Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Холандия

Последна актуализация: 23-04-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Холандия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

I. Източници на действащото законодателство I.
I.1. Норми на националното право I.1.
I.2. Действащи многостранни конвенции I.2.
I.3. Най-важни двустранни конвенции I.3.
II. Прилагане на стълкновителни норми II.
II.1. Официално прилагане на стълкновителните норми II.1.
II.2. Препратка (повторна препратка, по-нататъшна препратка) II.2.
II.3. Смяна на референтната точка II.3.
II.4. Неприлагане на стълкновителните норми в изключителни случаи II.4.
II.5. Установяване на съдържанието на чуждестранното право II.5.
III. Стълкновителни норми III.
III.1. Договорни задължения и правни актове  III.1.
III.2. Извъндоговорни задължения III.2.
III.3. Личен статут (име, местожителство, дееспособност) III.3.
III.4. Родителство и осиновяване III.4.
III.5. Брак, законно съжителство, съжителство на неженени партньори, развод, фактическа раздяла, задължения за издръжка III.5.
III.6. Закони, уреждащи режима за семейна собственост III.6.
III.7. Закони за наследството III.7.
III.8. Законодателство относно собствеността III.8.
III.9. Несъстоятелност III.9.

 

I. Източници на действащото законодателство

I.1. Норми на националното право

Някои разпоредби на международното частно право са включени в Закона за общите разпоредби (законодателство на кралството) [Wet houdende algemene bepalingen der wetgeving van het Koninkrijk, AB].

Има редица закони, познати като „Закон за [правна област] (Колизия на закони)“. Тези правни области са: развод [Закон за разводите (Колизия на закони), Wet conflictenrecht echtscheiding, WCE]; фамилни и собствени имена [Закон за фамилните и собствени имена (Колизия на закони), Wet conflictenrecht namen, WCN]; брак [Закон за браковете (Колизия на закони), Wet conflictenrecht huwelijk, WCH]; режими на съпружеска имуществена общност [Закон за режимите на съпружеска имуществена общност (Колизия на закони), Wet conflictenrecht huwelijksvermogensregime, WCHv]; животозастраховане; друг тип застраховане; съпружески отношения [Закон за съпружеските отношения (Колизия на закони), Wet conflictenrecht huwelijksbetrekkingen, WCHb]; морско право и корабоплаване по вътрешни водни пътища [Закон за разпоредбите на международното частно право по отношение на морското право и корабоплаването по вътрешни водни пътища,Wet bepalingen van internationaal privaatrecht met betrekking tot zeerecht en binnenvaartrecht, WIPRZ]; доверителна собственост [Закон за доверителната собственост (Колизия на закони), Wet conflictenrecht trusts, WCT]; унаследяване [Закон за наследството (Колизия на закони), Wet conflictenrecht eropvolging, WCErf]; дружества; противозаконни действия [Закон за противозаконните действия (Колизия на закони), Wet conflictenrecht onrechtmatige daad, WCOD]; родителство [Закон за родителството (Колизия на закони), Wet conflictenrecht afstamming, WCA]; осиновяване [Закон за осиновяването (Колизия на закони), Wet conflictenrecht adoptie, WCAd]; законно съжителствоs [Закона за законното съжителство (Колизия на закони), Wet conflictenrecht geregistreerd partnerschap, WCGP]. Други теми не са обхванати от законодателството, а посредством конвенции или правила, произтичащи от съдебната практика.

НагореНагоре

I.2. Действащи многостранни конвенции
  • Конвенция за признаване и привеждане в сила на решенията, касаещи задълженията за за издръжка на деца, Хага, 24 октомври 1956 г.
  • Конвенция относно компетентността на органите и приложимото право в областта на закрилата на непълнолетните, Хага, 5 октомври 1961 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно закрилата на непълнолетните от 1961 г.)
  • Хагска конвенция за конфликтите между правните норми, свързани с формата на завещателните разпореждания, Хага, октомври 1961 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно формата на завещателните разпореждания)
  • Конвенция за узаконяване чрез брак, Рим, 10 септември 1970 г.
  • Хагска конвенция за приложимото право при пътнотранспортни произшествия, Хага, 4 май 1971 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно ПТП)
  • Хагска конвенция за приложимото право при задълженията за издръжка, Хага, 2 октомври 1973 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно издръжката от 1973 г.)
  • Конвенция за приложимото право при продуктова отговорност, Хага, 2 октомври 1973 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно продуктовата отговорност)
  • Хагската конвенция за приложимото право при посредничество, Хага, 14 март 1978 г. (наричана по-долу: Хагската конвенция относно посредничеството)
  • Конвенция относно сключването и признаването на валидността на браковете, Хага, 14 март 1978 г.
  • Хагска конвенция за приложимото право при режими на съпружеска имуществена общност, Хага, 14 март 1978 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно съпружеската имуществена общност)
  • Конвенция за приложимото право към договорните задължения, Рим, 19 юни 1980 г (наричана по-долу: Римската конвенция)
  • Конвенция за приложимото право към собствените и фамилните имена, Мюнхен, 5 септември 1980 г. (наричана по-долу: Конвенция за имената)
  • Конвенция за приложимото право към доверителната собственост и признаването й, Хага, 1 юли 1985 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно доверителната собственост)
  • Хагска конвенция за приложимото право при наследяване на имуществото на починали лица, Хага, 1 август 1989 г. (наричана по-долу: Хагска конвенция относно наследяването; не е в сила, но се прилага в Нидерландия съгласно Закона за наследството)
  • Регламент (ЕО) ? 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност.
I.3. Най-важни двустранни конвенции

Няма.

НагореНагоре

II. Прилагане на стълкновителни норми

II.1. Официално прилагане на стълкновителните норми

Съгласно член 25 от Гражданския процесуален кодекс [Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering], съдилищата трябва да прилагат стълновителните норми по своя инициатива (т.е. и в случаите, когато страните по делото не се позовават на тези норми).

II.2. Препратка (повторна препратка, по-нататъшна препратка)

Ако правото на държава А е посочено, важат нормите на тази държава. В случай, че право А конкретизира, че приложимо е нидерландското право или правото на държава Б, това условие принципно не трябва да се взема предвид. В някои случаи може да се направи изключение.

II.3. Смяна на референтната точка

Няма общи ръководни правила за проблемите, възникващи в резултат от смяната на референтната точка. Глава 3 разглежда решения за редица отделни правни области, където това играе важна роля.

НагореНагоре

II.4. Неприлагане на стълкновителните норми в изключителни случаи

Обществен ред

Чуждестранното право не се взема предвид ако това право или неговото приложение е в разрез с международния обществен ред съгласно частното право. Такъв е случаят ако (прилагането на) чуждестранното право би накърнило основни принципи на нидерландската съдебна система. Това правило трябва да се прилага ограничено. Единствено фактът, че чуждестранното право се различава от нидерландското право не е достатъчно основание за позоваване на обществения ред, дори ако въпросното нидерландско право има задължителен характер. Ако не самото правило, а по-скоро неговото приложение може потенциално да доведе до нарушение на обществения ред, оценката на това след това може отчасти да зависи от степента, до която казусът е свързан с нидерландската юрисдикция. Позоваване на обществения ред може да има, дори ако въпросният акт не съдържа подобна разпоредба.

НагореНагоре

Норми за предимство

Нидерландските съдилища могат да приложат специални задължителни правни норми (правила за степенуване по значимост) независимо от правото, което урежда правните отношения между страните. Това не се отнася до „обикновени“ задължителни положения, а до положения, които често имат и функция съгласно публичното право. Могат да се прилагат както нидерландските, така и чуждестранните правила за степенуване по значимост. И обратно, разпоредби на правото, определено за приложимо, може да не са приложими ако публично-правният интерес, който трябва да защитават, не е съотносим към конкретния казус.

II.5. Установяване на съдържанието на чуждестранното право

Съдът трябва официално да установи съдържанието на чуждестранното право. Страните често биват приканени да изразят мнение относно чуждестранното право и обикновено го правят. Това не променя факта, че самият съд продължава да носи отговорността за това какво приема като съдържание на чуждестранното право.

НагореНагоре

Съдът е свободен да избере начин за придобиване на такава информация. Може да следва модела предписан в Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави (Лондон, 7 юни 1968 г.), може сам да проучи въпроса въз основа на литературни източници, може да възложи такова проучване на експерт от въпросната държава или изследователски институт като например T.M.C. Asser Instituut или Международния правен институт [Internationaal Juridisch Instituut].

Ако съдържанието на чуждестранното право не може да бъде установено в достатъчна степен, могат да се приложат различни решения, като например приложението на система, която е свързана с фактически приложимото право, приложението на международно признати принципи или на нидерландското право.

III. Стълкновителни норми

III.1. Договорни задължения и правни актове  

Договори

При повечето договори, приложимото право се определя от Римската конвенция. Вижте обаче следващия раздел за договорите за търговско представителство.

НагореНагоре

За някои договори, които са изключени от приложното поле на Римската конвенция съгласно член 1 параграф 2, са приложими отделни закони (вж. по-долу). За други договори в правото не са предвидени стълкновителни норми.

Договори, сключени преди датата на влизане в сила на Римската конвенция се уреждат от стълкновителните норми, които са били приложими по това време. Те съответстват в общи линии на стълкновителните норми в Римската конвенция.

Търговско представителство

При договорите за търговско представителство, разпоредбите на Хагската конвенция относно посредничеството имат предимство в Нидерландия пред тези на Римската конвенция. В отношенията между пълномощник и доверител е възможен избор на законодателство; в случай, че такъв избор не е направен се прилага, освен в извънредни случаи, законодателството на мястото на постоянното местожителство на пълномощника или законодателството на мястото на постоянното местожителство на доверителя, ако дейността ще се извършва в тази държава (член 6 и сл. от Хагската конвенция относно посредничеството). В отношенията между доверителя и противната страна, освен в извънредни случаи, въпросите свързани с търговско представителство (като например правомощията на пълномощника и последиците от неговите или нейните действия), се уреждат от законодателството на мястото на постоянното местожителство на пълномощника (член 11, параграф 1 от Хагската конвенция относно посредничеството).

НагореНагоре

Животозастраховане, други застрахователни услуги

В случая с животозастраховането и другите застрахователни услуги, стълкновителните норми, включени в Закона за животозастраховането (Колизия на закони) [Wet conflictenrecht levensverzekering] и Закона за другите застрахователни услуги (Колизия на закони) [Wet conflictenrecht schadeverzekering].

Покупки

Виенската конвенция за международна продажба на стоки (Виена, 11 април 1980 г.) формулира разпоредби за единно законодателство за продажбата на стоки. Член 1, параграф 1, буква б) предвижда, че в случай че съгласно нормите на международно право е приложимо законодателството на договаряща се държава, следва да се прилага не вътрешното законодателство на тази държава, а конвенцията.

Законни действия

„Законните действия“ не формират отделна референтна категория. Законни действия извършвани в контекста на договор обикновено се уреждат от закона, който урежда договора; задължения, произтичащи от други законни действия, се считат за извъндоговорни задължения (например, при управление на делата на друг) или са класифицирани в друга референтна категория (например: изготвяне на завещание, признаване на дете). За формата на законните действия обикновено се прилага благоприятната стълкновителна норма: в зависимост от формата, един правен акт е действителен, ако отговаря или на изискванията на мястото, където е издаден, или на законодателството, което урежда правния акт в зависимост от съдържанието му (член 10 от Закона за общите разпоредби).

НагореНагоре

III.2. Извъндоговорни задължения

Противозаконни действия

Законът за противозаконните действия (Колизия на закони) [Wet conflictenrecht onrechtmatige daad] предвижда противозаконните действия да се уреждат от законодателството на държавата, в която е извършено действието (член 3 параграф 1 от Закона за противозаконните действия). Има обаче редица изключения от това правило, особено ако последствията от действието настъпват в държава различна от тази, в която е извършено, ако извършителят и засегнатата страна са с постоянно местожителство в същата държава или в случай на нелоялна конкуренция. Ако едно противозаконно действие е пряко свързано с друго правоотношение, което свързва страните, съдът може, независимо от горното, също така да приложи правото, което уреждащо това друго правоотношение към противозаконното действие (член 5 от Закона за противозаконните действия).

Независимо от горното, страните също имат право сами да изберат приложимото право (член 6 от Закона за противозаконните действия).

НагореНагоре

Пътнотранспортни произшествия

По принцип се прилага законодателството на държава, в която е станало произшествието (член 3 от Хагската конвенция относно ПТП). Ако обаче участници в произшествието са единствено превозни средства регистрирани в друга държава, при определени допълнителни условия се прилага законодателството на държавата, в която са регистрирани въпросните превозни средства (член 4, член 5 и член 6 от Хагската конвенция относно ПТП).

Независимо от приложимото право, приложими са правилата за движение и безопасност, които са в сила на мястото на произшествието (член 7 от Хагската конвенция относно ПТП).

Отговорност на производителя

По въпроси свързани с отговорността на производителя по смисъла на член 1, член 2 и член 3 от Хагската конвенция относно продуктовата отговорност, приложимо е законодателството на мястото на извършване на действието, причинило щетата ако е налице някое от условията в член 4 от HPAV. В други случаи, по принцип е приложимо законодателството по обичайното местожителство на лицето, понесло щетите или законодателството по постоянно местожителство на задължената страна (член 5, 6 от HPAV).

НагореНагоре

Управление на делата на друго лице

Няма законови разпоредби по отношение на управлението на делата на друго лице. Освен в случай на избор на законодателство от страните, приложимо е законодателството на държавата, в която е извършено управлението на делата на друго лице. Ако това законодателство не може да бъде определено, например тъй като управлението на делата на друго лице е извършено в повече от една държава, приложимо е законодателството на държавата, с чието законодателство управлението на делата на друго лице е в най-тясна връзка (Върховен съд, 23 февруари 1996 г., нидерландско прецедентно право 1997 г., 276).

Плащане на недължими суми: неправомерно обогатяване

Стълкновителните норми по отношение на плащането на недължими суми и неправомерното обогатяване не са уредени законодателно. Няма и ясно прецедентно право по тези въпроси.

III.3. Личен статут (име, местожителство, дееспособност)

Обща информация

Статутът на едно лице по принцип се урежда от неговото или нейното национално законодателство. За нидерландските граждани, това е уредено в член 6 от Закона за общите разпоредби; статутът на лица, които не са нидерландски граждани, би трябвало съответно да не подлежи на тази разпоредба. В отделни закони се съдържат редица изключения от член 6 от Закона за общите разпоредби.

НагореНагоре

Име

Разпоредбите на Конвенцията за имената са включени в Закона за фамилните и собствени имена (Колизия на закони). Този закон също така формулира допълнения, които са специфични за нидерландското международно частно право. Съгласно член 1 от Закона за фамилните и собствени имена, името на едно лице се урежда от неговото или нейното национално законодателство, включително разпоредбите на международното частно право съгласно това законодателство.

Ако едно лице има двойно поданство, нидерландско и чуждестранно, приложимо е нидерландското право (член 2 от Закона за фамилните и собствени имена). Ако лицето има повече от едно поданство, но няма нидерландско поданство, приложимо е законодателството на поданството, с което като се вземат предвид всички обстоятелства, лицето има най-тесни връзки (член 1 параграф 2 от Закона за фамилните и собствени имена). Член 5б от Закона за фамилните и собствени имена урежда избора на фамилно име при международните казуси.

НагореНагоре

Местожителство

В нидерландското международно частно право няма разпоредби, уреждащи местожителството. На практика, приложимо е следното: ако конвенция или закон се позовава на местожителството на едно лице, в повечето случаи от значение за нидерландския съд е само дали местожителството се намира в Нидерландия или не (например: членове 1 до 14 включително от Гражданския процесуален кодекс, които визират само проблема дали нидерландският съд има юрисдикция, а не проблема дали чуждият съд има юрисдикция). Той трябва да приложи членове 1:10 до 1:15 включително от Нидерландския граждански кодекс към този въпрос. Други конвенции и закони често се позовават на обичайното местожителство на едно лице. В този случай може да е важно дали въпросното обичайно местожителство се намира в Нидерландия или в чужбина (например в Римската конвенция, въз основа на която трябва да се прецени дали приложимо е нидерландското или чуждестранното право). В тази връзка понятието „обичайно местожителство“ не е дефинирано по-подробно въз основа на нормите на нидерландското право, а по-скоро въз основа на норми, които съответстват на конкретния акт (самостоятелно тълкуване на конвенцията, или, в случая с Европейските регламенти, самостоятелно тълкуване на регламента).

НагореНагоре

Непълнолетие и дееспособност

Дали едно лице е непълнолетно или не и дали той или тя е дееспособен съгласно закона, съгласно член 6 от Закона за общите разпоредби, се определя принципно от законодателството на неговото или нейното поданство. Редица разпоредби съдържат отделни клаузи, целящи да установят до каква възраст е в сила тази разпоредба.

Защита на непълнолетни и пълнолетни лица

Въпросът дали лице е непълнолетно и/или дееспособно съгласно закона трябва да се разграничи от въпроса какви мерки могат да се прилагат, с цел да се защитят интересите на едно непълнолетно или пълнолетно лице. Що се касае до непълнолетните, тези мерки се уреждат с Хагската конвенция относно закрилата на непълнолетните от 1961 г., в член 2 от която се предвижда, че се прилага законодателството на мястото на обичайното местожителство на непълнолетното лице. За пълнолетните лица, въпросът също е обвързан с поданството, но и, по аналогия с член 2 от Хагската конвенция относно закрилата на непълнолетните от 1961 г., със законодателството на мястото на обичайното местожителство на лицето.

НагореНагоре

III.4. Родителство и осиновяване

Родителство

Родителите на едно дете се определят от законодателството, посочено от Закона за родителството (Колизия на закони). Законът установява стълкновителните норми по отношение на следните ситуации:

Родителство в резултат на брак: законодателството на общото поданство на съпругата и съпруга по времето, когато е родено детето; ако съпругът и съпругата имат различно поданство, законодателството на мястото на обичайното местожителство на двамата съпрузи или, при отсъствието на такова, законодателството на мястото на обичайното местожителство на детето (член 1 от Закона за родителството).

Родителство на неомъжена жена: националното законодателство на жената, родителската връзка обаче трябва при всички случаи да бъде установена, ако обичайното местожителство на жената е в Нидерландия (член 3 от Закона за родителството).

НагореНагоре

Родителство в резултат на признаване на дете: признаването е възможно, ако е осъществимо съгласно националното законодателство на мъжа или това на детето, или съгласно законодателството на мястото на обичайното местожителство на мъжа или на детето. Съществуват специални разпоредби за признаване от страна на женен нидерландец или съгласието на майката по отношение на детето (член 4 от Закона за родителството).

Установяване на бащинство по съдебен път: законодателството на общото поданство на мъжа и майката; ако мъжът и майката са с различно гражданство, законодателството на тяхното общо обичайно местожителство или, при отсъствието на такова, законодателството на обичайното местожителство на детето (член 6 от Закона за родителството).

Родителство в резултат на узаконяване: по принцип, прилага се Конвенцията за узаконяването чрез брак (Рим, 10 декември 1970 г.).

Осиновяване

Осиновяване, което се обявява в Нидерландия или обезсилването на такова осиновяване се урежда от нидерландското право (член 3 от Закона за осиновяването). Съгласието на родителите или други лица по принцип се урежда от законодателството на поданството на детето; ако детето има повече от едно поданство, поданството на държавата с която детето, като се вземат предвид всички обстоятелства, е най-тясно свързано, е решаващият фактор.

НагореНагоре

III.5. Брак, законно съжителство, съжителство на неженени партньори, развод, фактическа раздяла, задължения за издръжка

Брак

Един брак може да бъде сключен в Нидерландия, ако двете страни отговарят на изискванията, поставени от тяхното национално законодателство по отношение на встъпването в брак. Ако една от страните има нидерландско поданство, бракът може също така да бъде сключен, ако и двете страни отговарят на изискванията, поставени от нидерландското право (член 2 от Законa за браковете). Не може да бъде сключен брак, ако е налице някое от обстоятелствата, визирани в член 3 от Законa за браковете, като в такъв случай бракът се разглежда като нарушение на обществения ред. В Нидерландия, един брак може да бъде сключен само от регистратор на раждания, смъртни случаи и бракове, или, при определени условия, от чужд дипломатически или консулски представител (член 4 от Законa за браковете).

НагореНагоре

Режим на съпружеска имуществена общност

Стълкновителните норми в правото, уреждащо режима на съпружеска имуществена общност зависят от датата на сключване на брака.

Ако бракът е сключен преди 23 август 1977 г., в някои изключителни случаи се прилага Хагската брачна конвенция от 17 юли 1905 г., която визира националното законодателство на мъжа по времето на встъпването в брак.

При бракове, които не попадат в приложното поле на тази конвенция, и които са сключени преди 1 септември 1992 г., стълкновителните норми се определят от решението на Върховния съд от 10 декември 1976 г. (Нидерландско прецедентно право 1977 г., 275, Chelouche/van Leer).

Тези норми предвиждат бъдещите съпрузи сами да изберат законодателство. Ако не го направят, прилага се законодателството на общото им поданство към датата на сключване на брака или придобито скоро след него. При липса на такова се прилага законодателството в държавата на първото им брачно съжителство. Ако и това не е възможно, прилага се законодателството на държавата, с която страните, като се вземат предвид всички обстоятелства, са най-тясно свързани.

НагореНагоре

Законодателството, приложимо съгласно тези стълкновителни норми продължава да се прилага, освен в случаите, когато страните изберат законодателство по-късно.

Бракове, сключени на или преди 1 септември 1992 г., попадат в приложното поле на Хагската конвенция относно съпружеската имуществена общност. Тази конвенция също позволява избор на законодателство, в определени граници. Ако не бъде направен избор на законодателство, в зависимост от обстоятелствата се прилага законодателството на държавата, в която страните установят първото си обичайно местожителство след брака, или законодателството на общото им поданство.

Следователно промяна в обстоятелствата (поданство, обичайно местожителство) може да доведат до промяна на приложимото право.

Лични последици от брака

Последиците от брака, които не попадат в режима на съпружеска имуществена общност се уреждат от законодателството, определено от Законa за съпружеските отношения. Прилагат се съответно законодателството на общото поданство на съпрузите, законодателството на държавата, в която е обичайното местожителство и на двамата, или законодателството на държавата, с която, като се вземат предвид всички обстоятелства, те са най-тясно свързани (член 1(1) и (2) от Законa за съпружеските отношения; вж. обаче изключенията в член 2 и член 3 от Законa за съпружеските отношения).

НагореНагоре

Развод, фактическа раздяла

Ефектът от стълкновителните норми съгласно член 1 от Закон за разводите (Колизия на закони) е, че на практика, почти винаги при процедури за развод се прилага нидерландското право. Единствено ако съпрузите имат едно и също чуждо поданство се прилага законодателството на това поданство, но от това правило има много изключения.

Законно съжителство

Нидерландското право се прилага в случай, че лице встъпи в законно съжителство в Нидерландия (член 1 от Закона за законното съжителство (Колизия на закони)). То се прилага и при прекратяването на законно съжителство, освен в извънредни случаи (член 22 и член 23 параграф 1 от Закона за законното съжителство).

Режим на имуществена общност при съжителство

Партньорите могат, в определени граници, да изберат законодателството уреждащо режима на имуществената им общност (член 6 и член 8 от Закона за законното съжителство). Ако не го направят, се прилага законодателството на държавата, в която са узаконили съжителството си, включително разпоредбите на международното частно право, които са в сила в тази държава (член 7 от Закона за законното съжителство).

НагореНагоре

Лични взаимоотношения между партньорите

Личните взаимоотношения между партньорите се уреждат от законодателството на държавата, в която са узаконили съжителството си, включително международното частно право, което е в сила в тази държава (член 5, параграф 1 и параграф 2 от Закона за законното съжителство, вж. обаче изключенията в параграф 3 и параграф 4).

Прекратяване на законно съжителство

При прекратяване на законно съжителство се прилага нидерландското право или, в извънредни случаи, законодателството на държавата, в която е законно съжителството (член 22 и член 23 от Закона за законното съжителство).

Съжителство на неженени партньори

Няма установени стълкновителни норми по отношение на случаите, в които лицата съжителстват, но не са сключили брак или регистрирали законно съжителство.

Издръжка

Задълженията за издръжка се уреждат от законодателството, определено съгласно Хагската конвенция относно издръжката от 1973 г. Стълкновителните норми съгласно тази конвенция са както следва: задълженията за издръжка по принцип се уреждат от законодателството на мястото на обичайното местожителство на получателя на издръжката (член 4 от HAV от 1973 г.). Най-важното изключение от това правило е, че в случаи на бивши съпрузи, по отношение на издръжката се прилага правото, приложено при процедурата за развод (член 8 от HAV 1973 г.).

НагореНагоре

III.6. Закони, уреждащи режима за семейна собственост

Вж. обяснението по-горе в 3.5.

III.7. Закони за наследството

Съгласно член 1 от Закона за наследството (Колизия на закони), прилага се Хагската конвенция относно наследяването: наследодателят може да избере законодателството, което да е приложимо към неговото или нейното имущество. Ако той или тя не го направи, прилага се законодателството в неговото или нейното последно обичайно местожителство или неговото или нейно поданство, в случай, че той или тя е живял/а там повече от пет години или, ако това не е така, законодателството на неговото или нейното поданство (член 3 от Хагската конвенция относно наследяването).

Дали едно завещание е валидно по отношение на формата си (например дали е необходима нотариална заверка или не) може да се прецени съгласно една от правните системи, резюмирани в член 1 от Хагската конвенция относно формата на завещателните разпореждания. Тя включва, наред с другото, законодателството на мястото на съставяне на завещанието и законодателството на поданството или местожителството на наследодателя, по времето на съставяне на завещанието или към момента на смъртта на наследодателя.

НагореНагоре

III.8. Законодателство относно собствеността

Вещни права

Вещните права се уреждат от законодателството на мястото, където се намира собствеността (движима или недвижима). За недвижимата собственост, това е уточнено в член 7 от Закона за общите разпоредби. За движимата собственост, тези норми произтичат от прецедентното право.

Движимата собственост често бива местена в друга държава. В този случай установяването на вещни права и обхватът на тези права се преценява съгласно законодателството на мястото, където собствеността се е намирала по време на въпросното събитие; права, учредени по-този начин запазват законовата си сила дори ако имуществото бъде преместено. Правата придобити след това преместване се уреждат от законодателството на новото място, и имат предимство пред по-рано установените права.

Доверителна собственост

Доверителната собственост се урежда от законодателството, определено от Хагската конвенция относно доверителната собственост. Учредителят на доверителната собственост може да избере приложимото за него или нея право (член 6 от HTV). Ако той или тя не избере законодателство, се прилага законодателството на държавата, с която доверителната собственост е най-тясно обвързана. В Законa за доверителната собственост са включени отделни стълкновителни норми по конкретни въпроси.

III.9. Несъстоятелност

Всички процедури по несъстоятелност започнати в Нидерландия, се уреждат от законодателството, определено в Регламента за несъстоятелността.

Допълнителна информация

На адрес www.internationaalprivaatrecht.nl English - Nederlands ще намерите интернет страница в процес на разработване, където ще се публикуват текстовете на приложимо в Нидерландия законодателство в областта на международното частно право, включително нидерландските текстове на европейски регламенти в тази област и нидерландските преводи на гореспоменатите конвенции.

Автентичните текстове на френски и английски език на Хагските конвенции и данните за статута на тези конвенции са на разположение на www.hcch.net.

Правни съвети и информация по отношение на международното частно право и чуждестранното право можете да получите от T.M.C. Asser Instituut, www.asser.nl English и от Международния правен институт, www.iji.nl English - Nederlands.

« Приложимо законодателство - Обща информация | Холандия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 23-04-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство