Алтернативно разрешаване на спорове - Право на Общността

За последната актуализация на текста моля вижте

Европейският съюз проявява голям интерес към алтернативните форми за разрешаване на спорове.

През април 2002 г. Европейската комисия публикува консултативен документ за алтернативните начини за разрешаване на спорове. През юли 2004 г. Комисията организира въвеждането на Кодекс за поведение на медиаторите   (PDF File 118 KB), който бе одобрен и приет от голям брой експерти по медиация, а през октомври 2004 г. Комисията прие и представи на Европейския парламент и Европейския съвет проект за рамкова директива за медиацията.

Зелената книга, Кодексът за поведение и проекта за директива представляват част от настоящата работа на Европейската общност за изграждането на зона на свобода, сигурност и правосъдие, и особено за подобряването на достъпа до правосъдие. Разбирането на Комисията е, че насърчаването на употребата на медиация и на други форми на алтернативно разрешаване на спорове (АРС) допринасят за разрешаване на споровете, помагат за спестяване на притеснения, време и разходи, свързани с водене на съдебни дела, и по този начин помагат на гражданите да защитят реално своите законови права.

На базата на Виенския план за действие от 1998 г. и изводите на Европейския съвет в Тампере през 1999 г. Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи призова Комисията да представи Зелена книга за начините за алтернативно разрешаване на конфликти, различни от арбитраж, в гражданското и търговско право, вземайки под внимание настоящата ситуация, както и да стартира широкообхватни консултации относно мерките, които предстои да бъдат взети. Следва да бъде даден приоритет на възможността за определяне на основни принципи както в общите, така и в специализираните области, които да дадат необходимите гаранции, че извънсъдебните начини за разрешаване на спорове ще гарантират достатъчно ниво на сигурност в правораздаването.

Нагоре

В своята Зелена книга Комисията припомня, че развиването на тези алтернативни форми за разрешаване на конфликти не бива да се приема като средство за премахване на недостатъци в работата на съдилищата, а като алтернативна, по-консенсусна форма за опазване на социалния мир и разрешаване на конфликти и спорове, която в много случаи е по-удачна в сравнение с разрешаването на конфликти от трета страна чрез съдебни производства или арбитраж.

Алтернативните техники за разрешаване на спорове като медиацията позволяват на страните да подновят диалога и да достигнат до реално разрешаване на спора посредством преговори, вместо да попадат в логическия капан на конфликта и конфронтацията, водещи винаги до печеливша и губеща страна. Предимството им е особено очевидно в семейните спорове, но в случая се касае и за много други видове спорове.

Техниките се използват и в сложните търговски спорове, където страните, опитвайки се да разрешат даден конфликт, искат, доколкото е възможно, и да запазят търговските си отношения. Все по-популярно става използването на медиация и в споровете, породени от медицински грешки, където тя води не само до приемане на иновативни решения за конфликти, които често са много деликатни, но и до изобретателни компенсации, които остават извън възможностите на съдилищата.

Зелената книга осигурява богата информация и разглежда широк кръг от въпроси, поставяйки си по този начин задачата да запознае възможно най-голям кръг от хора с тези алтернативни, често непознати форми за разрешаване на спорове. Тя бе насочена специално към страните в спорове и към хората, работещи в съдебната система и занимаващи се с право.

Нагоре

Основната цел на Зелената книга е да даде отговори на деликатния въпрос за постигането на баланс между необходимостта от гъвкавост и необходимостта от гарантиране на качествени резултати, както и на хармонизиране със съдебните процедури. Тя също изтъква съществуващите постижения и инициативи в тази област, както в държавите-членки, така и в Общността.

В крайна сметка чрез публикуването на тази Зелена книга Комисията съдейства за продължаване на дебатите в държавите-членки и в международен план относно намирането на най-добрия начин за гарантиране на максимално добра среда за развитие на алтернативните форми за разрешаване на спорове.

Двадесетте и един въпроса, поставени в Зелената книга, обхващат решаващите елементи на алтернативните форми за разрешаване на спорове като клаузите, даващи възможност на споразуменията да се насочват към АРС, проблемът, свързан с периодите на давност и ограничаване, необходимостта от конфиденциалност, валидността на съгласието, ефекта от последващите споразумения, особено за изпълнението, обучението на медиатори и други трети страни, тяхната акредитация и правилата, определящи тяхната отговорност.

Кодекс за поведение на медиаторите   (PDF File 118 KB) 

Кодексът за поведение определя редица норми, които могат да бъдат приложени в упражняването на медиация, и към които следва да се придържат организациите, занимаващи се с медиация. Той бе изработен в сътрудничество с много организации и отделни лица, сред които имаше такива, които имат опит в медиацията, и такива, които биха искали да развият медиацията в Европейския съюз. Кодексът бе приет през юли 2004 г. на среща, на която присъстваха гореспоменатите експерти, и Комисията имаше изключителното удоволствие да участва и да съдейства в процеса.

Нагоре

Предложението за директива за медиацията

Предложението на Комисията бе прието през октомври 2004 г. от колегията на комисарите и изпратено веднага до Европейския парламент и Съвета. Предложението бе изготвено след публикуването на Зелената книга и включи обширна консултация с хората, участващи в медиацията. Процесът на подготовка премина паралелно с изработването на Кодекса за поведение и ангажира почти същите хора.

Предложението за директива цели да подпомогне използването на медиацията чрез създаване на правни норми в правните системи на държавите-членки. Тези норми покриват областите на конфиденциалност в медиационния процес и на медиаторите като свидетели, изпълнението на споразуменията за разрешаване на спорове чрез медиация, суспендирането на периодите на давност и ограничаване на действията по време на медиацията, като по този начин се премахва потенциална пречка за използване на медиацията и не се налага регулиране или хармонизиране на законите на държавите-членки. Това допълнително насърчава въвеждането на обучение за медиаторите и приемането на правила за поведение за систематично обезпечаване на качеството на медиацията в целия Европейски съюз.

Комисията се надява директивата да бъде одобрена и приета в разумно кратък срок, така че да осигури потенциален допълнителен стимул за последователно развитие на медиационната практика в рамките на Европейския съюз и да подпомогне реално достъпа до правосъдие за гражданите на Европа във всички държави-членки.

Нагоре

Зелената книга се позовава и на редица съществуващи постижения

Алтернативното разрешаване на спорове вече се препоръчва по пряк или косвен начин в редица инструменти и предложения на Общността. В много от тези документи на държавите- членки се препоръчва да въведат или най-малкото да пропагандират въвеждането и употребата на АРС.

Ето няколко примера:

• Комисията се интересува от общите финансови аспекти на АРС. На 18 юли 2002 г. тя предложи директива   (PDF File 85 KB) за правната помощ, която дава възможност за правна помощ за извънсъдебните процедури при определени обстоятелства, така че да бъдат подпомогнати по-малко състоятелните граждани в достъпа им до алтернативни форми за разрешаване на спорове.
• Що се отнася до семейните отношения, Комисията направи усилие да насърчи алтернативното разрешаване на спорове в своето предложение за регламент, публикувано на 3 май 2002 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на решения, свързани със семейни дела и родителската отговорност .
• По отношение на потребителските спорове в електронната търговия, ролята на алтернативното разрешаване на спорове е подчертана както в Директива 2000/31/EО за електронната търговия, така и в Съвместната декларация на Съвета и Комисията  -  -  -  -  -  -  -  -  -  -   (PDF File 61 KB), направена по време на приемането на  Регламента „Брюксел I“ относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела.
• Директива 98/10/EО за прилагане на подхода на отворената мрежа (ONP) за гласова телефония и за универсалните услуги в далекосъобщенията при конкурентна среда гласи, че „Леснодостъпни и принципно евтини процедури трябва да бъдат установени на национално ниво с цел разрешаване на такива спорове по справедлив, прозрачен и навременен ред“ в държавите-членки.
• Директива 2002/21/EО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (рамкова директива) създава условия за разрешаване на спорове между професионалисти чрез извънсъдебни структури.
• В предложение за директива относно пазара на електроенергия и газ, представено на 13 март 2001 г., Комисията ясно призова държавите-членки да изработят процедури за разрешаване на споровете между доставчици и клиенти, съобразени с принципите, заложени в препоръката от 30 март 1998 г. относно потребителските спорове (вж. по-долу).

В някои области Комисията стигна по-далеч от самото насърчаване за въвеждане на алтернативни начини за разрешаване на спорове. Тя потърси начин за пропагандиране на качеството и ефективността на алтернативното разрешаване на спорове в потребителските спорове.

Нагоре

Качество на алтернативните начини за разрешаване на спорове

Общността полага грижи за обособяване на две основни категории в алтернативното разрешаване на спорове, предлагани в помощ на потребителите при разрешаването на споровете им с търговците:

• Процеси, в които трети страни помагат на спорещите да достигнат до споразумение, без формално да изразяват своето мнение относно едно или друго възможни решения на спора.

Комисията пое инициативата да обезпечи спазването на определени принципи при разрешаването на извънсъдебните потребителски спорове. На 4 април 2001 г. тя публикува Препоръка относно процедурите, при които третата страна не изразява мнение за разрешаването, а просто помага на страните да намерят най-доброто за тях решение. Препоръката полага четири основни принципа: безпристрастност, прозрачност, ефективност и справедливост.

• Процедури, в които третата страна намира решение и го предлага на спорещите страни:

Комисията пое инициативата да обезпечи спазването на определени принципи по време на тези процедури.

На 30 март 1998 г. тя публикува Препоръка относно процедурите, в които третата страна фактически разрешава спора между страните по начин, който може да е или да не е обвързващ за тях. Тази препоръка обхваща и арбитража при потребителските спорове. Тя съдържа седем основни принципа: независимост, прозрачност, принцип за състезателно производство, ефективност, законност, свобода и представителство. Държавите-членки са помолени да представят списък на инстанции, отговарящи за извънсъдебното разрешаване на потребителски спорове, за които те смятат, че са в съответствие с препоръката на Комисията. Комисията е известена за националните списъци, които могат да бъдат намерени на Интернет сайта на Генералната дирекция по здравеопазване и защита на потребителите  -  -  (DG SANCO).

Нагоре

Ефективност при алтернативното разрешаване на спорове

Комисията стои зад изграждането на две европейски мрежи на съдебни структури, които споделят общата цел за улесняване на достъпа на потребителя до несъдебни процедури за разрешаване на трансгранични спорове в случаи, когато търговецът е установен в държава-членка, различна от тази на потребителя. Те преследват една и съща цел, но работят по различни начини:

• Европейската извънсъдебна мрежа "ECC-Net"  е структура, осигуряваща помощ и информация за потребителите, състояща се от национални контактни точки във всяка държава-членка, а също и в Норвегия и Исландия. Всяка контактна точка действа като информационен разпространител за 400-те структури, които се считат от държавите-членки за покриващи изискванията на двете препоръки на Комисията относно принципите, приложими към структурите, отговорни за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове.
• Мрежата "FIN-NET"  -  -  за извънсъдебни жалби, свързани с финансови услуги, обединява около трийсет национални структури, отговарящи за извънсъдебното разрешаване на спорове в съответствие с първата препоръка на Комисията. FIN-NET предлага на потребителите, срещнали проблем, свързан с финансови услуги (банково дело, застраховане, инвестиране), пряк достъп до извънсъдебна възможност за разрешаване на спорове.

Насърчаване на практически инициативи

Паралелно с тази квазизаконодателна активност Европейският съюз осигурява финансова подкрепа за определени инициативи, особено за електронно разрешаване на потребителски спорове. Комисията има финансово участие в стартирането на ECODIR  - (Electronic COnsumer DIspute Resolution Platform), платформа за електронно разрешаване на потребителски спорове.

Нагоре

Свързани документи

• Резюме  -  -   (PDF File 120 KB) на отговорите на Зелената книга за алтернативното разрешаване на спорове (pdf 124 KB)
• Зелена книга   (PDF File 271 KB) за алтернативно разрешаване на спорове в гражданското и търговско право
• ДИРЕКТИВА № 2002/8/EО НА СЪВЕТА от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при трансгранични спорове чрез установяване на минимални общи правила за правната помощ и други финансови аспекти на гражданските процедури
• Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000и се изменя Регламент (ЕО) № 44/2001 относно издръжката
• Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)
• Съвместна декларация  -  -  -  -  -  -  -  -  -  -   (PDF File 61 KB) на Съвета и Комисията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
• Директива 98/10/EО за прилагане на подхода на отворената мрежа (ONP) за гласова телефония и за универсалните услуги в далекосъобщенията при конкурентна среда
• Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (рамкова директива)
• Официално писмо от Комисията до Съвета и Европейския парламент - Приключване на вътрешния енергиен пазар
• Препоръка на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите за извънсъдебните структури, участващи в консенсусното разрешаване на потребителски спорове
• Препоръка на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за структурите, отговорни за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове
• Правила за поведение на медиаторите в Европейския съюз   (PDF File 118 KB)
• Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно определени аспекти на медиацията в гражданските и търговските дела

« Алтернативно разрешаване на спорове - Обща информация | Право на Общността - Обща информация »

Нагоре

Последна актуализация: 06-08-2007