Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Гърция

Последна актуализация: 30-10-2007
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Гърция

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


В случай, че дадено правоотношение между физически лица съдържа елементи, които го свързват с повече от една държава (международен елемент) и възникне спор, гръцките съдилища не винаги прилагат гръцкото право. Те проучват правото на коя държава следва да бъде приложено (приложимо право) на базата на международното частно право. Международното частно право е система, функционираща на основата на стълкновителни норми, чиято цел е да определи приложимото право (т.е. нормите от правото на една държава), което може да е това на държавата на въпросния съд, или на друга страна. Стълкновителните норми се определят на базата на един или няколко критерия на привързване. Критерий на привързване е такъв фактор на един спор с международен елемент, който активира специална норма от международното частно право с цел да определи приложимото право за въпросния спор.



 

TABLE OF CONTENTS

I. ИЗТОЧНИЦИ НА ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО I.
I.1. Национално законодателство I.1.
I.2. Международни конвенции I.2.
II. ПРАВОПРИЛАГАНЕ ПРИ КОНФЛИКТ НА ПРАВНИ НОРМИ II.
II.1. Задължение на съдията да приложи правилата за конфликт на правни норми по своя собствена инициатива II.1.
II.2. Препращане II.2.
II.3. Промяна на критерия на привързване II.3.
II.4. Изключения от обичайното прилагане на стълкновителни норми II.4.
II.5. Установяване съдържанието на чуждото право II.5.
III. ПРАВИЛА ПРИ КОНФЛИКТ НА ПРАВНИ НОРМИ III.
III.1. Договорни задължения III.1.
III.2. Извъндоговорни отношения III.2.
III.3. Личен статус III.3.
III.4. Отношения родител-дете. Осиновяване. III.4.
III.5. Брак III.5.
III.6. Режими за семейна собственост, лични отношения между съпрузите III.6.
III.7. Завещание и правоприемство III.7.
III.8. Недвижимо имущество III.8.
III.9. Несъстоятелност III.9.

 

I. ИЗТОЧНИЦИ НА ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

I.1. Национално законодателство

Гръцките закони са основният източник на гръцкото международно частно право. Основните разпоредби са в Гражданския кодекс (членове 4-33), въпреки че има и релевантни норми в други закони, като например Закон 5960/1933 за чековете (членове 70-76). Това правно понятие също включва двустранни и многостранни международни конвенции, ратифицирани от Гърция, които след ратифицирането им се прилагат по същия начин, както и гръцките национални закони.

I.2. Международни конвенции

Α. Многостранни

Най-важните международни конвенции са:

  • Женевската конвенция от 19.5.1956 г. относно договора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана от Гърция със закон 559/1977.
  • Хагската конвенция от 05.10.1961 г. относно конфликт на правни норми, отнасящи се до формата на разпореждане чрез завещание, ратифицирана от Гърция със закон 1325/1983.
  • Римската конвенция от 19.6.1980 г. за правото, приложимо към договорните задължения, ратифицирана от Гърция със закон 1792/1988.

Б. Двустранни

Най-важните двустранни международни конвенции са:

НагореНагоре

Конвенцията, подписана между Гърция и САЩ (ратифицирана със закон 2893/1954), и конвенцията, подписана между Гърция и Кипър (ратифицирана със закон 1548/1985). Приложимото право в спорове между дружества, официално вписани в Гърция, САЩ и Кипър, е правото на държавата, в която са регистрирани.

II. ПРАВОПРИЛАГАНЕ ПРИ КОНФЛИКТ НА ПРАВНИ НОРМИ

II.1. Задължение на съдията да приложи правилата за конфликт на правни норми по своя собствена инициатива

В случай, че според правилата за конфликт на правни норми в гръцкото международно частно право, приложимото право е на другата държава, гръцките съдии вземат това правило предвид по своя инициатива, т.е., без да е необходимо страните да се позовават на него или съдията да разпорежда доказването на съдържанието на приложимите разпоредби (член 337 от Гражданския процесуален кодекс).

II.2. Препращане

В случай, че разпоредбите на гръцкото международно частно право установяват, че се прилага правото на друга държава, нормите на нейното материално право се прилагат, без да се прави справка с международното частно право на въпросната държава (член 32 от Гражданския кодекс), което от своя страна може да разпорежда, че е приложимо гръцкото право или правото на трета страна.

НагореНагоре

II.3. Промяна на критерия на привързване

Критерият на привързване на едно правоотношение често се изменя в хода на това правоотношение (например, движима вещ е прехвърлена от една държава в друга, при което и приложимото право се променя). Има разпоредби, които ясно формулират кое право се прилага най-накрая; в противен случай съдилищата прилагат приложимото право, което е прилагано първоначално или в последствие или и двете заедно, в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.

II.4. Изключения от обичайното прилагане на стълкновителни норми

Ако гръцкото международно частно право (стълкновителни норми) установява, че чуждестранното право се прилага, но това противоречи на собени морални норми, които са част от гръцката държавна политика (член 33 от Гражданския кодекс), когато се разглежда такова дело, гръцкият съд няма да приложи релевантната разпоредба от чуждестранното право, а другите чуждестранни разпоредби (отрицателна функция). Но ако в резултат на предотвратяването на прилагането на въпросната разпоредба се получава празнина в чуждестранното право, това се преодолява, като се прилага гръцкото право (положителна функция).

НагореНагоре

Един от начините да се защитят интересите на гръцката правна система е постановяването на разпоредби, които да се прилагат пряко. Въпросните разпоредби уреждат особено важни въпроси, отнасящи се до вътрешните правоотношения на държавата, и се прилагат пряко от гръцките съдилища по дела с международен елемент, които те не разрешени от гръцкото международно частно право.

II.5. Установяване съдържанието на чуждото право

В случай, че е трудно да се получи информация относно разпоредбите на чуждестранното право, гръцките съдилища могат да ги идентифицират с разпореждане на проверка на чуждестранното приложимо право или използвайки други методи, които счетат за подходящи; това може да включва искане за съдействие от страните, и не се свежда до предоставяне на доказателства (член 337 от Гражданския процесуален кодекс). В Гърция Институтът по международно и чуждестранно право в Атина играе важна роля в предоставянето на правна информация.

НагореНагоре

Като изключение, гръцкият съд не проучва или прилага чуждестранно право, а прилага гръцкото: i) спрямо съдебни разпореждания, поради тяхната спешност, ii) в случаите, в които установяването на съответната разпоредба на чуждестранното право се е оказало практически невъзможно, въпреки положените усилия в тази насока.

III. ПРАВИЛА ПРИ КОНФЛИКТ НА ПРАВНИ НОРМИ

III.1. Договорни задължения

А. Римска конвенция

Гръцките съдилища установяват правото, което се прилага към договорните задължения с международен елемент на базата на Римската конвенция от 19 юни 1980 година, независимо дали става дума за правото на държава-членка, или на държава, която не е страна по Конвенцията. Приложимото право се определя от общоприети правила за критерия на привързване и от пряко приложими правила.

а) правила за критерия на привързване

    • общото правило установява, че правото, което се прилага по отношение на договорните отношения между страните, е това, което те изрично или мълчаливо са избрали. Страните могат да променят първоначално избраното приложимо право;
    • ако страните не са посочили приложимо право при подписването на договора, те могат да го направят и в по-късен момент (например в съда). Ако страните не постигнат съгласие за това, съдът ще приложи правото на държавата, която е най-тясно свързана с договора;
    • по отношение на договорите, уреждащи имуществени отношения, приложимо е правото на държавата, където се намира имуществото;
    • по отношение на договорите за превоз на стоки, приложимо е правото на държавата, където е установен търговецът, който изпраща стоките;

б) пряко приложими правила

НагореНагоре

В случаите, при които е налице сериозна необходимост от защита на правни интереси, например за тези видове договори, уреждащи имуществени отношения или договори с потребители или служители, приложимото право се определя посредством разпоредби, които са пряко приложими и спадат към някоя от следните правни системи:

    • правната система на държавата, в която съдът разглежда делото;
    • правната система на държавата, чието право се прилага;
    • правната система на държавата, с която са свързани всички елементи от договора, независимо от факта, че страните са избрали като приложимо правото на друга държава.

Б. Член 25 от Гражданския кодекс

Приложимото право за всички видове договорни задължения, които не се уреждат от Римската конвенция (физическо лице, договори уреждащи ценни книжа, арбитраж, избор на съд, дружества, наследство и семейни въпроси), се определя на базата на член 25 от Гражданския кодекс.

НагореНагоре

  • правото, приложимо за договорните задължения между страните, е това, което те изрично или мълчаливо са избрали;
  • ако страните не са избрали приложимо право, гръцките съдилища следва да приложат правото на държавата, която, с оглед на конкретните обстоятелства, е най-тясно свързана с договора.

III.2. Извъндоговорни отношения

Правото, което следва де се приложи по отношение на задължения, произтичащи от деликт, е това на държавата, в която е извършено нарушението (член 26 от Гражданския кодекс).

Правото, което следва де се приложи по отношение на задължения, произтичащи от неоснователно обогатяване, е това на държавата, което е най-подходящо с оглед на конкретните обстоятелства.

III.3. Личен статус

Правото, което се прилага за въпросите на личната правоспособност на гръцки гражданин или чужденец да поеме права и задължения, да сключва правни сделки, да съди и да бъде съден и да участва лично в съдебни производства, е това на държавата, чийто гражданин е лицето (членове 5 и 7 от Гражданския кодекс и член 62, буква а), и член 63, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

НагореНагоре

III.4. Отношения родител-дете. Осиновяване.

А. Взаимоотношението родител - дете се отнася до семейните връзки между родители и деца и свързаните с тях права и задължения.

При вземане на решение дали едно дете да се определи като родено извънбрачно (член 17 от Гражданския кодекс), приложимото право е:

  • правото на държавата, регламентирала личните отношения между майката на детето и съпругът й в момента на раждането;
  • при прекратяване на брака преди раждането на детето - правото на държавата, регламентирала личните отношения между майката на детето и нейния съпруг в момента на прекратяване на брака.

Приложимото право за предвидената законова възможност за припознаване на дете, родено извънбрачно (член 1 от Конвенцията на Международната комисия по гражданско състояние от 10 септември 1970 г., ратифицирана от Гърция със закон 1657/1986), е правото на държавата, чийто гражданин е бащата или майката, което осигурява легитимацията на детето, ако родителите сключат брак впоследствие, или посредством съдебно решение след сключването на брака.

НагореНагоре

Право, приложимо към отношенията между родители децата, родени в брака (член 18 от Гражданския кодекс):

  • в случай, че са граждани на една и съща държава: правото на тази държава;
  • в случай, че след раждането са придобили ново общо гражданство: правото на държавата на последното им общо гражданство;
  • в случай, че са граждани на различни държави преди раждането и националността им не се промени след това, или са граждани на една и съща държава преди раждането, но гражданството на родителите или на детето се промени след това: правото на държавата на последното обичайно съвместно местожителство към момента на раждането;
  • в случай, че те нямат обичайно общо местожителство: правото на държавата, чийто гражданин е детето.

Право, приложимо за отношенията между майката, бащата и извънбрачно дете (член 19 и 20 от Гражданския кодекс):

  • в случай, че са граждани на една и съща държава: правото на тази държава;
  • в случай, че след раждането са придобили ново общо гражданство: правото на държавата на последното им общо гражданство;
  • в случай, че са граждани на различни държави преди раждането и националността им не се е променила след това, или са граждани на една и съща държава преди раждането, но гражданството на родителите или на детето се промени след това: правото на държавата на последното обичайно съвместно местожителство към момента на раждането;
  • в случай, че те нямат обичайно местожителство заедно: правото на държавата, чийто гражданин е майката или бащата.

Приложимо право към отношенията между майка и баща, чието дете е родено извънбрачно (член 21 от Гражданския кодекс):

НагореНагоре

  • в случай, че са граждани на една и съща държава: правото на тази държава;
  • в случай, че след раждането са придобили ново общо гражданство: правото на държавата на последното им общо гражданство;
  • в случай, че са граждани на различни държави преди раждането и националността им не се промени след това, или са граждани на една и съща държава преди раждането, но гражданството на един от родителите се промени след това: правото на държавата на последното обичайно съвместно местожителство до момента на раждането;
  • в случай, че те нямат обичайно съвместно местожителство: правото на държавата, където е последното им съвместно местожителство.

Б. Осиновяване

Приложимото право за условията за осиновяване и прекратяване на осиновяването с международен елемент е правото на държавата, чийто гражданин е всяко лице, което участва в осиновяването (член 23 от Гражданския кодекс). В случай, че участващите в осиновяването лица са граждани на различни държави, следва да се спазят условията на всяка една от правните системи на съответните страни и съобразно тези закони да няма никакви пречки за действителността на осиновяването.

НагореНагоре

Правото, приложимо спрямо приемните родители и детето, което се осиновява:

  • в случай, че са граждани на една и съща държава след осиновяването: правото на тази държава;
  • в случай, че към момента на осиновяването придобият ново общо гражданство: правото на държавата на последното им общо гражданство;
  • в случай, че са граждани на различни държави преди осиновяването и националността им не се промени след това, или са граждани на една и съща държава преди осиновяването, но гражданството на един от участниците в осиновяването се промени след приключване на процедурата: правото на държавата на последното обичайно съвместно местожителство към момента на осиновяването;
  • в случай, че те нямат обичайно местожителство заедно: правото на държавата, чийто гражданин е приемният родител, или, ако осиновителите са съпрузи - правото, уреждащо личните им отношения.

III.5. Брак

А. Материалноправни условия

Приложимото право за условията, които трябва да бъдат спазени, и за пречките, стоящи пред две лица, които желаят да сключат брак, е това на държавата, чиито граждани са те, ако са граждани на една и съща държава, или, ако са граждани на различни държави, следва да се приложи правото на едната или другата държава (член 13, параграф 1, буква а) от Гражданския кодекс).

НагореНагоре

Б. Процесуални предпоставки

За да бъде един брак валиден, приложимо е правото на държавата, чийто граждани са лицата, на които предстои брак, когато са граждани на една и съща държава, или, ако са граждани на различни държави, следва да се приложи правото на едната или другата държава, на която са граждани, или правото на държавата, където се сключва бракът (член 13, параграф 1, буква б) от Гражданския кодекс). Гръцката правна система изисква спазването на определени формалности във връзка с ритуала на сключване на брак; връзката на съжителстващите двойки, които официално не са сключили брак, се признава за действителна в Гърция, стига валидността на този съюз да е призната съгласно чуждестранното право, и съжителстващите лица да не са гърци.

В. Развод

Приложимото право към въпросите, свързани с развода или с друг вид законово уредена раздяла, включително издръжка на бивш съпруг(а), е правото на държавата, което урежда личните отношения на съпрузите при откриване на производството, свързано с развода или с раздялата (член 16 от Гражданския кодекс).

НагореНагоре

III.6. Режими за семейна собственост, лични отношения между съпрузите

А. Личните отношения между съпрузите са отношенията, основани на брака, които не са свързани с имуществото, като съвместното съжителство и права и задължения, включително издръжка.

Приложимо право към личните отношения между съпрузи (член 14 от Гражданския кодекс):

  • в случай, че съпрузите са граждани на една и съща държава след брака: правото на тази държава;
  • в случай, че съпрузите са придобили ново общо гражданство по време на брака: правото на държавата на последното им общо гражданство;
  • в случай, че съпрузите са били граждани на една и съща държава по време на брака, но след това единият е станал гражданин на друга държава: правото на държавата на последното им общо гражданство, при условие, че един от съпрузите продължава да е гражданин на тази държава;
  • в случай, че съпрузите са граждани на различни държави преди брака и националността им не се е променила след това, или са граждани на една и съща държава преди брака, но гражданството на един от тях се е променило по време на брака: правото на държавата на последното им обичайно съвместно местожителство;
  • в случай, че те нямат обичайно съвместно местожителство по време на брака: правото на държавата, с която съпрузите са най-тясно свързани.

Б. Режимът за семейна собственост се прилага по отношение на имуществени права и съответстващите им задължения, възникнали по повод на брака.

Приложимото право е това, което урежда личните отношенията между съпрузите непосредствено след сключване на брака (член 15 от Гражданския кодекс).

НагореНагоре

III.7. Завещание и правоприемство

Разпоредбите относно наследяването уреждат правата и задълженията, свързани с движимото и недвижимо имущество, получено вследствие смъртта на определено лице, независимо дали същото е направило завещание, или не.

Правото, приложимо към всички въпроси, свързани с наследяването, освен тези относно формата за изготвяне и отменяне на завещания, е правото на държавата, чийто гражданин е било лицето преди да почине (член 28 от Гражданския кодекс).

В случай, че има оставено завещание, то се счита за валидно, ако е изготвено във формата, установена от някои от следните правни системи (член 1 от Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно конфликт на правни норми, отнасящи се до формата на разпореждане чрез завещание):

  • правото на държавата, в която починалото лице е направило завещанието си;
  • правото на държавата, чийто гражданин е било починалото лице, когато е направило завещанието си или преди смъртта си;
  • правото на държавата, в която починалото лице е пребивавало или е било с постоянно местожителство, когато е направило завещанието си или непосредствено преди смъртта си;
  • в случай, че завещанието се отнася за недвижим имот: правото на държавата, където се намира имотът.

III.8. Недвижимо имущество

Приложимото право за вещни права върху недвижимости се установява съгласно разпоредбите на Римската конвенция.

Приложимото право за право на собственост върху имущество и за всички вещни права върху движими вещи е това на държавата, където се намират (член 27 от Гражданския кодекс).

Приложимото право относно формата на горепосочените сделки е това на държавата, в която се намира въпросната движима вещ или недвижим имот (член 12 от Гражданския кодекс).

III.9. Несъстоятелност

Що се отнася до въпроси, свързани с несъстоятелността, приложимо е правото на държавата, в която се открива производството по несъстоятелност (член 4, параграф 1 от Регламент 1346/2000).

Допълнителна информация

« Приложимо законодателство - Обща информация | Гърция - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 30-10-2007

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство