Европейска комисия > ЕСМ > Алтернативно разрешаване на спорове > България

Последна актуализация: 27-05-2009
Версия за печат Прибавете към предпочитани

Алтернативно разрешаване на спорове - България

EJN logo

Тази страница вече не е актуална. В момента се работи по нейното актуализиране, след което тя ще бъде достъпна на Европейския портал за електронно правосъдие.


 

TABLE OF CONTENTS

1. Обща информация 1.
2. Арбитраж 2.
3. Медиация по гражданско - правни дела 3.

 

1. Обща информация

Алтернативните способи за разрешаване на спорове намират все по-широко приложение,а същественото им значение е изразено в разпоредбата на чл.140 ал.ІІІ Граждански процесуален кодекс / ГПК/,в сила от 01.03.2008 г.,обнародван в Държавен вестник / ДВ/ бр.59 от 20.07.2007 г.,изменен и допълнен, ДВ бр.50 от 30.05.2008 г.Същата предвижда възможност съдът, сезиран с граждански или търговски спор, преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Преди всичко следва да се посочи, че са налице извънсъдебни процедури за решаване на спорове,които са нормативно регламентирани и такива,които функционират без нарочна законова уредба.

Българското позитивно право съдържа по традиция възможността граждански или търговски спор, с който е сезиран съответния компетентен съд, да бъде разрешен не със съдебно решение, а със спогодба. По правило със съдебна спогодба могат да приключат всички видове граждански и търговски спорове, с изключение на тези по брачни искове / за развод, за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните и за унищожаване на брака / и относно права, упражняването на които не е в дискрецията на страните / напр.нищожност на правна сделка/. За сключване на съдебна спогодба е необходима пълна дееспсобност на страните и изрично упълномощаване на процесуалния представител,не е допустима относно личните непрехвърлими права.Съдебната спогодба може да се отнася до целия предмет на съдебния спор или до част от него, уредена е в ГПК.

НагореНагоре

Съгласно чл.234 от ГПК съдебната спогодба има сила на влязло в сила съдебно решение, не подлежи на обжалване пред горна инстанция и подлежи на принудително изпълнение, прилага се нормалното изпълнително производство както при съдебни решения. Съдът е длъжен да прикани страните към спогодба непосредствено след даване ход на делото и отново преди даване ход на устните състезания.

Участие на адвокат е възможно,като не е задължително - предоставено е на преценката на страните. Съдебна спогодба може да се сключи по всяко време на спора до приключване с влязло в сила решение, като касационната жалба задължително се подписна от адвокат или юрисконсулт. Доколкото се сключва в рамките на съдебен процес, е възможно ползване на безплатна правна помощ при условията на Закон за правната помощ, обнародван в ДВ бр.79 от 04.10.2005 год.,в сила от 01.01.2006 г., изм. ДВ бр.105 от 29.12.2005 г., изм. ДВ бр.17 от 24.02.2006 г., изм. ДВ бр.30 от 11.04.2006 г.Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ,което е държавен орган и от адвокатските съвети. Правната помощ обхваща консултации с оглед постигане на споразумение преди завеждане на съдоприозводството и за завеждане на дело,подготовка на документи за завеждане на дело,процесуално представителство.

НагореНагоре

 По правилата на ГПК при определени условия - чл.184, е допустимо прилагане на електронен документ като доказателство, не се допуска дистанционно провеждане на съдебно производство.

Разноските по делото се разпределят съобразно спогодбата на страните, като се събира половината от дължимата при постановяване на съдебно решение държавна такса.

Друга възможност за извънсъдебно решаване на спорове е предвидена в чл. 417 ГПК, по силата на който може да бъде издадена от съда заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт, извънсъдебна спогодба или друг договор между страните, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.

Останалите допустими от българското законодателство алтернативни способи за разрешаване на спорове са доброволен арбитраж, медиация, помирителни процедури при трудови спорове, оказване на съдействие чрез помирителни комисии,омбудсман.

НагореНагоре

Съществуват и редица неуредени от конкретна норма методи за извънсъдебно решаване или избягване на спорове в областта на защита правата на потребителите, електронната търговия чрез оказване на съдействие,преговори и др.п. чрез неформални отдели при търговски асоциации,професионални камари и други неправителствени организации.

2. Арбитраж

1/ Основен и най-широко използван способ, със значителни традиции за извънсъдебно разрешаване предимно на имуществени спорове като класическа алтернатива на държавното правораздаване.Доброволен арбитраж се използва най-често за разрешаване на търговски спорове, а напоследък придобива широко приложение при трудови спорове - индивидуални и колективни, основно - при упражняване правото на стачка, спорове във връзка с процедури за възлагане на обществени поръчки, допустим е и при административни правоотношения.

2/По правило страните са автономни относно избора да отнесат спора си пред арбитраж.Задължителен арбитраж е предвиден в чл.14 по Закона за уреждане на колективните трудови спорове за осигуряване на условия за осъществяване на минимални дейности по време на стачка, който се извършва от арбитри, включени в списъка на Националния институт за помирение и арбитраж.

НагореНагоре

3/ Нормативната уредба е ГПК, Закон за международния търговски арбитраж и някои специални закони - Закон за уреждане на колективните трудови спорове, Закон за обществените поръчки, Закон за занаятите, Закон за пазарите и финансовите инструменти, Закон за стоковите борси и тържища и др. 

4/ Съгласно чл.19 ГПК страните по всеки имуществен спор могат да уговорят той да бъде разрешен от арбитражен съд,с изключение на спорове за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. При определени условия е допустимо арбитражът да има седалище в друга държава. При наличие на валидно арбитражно споразумение, ако искът е предявен пред държавния съд, ответникът може да направи отвод за неподведомственост на спора, който води до прекратяване на делото.

5/ Съществуват постоянни арбитражни съдилища - организационно обособени структурни единици с предмет на дейност разрешаване на правни спорове, които са частноправни образувания,чиято правораздавателна власт произтича от общата воля на страните по спора. Дългогодишна традиция има Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, също Арбитражен съд при Българската стопанска камара и други. Съществуват и специализирани арбитражи - Национален институт за помирение и арбитраж, регламентиран от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, Арбитражен съд към Националната занаятчийска камара, Арбитражен съд към Агенцията за обществените поръчки, организации за борсов арбитраж при Софийска стокова борса, Пловдивска стокова борса, Русенска стокова борса  и др.

НагореНагоре

Процедурата за разглеждане и решаване на споровете е тази,приета от съответния арбитражен съд,като по съгласие на страните е възможно отклонение. Споровете се решават еднолично или от състав от арбитри, посочени от страните по одобрен списък. Допустим е избор на арбитри - чужденци в производството пред местни арбитражни съдилища.

Надеждността на арбитрите и поверителността на информацията на делото е гарантирана от правилата, приети за провеждане на процедурата пред съответния арбитражен съд и за утвърждаване на списък от арбитри, с които страната може предварително да се запознае.

6/ При всички случаи на арбитраж страните могат да бъдат представлявани от процесуален представител по свой избор, като неговите функции и правомощия ще бъдат идентични с тези в съдебното производство.

7/Процедурата за разглеждане и решаване на споровете е тази,приета от съответния арбитражен съд,като по съгласие на страните е възможно отклонение. В този смисъл няма пречки, ако страните уговорят помежду си и с избраните от тях арбитри да разменят книжа и становища по електронен път. Чл.184 ГПК, приложим съответно в арбитражното производство, допуска при определени условия, представяне на електронен документ като доказателство.

НагореНагоре

8/.Разноските в производството се присъждат в тежест на загубилата страна или по споразумение на страните .Съответните арбитражни съдилища имат тарифи за дължимите такси и разноски, възнаграждението на адвокат или друг консултант е за сметка на страната, като при положителен за нея изход на спора, се присъжда в тежест на загубилата страна.Възможността за предоставяне на правна помощ, уредена в Закон за правната помощ, не се прилага в арбитражните производства.

9/ Арбитражното производство приключва с решение, освен в хипотеза на оттегляне на иска. Арбитражните решения и спогодби са приравнени на решенията на държавните съдилища - ползват се със сила на пресъдено нещо/законна сила, поради което съдът не може да преразглежда спор, разрешен с арбитражно решение. Приет е стриктно ограничен съдебен контрол от страна на държавните съдилища върху дейността на арбитражните съдилища - при отвод на арбитър, изключително тежки пороци на арбитражното производство,свързани с липса на компетентност / липса на валидно съгласие за арбитраж или забрана за арбитриране на спора/, особено съществени нарушения на правата на страната за защита и участие в производството и др.подобни. Компетентен е Върховния касационен съд.

НагореНагоре

Сезирането на арбитражен съд има същите последици като сезирането на съда относно погасителните срокове.

10/Ако страните не постигнат съгласие по спора, същият приключва с арбитражно решение, което има сила на решение на държавен съд, Изпълнението на арбитражно решение се извършва като изпълнение на съдебно решение чрез издаване на изпълнителен лист от съответния държавен съд и образуване на нормалното изпълнително производство, осъществявано по избор на страната от държавни или частни съдебни изпълнители. Арбитражните решения и спогодби са приравнени на решенията на държавните съдилища - ползват се със сила на пресъдено нещо/законна сила, подлежат на принудително изпълнение и имат преобразуващо действие. На принудително изпълнение подлежат и решения и спогодби на чуждестранни арбитражни съдилища, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България по реда на ГПК.

3. Медиация по гражданско - правни дела

1/ Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

НагореНагоре

Приложима е при граждански, търговски, трудови ,семейни спорове, административни спорове ,свързани с права на потребители, спорове между Националната здравноосигурителна каса и регионалните такива и индивидуалните изпълнители на медицинска помощ съгл. чл.80 от Закона за здравното осигуряване, като при непостигане на съгласие в този случай споровете се отнасят за решаване пред държавния съд. Медиация е предвидена и от Наказателно - процесуалния кодекс, но липсва практика по приложение към настоящия момент.

2/Съдът може да напътва страните към медиация преди разглеждане на спора в открито съдебно заседание / чл.140 ал.ІІІ ГП / при разглеждане на граждански и търговски дела .Процедурата не е задължителна за страните. Съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг алтернативен способ / АРС /по дела за развод преди разглеждане на делото / чл.321, ал.ІІІ - V ГПК/.При постигане на съгласие за процедура по медиация, делото се спира, като е възможно възобновяването му в 6 - месечен срок по искане на всяка от страните. В противен случай делото се прекратява. При постигане на споразумение, според съдържанието му делото са прекратява или продължава като развод по взаимно съгласие, съставляващ охранително производство без събиране на доказателства. Непостигане на споразумение за провеждане на процедура за медиация или в процедурата по медиация е основание за продължаване на съдебното производство.

НагореНагоре

3/Нормативната уредба е в Закон за медиацията , обнародван в Държавен вестник бр.110 от 17.12.2004 г., изменен и допълнен с ДВ бр.86 от 24.10.2006 год. и Наредба ?2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите,които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване,отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

4/Медиацията е алтернативен способ за решаване на спорове, незадължителен по закон.Договорни клаузи за предварителна медиация преди съдебно предявяване на иск обвързват страните като останалите клаузи.Страните са длъжни да уведомят компетентния орган, който разглежда спора, ако процедурата по медиация са провежда по време на вече образувано производство.

5/Медиация се осъществява от дееспособни физически лица,които отговарят на съответни изисквания в закона и са вписани в Единен регистър на медиаторите при Министъра на правосъдието.Медиаторите могат да се сдружават,като са допустими всички форми на сдружаване - търговски дружества, кооперации, сдружения с нестопанска цел. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в органите на съдебната власт / съдии, прокурори, следователи/ не могат да осъществяват дейност по медиация. Основно задължение на медиатора е да уважава мнението на всяка от страните. Производството е подчинено на принципите на доброволност и равнопоставеност; неутралност и безпристрастност на медиатора и поверителност на процедурата.

НагореНагоре

Надеждността на медиатора и поверителността на процедурата са гарантирани от правилата за вписване на медиаторите в Единния регистър и лично от медиатора.

В България съществува Национална асоциация на медиаторите, с адрес гр.София, ул.”Пиротска” ? 7 ет.3, тел.9812624. Действат още Центрове за медиация - частни сдружения, в градовете Асеновград,Бургас, Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Дупница, Кюстендил,Лом, Монтана, София, Пловдив, Стара Загора, Самоков,Търговище.За повече информация - www.apis.bg - Центрове за медиация в България.

6/Правна консултация е възможна винаги,без да е задължителна. Участието на адвокат е предоставено на волята на страните,като разноските са тяхна сметка и според споразумението им.

7/Не е забранено дистанционно провеждане на процедурата или по електронен път, като това може да е предмет на споразумението за медиация.

8/Този способ за разрешаване на спорове не е безплатен, не се предоставя правна помощ, разноските са разпределят според споразумението на участниците.

НагореНагоре

Медиаторът започва процедура след като страните приемат условията за заплащане на труда му, като не може да поставя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от разрешаване на спора.

9/Страните във всеки момент могат да прекратят процедурата по медиация и да отнесат спора пред държавния съд. В случай,че съдебното или административно производство е било спряно, същото се възобновява.Този способ за решаване на спорове не влияе върху погасителните срокове за сезиране на съда.

10/ Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните - възможна е писмена, устна форма, писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на неучаствали в процедурата лица.Същото е задължително между страните само относно това, за което са се споразумели, като по съдържание не може да противоречи на закона или за го заобикаля и да накърнява добрите нрави под страх от нищожност.

Споразумението, сключено в процедура по медиация, не се ползва с изпълнителна сила - не подлежи на принудително изпълнение, не се изпълнява по правилата на нормалното изпълнително производство

Полезни връзки

Български закони

www.justice.government.bg

Министерство на правосъдието

Арбитражен съд при БТПП, Арбитражен съд при БСК

Адресът на Националното бюро за правна помощ е:

гр.София

ул.”Развигор” ? 1

Тел.: 02 / 981 03 32

Факс: 02 / 981 05 52

« Алтернативно разрешаване на спорове - Обща информация | България - Обща информация »

НагореНагоре

Последна актуализация: 27-05-2009

 
  • Право на Общността
  • Международно право

  • Белгия
  • България
  • Чешка република
  • Дания
  • Германия
  • Естония
  • Ирландия
  • Гърция
  • Испания
  • Франция
  • Италия
  • Кипър
  • Латвия
  • Литва
  • Люксембург
  • Унгария
  • Малта
  • Холандия
  • Австрия
  • Полша
  • Португалия
  • Румъния
  • Словения
  • Словакия
  • Финландия
  • Швеция
  • Обединено кралство