Европейска комисия > ЕСМ > Приложимо законодателство > Франция

Последна актуализация: 12-05-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Приложимо законодателство - Франция

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

I. Източници на действащите норми I.
I.1. Национални норми I.1.
I.2. Действащи многостранни международни конвенции I.2.
I.3. Основни действащи двустранни конвенции I.3.
II. Прилагане на стълкновителни норми II.
II.1. Задължение на съдията да прилага стълкновителни норми по своя инициатива? II.1.
II.2. Препращане II.2.
II.3. Промяна на критерия за определяне на приложимото право II.3.
II.4. Изключения от нормалното прилагане на стълкновителни норми II.4.
II.5. Доказателство за чуждестранно право II.5.
III. Стълкновителни норми III.
III.1. Договорни задължения и правни актове III.1.
III.2. Извъндоговорни задължения III.2.
III.3. Установяване на връзката родител-дете, включително осиновяване III.3.
III.3.1. Родство III.3.1.
III.3.2. Осиновяване III.3.2.
III.4. Брак, двойки, съжителстващи без брак, партньорства, развод, фактическа раздяла със съдебно решение, задължения за издръжка III.4.
III.4.1. Брак III.4.1.
III.4.2. Двойки, съжителстващи без брак, и партньорства III.4.2.
III.4.3. Развод и фактическа раздяла със съдебно решение III.4.3.
III.4.4. Задължения за издръжка III.4.4.
III.5. Режими на семейна имуществена общност III.5.
III.6. Наследяване III.6.
III.7. Материални вещи III.7.
III.8. Несъстоятелност III.8.

 

I. Източници на действащите норми

I.1. Национални норми

Тъй като френското международно частно право не е кодифицирано към настоящия момент, стълкновителните норми се съдържат в различните кодекси (Граждански кодекс, Търговски кодекс, Кодекс на потребителя), но основно произтичат от съдебната практика. Някои от тях се съдържат в актове на вторичното законодателство на Общността.

I.2. Действащи многостранни международни конвенции

Значителен брой стълкновителни норми произтичат от многостранни международни конвенции, по които Франция е страна. Повечето от тези конвенции са разработени в рамките на Хагската конференция по международно частно право.

I.3. Основни действащи двустранни конвенции

Двустранните конвенции, които най-често се използват от френските съдилища, се отнасят до личния статут. От особено значение са:

НагореНагоре

  • Конвенцията между Франция и Мароко от 10 август 1981 г. относно статута на лицата и семейството и относно съдебното сътрудничество.
  • Конвенцията между Франция и Полша от 5 април 1967 г. относно приложимото право, компетентността и екзекватурата по семейноправни въпроси.

II. Прилагане на стълкновителни норми

II.1. Задължение на съдията да прилага стълкновителни норми по своя инициатива?

Съгласно съдебната практика съдията, който разглежда делото, трябва да определи дали правото, до което се отнася спорът, може или не може да бъде приложено, което той преценява съгласно собствения си закон.

Съдията е длъжен да прилага по своя инициатива собствените си стълкновителни норми само тогава, когато спорното право не може да бъде приложено (основно по казуси, отнасящи се до личния статут: дееспособност, материална действителност на брак, развод и др.). Ако правото може да бъде приложено, страните трябва да се позоват на прилагането на чуждестранното право, което се прилага обичайно.

НагореНагоре

II.2. Препращане

Във френското международно частно право, препращането се дефинира като негативно стълкновение на критерии за определяне на приложимото право: френските стълкновителни норми посочват приложим чуждестранен закон, но критериите за определяне на приложимо право на държавата, към чието право е препратен казусът, от своя страна посочват френски закон (препращане от първа степен) или закон на друга държава (препращане от втора степен).

Този механизъм, който трудно се съгласува със свободата на избор, винаги е бил остатъчен и винаги е бил изрично изключван при договорни въпроси и брачни дела. Дори и в дела във връзка с личен статут понастоящем той се прилага все по-рядко.

II.3. Промяна на критерия за определяне на приложимото право

Когато един критерий за определяне на приложимото право се променя във времето и/или пространството, как се решава кое е приложимото право – според стария или новия критерий?

НагореНагоре

В някои случаи самото право дава отговор. В противен случай съдебната практика дава отговор по начин, който е различен според съответните стълкновителни норми, но с тенденция да се взема предвид мобилността, като често критерият за определяне на приложимото право се оценява в деня, в който е заведено делото.

II.4. Изключения от нормалното прилагане на стълкновителни норми

Прилаганите обикновено стълкновителни норми се изключват в два вида ситуации:

  • Механизмът на изключване поради съображения, свързани с международния обществен ред:

    Посоченият чуждестранен закон се изключва от съдията, ако прилагането му би довело до ситуация, която нарушава обществения ред, разбиран като „принципите на универсално правосъдие, които според общественото мнение имат абсолютна стойност“. Съдията прилага разпоредбите на френския закон вместо тези на закона, който е решил да изключи.

    НагореНагоре

    Оценяването на обществения ред, което има най-голяма важност, когато делото води до възникване на право на френска територия, може да бъде по-гъвкаво, ако става дума само за прилагането във Франция на права, които са законно придобити в чужбина.

  • Теорията на нормите за обществения ред:

    Нормите за обществения ред могат да се дефинират като „законите, които следва да се спазват за опазване на политическия, социален или икономически ред на страната”.

    Тези норми се прилагат пряко, без посредничеството на стълкновителни норми. В някои случаи самите норми предвиждат това. В противен случай съдията трябва да установи, че съответните норми са непосредствено приложими: за такива се считат френското или европейското право на конкуренция, разпоредбите на френското законодателство в областта на трудовото право относно здравословни и безопасни условия на труд, работно време и методи на работа, правилата за защита и подпомагане на пребиваващи във Франция непълнолетни лица и др. Съдията е длъжен да прилага служебно френските норми за обществения ред. Възможно е прилагането на чуждестранни норми за обществения ред, освен ако не е предвидено друго в международна конвенция (например член 7, параграф 1 от Римската конвенция).

    НагореНагоре

II.5. Доказателство за чуждестранно право

По традиция, страната, която иска прилагането на чуждестранно право, носи отговорността да установи съдържанието му, и по-специално да докаже, че прилагането на френското право няма да доведе до еквивалентен резултат.

След една сравнително скорошна съдебна практика (1998 г.) сега се приема, че съдията трябва да проучи съдържанието на чуждестранното право, когато сам той го обявява за приложимо - това е задължително, когато спорът е свързан с права, които не могат да бъдат упражнени.

Доказателството за съдържанието на чуждестранния закон може да се предостави чрез средствата, посочени в новия Граждански процесуален кодекс (експертиза, явяване на страните пред съда, искане на доказателства от трета страна и др.).

Стандартна практика е също да се използва certificat de coutume. Това е документ, съставен на френски език от консулството или посолството на чуждата държава във Франция или от чуждестранен или френски адвокат, специализиран в областта на съответното право.

НагореНагоре

III. Стълкновителни норми

III.1. Договорни задължения и правни актове

Договорът може да се управлява от избраното от страните право. При отсъствие на изричен избор от тяхна страна съдията трябва да определи приложимото право в съответствие с общия дух на договора и обстоятелствата по делото.

Освен това, от редица международни договори, по които Франция е страна, произтичат специални стълкновителни норми:

  • Римската конвенция от 19 юни 1980 г. по отношение на приложимия към договорните задължения закон, която гласи (член 3, параграф 1), че по отношение на договора се прилага избраният от страните закон. Този избор трябва да бъде изричен или да произтича по сигурен начин от разпоредбите на договора или от обстоятелствата по делото. Специални разпоредби се прилагат към потребителските договори (член 5) и индивидуалните трудови договори (член 6), с цел да бъде защитена страната, считана за по-слаба. Изборът на договорно право не трябва да лишава по-слабата страна от защитата, осигурена от задължителните разпоредби на закона, с който тя е най-тясно свързана. Бъдещият регламент „Рим І“, който се обсъжда понастоящем, би трябвало да актуализира тази конвенция и да включи конвенцията в законодателството на Общността.
  • Хагската конвенция от 15 юни 1955 г. за приложимото право към международна продажба на стоки: в този инструмент страните също се ползват от свобода на избора на приложимия закон (член 2). При отсъствието на закон, обявен от страните за приложим, продажбите се управляват от националния закон на държавата, в която е обичайното местожителство на продавача при получаване на поръчката (член 3).

Приложимото към договорите право по традиция определя:

НагореНагоре

  • материалните условия за действителност на договора (с изключение на дееспособността) и евентуално формалните условия;
  • последиците от договора (тълкуване, изпълнение на задълженията, последици от цялостно или частично неизпълнение, оценка на вредите);
  • основания за погасяване на задълженията на страните.

III.2. Извъндоговорни задължения

Регламентът на Общността „Рим ІІ“ отсега нататък ще обхваща голяма част от тази област. Извън материалния и географския обхват на този регламент френската система се подчинява на общото правило, при което приложимият закон е този на мястото на нарушението, но с редица специални правила, извлечени от съдебната практика или международни договори, по които Франция е страна, адаптирани към специфични ситуации:

  • прилагане на закона на мястото, където възниква вредата, за обезщетение за вреди, причинени от действие на нелоялна конкуренция;
  • прилагане на закона на мястото, където възниква вредата, за обезщетение за вреди, причинени на околната среда;
  • правилата на Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия;
  • правилата на Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. за приложимото право при продуктова отговорност.

III.3. Установяване на връзката родител-дете, включително осиновяване

III.3.1. Родство

Родството се установява от закона, уреждащ личния статут на майката в деня на раждане на детето, или от закона, уреждащ личния статут на детето, ако майката е неизвестна.

НагореНагоре

Последиците от родството се уреждат от националния закон на детето или от закона на неговите родители за последиците от брака им.

Тези правила обаче са заместени от международното договорно право в спорове, включващи държави, които са страни по конвенции, чийто предметен обхват включва съответните спорове: спорове, свързани с родителска отговорност, когато засегнатите деца са с обичайно местожителство във Франция или в друга държава, страна по Хагската конвенция от 1961 г.; незаконно преместване на деца между държавите, страни по Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г.; спорове, свързани със задължения за издръжка съгласно Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г.

III.3.2. Осиновяване

Според съдебната практика условията, както и последиците от осиновяването се уреждат от националния закон на осиновяващия родител, докато условията за съгласие или представителство на осиновеното дете се уреждат от националния закон на детето.

НагореНагоре

III.4. Брак, двойки, съжителстващи без брак, партньорства, развод, фактическа раздяла със съдебно решение, задължения за издръжка

III.4.1. Брак

Материалните условия на брака (дееспособност, съгласие и др.) попадат под закона, уреждащ личния статут на съпрузите (член 3 от Гражданския кодекс). Френски граждани, които сключват брак в чужбина, трябва да спазват материалните условия на френския закон (член 170 от Гражданския кодекс). Когато бъдещите съпрузи са с различно гражданство, съответните два закона, уреждащи личния статут, се прилагат разпределително, като по отношение на пречките пред сключване на брака се прилага по-строгият закон.

Формалните изисквания (формалности, които трябва да се изпълнят, граждански или църковен брак и др.) по принцип се подчиняват на закона на мястото на сключване на брака.

Законът, уреждащ личния статут на съпрузите се прилага спрямо последиците от брака. Когато съпрузите са с различно гражданство, приложимият закон е този на общото им местожителство. Когато няма общо местожителство, френските съдилища прилагат френския закон като закон на сезирания по спора съд.

НагореНагоре

Този закон обхваща по-специално личните задължения, произтичащи от брака (вярност, помощ, съжителство) и договорите между съпрузите, с изключение на даренията на бъдещо имущество между съпрузите, които са предмет на наследственото право.

III.4.2. Двойки, съжителстващи без брак, и партньорства

За двойки без брак, чиято връзка не е официално установена, материалното право разглежда различните правоотношения между партньорите като отделни отношения, всяко от които е предмет на закона, който отговаря на характера на правоотношението (TGI (Oкръжен съд на Париж), 21.11.1983 г.).

Що се отнася до приложимото право към организирани партньорства като „Гражданското споразумение за солидарност“ и при несъществуващ конкретен отговор от съдебната практика, професионалните мнения се разделят. За някои този тип партньорство попада под закона, който се прилага за правните действия. За други то попада под закона, който урежда личния статут на заинтересованите страни. Други предпочитат създаването на свързваща категория sui generis - закон на института. Накрая, някои поддържат, че поне за „Гражданското споразумение за солидарност“ френското право следва да се прилага като императивни норми.

НагореНагоре

III.4.3. Развод и фактическа раздяла със съдебно решение

Съгласно член 310 от Гражданския кодекс: „Разводът и фактическата раздяла със съдебно решение се уреждат от френското право:

  • когато и двамата съпрузи имат френско гражданство;
  • когато и двамата съпрузи живеят на територията на Франция;
  • когато никой чуждестранен закон не претендира за юрисдикция, като френските съдилища са компетентни във връзка с развода или фактическата раздяла със съдебно решение.“

Касационният съд е постановил, че критерият за френско гражданство или местожителство във Франция трябва да бъде изпълнен в деня на завеждане на делото.

Приложимият за развода или фактическата раздяла закон определя основанията за тяхното произнасяне (вина, несъвместимост на характера, непоправимо разстройство на брака, взаимно съгласие и др.) и финансовите последици от развода или фактическата раздяла (присъдено обезщетение за вреди, плащане на обезщетения или издръжка между съпрузите).

НагореНагоре

III.4.4. Задължения за издръжка

Прилаганите понастоящем във Франция стълкновителни норми на общото право произтичат от членове 4, 5 и 6 от Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. за приложимото право при задълженията за издръжка, която посочва вътрешното право по обичайното местожителство на кредитора на издръжката. Ако той обаче не може да получи издръжка съгласно този закон, ще се прилага законът на общото гражданство на кредитора и длъжника на издръжката (член 5) и, в противен случай, законът на сезирания съд.

Така посоченият закон се прилага спрямо финансовите отношения между съпрузите (поделяне на разходите за брака) и спрямо задълженията за издръжка за децата на двойката. Този закон обаче може да попадне в стълкновение с правото, приложимо към развода и фактическата раздяла със съдебно решение съгласно член 8 от горепосочената Хагска конвенция от 1973 г.

III.5. Режими на семейна имуществена общност

Приложимият закон е този, който съпрузите са избрали, ако са сключили брачен договор.

НагореНагоре

При отсъствието на изричен избор, трябва да се търси мълчаливият им избор. Тук съществува презумпция в полза на закона на мястото на първото общо жилище на двойката, което се разбира като мястото, където тя се е установила за пръв път за значителен период от време.

Този режим може да се намери и в Хагската конвенция от 14 март 1978 г., по която Франция е страна. Тази конвенция добавя два допълнителни критерия за определяне на приложимото право, освен избора на страните или тяхното първо общо жилище: общото гражданство на съпрузите или закона, който е най-тясно свързан с тяхното положение.

Приложимият закон определя дали режимът може да бъде видоизменен или не, категориите имущество и правомощията на съпрузите върху него и условията на управление и прекратяване на този режим.

III.6. Наследяване

Наследяването на недвижимо имущество се урежда от закона на мястото, където се намира имуществото. Наследяването на движимо имущество се урежда от закона на последното местожителство на починалото лице.

НагореНагоре

Законът за наследството урежда всички въпроси, свързани с правоприемство, прехвърляне и ликвидиране на наследството.

В случаите на наследяване по закон, законът за наследството определя съответните наследници. Доказателството за родствена връзка обаче, необходимо, за да се получи наследство, се определя от личния статут, а не от закона за наследството.

При наследяване по завещание се прилагат два международни инструмента. Това са Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за конфликтите между правните норми, свързани с формата на завещателните разпореждания и Вашингтонската конвенция от 28 октомври 1973 г. относно единния закон за формата на международно завещание.

III.7. Материални вещи

Приложимият закон е този на мястото, където се намират вещите, независимо дали са движими или недвижими. Тази ситуация може да се усложни, когато движимите вещи се прехвърлят от една държава в друга. За да се разреши този конфликт съдебната практика гласи, че трябва да се вземе под внимание законът на мястото, където се намират движимите вещи при завеждане на делото.

НагореНагоре

Когато движимите вещи са превозни средства (кораби, самолети и др.), международното договорно право поверява юрисдикцията на държавата на регистрация.

Приложимият закон определя основните или акцесорни вещни права върху вещта и определя правомощията на собственика ѝ. Той урежда и начините на придобиване на вещни права. В този контекст той може да се съчетае с правото, което урежда акта на прехвърляне, който създава правото, по-специално акта за прехвърляне на право на собственост.

III.8. Несъстоятелност

По общо правило, законът, който се прилага в дело за обявяване в несъстоятелност, е този на съда, в който се открива производството по несъстоятелност. Следователно първо трябва да се разгледа проблематиката за стълкновение на юрисдикции, за да се определи приложимият закон. Регламент Nº 1346/2000 от 29 май 2000 г. определя правило за случаите на конфликт на разпоредби; в този случай се смята, че приложимият закон е този на държавата-членка, в която се намира мястото, където е открито производството по несъстоятелност (членове 4 и 28).

Приложимият закон за дело за обявяване в несъстоятелност може да попадне в конфликт със закона на мястото, където се намира имуществото, по-специално при договорни обезпечения, привилегии и законни ипотеки върху намиращо се в чужбина имущество.

« Приложимо законодателство - Обща информация | Франция - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 12-05-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство