Държавна помощ: Въведение

Държавните помощи в областта на селското стопанство се основават на три различни перспективи: Първо, правилата за държавните помощи в областта на селското стопанство се подчиняват на основните принципи на политиката за конкуренция. Второ, държавните помощи в областта на селското стопанство трябва да се вписват в Общата селскостопанска политика на Общността и политиката за развитие на селските райони. И накрая, правилата трябва да са съвместими с международните задължения на Общността, в частност споразумението със СТО в областта на селското стопанство.

Резултат от тези различни перспективи са някои правни инструменти, които са в сила единствено в сектора на селското стопанство. Секторът на селското стопанство се определя като търговия и производство на продуктите, изброени в приложение I към Договора. От друга страна, някои от общите правни инструменти на Общността в областта на политиката за конкуренция не се отнасят за държавните помощи в сектор селско стопанство: такива са например правилата за помощ de minimis.

На тази страница ще намерите текста на инструментите за държавни помощи в областта на селското стопанство, които са понастоящем в сила. Освен това на нея са публикувани връзки към други сайтове по темата и връзки към решения на Комисията относно държавните помощи.

Държавна помощ: Контекст

Поддържането на система за свободна и лоялна конкуренция е един от основните принципи на Европейската общност. Политиката на Общността за държавни помощи има за цел осигуряването на свободна конкуренция, ефикасното предоставяне на средства и единството на пазара на Общността, като същевременно съблюдава международните ангажименти на Европейския съюз.

Член 33 от Договора определя целите на Общата селскостопанска политика. При изработване на Общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане трябва да се отчете особеното естество на селскостопанската дейност, следствие от специалната структура на селското стопанство и от структурните и природни различия между различните земеделски области, нуждата това адаптиране да стане постепенно и фактът, че селското стопанство е сектор, който е тясно свързан с икономиката като цяло.

Влизането в сила на Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета поде инициативата да се ревизират, актуализират и консолидират правилата, според които Комисията оценява предложенията на държавите-членки за отпускане на държавни помощи в областта на селското стопанство и прилага изключенията, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО. През 2006 г. след многостранни допитвания до държавите-членки, Комисията прие нови подробни насоки на Общността за държавните помощи в областта на селското стопанство, които влязоха в сила на 1 януари 2007 г.

Определяйки нова и ясна рамка за различните видове държавни помощи, насоките вземат предвид новите развития в политиката на селското стопанство и особено нуждата от подобряване и насърчаване на качеството на земеделските продукти, от една страна, и опазването на околната среда и традиционното наследство в селските райони, от друга.

Отправна точка за новите насоки е фактът, че всяка държавна помощ в областта на селското стопанство трябва да е съвместима с Общата селскостопанска политика на Общността и с политиката за развитие на селските райони, както и с международните задължения на Общността, в частност споразумението със СТО относно селското стопанство. Всяка държавна помощ, която пречи на механизмите на общата организация на пазара, се забранява, тъй като държавите-членки, при приемане на разпоредбите на ООП, са решили да избегнат възможността за едностранни мерки за помощ, които се намесват в помощта, която оказва Общността в областта на цените на продукти.

Освен това в съответствие с принципите на Съда на Европейските общности държавната помощ трябва да внася истински принос за развитието на някои икономически дейности или области. Държавна помощ, чиято единствена цел е да подобри финансовото състояние на бенефициера, без никакви изисквания към него, не може да се приеме за съвместима с Договора за ЕО.

В светлината на тези основни принципи насоките описват основните видове помощи, които Комисията може да одобрява, както и условията за предоставяне на помощта. Те могат да се обобщят по следния начин:

• помощи за инвестиции в стопанства могат да се разрешават до 40 % от допустимите разходи или до 50 % за най-необлагодетелстваните райони; по-високи стойности на помощта могат понякога да се отпускат за инвестиции, свързани със съхраняването на традиционния пейзаж, преместването на стопанствени сгради в интерес на обществото или инвестиции за подобряване на околната среда, хуманното отношение към животните и хигиената;
• отсега нататък помощи за инвестиции за преработка и пускане на пазара на селскостопански продукти ще се ръководят от разпоредбите, приложими към държавните помощи в промишления отрасъл. Все пак интензитетът на помощта ще бъде по-голям отколкото в промишления отрасъл.
• помощи, предоставяни на земеделските стопани, за екологични въведения и други помощи за екологични цели;
• помощи за компенсиране на изостаналостта в най-необлагодетелствените райони;
• помощи за установяване на млади стопани;
• помощи, предоставяни при ранно пенсиониране, прекратяване на земеделска дейност или прекратяване на производствена, преработвателна или пазарна дейност;
• помощи, предоставяни за установяването на групи производители;
• помощи за компенсиране на щети, причинени на селскостопанската продукция или на производствените средства, от природни бедствия или извънредни обстоятелства, неблагоприятни метеорологични условия или епидемии по растенията и животните, както и помощи, отпускани за застраховане срещу подобни рискове;
• помощи за окуражаване на производството и пускането на пазара на качествени селскостопански продукти, предоставяне на техническа помощ на производителите и подобряване на качеството на генетичния материал на животните;
• помощи за специфична помощ за отдалечените региони и за островите в Егейско море.
• плащания по Natura 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО;
• помощи за покриване на стандарти;
• помощи за реклама на селскостопански продукти;
• помощи, свързани с освобождаване от плащане на акцизни такси съгласно Директива 2003/96/EО (облагане на енергия и електричество);
• помощи в сектор горско стопанство.

В допълнение към тези категории помощи, които са изрично упоменати в насоките, помощ може да се предоставя и съгласно други актове на Общността за научни изследвания и развойна дейност, за оздравяване и преструктуриране на стопанства в затруднено положение и за стимулиране на трудовата заетост.

На практика, разглеждането на специални случаи относно държавни помощи в сектор селско стопанство на ниво Комисия са под опеката на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.

Под държавни помощи в сектор селско стопанство се разбира всички държавни помощи, включително мерки, финансирани от парафискални такси, предоставени във връзка с дейности, свързани с производството, преработването и пускането на пазара на селскостопански продукти.

Селскостопански продукти са: продуктите, изброени в приложение I от Договора, продукти с кодове по КН 4502, 4503 и 4504 (продукти от корк), преработени земеделски продукти, когато продуктът, получен след преработка остава земеделски продукт, както и продукти, имитиращи или заместващи мляко и млечни продукти, с изключение на продуктите от Регламент (EО) № 104/2000 от 12 декември 1999 г. относно общата организация на пазара в областта на рибата и рибните продукти.

Въведение

Законодателство

Формуляри

Решения на Комисията

Регламент за освобождаване (EО) № 1857/2006

Нови държави-членки: Съществуващи помощи

Регистър на държавните помощи

Резултати

Вижте също:

Конкуренция на ЕО

Съд на Европейските общности

Ако имате още въпроси, моля свържете се с нас:

E-mail:
AGRI-STATE-AIDS@ec.europa.eu
факс:
++32 2-2962151
телефон
++32 2-2965725