Политика за развитие на селските райони 2007-2013 г.

Защо ни е нужна политика за развитие на селските райони?

Европейският съюз има активна политика за развитие на селските райони, тъй като това помага за постигането на важни цели за тях и за хората, живеещи и работещи там.

Селските райони на ЕС са важна част от него и от неговата идентичност. Според стандартното определение повече от 91 % от територията на ЕС се състои от „селски райони“ и там живее над 56 % от населението на Съюза. Освен това невероятното разнообразие от красиви ландшафти в ЕС е сред нещата, които му придават характерен облик - от планини до степи, от огромни гори до хълмисти поля.

Много от нашите селски райони са изправени пред значителни предизвикателства. На някои предприятия от селското и горското стопанство все още предстои да станат конкурентоспособни. Казано по-общо, средният доход на глава от населението в селските райони е по-нисък, отколкото в градовете, като в същото време базата от умения е по-тясна, а секторът на услугите е по-слабо развит. Освен това грижата за околната среда в селските райони често е свързана с финансови разходи.

От друга страна европейските селски райони могат да предложат много. Те ни доставят изключително важни суровини. Тяхната стойност като красиви места за отдих и възстановяване - стига да се грижим добре за тях - е очевидна. Те са нашите бели дробове и затова са важни в борбата срещу изменението на климата. Много хора са привлечени от идеята да живеят и/или работят там, ако имат достъп до съответни услуги и инфраструктура.

Това означава, че Лисабонската стратегия на ЕС за растеж и заетост и неговата стратегия от Гьотеборг за устойчиво развитие се отнасят еднакво до селските райони и градовете.

Политиката за развитие на селските райони на ЕС цели да отговори на предизвикателствата пред тях и да развие техния потенциал.

Защо ни е нужна обща политика за развитие на селските райони?

На теория всяка страна членка може да определя и да прилага напълно независима политика за развитие на селските райони. Но този подход няма да е много ефективен на практика. Не всички страни в ЕС биха могли да си позволят политиката, от която имат нужда. Освен това много въпроси, свързани с политиката за развитие на селските райони, нямат ясни национални или регионални граници, а засягат много повече хора (например замърсяването с лекота прекосява граници, а като цяло устойчивостта на околната среда се превърна в европейска и международна грижа). Също така политиката за развитие на селските райони е свързана и с някои други политики, определяни на равнище ЕС.

Затова ЕС има обща политика за развитие на селските райони, която все пак оставя значителна част от контрола в ръцете на отделни страни членки и региони.

Политиката е финансирана отчасти от централния бюджет на ЕС и отчасти - от националните или регионални бюджети на страните членки.

Структура на политиката за развитие на селските райони

Важните правила, управляващи политиката за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и политическите мерки в страните членки и регионите, са изложени в Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005.

Според този регламент политиката за развитие на селските райони за 2007-2013 г. е съсредоточена върху три теми (известни като „тематични оси“). Те са:

• повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори;

• подобряване на околната среда и ландшафта;

• подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика.

За да се гарантира балансиран подход към политиката, страните членки и регионите са задължени да разпределят финансирането си за развитие на селските райони между трите тематични оси.

Друго изискване е част от финансирането да подкрепя проекти, основани на опита с общностните инициативи „Leader“. „Подходът Leader“ към развитието на селските райони включва индивидуални проекти, създадени и изпълнени от местни партньори в отговор на конкретни местни проблеми.

Както преди 2007 г., всяка страна членка (или регион, ако правомощията са делегирани на регионално ниво) трябва да създаде програма за развитие на селските райони, която уточнява какви средства ще бъдат похарчени за отделните мерки в периода 2007-2013 г.

Ново за периода 2007-2013 г. е поставянето на по-силен акцент върху цялостната стратегия за развитие на селските райони в целия ЕС. Това ще се постигне чрез национални стратегически планове, които трябва да се основават на стратегическите насоки на ЕС.

Този подход би трябвало да помогне за:

• определяне на областите, в които използването на помощи на ЕС за развитие на селските райони генерира най-висока добавена стойност на равнище Съюз;
  
  
• свързване на основните приоритети на Съюза (например на определените съгласно дневния ред от Лисабон и Гьотеборг);
  
  
• осигуряване на съгласуване с другите политики на Европейския съюз, и по-специално в областите на политиката на сближаване и опазването на околната среда;
  
  
• подпомагане на изпълнението на новата пазарно ориентирана Обща селскостопанска политика и на необходимото преструктуриране, до което тя ще доведе в старите и новите страни от Съюза.
  
   

Начало

Законодателство

Надзор и оценка

Необлагодетелствани райони

Заетост

Публикации

ДОСИЕТА НА СТРАНИТЕ

Политика за развитие на селските райони 2000-2006 г.

Leader+

"Europe's rural areas in action: Facing the challenges of tomorrow", 16 - 17 October 2008, Limassol, Cyprus

Proceedings of the conference

Seminar "Ensuring Good management of Rural Development programmes 2007-2013"
Brussels, 28-29 September 2010