица, има регистриран офис, централна администрация или управление;

б) ако договорът е сключен в съответствие със задължението за застраховане, предвидено в испанския закон.

При застрахователни договори за „големи рискове“ страните могат да избират всякакво право.

При договори за застраховки „Живот“ испанският закон се прилага в следните случаи:

а) когато притежателят на застрахователната полица е физическо лице и неговото местожителство или обичайно местопребиваване е на испанска територия. Ако лицето обаче е гражданин на държава-членка на Европейското икономическо пространство, различна от Испания, то може да договори със застрахователя приложимото право да бъде неговото национално право;

НагореНагоре

б) когато притежателят на застрахователната полица е юридическо лице и седалището, адресът на управление или основното място на дейност или предприятието му се намират на испанска територия;

в) когато притежателят на застрахователната полица е физическо лице с испанско гражданство с обичайно местопребиваване в друга държава и се договаря за това със застрахователя;

г) когато договорът за групова застраховка е сключен съгласно или вследствие на трудов договор, който се урежда от испанското право.

В сила от 21 ноември 1990 г. до 9 ноември 1995 г.

Член 108

Разпоредбите на горепосочения член се прилагат към личните застраховки, различни от застраховки „Живот“.

Разпоредба, добавена с член 3 от Закон 21/1990 от 19 декември.

За случаи, които не са обхванати от горепосочените режими, се прилагат общите разпоредби на Гражданския кодекс. Те предвиждат, че законът, на който страните изрично са се позовали, се прилага към договорните задължения, при условие че има връзка с въпросната сделка. Ако няма връзка, се прилага общото за страните национално право. При липса на общо право се прилага правото по общото обичайно местопребиваване, а в краен случай - правото по местосключване на договора. Ако изрично не е предвидено друго, по отношение на договорите за недвижимо имущество се прилага правото по местонахождение на недвижимото имущество, а в случай на продажба на определени движими вещи, извършена в търговски помещения, се прилага правото по местонахождение на тези помещения. Все пак следва да се отбележи, че съществува специална норма, съгласно която обременяващи договори, сключени в Испания от чужденец, който е недееспособен съгласно неговото националното право, са действителни по смисъла на испанската правна система, ако причината за недееспособността не се признава от испанското законодателство. Това правило не се прилага при договори с предмет недвижимо имущество с местонахождение в чужбина.

НагореНагоре

По отношение на трудовите договори, ако няма изрично позоваване от страните, се прилага правото по местоизпълнение на задълженията. Приложимото право в случай на законно представителство е правото, уреждащо правоотношението, от което произтича представителната власт, а в случай на доброволно представителство, ако не е упоменато изрично, правото на държавата, в която се упражняват предоставените правомощия. Даренията във всички случаи се уреждат от националното право на дарителя.

Формата на договорите се урежда от правото на държавата по местосключване. Въпреки това договорите, сключени във форма съгласно правото, приложимо към тяхното съдържание, също са действителни по подобие на договорите, сключени в съответствие с правното положение на бенефициера или с общото правно положение на възложителите. Действия и договори с предмет недвижимо имущество, които са сключени във формата, изисквана съгласно правото по местонахождение на имуществото, също са действителни. Ако правото, което урежда съдържанието на действията и договорите, изисква специална форма за тяхната действителност, това право ще се прилага във всички случаи, включително при действия или договори, сключени в чужбина.

НагореНагоре

На последно място следва да се отбележи, че Испания е страна по Хагската конвенция от 15 юни 1955 г. за приложимото право към международната продажба на стоки.

3.2. Извъндоговорни задължения (непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, negotiorum gestio и т.н.)

При липса на конвенция се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс. Испания е страна по две конвенции в тази област.

Първата е Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право към пътнотранспортните произшествия, съгласно която приложимото право е правото по местоизвършване на произшествието, въпреки че има изключения за вътрешното право на държавата по месторегистрация на превозното средство.

Втората е Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. относно приложимото право при продуктова отговорност. Тя предвижда възможност за прилагане на правото на държавата по обичайното местопребиваване на лицето, което пряко е претърпяло вредите (ако тази държава е и основно място на дейност на лицето, за което се твърди, че носи отговорност), или държавата, където е бил придобит продуктът от лицето, пряко претърпяло вредите, или правото на държавата по мястото на настъпване на увреждането).

НагореНагоре

Извън случаите в горните разпоредби се прилага Гражданският кодекс, съгласно който случаите на извъндоговорна отговорност се уреждат от правото по мястото на настъпване на факта, от който произтичат. Negotiorum gestio без пълномощие се урежда от правото на мястото, където гесторът осъществява основната си дейност, а неоснователното обогатяване се урежда от правото, съгласно което е извършено прехвърлянето на ползите на обогатилата се страна.

3.3. Правно положение на лицата и аспектите му във връзка с гражданското състояние (име, местоживеене, правоспособност и дееспособност)

Към собствените и фамилните имена се прилага Мюнхенската конвенция от 5 септември 1980 г., съгласно която фамилните имена се определят от националното право.

Във връзка с гореизложеното член 9 от Гражданския кодекс гласи, че приложимото право се определя от гражданството на физическото лице и това право урежда правоспособността, дееспособността и гражданското състояние, семейните права и задължения и наследяването. Двойното гражданство, предвидено от испанското право, се урежда от разпоредбите на международните договори. Ако те не предвиждат съответни разпоредби, се отдава предпочитание на гражданството по последното обичайно местопребиваване – а при липса на такова, последното придобито гражданство, освен ако едното от тях е испанско, което има предимство. За лица с неустановено гражданство (гражданство, което лицата не могат да докажат, поради което не се третират като лица без гражданство) се прилага правото по обичайно местопребиваване. Член 12 от Нюйоркската конвенция от 28 септември 1954 г. се прилага към лица без гражданство, като съгласно тази конвенция приложимото право е правото на държавата по местоживеене на лицето без гражданство, а при липса на такова — правото на държавата по неговото местопребиваване.

НагореНагоре

Най-накрая, правното положение на юридическите лица се определя от националността им, която урежда тяхната правоспособност, установяване, представителство, дейност, преобразуване, прекратяване и ликвидация, макар че съответните национални закони се вземат предвид при сливания на дружества от различни националности. Дружества, които имат седалище на испанска територия, са с испанска националност независимо от мястото, където са били учредени, въпреки че дружествата, чието основно установяване или предприятие се намира на тази територия, трябва да бъдат със седалище в Испания.

3.4. Установяване на връзката родител-дете, включително осиновяване

По отношение на установяването на връзката родител-дете, по силата на Устройствения закон 1/1996 г. Испания допуска пряко прилагане на Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на детето (Ню Йорк, 20 ноември 1989 г.) във връзка с отношенията между лицата. Съгласно Гражданския кодекс характерът и съдържанието на връзката родител-дете, включително осиновяване, се уреждат от правното положение на детето (обикновено правото по гражданството му, както е посочено по-горе), а ако не е възможно да се определи това право – правото по обичайното местопребиваване на детето.

НагореНагоре

Изискванията за осиновяване, установени от испански съд, се уреждат от разпоредбите на испанското право. Все пак националното право на осиновяваното лице трябва да е спазено по отношение на неговата дееспособност и необходимите съгласия: 1) ако обичайното местопребиваване на лицето е извън Испания; 2) въпреки че пребивава в Испания, лицето не е придобило испанско гражданство по силата на осиновяването. Възможно е също така по молба от страна на осиновяващия родител или на прокурора да се изискат в интерес на осиновяваното лице задължителните съгласия, изслушвания или разрешения съгласно националното право или правото по обичайното местопребиваване на осиновяваното лице или на осиновяващия.

Настойничеството, попечителството и другите форми на закрила на недееспособните лица се уреждат от тяхното национално право. Мерките за временна или неотложна закрила обаче се уреждат от правото по обичайното местопребиваване на лицата. Формалните изисквания за учредяване на настойничество, попечителство и други форми на закрила, в които участват испански съдебни или административни органи, трябва при всички случаи да бъдат изпълнени в съответствие с испанското право.

НагореНагоре

На последно място, испанското право се прилага в случаите на мерки за закрила или отглеждане на изоставени лица, ненавършили пълнолетие, или недееспособни лица, които се намират на испанска територия.

3.5. Брак, двойки и партньори във фактическо съжителство, развод, съдебна раздяла, задължение за издръжка

Правилата за формата на сключване на брак се различават в зависимост от това дали страните са испански граждани или не. Ако са испански граждани, Гражданският кодекс предвижда, че в или извън Испания брак може да бъде сключен: 1) от съдия, кмет или от длъжностно лице, посочено в кодекса; 2) съгласно предвидените в закона религиозни ритуали (католически, еврейски, евангелистки и мюсюлмански). Кодексът предвижда също, че испанските граждани могат да сключат брак извън Испания в съответствие с правото по местосключване на брака. Ако двете страни са чужди граждани, те могат да сключат брак в Испания в съответствие със същите разпоредби, които са в сила за испанските граждани, или разпоредбите на закона, на който се подчинява едната или другата страна.

НагореНагоре

Последиците от брака се уреждат от общото национално право на съпрузите по време на сключване на брака. Ако нямат общо правно положение, последиците се уреждат от правното положение или правото по обичайното пребиваване на единия от тях, избрано и от двамата в автентичен документ, съставен преди сключването на брака. Ако този избор не е бил направен, се прилага правото на държавата по общото местопребиваване на съпрузите непосредствено след сключване на брака, а ако нямат общо местопребиваване – правото на държавата по местосключване на брака.

Недействителността на брака се урежда от правото на държавата по местосключването му.

Раздялата и разводът се уреждат от общото национално право на съпрузите към момента на подаване на молбата. При липса на общо гражданство, те се уреждат от правото на държавата по обичайното местопребиваване на съпрузите към този момент, а при липса на такова – от правото на държавата по последно обичайно местопребиваване на съпрузите, доколкото единият от тях все още пребивава там. Във всеки случай испанското право се прилага, когато единият от съпрузите е испански гражданин или има обичайно местопребиваване в Испания: а) ако не се прилага нито едно право от посочените по-горе; б) ако в молбата, подадена до испанския съд, и двамата съпрузи или единият от тях със съгласието на другия са поискали раздяла или развод; в) ако приложимото право, съгласно горните критерии, не допуска раздялата или развода или ги допуска по дискриминационен начин, или в противоречие с обществения ред.

НагореНагоре

Не съществува разпоредба в испанското международно частно право за фактическото съжителство (което означава, че се прибягва до прилагане по аналогия).

По отношение на исковете за издръжка между роднини Испания е страна по Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. за приложимото право към задълженията за издръжка. Тя установява правилата за определяне на подсъдността, като по този начин обезсилва съответното вътрешно правило, което се съдържа в Гражданския кодекс. По същество тези правила за определяне на подсъдността са вътрешното право по местопребиваване на търсещия издръжка. При промяна на обичайното местопребиваване на търсещия издръжка се прилага правото по новото му местопребиваване след промяната. Ако търсещият издръжка не може да я получи съгласно горепосоченото право, се прилага общото национално право на търсещия издръжката и лицето, от което се търси издръжка. Ако търсещият издръжка не може да я получи съгласно никой от тези закони, се прилага вътрешното право на органа, който разглежда иска.

НагореНагоре

3.6. Режими на съпружеска имуществена общност

Правилото, описано по-горе, което урежда последиците от брака, се отнася както до личните, така и до имуществените последици. Договори или споразумения, които учредяват, изменят или заменят режима на съпружеската имуществена общност, са действителни, ако са съобразени с правото, което урежда последиците на брака, или с националното право, или правото по обичайното местопребиваване на една от страните към момента на изпълнението.

3.7. Наследяване по закон и по завещание

Съгласно Гражданския кодекс наследяването се урежда от националното право на наследодателя към момента на настъпване на смъртта независимо от вида на имуществото и държавата по местонахождението му. Въпреки това разпорежданията, направени в завещания и договори за наследство, съставени в съответствие с националното право на завещателя или правоприемника към момента на тяхното съставяне, остават валидни дори наследяването да се урежда от друг закон, като обаче запазените части се определят в съответствие с този закон. Правата, които по силата на закона преминават към преживелия съпруг, се уреждат от същия закон, който се прилага към последиците от брака, с изключение на запазените части на наследниците. Испания не е страна по Хагската конвенция от 1 август 1989 г. за приложимото право към наследяването на имуществото на починали лица.

НагореНагоре

Правилото за формата на завещанията гласи, че те се уреждат от правото на държавата, в която са съставени, въпреки че завещанията, съставени с реквизитите и във формата съгласно правото, приложимо към тяхното съдържание, също се признават за действителни, както и тези, съставени в съответствие с националното право на правоприемника. Ако завещанията са съставени на борда на кораб или самолет по време на пътуване, те се считат за съставени в държавата на знамето на кораба или в държавата по месторегистрация. В заключение, испанското право е приложимо към завещания, заверени в испанските дипломатически или консулски служби в чужбина.

3.8. Недвижимо имущество

Собствеността, владението и другите права върху недвижимо имущество и вписването им се уреждат от правото на държавата по тяхното местонахождение, като това се прилага и за движимите вещи.

За целите на учредяването и прехвърлянето на права върху транзитни стоки се смята, че те се намират на мястото, от което са изпратени, освен ако изпращачът или получателят изрично или мълчаливо са се съгласили те да се смятат за намиращи се на местоназначението.

Кораби, самолети и влакове и всички права върху тях се уреждат от правото на държавата на знамето или държавата по месторегистрация. Автомобили и други сухопътни превозни средства се уреждат от правото на мястото, където се намират. Издаването на ценни книжа се урежда от правото на мястото, където са издадени.

3.9. Несъстоятелност

По тази точка Законът за несъстоятелността Nº 22/2003 от 9 юли е отразил разпоредбите на Регламент Nº 1346 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност, така че не е необходимо да се разглежда.

« Приложимо законодателство - Обща информация | Испания - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 07-12-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство