Европейска комисия
Bulgaria

Европейското знаме

Европейският флаг е символ не само на Европейския съюз, но и на eвропейското единство и идентичност в широк смисъл. Дванадесетте златни звезди, наредени в кръг върху син фон, представляват солидарността и хармонията между народите на Европа, като и двата символа олицетворяват съвършенството, пълнотата и единството. Броят на звездите не съответства на броя на държавите-членки и не се променя в зависимост от разширяванията на Европейския съюз.

Историята на флага започва през 1955 г. По това време Европейският съюз съществува само като Европейско обединение за въглища и стомана със само шест държави членки. Няколко години по-рано обаче десет европейски държави (Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания) основават друга организация - Съветът на Европа (СЕ), която да защитава човешките права и да подкрепя и разпространява европейската култура. СЕ обмисля какъв символ да възприеме и след дълго обсъждане приема сегашния дизайн на европейския флаг. СЕ окуражава останалите европейски институции да възприемат същия флаг и през 1983 г. Европейският парламент откликва на призива. През 1985 г. флагът е одобрен от държавните и правителствени ръководители на държавите-членки като официална емблема на Европейския съюз, който по това време все още се нарича Европейска общност.

Всички институции на ЕСизползват флага от началото на 1986 г. Той е единствената емблема на Европейската комисия – изпълнителния орган на ЕС. Останалите институции на ЕС имат собствени емблеми, които използват заедно с европейския флаг.

Допълнителна информация:

• Графичен наръчник
• Снимки и други изображения с европейския флаг

9 май – Ден на Европа

След горчивия опит от Втората световна война и пред опасността от избухване на Трета световна война, която да погълне цяла Европа, на този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман представя предложение за създаване на организирана Европа, неразривно свързана с поддържането на мира. Той прочита пред международните медии декларация (т.нар. Декларация Шуман), с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа реална стъпка към Европейска федерация".

Шуман предлага създаване на една наднационална “Европейска институция”, натоварена с управлението на индустрията за въглища и стомана – секторът, който по това време е бил основата на военната мощ. Няколко години преди това страните, към които Робер Шуман се обръща, почти са се унищожили взаимно в един ужасен конфликт, оставил след себе си чувство за материално и морално опустошение. Идеята за обединяване в Европа на двете ключови индустрии, чрез които се развива оръжейното производство, предполага създаване на гаранция за мир на континента.

Предложението, обявено от Франция, се приема с готовност от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана.

На срещата на върха в Милано през 1985 г. лидерите на Европейския съюз решават 9 май да се чества като “Ден на Европа”.

Допълнителна информация:

• Декларация на Робер Шуман от 9 май 1950 [3 MB]
• Плакати за Деня на Европа

Карта на Европейския съюз

 Държави-членки

Европейският съюз включва 27 страни членки: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешката република, Швеция.

Държави-кандидатки

Хърватия

Европейският съвет в Солун от юни 2003 г. потвърждава перспективата за присъединяване на всички държави от Западните Балкани. Въпреки изразената политическа воля, Хърватия изпреварва повечето страни от региона и през юни 2004 г., Европейският съвет предоставя на Хърватия статут на държава-кандидатка за членство. Хърватия сътрудничи напълно на Международния трибунал за бивша Югославия, което й дава възможност да започне преговори на 17 март 2005 г. след влизане в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране от 1 февруари 2005 г. След последователни успешни преговори на 30 юни 2011 г.  държавите-членки решават да приключат преговорите за присъединяване като на 9 декември 2011 г. се подписва Договора за присъединяване на Хърватия към ЕС. При успешна ратификация от всички държави от ЕС на 1 юли 2013 г.  се очаква тя да стане 28-мата държава-членка на ЕС.

Исландия  

През юли 2009 г.  Исландия  кандидатства за членство в ЕС като през януари 2010 г. в Рейкявик започва работа Делегация на ЕС. На 17-ти юни 2010 г. Европейският съвет взема решение за започване на преговорите, а през юни 2011 г. официално са отворени четири преговорни глави.

Бивша Югославска Република Македония

На 16 декември 2005 г. след решение на Европейския съвет Македония получава статут на държава-кандидатка за членство. Важен момент в европейската интеграция на Македония е решението на ЕК за либерализиране на визовия режимр което е в сила от 19 декември 2009 г. Спорът за името на Бившата Югославска Република Македония главно с Република Гърция, е смятан за една от основните пречки пред присъединяването й. Много специалисти смятат последното решение на Международния съд в Хага от 5-ти декември 2011 г., отхвърлящо гръцкия иск, като важен политически сигнал за членство в НАТО и ЕС.

Черна Гора

През октомври 2007 г. в Люксембург е подписано Споразумението за стабилизиране и асоцииране, като през ноември същата година в Подгорица започва работа Делегация на ЕК. След серия успешни преговори Черна Гора получава статут на държава-кандидатка за членство на 17 декември 2010 г.

Турция

На Турция е предоставен статут на държава-кандидадка още през 1999 г. Преговорите по предприсъединителните глави започват през 2005 г.  Въпреки това, присъединяването на Турция като пълноправен член на ЕС е смятан за един от най-полемичните въпроси за ЕС.  

Потенциални кандидати от Западните Балкани

Албания е потенциален кандидат, като тя е подала кандидадтурата си за членство през април 2009 г. През май 2010 ЕК приема предложение жители на Албания и Босна и Херцеговина да пътуват в Шенгенското пространство без краткросрочна виза.

Други потенциални кандидати са Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия.