Navigation path

България


Country info

Знаете ли, че…

  • …5 % от богатството на България се дължи на инвестиции от ЕС.
  • …със средства от бюджета на ЕС се подкрепят българските земеделски стопани и развитието на селските общности, като се инвестира в проекти за подобряване на условията на живот и за повишаване на конкурентоспособността на предприятията в селските райони.
  • …ЕС инвестира значителни средства в българските региони по проекти за модернизация на водоснабдителни и канализационни системи, за изграждане на магистрали и линии на метрото и др.
  • …бюджетът на ЕС е ВАШИЯТ бюджет — от учените до земеделските стопани, от пътуващите със софийското метро до работещите в малките предприятия в селските райони — всички ние имаме полза от проектите, финансирани от ЕС.

Какво представлява бюджетът на ЕС?

Бюджетът на ЕС е важен инструмент за изпълнение на политиките на Съюза на практика. С него се финансират действия, които държавите членки не могат да финансират самостоятелно или могат да финансират по по‑ефективен начин, като обединят ресурсите си.

Бюджетът на ЕС се приема чрез демократична процедура — той се изготвя от Европейската комисия (изпълнителния орган на ЕС), след което се обсъжда и приема от Съвета на ЕС (който представлява страните от Съюза, включително България) и от Европейския парламент (в който има демократично избрани представители от България).

След като бъде приет, бюджетът се управлява съвместно от държавите от ЕС и Комисията или пряко от Комисията.

На практика 80 % от бюджета на Съюза се управлява от национални или регионални правителства. Чрез безвъзмездни средства, заеми и други форми на финансиране от бюджета на ЕС се предоставя финансова подкрепа на хиляди студенти, учени, НПО, МСП, градове, региони и много други.

Откъде идват средствата?

Бюджетът на ЕС до голяма степен се финансира с т.нар. собствени ресурси, които се основават на три вида източници:

  • мита върху вноса от страни извън ЕС и налози върху захарта;
  • малка част от събирания в ЕС данък добавена стойност (ДДС);
  • вноски от всички държави членки в съответствие с дела на техния брутен национален доход (БНД) в БНД на ЕС, които са най‑големият източник на приходи за бюджета на Съюза (74 % през 2013 г.).

Тази система се приема с единодушие от държавите от ЕС за седемгодишен период и се ратифицира от всички национални парламенти. Тя има за цел да се осигури надеждно и достатъчно равнище на приходи в бюджета на ЕС, като в същото време се вземат предвид финансовите възможности на държавите членки. По този начин всяка държава допринася за бюджета в съответствие със своето богатство.

Сред другите източници на приходи в бюджета на ЕС са данъците върху заплатите на служителите на Съюза, глоби, наложени на предприятия за нарушаване на законодателството в областта на конкуренцията, банкови лихви и др. Не съществува пряк данък на ЕС. Страните от ЕС продължават да отговарят за своите данъци.

За какво се използват средствата?

Около 94 % от средствата на ЕС се изразходват за изпълнение на различни политики на Съюза, като по‑голямата част от тях се връщат в държавите членки. В много случаи с бюджета на ЕС се подпомага реализирането на големи и сложни проекти. Пример за подобен проект е Европейското партньорство за действия срещу рака, при което целта е с общи усилия да се допринесе за предотвратяване на болестта и намиране на лечение за нея.

Около 6 % от бюджета на ЕС се изразходва за функционирането на институциите на Съюза. Тези средства се използват за заплати и пенсии на служителите на ЕС, писмени и устни преводи, сигурност, сгради, компютърни системи и т.н. Те са необходими, за да може Съюзът да работи.

Твърде много служители на ЕС?

Около 55 000 служители на ЕС изпълняват задачи, свързани с 508 млн. европейци и безброй хора в нужда по целия свят. За сравнение, само в германското Министерство на финансите работят повече хора, отколкото в службите на Европейската комисия, които отговарят за финансовите въпроси, данъчното облагане и бюджета (1850 спрямо 1542 души).

Освен това, за да се адаптират към трудната икономическа ситуация в Европа, институциите на ЕС също съкращават разходите си: очаква се с широкообхватната реформа на Комисията на статута на персонала да бъдат икономисани 8 млрд. евро до 2020 г. и броят на нейните служители да намалее с 5 %, като същевременно се увеличи работното им време.

Графиката по‑долу показва колко е инвестирал ЕС във всяка от своите държави членки през 2013 г. и приноса на европейското финансиране към богатството на всяка страна. В България финансирането от ЕС представлява 5 % от богатството на страната (БНД).

Кой контролира разходите на ЕС?

Комисията е въвела строги мерки за вътрешен контрол, за да се гарантира, че средствата се изразходват ефективно и ефикасно.

Тъй като 80 % от бюджета на ЕС се управлява от национални или регионални правителства, държавите членки също имат важна роля за осигуряване на спазването на правилата и за откриване и справяне с нередности и измами.

Освен това всяка година Европейската сметна палата извършва преглед на отчетите на ЕС. В продължение на няколко години Палатата потвърждава, че отчетите на ЕС се водят правилно, но също така посочва грешки при процедурите (например счетоводни грешки на участници в национални програми или искания за финансиране на разходи, които не отговарят на условията). Грешките не означават, че средства на ЕС са изгубени или пропилени или че са отклонени чрез измами. Голяма част от изразходваните поради грешки средства се възстановяват.

Освен това Европейският парламент одобрява начина, по който Комисията е изразходвала бюджета, след края на всяка финансова година.

Ако искате да видите кой е получил финансиране от ЕС, можете да използвате системата за финансова прозрачност.

Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014—2020 г. накратко

Въпреки че бюджетът на ЕС се приема всяка година, той трябва да бъде изготвен в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР). МФР е план за разходи, в който се посочват максималните годишни суми, които ЕС може да изразходва в различни области на дейност през седемгодишен период. С нея се определят политическите приоритети на ЕС за седем години.

За периода 2014—2020 г. ЕС иска да изпълни целите на стратегията за растеж „Европа 2020“, като насочи усилията си към това, което е необходимо на Европа за преодоляване на икономическата и финансовата криза, и се концентрира върху области, където може да допринесе реално. Някои от предложенията на Комисията за радикални реформи бяха смекчени от държавите членки, но останаха и изключително важни промени. Сред основните елементи на МФР за 2014—2020 г. са:

  • Акцент върху растежа, заетостта и конкурентоспособността с по‑големи инвестиции в образованието и научните изследвания и с нов инструмент за финансиране, наречен Механизъм за свързване на Европа, който има за цел да подпомогне на паневропейски структурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и информационните и комуникационните технологии.
  • Повишаване на ефективността на разходите благодарение на опростените правила за фондовете на ЕС, ясния фокус върху инвестициите, водещи до осезаеми резултати, както и възможността за прекратяване на финансирането от ЕС, ако дадена страна не прилага разумна икономическа и фискална политика.
  • Реформирана обща селскостопанска политика за по‑конкурентоспособно и екологосъобразно европейско селско стопанство.
  • Борба с изменението на климата като ключов елемент на всички основни политики на ЕС — 20 % от средствата по МФР са предвидени за действия срещу изменението на климата
  • Солидарност с най‑бедните страни и региони на ЕС чрез насочване на най‑голямата част от финансирането за регионално развитие към тях и чрез създаване на нов фонд за младежка заетост.
  • По‑бавно нарастване на административните разходи благодарение на намаляването на броя на служителите на европейските институции.

Бюджетът на ЕС и България

През 2013 г. публичните разходи на България са били в размер на 30 млрд. лева (15 млрд. евро), т.е. много по малко от бюджета на ЕС в размер на 282 млрд. лева (144 млрд. евро) за същата година. В същото време техният дял в БНД на страната е бил 39 %, докато бюджетът на ЕС за 28 страни членки е бил приблизително 1 % от БНД на Съюза.

Бюджетът на ЕС и националните бюджети имат различни, но допълващи се цели. Средствата от бюджета на ЕС се насочват към области, в които могат да доведат до създаване на добавена стойност. Например проект от мащаба на европейската система за спътникова навигация „Галилео“ не може да бъде финансиран от една‑единствена държава членка.

За разлика от бюджета на България, или на който и да е друг национален бюджет, със средства от бюджета на Съюза не се финансират разходи за отбрана или социална закрила, а най‑вече разходи за инвестиции. Например, тъй като наличието на ефективна транспортна мрежа е от съществено значение за една успешна икономика, ЕС съфинансира изграждането на магистралата между София и Бургас, която пресича почти цялата страна.

България е една от страните в ЕС, които получават повече средства от бюджета на Съюза, отколкото внасят в него, и това ще остане така и през следващия бюджетен период (2014—2020 г.). Имайте предвид, че тази нетна разлика не отразява точно ползите от членството в ЕС. Много от тях, като например мир, политическа стабилност, сигурност и свобода на живот, работа, учене и пътуване навсякъде в Съюза, не могат да бъдат измерени. Освен това европейските инвестиции имат за цел да са от полза за ЕС като цяло, така че европейско финансиране в една страна може да е от полза и за други държави от Съюза.

Оперативен бюджетен баланс: Разликата между това, което една държава получава от бюджета на ЕС, и това, което плаща в него. Има много методи за изчисляване на бюджетния баланс. В своя финансов отчет Комисията използва метод, основан на същите принципи като изчисляването на корекцията на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство (корекция за Обединеното кралство). Важно е обаче да се отбележи, че съставянето на оценки на бюджетните баланси е само счетоводна операция на чисто финансовите разходи и ползи, които всяка държава извлича от своето членство в Съюза, и това не показва многото други ползи, получени в резултат на политиките на ЕС, като например тези, свързани с вътрешния пазар и икономическата интеграция, както и политическата стабилност и сигурност.

Земеделие и развитие на селските райони

Най-голям дял от средствата, които България получава от бюджета на ЕС са предназначени за земеделието и развитието на селските райони. Със селскостопанската политика на ЕС се подпомагат земеделските стопани и се насърчава производството на безопасни и качествени храни, но също така се опазва околната среда и се стимулира развитието на икономиката в селските райони. Доходът от земеделие на работник се е увеличил с 49 % между 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, и 2012 г. Малко предприятие в Куклен, произвеждащо мебели с дърворезба,е само един от примерите за финансиране от ЕС —предприятието успя да закупи нова, уникална за България високотехнологична машина, която му даде възможност да увеличи производството и да намери нови бизнес партньори в Европа.

Твърде много средства за селското стопанство?

Страните от ЕС направиха политиката за селското стопанство по‑скоро европейска политика, отколкото национална. Това е единствената политика, която почти изцяло се финансира от Съюза. Поради това средствата за нея имат голям дял в бюджета на ЕС. Нейното прилагане също така струва по‑малко на страните от ЕС като цяло в сравнение с изпълнението на 28 различни национални политики.

Общата селскостопанска политика бе реформирана основно, при което нейният дял в бюджета на ЕС намаля от 70 % през 1985 г. до около 40 % днес и ще спадне още до 33 % през 2020 г. С нова реформа, която влиза в сила през 2014 г., се увеличава още повече конкурентоспособността на европейското земеделие, като се повишава неговата екологосъобразност и се намаляват различията по отношение на страните, които получават по‑малко средства от средното за ЕС.

Регионална политика

Втората най-голяма област на разходи на ЕС в България са нейните райони. Регионалната политика на ЕС има за цел намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между европейските региони и страни. Инвестира се в проекти за създаване на работни места, конкурентоспособност, икономически растеж, подобряване на качеството на живот и устойчиво развитие. Екологичната и транспортната инфраструктура са водещи приоритети за България. Например ЕС финансира изграждането на половината от втората линия на софийското метро и инвестира в модернизирането на системите за водоснабдяване и канализация на Габрово и Враца.

Освен това благодарение на вътрешния пазар, който улеснява предприятията при извършването на бизнес дейност с други предприятия в Европа, износът на България постоянно нараства след влизането ѝ в ЕС. Страната отбелязва напредък и по отношение на развитието —между 2007 и 2013 г. нейният темп на растеж се е увеличил от 40 % на 47 % от средния темп за ЕС. (По данни на Евростат за БВП на глава от населението).

България обаче пропуска възможности за развитие,предлагани от финансирането от ЕС, защото изразходва малка част от средствата, които ѝ се предоставят от бюджета на Съюза. Ситуацията се е подобрила спрямо 2007 г. и са предприети мерки за предотвратяване и наказване на измами, както и за подобряване на административния капацитет, необходим за работа със средствата от ЕС. Въпреки това България все още изостава по отношение на усвояването на усвояването от Съюза.

За изчислението на всички стойности в национални валути са използвани обменните курсове през октомври 2013 г.

Финансирани от ЕС проекти близо до вас

Инфраструктура и транспорт

Разширяване на мрежата на метрото в София

В София бе завършен липсващият централен участък на линия 2, който е с дължина 6,5 км. По трасето са изградени 7 станции на метрото. Той е част от разширяващата се система на метрото, която ще включва три линии, пресичащи се в центъра на града, и над 60 станции. Благодарение на проекта ще се намалят времето за пътуване в града и уличните задръствания. (Финансиране от ЕС: 308 млн. лева — 157,4 млн. евро)

Допълнителна информация

По-бързо пътуване до Черноморието

Завърши строежът на модерната магистрала с дължина 356 км между София и Бургас. В рамките на проект, финансиран частично от ЕС, последната отсечка — 115 км между Стара Загора и Карнобат — бе изградена и въведена в експлоатация на 15 юли 2013 г. Пътуването по шосе в Югоизточна България вече е по‑бързо и по‑безопасно. (Финансиране от ЕС: 560 млн. лева — 286,2 млн. евро)

Допълнителна информация

Земеделие и развитие на селските райони

По-добро качество на живот на жителите на Свиленград

В Свиленград бяха благоустроени четири зелени площи — там вече има дървета и храсти, детски площадки, пътеки и места за разходка. С проекта се подобряват условията и качеството на живот на местните жители и така се помага младите хора да бъдат убедени да останат в региона. (Финансиране от ЕС: 742 140 лева — 379 456 евро)

Допълнителна информация

Научноизследователска и развойна дейност

Ново лечение на инсулт

Лекари от Военна болница в София участват във финансиран от ЕС проект за търсене на нов начин за лечение на инсулт. Новата техника включва охлаждане на мозъка на пациента и може да доведе до значително намаление на броя на смъртните случаи и уврежданията, свързани с инсулт. (Финансиране от ЕС: 21,3 млн. лева — 10,9 млн. евро)

Допълнителна информация

Образование

Да направим училището привлекателно

Гимназията в град Ихтиман е едно от 1880-те български училища, които участват в инициативата „Да направим училището привлекателно за младите хора“. Инициативата има за цел да се намали броят на преждевременно напускащите училище чрез подобряване на възможностите за заетост. Училището в Ихтиман насърчава учениците да участват в извънкласни дейности, които ще им помогнат да се развият в личностно, интелектуално и физическо отношение. (Финансиране от ЕС: 111,7 млн. лева — 57,1 млн. евро)

Допълнителна информация

Нови домове за деца с увреждания

България има план за действие за закриване на 130 големи дома за деца и преместване на всичките им обитатели в по‑модерни подходящи жилища в рамките на 15 години. В плана се предвиждат и услуги в помощ на децата и младите хора. Инициативата е част от проекта „Детство за всички“ в подкрепа на деца и млади хора с физически и умствени увреждания. (Финансиране от ЕС: 90,9 млн. лева — 46,5 млн. евро)

Допълнителна информация

Знаете ли, че…

Програма „Еразъм+“ не е само за студенти. Програма „Еразъм+“ дава възможност на нови предприемачи да прекарат време в предприятие в друга страна от ЕС, за да придобият необходимите умения за управление на средно предприятие. Престоят в чужбина се финансира частично от Европейската коисия.

Околна среда и енергия

По-безопасна и по-чиста вода в Габрово

С мащабни дейности в Габрово ще се подобри водоснабдяването, събирането и пречистването на отпадъчните води. По този начин около 63 000 души ще имат достъп до по‑безопасна питейна вода, а допълнителни 17 % от населението ще бъдат свързани към канализационната система. (Финансиране от ЕС: 94,1 млн. лева — 48,1 млн. евро)

Допълнителна информация

Пет нови регионални депа за твърди отпадъци

България наскоро изгради пет нови депа за твърди отпадъци в районите на Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол. Проектът дава възможност на страната да спазва европейските стандарти и да избегне потенциалните щети за околната среда от замърсяване и нерегулирани депа. С депата същото така бе подобрено събирането и рециклирането на отпадъците в петте района. (Финансиране от ЕС: 86,4 млн. лева — 44,2 млн. евро)

Допълнителна информация

Убежище за хищните птици в Кресненското дефиле

Проектът има за цел възстановяване на популациите на хищни птици и други емблематични видове в Югозападна България чрез намаляване на преките и непреките заплахи за тях. Ако всичко се развие добре, колонията на белоглави лешояди в Кресненското дефиле ще се увеличи от 1—3 двойки на 8—12 двойки. Също така ще бъдат създадени местен център за развъждане на лешояди и център за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки. (Финансиране от ЕС: 368 560 лева — 188 445 евро)

Допълнителна информация

Знаете ли, че…

България получи от специален фонд на ЕС помощ от 1,7 млрд. лева (867,8 млн. евро) за затварянето и извеждането от експлоатация на старите съветски ядрени реактори (от І до ІV блок) на атомната електроцентрала в Козлодуй.

Допълнителна информация

Европейски социален фонд: лична история (видео)

Помагане на другите да водят достоен живот

За изчислението на всички стойности в национални валути са използвани обменните курсове през октомври 2013 г.

Publication: