Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Полша

Последна актуализация: 28-02-2008
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Полша

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

I. Източници на правото I.
I.1. Национално право I.1.
I.2. Действащ многостранни международни споразумения I.2.
I.3. Основни двустранни споразумения, които са влезли в сила I.3.
II. Прилагане на стълкновителни норми II.
II.1. Задължение на съда да прилага международното частно право II.1.
II.2. Препращане II.2.
II.3. Промяна на превръзката (le conflit mobile) II.3.
II.4. Международна клауза за обществен ред (ordre public) и повелителни норми с по-голяма тежест II.4.
II.5. Доказване на чуждо право II.5.
III. Стълкновителни норми III.
III.1. Договорни задължения III.1.
III.2. Извъндоговорни задължения III.2.
III.3. Личен статус – физически и юридически лица III.3.
III.4. Установяване на отношения между родители и деца, включително осиновяване III.4.
III.5. Брак, несключили брак двойки, съжителство, развод, юридическа раздяла, задължения за издръжка III.5.
III.6. Брачно-имуществени режими III.6.
III.7. Завещания и наследяване III.7.
III.8. Собственост и права in rem III.8.
III.9. Несъстоятелност III.9.

 

I. Източници на правото

I.1. Национално право

Източници на нормите, уреждащи международните взаимоотношения между физически и юридически лица са националното право и международните споразумения.

Най-важният от източниците на полското международно частно право е Законът за международното частно право от 12 ноември 1965 г.

I.2. Действащ многостранни международни споразумения

Полша е страна по голям брой многостранни конвенции, съдържащи стълкновителни норми, по-специално:

конвенции, отнасящи се до въпроси на семейството и настойничеството:

Хагската конвенция от 12 юни 1902 г. относно уреждането на настойничеството на непълнолетни, Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно правомощията на властите и приложимото право по отношение на закрилата на малолетни, Хагската конвенция от 17 юли 1905 г. относно лишаването от граждански права и подобни мерки за защита, Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. за приложимото право при задълженията за издръжка.

НагореНагоре

конвенции, отнасящи се до въпроси на наследяването:

Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно стълкновението на закони, отнасящи се до формите на завещателни разпореждания.

конвенции, отнасящи се до гражданството:

Хагската конвенция по някои въпроси, отнасящи се до стълкновението на национални закони и Протокола относно определен случай на липса на гражданство и Конвенцията за гражданството на омъжени жени, открита за подписване в Ню Йорк на 20 февруари 1957 г.

I.3. Основни двустранни споразумения, които са влезли в сила

Двустранните конвенции, сключени от Полша се отнасят до правна помощ и сътрудничество по граждански, семейни, трудови и наказателни дела. Трябва да се споменат конвенциите със следните страни: Австрия, Алжир, Беларус, България, Естония, КНДР, Куба, Латвия, Либия, Литва, Македония, Румъния, Русия, Социалистическа република Виетнам, Сърбия и Черна гора, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република.

НагореНагоре

II. Прилагане на стълкновителни норми

II.1. Задължение на съда да прилага международното частно право

За да оцени правните факти и събития, доказани или допуснати от страните и от значение за делото, съдът прилага приложимото право ex officio, независимо дали страните или участниците в производството се позовават на него.

Чуждото право трябва да се прилага като закон (не като факт) и в съответствие с принципите, приети в неговата страна по произход, като се вземат предвид както външните източници на право (включително общото право), така и чуждите правила за неговото тълкуване. Това се случва независимо от взаимното прилагане при подобни обстоятелства на полското право в друга страна въз основа на стълкновителните норми.

II.2. Препращане

Полша приема концепцията за препращане към международното частно право, въпреки че според полското право приложението на препращането е ограничено. Полските стълкновителни норми позволяват обратно препращане. Член 4, параграф 1 от Закона за международното частно право предвижда, че ако чужд закон, посочен като приложимо право, предвижда определени правни взаимоотношения да се уреждат от полското право, тогава ще се прилага полското право.

НагореНагоре

Полското право разрешава и така нареченото последващо препращане. В съответствие с член 4, параграф 2 от закона, ако чужд национален закон, посочен като приложим от закона, постановява, че дадени правни взаимоотношения трябва да се уреждат от друг чужд закон, приложим е другият чужд закон. Тази разпоредба ограничава препращането само до правото на посочената страна, определено като трето последователно право, независимо от това дали стълкновителните норми на третата страна посочват като приложимо правото на някоя друга страна.

II.3. Промяна на превръзката (le conflit mobile)

Le conflit mobile възниква, ако страните, чрез своите действия, променят обстоятелствата по делото, така че стълкновителната норма да посочва закон, различен от закона, който се е прилагал преди промяната в обстоятелствата. Например, в съответствие с член 24, параграф 1 от Закона за международното частно право, правото на собственост и другите права in rem се уреждат от правото на страната, в която е разположен обекта на вещното право. Въпреки това, в случай на пренасяне на движимо имущество от една страна в друга, възниква промяна в закона (приложимо право) в момента, в който движимото имущество пресече границата на страната на изпращане. След това възниква въпросът кой закон следва да се прилага, за да се оценят конкретните елементи на правното взаимоотношение, по отношение на което е променено приложимото право. Проблемът се отнася главно до местоположението на движимото имущество в случай на права на собственост върху движимо имущество, но също така и до промени в гражданството, местожителството, местопребиваването или седалището по адрес на регистрация на юридическо лице.

НагореНагоре

Законът за международното частно право не урежда този въпрос в общ план, макар че съдържа някои специфични решения. Например, що се отнася до правата на собственост върху движимо имущество, в член 24, параграф 2 от закона е предвидено придобиването и загубата на документ за собственост, както и придобиването и загубата и промяна в съдържанието или приоритета на други права на собственост, да се уреждат от правото на страната, в която е бил разположен обектът на такива права към момента на събитието, в резултат на което са настъпили описаните по-горе правни последици.

При неуредени случаи е прието като правило, че взаимоотношенията, записани в предишен акт се променят само до степента, изисквана от новия акт.

II.4. Международна клауза за обществен ред (ordre public) и повелителни норми с по-голяма тежест

Член 6 от полския Закон за международното частно право предвижда клауза за обществен ред, съобразно която чуждото право може да не бъде приложено, ако в резултат на неговото прилагане се нарушават фундаментални принципи на правния ред на Република Полша. Клаузата за обществен ред може да се приложи само в изключителни случаи, ако чуждото право нарушава най-фундаменталните принципи на правния ред, които са в сила към момента на съдебното решение. Нещо повече, преди да се приложи клаузата е необходимо да се разгледат не толкова разликите между разпоредбите на националното и чуждото право, колкото последствията от прилагането на тези две правни системи в конкретна ситуация. В крайна сметка е възможно, независимо от коренно различните разпоредби, прилагането на правните норми на различни правни системи да има подобни последици, като по този начин се изключва прилагането на член 6 от Закона за международното частно право.

НагореНагоре

Повелителните норми (lois de police) имат сходна роля с тази на принципа на обществения ред. Това са специални норми на правото, които макар и неприложими съобразно стълкновителните норми на тази страна (страна fori), са тясно свързани с делото. Това могат да бъдат правните норми на тази страна (страна fori) или на трета страна. Тези норми са абсолютно задължителни и тяхното „предназначение“ е да бъдат приложени към дадено правно положение.

В стълкновителните норми не е предвидена възможността полски съд да прилага полски правни норми като повелителни норми, ако чуждо право е посочено като правото, приложимо към дадено дело. Такава възможност обаче се подсказва както от академични автори, така и от съдебни решения.

II.5. Доказване на чуждо право

Последица от прилагането на чуждо право ex officio в полските граждански процедури е налагането върху съда на задължението да прилага същото към всяко дело, където то възниква от правните норми, приложими към оценката на обстоятелствата, които са от значение за определянето на делото. Това включва задължението на съда да установи съдържанието на чуждото право, принципите на неговото тълкуване и чуждите съдебни решения.

НагореНагоре

III. Стълкновителни норми

III.1. Договорни задължения

Източници на правото

В полското право въпросът за приложимото право към договорни задължения се урежда в членове 25 - 31 от Закона за международното частно право. Въпреки това, въпросите, отнасящи се до приложимото право към договорни задължения се уреждат и от двустранни и многостранни споразумения и от разпоредбите на националното право, прилагащо стълкновителните норми на секторните директиви. Такива наредби имат приоритетно приложение над разпоредбите на закона.

Приложимо право

Разпоредбите на Закона за международното частно право въвеждат, като общ принцип, свобода на страните при избора на право. В съответствие с член 25, параграф 1 от Закона, страните могат да отнесат своите взаимоотношения от гледна точка на договорните си задължения към правото избрано от тях, ако има такова право, свързано със задължението. „Да бъде свързано със задължението“ означава определена обективна връзка на правното отношение към държавата, чието право е било избрано от страните (чрез мястото на изпълнение или реализиране на споразумението, местопребиваването или адреса на регистрация на страните по договора и т.н.). Изборът на право се прилага само към задълженията с международен елемент и се изключва, ако задължението се отнася до недвижим имот (член 25, параграф 2 от Закона).

НагореНагоре

Ако не е бил направен избор на право, Законът предвижда известен брой обективни свързващи фактори. За прилагането на такива свързващи фактори е необходимо запазването на известен ред. Например в съответствие с член 28 от Закона, задълженията, възникващи по силата на борсови договори се уреждат от закона, който е в сила на територията на регистрирания офис на борсата, освен ако страните не се избрали различен закон. Тази разпоредба се прилага в съответствие със задълженията, възникващи по силата на договори, сключени на търговски изложения. Ако адресът на регистрация или местопребиваване на страните се намират в една и съща страна, тогава, съгласно член 26 от Закона, се прилага правото на тази страна (тази разпоредба не се прилага към задължения, свързани с недвижими имоти). Съгласно член 27 от Закона, задълженията, възникващи по силата на споразумение за продажба на движимо имущество, споразумение за доставка, договор за изпълнение на конкретна задача или работа, споразумение за предоставяне на услуги, споразумение с агенция, споразумение за консигнация, споразумение за транспортиране, споразумение за експедиране, споразумение за съхранение, споразумение за складиране, договор за застраховка и споразумение за прехвърляне на авторски права се уреждат от закона, който е в сила на територията на местопребиваването или седалището на страната, задължена да осигури конкретна услуга (при условие че, що се отнася до задълженията, възникващи по силата на споразуменията, сключени по отношение на предприятие, вместо правото на страната, в която се намират седалището на юридическото лице или местопребиваването на физическото лице, се прилага правото на страната, в която се намира седалището на предприятието - член 27, параграф 3 от Закона).

НагореНагоре

Полските законодателни актове не съдържат общи стълкновителни норми по отношение на правото, приложимо към отношенията на потребителите, които да съответстват на член 5 от Римската конвенция. Ако обстоятелствата на делото не попадат под националните закони, изпълняващи стълкновителните норми на директивите за потребителя, към трансгранични спорове, свързани с потребителите, следва да се прилага приложимото право съгласно общите норми, уреждащи задълженията.

Що се отнася до едностранните правни актове, в съответствие с член 30 от Закона, се прилагат съответно разпоредбите, свързани с приложимото право към договорни задължения.

Обхват на приложимото право

Договорният статут (и статутът, уреждащ едностранните правни актове) определя, между другото, възможността да се извърши конкретна правна сделка и факторите, определящи нейната валидност. Въпреки това капацитетът, като предварително условие за правна сделка, се оценява в съответствие с личния статус, а приложимото право към нейната форма, се урежда отделно в член 12 от Закона за международното частно право.

НагореНагоре

Нещо повече, приложимото право към правна сделка конкретно определя нормите, отнасящи се до тълкуването на волеизявления, условия и срокове, съдържанието на договорни отношения, неизпълнение или неправилно изпълнение на задължение, метода и обхвата на компенсиране, поправяне, изтичане на задължение и прехвърляне на задължение (например посредством възлагане).

III.2. Извъндоговорни задължения

Източници на правото и отношения между тях

В полското право въпросът за правото, регулиращо извъндоговорни задължения, се урежда в член 31 от Закона за международното частно право. Въпреки това, подобно на договорните задължения, въпросите, отнасящи се до правото, приложимо към извъндоговорни задължения се уреждат също така и от двустранни и многостранни споразумения и от разпоредбите, прилагащи стълкновителните норми на секторните директиви. Тези наредби имат приоритетно приложение пред разпоредбите на Закона.

НагореНагоре

Що се отнася до правото приложимо към пътно-транспортни произшествия, предимство на прилагане има Хагската конвенция от 1971 г. относно правото, приложимо към пътните произшествия (по която Полша е страна).

В рамките на тяхното приложение, разпоредбите за прилагане на стълкновителните норми на секторните директиви (например по отношение на защитата на потребителите) също имат приоритет пред разпоредбите на Закона.

Приложимо право

Член 31, параграфи 1 и 2 от Закона за международното частно право предвижда, че извъндоговорното задължение се урежда от закона на страната, в която е настъпило събитието, което е източник на задължението. Въпреки това, ако страните са граждани на една и съща държава и тяхното местожителство е там, се прилага правото на тази държава.

III.3. Личен статус – физически и юридически лица

Източници на правото

В полското право въпросът за правото, приложимо към правоспособността на физическите и юридически лица се урежда в членове 9 - 11 от Закона за международното частно право.

НагореНагоре

Приложимо право

Общото правило се въвежда от член 9, параграфи 1 и 2 от Закона за международното частно право. В съответствие с тази разпоредба, правоспособността на едно физическо лице и неговата способност да сключва правни сделки е предмет на неговото национално право, докато правоспособността на едно юридическо лице е предмет на правото на страната, в която се намира неговото седалище. Под седалище на юридическо лице правната доктрина приема действителното седалище на основните управляващи органи (управителния съвет).

Свързващите фактори националност и седалище по отношение на личния статус на физически и юридически лица респективно, са предмет на някои изключения. Първо, по отношение на правоспособността на юридическо лице, някои двустранни конвенции предвиждат прилагането на правото на страната, в която това лице е било учредено.

Второ, ако юридическо или физическо лице осъществи правна сделка във връзка с предприятие, правоспособността на това физическо или юридическо лице се урежда от закона на страната, в която се намира седалището на предприятието (член 9, параграф 3 от Закона).

НагореНагоре

Трето, член 10 от Закона предвижда, че ако чужденец, който няма правоспособност според собственото му национално право, е осъществил правна сделка в Полша, и която е вероятно да има ефект в Полша, правоспособността на този чужденец ще бъде, до тази степен, предмет на полското право, ако това е необходимо за защитата на добросъвестните лица. Тази разпоредба, по същия начин както и член 11 от Римската конвенция, има за цел да защити добросъвестността на лицата - страни по договор, които са способни да осъществяват правна сделка съгласно правото на страната, където се осъществява сделката, но нямат правоспособност съгласно тяхното национално право. По тази причина това изключение не се прилага за правни сделки, отнасящи се до законите за семейството и настойничеството и до закона за наследството.

Специални разпоредби се прилагат към презумпцията за смърт и потвърждаване на смърт. В съответствие с член 11 от Закона, с цел да се приеме за доказана вероятната смърт на изчезнало лице или да се потвърди смърт, следва да се прилага националното право на това лице (освен ако полски съд не отсъди по дело, свързано с обявяването на смъртта на чужденец или потвърждаване на смъртта на чужденец, в който случай се прилага полското право).

НагореНагоре

III.4. Установяване на отношения между родители и деца, включително осиновяване

Установяване на отношения между родители и деца - източници на нормите и приложимо право

Въпросите, свързани с отношенията между родители и деца, са уредени в член 19, параграф 2 от Закона за международното частно право, според който установяването или отказът на бащинство или майчинство се уреждат от националното право на детето, приложимо към момента на неговото/нейното раждане; установяването на отношения родител - дете се урежда от правото на страната, на която детето е гражданин към момента на установяване на такова отношение, докато установяването на отношения родител - дете по отношение на неродено дете се урежда от националното право на майката.

В случай на двойно или многостранно гражданство на детето или майката, се прилага принципът на изключителност на полското гражданство, формулиран в член 2, параграф 1 от Закона.

НагореНагоре

Мнозинството от двустранните конвенции приемат същия принцип по отношение на приложимостта на националното право на детето както по времето на раждането му. Някои страни обаче отнасят въпроса с произхода на детето към националното право на майката към момента на раждането му или местожителството на родителите и децата и ако не съществува такъв свързващ фактор - националното право на детето.

Осиновяване - източници на нормите и приложимо право

В съответствие с член 22, параграф 1 от Закона за международното частно право, осиновяването се урежда от националното право на осиновяващата страна, но е предмет на съответствие с разпоредбите на националното право на детето по отношение на съгласието на детето, съгласието на законния представител на детето, разрешението на компетентния държавен орган или ограниченията за осиновяване, свързани с промяна на съществуващото местожителство в местожителство в друга страна.

НагореНагоре

По силата на двустранни споразумения, сключени от Полша, могат да се отбележат следните норми: а) осиновяването се урежда по закона на страната, чието гражданство има детето; б) осиновяването се управлява от законите и на двете страни, ако съпрузите, кандидатстващи за осиновяване, имат различно гражданство; в) осиновяването се урежда от закона на държавата, на чиято територия е местожителството на осиновения и осиновяващия родител или, ако те имат местожителство в различни страни, законът на страната, чийто гражданин е осиновяваното лице.

Полша също така е страна към Европейската конвенция за осиновяването на деца, подписана в Страсбург, на 24 април 1967 г. и на Хагската конвенция от 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.

III.5. Брак, несключили брак двойки, съжителство, развод, юридическа раздяла, задължения за издръжка

Брак

В полското право въпросът за правото, регулиращо брака, се урежда в членове 14 - 16 от Закона за международното частно право.

НагореНагоре

По правило основанията за сключване на брак и за анулиране на брак се оценяват съгласно националното право на всеки съпруг поотделно (член 14). Това означава, че способността да се сключи брак се оценява поотделно за всеки от съпрузите в съответствие с тяхното национално право.

Свързващият фактор на гражданството също се използва в двустранните споразумения между Полша и, наред с други, Австрия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция или Чешката република.

Ако съпругът(зите) има(т) двойно или дори многостранно гражданство(а), полският гражданин ще бъде предмет на полското право, независимо от факта, че правото на друга страна също го/я признава като негов гражданин.

Ако полски гражданин встъпи в брак с чужденец, който има гражданство в две или повече страни, чужденецът ще бъде предмет на собственото си национално право, т.е. правото на страната, с която той или тя е най-тясно свързан.

Развод - приложимо право

Член 18 от полския закон за международното частно право предвижда приложимото право при развод да е общото национално право на съпрузите, приложимо към момента на подаване на молбата за развод. Ако съпрузите нямат такова общо национално право, приложимото право ще бъде правото на страната, в която е местожителството на двамата съпрузи. Ако се окаже, че съпрузите нямат местожителство в една и съща страна, се прилага полското право.

НагореНагоре

Раздяла

Член 18 от полския закон за международното частно право предвижда приложимото право при раздяла да е общото национално право на съпрузите, приложимо към момента на подаване на молбата за развод. Ако съпрузите нямат общо национално право, приложимото право ще бъде правото на страната, в която е местожителството на двамата съпрузи. Ако се окаже, че съпрузите нямат местожителство в една и съща страна, се прилага полското право.

Плащане на издръжка

Съгласно полското право няма отделна наредба, отнасяща се до приложимото право по отношение на задълженията за издръжка между съпрузите, следователно нормите, регулиращи режима на брачната собственост се прилагат като спомагателни. Следователно, задълженията за издръжка между страните по време на брака са предмет на финансово уреждане между съпрузите.

Ако един от съпрузите предяви иск за издръжка по време на брака, ще се прилага общото национално право на съпрузите, което е в сила към този момент. Ако съпрузите нямат общо национално право, приложимото право е правото на страната, в която е местожителството на двамата съпрузи, а ако местожителството на съпрузите не е в една и съща страна, се прилага полското право. Исковете за издръжка между разведени съпрузи са предмет на правото, което се е прилагало при бракоразводното дело.

НагореНагоре

III.6. Брачно-имуществени режими

Приложимо право

Финансовите отношения между страните се уреждат от общото им национално право, което е в сила към този момент (член 17, параграф 1 от Закона за международното частно право). Ако съпрузите нямат общо национално право, приложимото право е правото на страната, в която е местожителството на двамата съпрузи, а ако местожителството на съпрузите не е в една и съща страна, се прилага полското право.

Общото национално право на съпрузите, което е в сила към определен момент, също така урежда допустимостта на изпълнение, изменение или прекратяване на споразумението за брачното имущество. Финансовите отношения обаче, възникващи по силата на брачно-имуществено споразумение, се уреждат от общото национално право на страните, което е в сила към момента на изпълнение на споразумението. Ако съпрузите нямат общо национално право, приложимото право е правото на страната, в която е местожителството на двамата съпрузи, а ако местожителството на съпрузите не е в една и съща страна, се прилага полското право.

НагореНагоре

III.7. Завещания и наследяване

Източници на правото

Въпросите, свързани с правото, приложимо към делата за наследяване, се уреждат в членове 34 и 35 от Закона за международното частно право. Обаче Хагската конвенция от 1961 г. относно противоречията на закони, свързани с формата на наследствени разпореждания и съответните стълкновителни норми на двустранните конвенции за правна помощ, подписани от Полша, имат предимство пред разпоредбите на Закона.

Приложимо право

В съответствие с член 34 от Закона, делата за наследство се уреждат от националното право на завещателя, в сила към момента на неговата или нейната смърт. Член 35 от Закона предвижда изключение от тази норма в случай на оценка на валидността на завещанието и други правни задължения в случай на смърт, определяйки че, до тази степен, е достатъчно да има съответствие с формата, предвидена от правото на страната, в която настъпва правният акт.

НагореНагоре

Наследствени норми по отношение на ферми, намиращи се в Полша.

Наследствените норми по отношение на фермите в Полша са предмет на отделни наредби, които се различават в значителна степен от общите разпоредби на наследственото право. Прието е, както от правната наука, така и в правната литература, че наследственият статут се прилага и към фермите, които се намират в Полша, и са предмет обаче на измененията, произтичащи от подробните полски наредби, отнасящи се до приложимите норми към наследяването на фермите.

III.8. Собственост и права in rem

Приложимо право

Собствеността и другите права in rem се уреждат от правото на страната, в която се намира техният предмет (член 24 от Закона за международното частно право). Приложимото право е правото, което е в сила на мястото, където се намира обектът (движимо или недвижимо имущество). Обаче придобиването или загубата на собственост, както и придобиването, загубата, изменението или приоритизирането на всички други права in rem се уреждат от правото на страната, в която субектът на такива права се е намирал в момента, в който е настъпило събитието, причинило гореспоменатите правни последици. Други наредби се прилагат към въздухоплавателните средства, тъй като правата in rem на борда им се оценяват в съответствие с правото на страната на регистрация на въздухоплавателното средство.

НагореНагоре

Съгласно морското право имуществените права върху кораб се уреждат от правото на държавата на регистрация на кораба.

Недвижима собственост

В съответствие с член 25, параграф 2 от Закона за международното частно право, задълженията, свързани с недвижима собственост (например споразумение за продажба, размяна, дарение, анюитет, различни видове наемане) винаги се уреждат от правото на страната, в която е разположен недвижимият имот. Това означава, че страните по такива задължения нямат право на избор на право.

III.9. Несъстоятелност

Приложимо право

Въпросите, свързани с приложимото право при несъстоятелност, се уреждат в полското право както в Закона от 28 февруари 2003 г. - Закона за несъстоятелност и реабилитация, така и в Закона за международното частно право, при условие обаче, че в Закона за международното частно право не се съдържат стълкновителни норми, които биха уредили пряко проблема за несъстоятелността или последиците от обявяване в несъстоятелност.

НагореНагоре

Разпоредбите на членове 460 до 470 от Закона за обявяване в несъстоятелност изключват прилагането на Закона за международното частно право при производство по несъстоятелност, образувано на територията на Република Полша по отношение единствено на лицата, изброени в Закона за обявяване в несъстоятелност, т.е. чужди банки и кредитни институции и техни клонове. По отношение на производство по несъстоятелност, включващо други лица, например предприятия, които могат да включват физически лица, юридически лица и неинкорпорирани организационни единици, се прилагат стълкновителните норми, определени в Закона за международното частно право.

Член 460 от Закона за обявяване в несъстоятелност въвежда норма, съгласно която полското право се прилага при всички производства по несъстоятелност, образувани в Република Полша. В Закона обаче са предвидени и много изключения от тази норма, които вземат предвид естеството на дадено правно взаимоотношение, по-близките му връзки с друга страна или местонахождението на обекта (движим такъв).

« Приложимо законодателство - Обща информация | Полша - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 28-02-2008

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство