|
„Все още са налице значителни разлики между отделните национални процедури
за предоставяне на убежище, а настоящите правила не са достатъчни за
избягването на административни грешки. Приканвам Европейския парламент и
Съвета да приемат измененията, които Комисията предложи през
2009 г. с цел подобряване на положението, заяви Европейският
комисар за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. Комисарят добави:
„Комисията ще продължи да проверява и проследява всички случаи, за които са
установени проблеми при изпълнението, за да се гарантира правилното прилагане
на директивата, по-специално по отношение на зачитането на принципа на
неотблъскване и на другите права, залегнали в Хартата за основните права на
ЕС, както и за намаляване на разликите.“
Директивата относно процедурата за предоставяне на убежище беше изготвена с
цел установяване на минимални норми за справедливи и ефективни процедури за
предоставяне и отнемане на статут на бежанец.
В доклада на Комисията относно нейното прилагане се подчертава, че целта за
създаване на равнопоставеност по отношение на процедурите за предоставяне на
убежище, не е изцяло постигната. Някои от незадължителните разпоредби и клаузи
за дерогация на директивата допринесоха за разпространението на различаващи се
практики на територията на ЕС, което от своя страна води до значителни различия
между отделните държави-членки по отношение на процедурните гаранции.Именно
такъв е случаят с разпоредбите за ускорени процедури, „сигурна страна на
произход“, „сигурна трета страна“, лични интервюта, правна помощ и достъп до
ефективна защита.
Бяха установени определен брой случаи на непълно и/или неправилно
транспониране и пропуски при прилагането на директивата.
Вследствие на това процедурите могат да доведат до административни грешки:
значителен дял от решенията, взети по индивидуални случаи са отменени след
обжалване, тъй като те се основават на критерии, които не са достатъчно ясни и
прецизни.
Въз основа на задълбочена оценка на прилагането на директивата относно
процедурите за предоставяне на убежище на 21 октомври 2009 г. Комисията
прие предложение за преработка на директивата с цел отстраняване на
недостатъците, рационализиране и консолидиране на процедурите и подобряване
както на качеството на решенията, взети на първа инстанция, така и общата
ефективност на процеса на предоставяне на убежище в целия ЕС. Качеството и
ефективността на процеса на предоставяне на убежище ще бъдат основна тема на
министерската конференция, която ще се състои на 13—14 септември в Брюксел.
Настоящият доклад ще послужи също така като основа за дискусиите.
История на досието
Между 1 януари 2008 г. [1] и 31 декември 2009 г. броят на
молбите за предоставяне на убежище, регистрирани в 26 държави-членки, обвързани
от Директивата относно процедури за предоставяне на убежище, беше 492 995. През
същия период тези държави-членки взеха 444 165 решения на първа инстанция и 125
785 решения по обжалвания [2].
Срокът за транспониране на по-голяма част от директивата беше 1 декември
2007 г., докато член 15, който засяга правната помощ, трябваше да бъде
транспониран до 1 декември 2008 г.
След изтичането на тези срокове, започнаха процедури за нарушение срещу
всички държави-членки, които не са изпратили цялостна информация относно
предприетите от тях мерки за транспониране: Комисията изпрати 17 официални
уведомителни писма и 5 обосновани становища.
Понастоящем всички държави-членки
са уведомили относно мерките за цялостно транспониране, с изключение на
Ирландия. Комисията взе решение да отнесе случаите на Белгия и Ирландия пред
Съда на ЕС за това, че не са уведомили за мерките за
цялостно транспониране и започна процедура за нарушение срещу Гърция
във връзка с неправилното прилагане на няколко разпоредби от директивата.
Наскоро обаче Белгия уведоми Комисията за мерки, които според нея представляват
цялостно транспониране. Понастоящем е в ход тяхното разглеждане, за да се
установи дали тези мерки водят до пълно транспониране на директивата в
Белгия.
На 21 октомври 2009 г. Комисията представи
предложение за изменение на Директивата относно процедури за предоставяне на
убежище, което има за цел:
-
да създаде единна процедура, като опрости и рационализира процедурите за
предоставяне на убежище и намали административната тежест за
държавите-членки;
-
да улесни достъпа до процедурите по разглеждане. Още в самото начало
на престоя си на съответната територия на лицата, желаещи да подадат молба за
международна закрила, трябва да се предостави съответната информация и съвети.
Граничните служители, полицията и другите органи, които първи влизат в контакт
с лицата, търсещи закрила, ще имат по-ясна представа как да процедират с
тях;
- да повиши ефективността на процеса на разглеждане на молбите. Сред важните
мерки е въвеждането на общ краен срок от шест месеца за приключване на
процедурите на първа инстанция.В предложението се предвижда преходен период от
три години, през който държавите-членки ще могат да адаптират процедурите си
към този краен срок. С предложението също така се опростяват и изясняват
процедурни понятия и механизми, като например понятието „сигурна страна на
произход“, задължението на търсещите убежище да сътрудничат на националните
власти или ускорените процедури.
-
да подобри качествотона решенията за предоставяне на
убежище. С предложението се разширяват процедурните гаранции, по-конкретно
за уязвими лица като жертви на изтезания или непридружени деца.Служителите,
които се занимават с кандидатите за убежище, трябва да имат съответните
познания и опит.
-
да гарантира достъп на кандидатите за убежище до ефективни средства на
защита в съответствие с общностните и международните задължения на
държавите-членки. В предложението ясно се постановява, че съдилищата трябва да
преразгледат от фактическа и правна страна на взетите на първа инстанция
решения, и се предвиждат ясни правила за суспензивния ефект от обжалванията.
Измененията гарантират съответствие с развиващата се съдебна практика относно
правото на защита, принципа за равнопоставеност на страните и правото на
ефективна съдебна закрила.
[1]
Решенията, включени в този параграф относно молби, внесени преди
1.12.2007 г., не попадат в обхвата на директивата.
[2] Данните
за решенията по обжалвания обаче не са пълни, тъй като 3 държави-членки не
предоставиха данни за 2008 г., а за 2009 г. липсват данни за 9
държави-членки.
|