|
„Ние се намираме в много тежка криза, която оказва своето влияние върху публичните финанси. За щастие много страни навлязоха в тази криза със стабилни публични финанси, което им даде възможност да се отзоват на призива на Европейския съвет за прилагане на стимулиращи мерки през 2009 г. Ако бъдат изпълнявани бързо и ефективно, тези мерки, съчетани с плановете за спасяване на банките и значителното смекчаване на паричната политика, би трябвало да спомогнат за създаването на условия за постепенно възстановяване през втората половина на годината. Ако през 2010 г. икономическата активност набере скорост, както смятаме ние, фискалната политика ще трябва да се насочи към консолидация. Това е важно и за държавите-членки, които са в относително благоприятно положение, за да избегнат едно трайно понижение на устойчивостта на публичните си финанси. В този контекст от голямо значение е Пактът за стабилност и растеж да продължи да бъде рамката, в съответствие с която Комисията и Съветът отправят препоръки до държавите-членки по отношение на фискалната им политика“, заяви комисарят по икономическите и паричните въпроси Хоакин Алмуня.
Оценката за България
Средносрочната бюджетна стратегия в програмата е насочена към поддържане на стабилно състояние на бюджета, изразяващо се в амбициозната цел излишъците по консолидираната фискална програма да бъдат в размер на 3 % от БВП през целия програмен период (2008—2011 г.). От 2003 г. насам растежът на БВП в България бе висок и надхвърляше 6 % годишно, съпроводен от растящ външен дефицит и висока инфлация. В условията на проявяващото се въздействие на забавянето на икономическия растеж и финансовата криза България е изправена пред предизвикателството да поддържа растеж, коригирайки същевременно съществуващите макроикономически неравновесия с помощта на рестриктивна фискална политика и политика на доходите.
Фискалната политика на България е насочена към поддържане на доверието на инвеститорите и съхраняване на макроикономическата стабилност. Съсредоточаването на усилията на правителството върху структурни мерки за укрепване на устойчивостта на икономиката също представлява навременна и адекватна реакция на настоящите икономически перспективи.
С оглед на изложената по-горе оценка и предвид на необходимостта да се осигури устойчива конвергенция България се призовава: i) да продължи да поддържа стабилна фискална позиция чрез ограничаване на растежа на разходите, за да спомогне за ограничаването на съществуващите външни неравновесия и да противодейства на евентуалното неизпълнение на приходите; ii) да задържи растежа на заплатите в публичния сектор, за да допринесе за общо ограничаване на нарастването на заплатите и за подобряване на конкурентоспособността; iii) да увеличи допълнително ефикасността на публичните разходи, по-специално чрез пълно прилагане на програмното бюджетиране, увеличаване на административния капацитет и реформи в областта на пазара на труда, пазара на продукти, образованието и здравеопазването с цел увеличаване на производителността и намаляване на външния дефицит.
Допълнителна информация
Показатели за България - приложение [92 KB]
Повече за оценките - тук
[1] Съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики държавите-членки трябва да представят актуализирани макроикономически и бюджетни прогнози всяка година.Актуализираните програми на държавите, които са приели еврото, се наричат „програми за стабилност“, а тези на държавите, които още не са приели еврото — „конвергентни програми“ („програми за сближаване“). Посоченият регламент се споменава и като „превантивните мерки“ на Пакта за стабилност и растеж“.
|