Европейска комисия > ЕСМ > Алтернативно разрешаване на спорове > Италия

Последна актуализация: 14-02-2008
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Алтернативно разрешаване на спорове - Италия

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


Обща информация за алтернативните форми на разрешаване на спорове можете да намерите на интернет страницата: Алтернативно разрешаване на спорове - обща информация.

В Италия съществуват следните алтернативни форми на разрешаване на спорове:

Италианското законодателство предвижда различни алтернативни процедури за разрешаване на спорове. Можем да ги опишем обобщено, както следва:

а) приятелско разрешаване, предвидено в член 1965 от Гражданския кодекс;

б) медиация: страните се обръщат към независима трета страна, която разрешава спора между тях и помага за постигане на споразумение;

в) съдебно и извънсъдебно помирение между страните (предвидено в раздели 183, 320 и 322 от Гражданския процесуален кодекс);

г) арбитраж, като алтернативен, по отношение на съдебното решение, способ за разрешаване на спорове, който е предвиден в раздел 806 от Гражданския процесуален кодекс.

Несъстезателните способи за помирение могат повече да се основават на добрата воля, която не подлежи на регулиране от държавата. Примери за прилагането на тези способи за Съветите за помирение и арбитраж на „Телеком Италия“ и банковият омбудсман.

Други доброволни способи за помирение, предвидени в специални закони, включват:

  • Закон Nº 108 от 11 май 1990 г., уреждащ извънсъдебното помирение при спорове в областта на трудовото право (колективни и административни), като условие за откриване на производства в случаи на уволнения;
  • Закон Nº 580 от 29 декември 1993 г. относно създаването на съвети за арбитраж и помирение към Търговските камари;
  • Закон Nº 192 от 18 юни 1998 г. относно помирението и арбитража при спорове, свързани с договори за подизпълнение в промишлеността;
  • Закон Nº 320 от 2 март 1963 г. уреждащ задължително помирение преди откриване на процедури по разрешаване на спорове в сектора на селското стопанство.

Съществуват следните форми на съдебно помирение:

НагореНагоре

  • Раздел 185 от италианския Граждански процесуален кодекс: предвижда страните да направят доброволен опит за помирение, който може да бъде повторен в рамките на съдебното производство (такъв опит може да направи съдията на първото съдебно заседание с участието на страните, „когато характерът на случая позволява това“, раздел 183 от Гражданския процесуален кодекс). В усилията си да помири страните, съдията не трябва да оказва натиск върху тях, нито да предприема действия по своя преценка, а само да проучи и обясни възможността за постигане на споразумение, без да играе активна роля (с оглед да запази положението си на безпристрастна трета страна). При постигане на споразумение, страните подписват декларация за помирение пред съдията. Тази декларация е съдебен документ, подлежащ на изпълнение. След подписването на декларацията делото се заличава от списъка на разглежданите от съда дела.
  • Раздел 420 от Гражданския процесуален кодекс: съдия в съд, разглеждащ трудови дела може във всеки момент да предприеме опит за помирение на страните в рамките на съдебното производство, независимо дали правото, предмет на спора, е прехвърлимо или не.
  • Раздел 447bis от Гражданския процесуален кодекс: предвидена е възможност за опит за помирение на страните по спорове, свързани с наемни отношения.
  • Закон Nº 320 от 1963 г.: предвидена е възможност за опит за помирение на страните по спорове в областта на селското стопанство.
  • Раздели 707 и 708 от Гражданския процесуален кодекс: в случаите на законово установена раздяла на съпрузи, председателят на съда е длъжен да предприеме опит за помирение на страните.
  • Закон Nº 1766 от 1927 г.: предвидена е възможност за опит за помирение на страните по спорове, свързани с норми на обичайното право.
  • Закон Nº 17775 от 1933 г.: предвидена е възможност за опит за помирение на страните по спорове, свързани с публични водни ресурси.

Описаните по-горе форми на помирение са приложими за разрешаване на спорове във всички изброени ситуации.

В рамките на несъстезателните форми на помирение, използването на адвокатски услуги е доброволно и незадължително, разноските са ниски и не се предоставя правна помощ, а постигнатите споразумения могат да се изпълнят незабавно.

При състезателните форми на помирение, обаче, е необходимо участието на адвокат, и ако една от страните получи правна помощ в рамките на съдебното производство, такава се предоставя и в рамките на процедурата на помирение.

Органите за помирение по правило запазват поверителността на разглежданите спорове - принцип, който са задължени да спазват съгласно италианския Закон за защита на личната информация.

Страните по договор могат да предвидят, в случай на спор между тях, прибягване до процедура на помирение, преди да отнесат спора за разрешаване от съда.

Такива уговорки не могат, обаче, да изключват отнасянето на спорове за разрешаване от съдилищата.

Споразумението, с което страните уреждат спора помежду си посредством помирение, е задължително за тях. Ако страните не изпълняват това споразумение доброволно, то подлежи на принудително изпълнение.

« Алтернативно разрешаване на спорове - Обща информация | Италия - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 14-02-2008

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство